Р Е Ш Е Н И Е № 548
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно
отделение – девети състав,
на пети юни две хиляди и двадесета година, след публично съдебно заседание на
деветнадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 616 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство З.А.А., чрез адв. К.Д., с която се обжалва решението на Районен съд - Карлово, постановено по гр. дело № 1055/2019 г., ІІ гр. с., с което изцяло са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените обективно съединени искове срещу ответника Л.Г.У., с правно основание 45, ал. 1 от ЗЗД, за претендирани обезщетения за твърдени от ищцата претърпени вреди - имуществени и неимуществени. Заявява се от жалбоподателя във въззивната жалба, че при постановяване на решението си районният съд не е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Заявява се, че първоинстанционният съд за да постанови решението си взема предвид обстоятелството, което не било спорно, че страните по делото били в интимни отношения и многократно ищцата оставала да преспи в дома на ответника. Заявява се, че от събраните гласни доказателства по делото ставало ясно, че наистина въпросната вечер на 07.07.2019 г. в дома на ответника възникнал скандал, поради факта, че същият въпросната вечер е бил с друга жена, а от свидетелските показания същата е молдовска гражданка на име И.. Заявява се, че след възникнал скандал между тримата – ищцата, ответника и въпросната И., каквото е видно и от изнесеното в отговора на исковата молба, с цел, уж, да предотврати сбиване между двете жени, ответникът Л.У., обхванал ищцата за ръце и се опитал да я завърти така, че да остане зад него, като се сочи, че това самият той твърдял и в отговора на исковата молба. Счита се, че с тези свои действия ответникът бил предотвратил всякакъв физически контакт между ищцата и по- горе цитирана друга жена от молдовски произход. Сочи се, че от изложените обстоятелства наистина съдебният състав на Районен съд Карлово е счел, че ищцата действително е получила кръвонасяданията, описани в приложените медицински документи, но неправилно съдът бил счел, че същите може да са причинени от стълкновението с другата жена, а не от самия ответник Л.У., който сам твърдял, че хванал ръцете на ищцата и се опитал да я завърти, вследствие на което тя се ударила в портмантото. Пояснява се относно болките в гръбначния стълб и замаяността, че те били от преди време, за което и периодически ищцата жалбоподателка посещавала невролог, но същевременно тя твърди, че в момента се били засилили и били съпроводени с главоболие, световъртеж и замаяност, което можело да е от шока, изпитан въпросната вечер.
Предвид изложените обстоятелства се моли да бъде постановено ново решение, с което да се отмени решението на първоинстанционния съд или частично и да бъде постановено ново такова, с което искът да бъде признат изцяло или частично. Претендират се разноски по делото, изразяващи се в заплащане на държавна такса и разходи за адвокатски хонорар. Не се сочат нови доказателства по въззивното дело.
С писмен отговор на въззивна жалба, от ответника Л.Г.У., чрез адв. Р. се заявява, че жалбата е допустима, но неоснователна изцяло, като се правят доводи във връзка с направените в жалбата оплаквания. Моли се да бъде постановено решение, с което да се потвърди първоинстанционното, като правилно и законосъобразно. Доказателствени искания не се сочат по делото.
В с.з. по въззивното дело, процесуалните представители на страните поддържат, съответно, въззивната жалба, както и писмения отговор на въззивната жалба; заявяват, че нямат доказателствени искания по въззивното дело.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима –подадена от надлежна страна по делото, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна поради следното:
За да постанови
обжалваното решение районният съд излага съображения, от една страна, че съобразно
доказателствата по делото при възникналия на 07.07.2019г. конфликт,
предизвикан от ищцата З.А., тя действително е получила кръвонасяданията описани
в медицинските документи, но от друга страна, намира че по делото не се доказва
причинната връзка на тези увреждания с действията на ответника; тези
наранявания е възможно да са причинени от стълкновението с другата жена. Съдът
намира, че дори и да се приеме, че синините са причинени от ответника Л.У., то
това е станало докато се е опитвал да преустанови скандала и да издърпа
настрани ищцата, която е проявила агресия и е опитала саморазправа с
приятелката на ответника; т.е. действията му няма как да бъдат окачествени като
противоправни.
Въззивният съд
приема за правилен извода на районния съд за неоснователност на предявения иск,
както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл. 272 от ГПК.
От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във
въззивната жалба, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК, становището на
въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими
към спора доказателства, съгласно чл. 235 ал. 2 и чл. 12 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не
спорят, както и се установява от приложените по делото доказателства, относно
следните обстоятелства:
Страните са имали интимни отношения по време отпреди процесната дата – 07.07.2019 г., когато в дома на ответника в село В. е възникнал процесният скандал, с участието на ищцата, посетила дома му около 01.00 часа, /след полунощ-б.м./, и ответника. След тази дата са констатирани кръвонасядания на ищцата, за които тя е извадила и медицински документи, представени в заверени ксерокопия по делото, в т.ч.: Съдебно медицинско удостоверение № 761/08.07.2019 г., в което е отразено, че при прегледа на З.А.А. са установени: кръвонасядане по дясната и по лявата мишница; кръвонасядане по лявото бедро. Пострадалата е заявила пред освидетелствалият я д-р Й. Ш. – *** в отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив, че нараняванията са ѝ нанесени от Л.Г.У. след удряне и стискане с ръце и блъскане в странични предмети. Според заключението на д-р Ш. описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени така, както е отразено в предварителните сведения /от освидетелстваната/. Посочено е, че са ѝ били причинени болка и страдание. Амбулаторен лист № 4271/10.07.2019г., в който на пациента З.А.А. е поставена основна диагноза: „П***“. Посочено е, че лицето съобщава за битово насилие и нанесен побой, както и за травма на главата. В момента на прегледа е с главоболие и напрегнатост. Амбулаторен лист № 746/11.07.2019 г., в който е посочено, че на З.А.А. е поставена основна диагноза: „**“ и придружаващи заболявания и усложнения: „***“. По данни на пациента, след нанесен побой преди четири дни е с оплаквания от пристъпно главоболие, пристъпи от замаяност и световъртеж, болки в гърба и към лявата ръка.
Относно твърдени от ищцата неимуществени вреди – търпени болки в гръбначния стълб се установява, че не са следствие от процесната случка, а датират от времето, когато ищцата е работела в завод за производство на кабели. Тези вреди като търпени от ищцата отпреди процесния инцидент, се доказват с писмените доказателства по делото - два броя амбулаторни листове за извършени прегледи на З.А. от д-р Д. Б. – ***, съответно, от дати – 10.05.2019 г. и 13.05.2019 г., като и при двата прегледа е поставена основна диагноза: „***“. Мнението на д-р Б. е за временна неработоспособност на пациента, като същата е насочена за консултация с ревматолог. Търпените болки в гръбначния стълб като предхождащи инцидента се потвърждават и от свидетелските показания на свидетеля на ищцата, св. Б. Г.. Самата свидетелка не твърди, че болките в гръбначния стълб на ищцата са се засилили вследствие процесния инцидент, като в показанията й не се съдържат такива данни.
Ищцата е извършила разходи във връзка с направените ѝ прегледи и закупуването на лекарства, за което представя писмени доказателства: рецептурна бланка от д-р Ч. – ***, фискален бон от 11.07.2017г., квитанция № **********/08.07.2019г. и фактура № **********/08.07.2019г., както и заплатена на 10.07.2019г. сума 30 лева за освидетелстването ѝ и издаването на Съдебно медицинско удостоверение № 761/08.07.2019г., а на 11.07.2019 г. закупуване на предписаните ѝ от д-р Ч. лекарства за сумата от общо 10.80 лева.
Относно процесния инцидент са създадени, съответно, представени писмени доказателства, както и разпитани свидетели на страните.
В т.н. от приложено заверено копие на преписка №281000-8007/10.07.2019 г. по описа на РУ Карлово е видно, че е образувана по жалба на З.А.А. за това, че на 07.07.2019 г. около 01:00 ч. е отишла до апартамента на приятеля си Л.У., който в нетрезво състояние ѝ нанесъл побой. В дадените обяснения по преписката Л.У. отрича тези твърдения, като заявява, че З.А. без покана нахлула в жилището му и нападнала присъстващата там негова приятелка. Преписката е била прекратена поради липса на извършено престъпление, а на ответника по настоящото производство е съставен предупредителен протокол по ЗМВР.
По делото е приложена справка от
Дирекция „Национална система 112“ – Районен център Кърджали, ведно с
компактдиск, съдържащ аудио-записи на подадени сигнали от Л.У.. От справката и
след изслушване в с. з. на приложения СД, се установява, че на 07.07.2019 г. в
01.18 ч. и в 01.55 ч. ответникът се е обадил от тел. **********, съобщавайки,
че бившата му приятелка З.А. ***, вдигнала е скандал и отказва да си тръгне,
въпреки настояванията му.
От показанията на свидетеля на ищцата, св. Б. Г. е видно, че свидетелката около 07:20 ч. на 07.07.2019 г. е получила телефонно обаждане от З.А., която ѝ се оплакала, че Л.У. ѝ нанесъл побой; когато двете заедно тръгнали към полицията в гр. К., по пътя ищцата разказала на приятелката си подробности за инцидента.Обяснила, че отишла до апартамента му, за да вземе някакви документи и заварила ответника в компания с друг свой приятел и две жени. С едната от тях – молдовка, Л.У. се целувал, което ищцата видяла през прозореца още докато била отвън. След като влязла в апартамента, с Л. се скарали и той започнал да я бие. Стискал я за гушата и за ръцете, като свидетелката видяла, че ищцата има синини по двете ръце в областта между лактите и раменете, както и по бедрото. Въззивният съд намира, че частта на показанията на св. Г. относно механизма на процесния инцидент, вкл. причинените от него наранявания на ищцата, не следва да се кредитира от съда, тъй като свидетелят не е очевидец, а само твърди това, което самата ищца й е казала.
Доколкото, обаче, от показанията на свидетеля на ответника, св. Д. И. Й., също от с. В., се установява, че след като през лятото на 2019г. свидетелят бил на събора в село В. заедно със съпругата си и свой приятел, а след полунощ, когато при тях дошла ищцата, придружавана от своята дъщеря, З.А. била видимо разстроена и изнервена и казала, че пребила някаква молдовка, с която хванала Л. да ѝ изневерява,след като отишла в апартамента на Л. и там го заварила в компанията на тази жена, при което ищцата не се оплакала тя да е бита, нямала видими наранявания и не изглеждала да е злоупотребила с алкохол, то въззивният съд не намира, че твърденият от ищцата инцидент е настъпил поради твърдените от нея причини.
Напротив, от показанията на свидетеля на ответника, св. Х. Г. Х., очевидец на инцидента, се установява, че, именно, с поведението си ищцата е станала причина за инцидента в процесната нощ. Свидетелят заявява, че вечерта на 06.07.2019 г. той -свидетелят, приятелката му К., жена от молдовски произход на име И. и ответникът Л.У. се събрали в апартамента на последния, за да се почерпят. По това време се провеждал и съборът на с. В.. Около 01:00 ч. след полунощ, без да е канена, пристигнала ищцата. Ядосана и агресивна, тя се нахвърлила върху И. с нецензурни и обидни към последната думи; блъскала я и я дърпала, като се опитвала да я изхвърли навън. Л. застанал между двете и се опитал да потуши скандала, но без успех. З. отказвала да си тръгне и нападала както него, така и И.. Ответникът позвънил два пъти в полицията, оплаквайки се от поведението на ищцата. За да се успокои, всички се преместили в кухнята и оставили ищцата сама в хола. Тя обаче дошла и там и продължила да се държи агресивно към ответника и приятелката му И.. В крайна сметка полиция не дошла, а З. след известно време си тръгнала. Настроението на всички вече било развалено и си легнали, като останали да нощуват в дома на ответника. На сутринта свидетелят чул, че някой хвърля камъчета по прозореца му. Станал и видял З., която поискала да ѝ отвори. Той отказал и заявил, че не желае да се намесва. Когато по-късно излязъл от спалнята, свидетелят разбрал, че ищцата все пак се качила до апартамента. Л.У. я посрещнал на прага на вратата, отново станал скандал и З.А. се опитала да го удари с дъска. Той затворил вратата и ударът попаднал в нея, като свидетелят видял образувалата се в резултат на това дупка.
Въззивният съд намира показанията на свидетеля Х. за последователни и логични, както и дадени от пряко наблюдение на очевидец на случилото се между страните на процесната дата 07.07.2019г., поради което и ги кредитира изцяло. В случая, агресивното поведение е произтекло от самата ищца З., която е имала конфликт не само с ответника Л., но и с жената от Молдова, като дори свидетелката на ищцата, св. Б. Г. твърди, че З. „си го е изкарала на нея“,/жената от Молдова/,а и афектираното състояние на ищцата е и поради, че тя лично видяла през прозореца като се повдигнала на пръсти, как Л. се целувал с жената от Молдова. Самият Л. е бил кротък човек, /св.Й./, като пред този свидетел Д. Й. самата З., също, е обяснила, че е хванала Л. да й изневерява и затова ходила да се разправя, както и че го е хванала с една молдовка и я пребила от бой.
Предвид гореизложените обстоятелства и при доказателствена тежест за ищеца, съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, въззивният съд не намира по делото да са налице доказателства, от които да може да се направи несъмнен положителен извод за наличие на противоправно поведение на ответника спрямо ищцата на процесната дата 07.07.2019г.. Поради което и не се явява доказана първата от кумулативно изискваните предпоставки по чл. 45 ал.1 от ЗЗД обосноваващи отговорността на ответника за твърдени от ищцата вреди, като претърпени вследствие на такова противоправно поведение на ответника. Доколкото са събрани доказателства в такава насока, напротив, би могло да се установява противоправно поведение на самата ищца, която предизвикваща инцидента, е нарушила преди това и неприкосновеността на жилището на самия ищец, сама поканвайки се в дома му, в нарушение на основно конституционно право на всеки човек, както и защитено от КОПЧС.
Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното решение на районния съд, с което искът е отхвърлен, следва изцяло да бъде потвърдено като обосновано и правилно, ведно със законните последици.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна има право на направени по въззивното дело разноски за адвокатско възнаграждение, платими от жалбоподателя; същите са в размер на 800 лева, договорено и заплатено адв. възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие по въззивното дело.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и съгласно чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
постановеното на 30.12.2019г. Решение № 481 на Карловски районен съд, втори
граждански състав, по гражданско дело № 1055 по описа на съда за 2019 година, с
което се ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от З.А.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, Комплекс **“, ** по чл. 45 ЗЗД, за осъждането на Л.Г.У., ЕГН: **********,
с адрес: *** иск да ѝ заплати сумата от общо 5100 лева, представляваща
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както следва: - сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болки и
страдания, вследствие на нанесен ѝ побой от ответника на 07.07.2019 г. в
с. В., ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането – 07.07.2019
г., до окончателното изплащане на обезщетението; - сумата от 30 лева,
представляваща обезщетение за заплатени от ищцата средства по освидетелстването
ѝ във връзка с нанесения ѝ от ответника побой на 07.07.2019 г.,
ведно със законна лихва, считано от датата на изписването ѝ – 07.07.2019 г., до окончателното изплащане
на обезщетението; - сумата от 10 лева, представляваща обезщетение за заплатени
от ищцата средства за медикаменти във връзка с нанесения ѝ от ответника
побой на 07.07.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
закупуването им – 11.07.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението; -
сумата от 60 лева, представляваща обезщетение за заплатени от ищцата средства
за транспорт от гр. Пловдив и гр. Карлово във връзка с нанесения ѝ от
ответника побой на 07.07.2019 г., ведно със законна лихва, считано от датата на
закупуването им – 11.07.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението; и
с което се ОСЪЖДА З.А.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, Комплекс „**“, бл.*** да заплати на Л.Г.У.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 600.00 лв. /шестстотин лева/,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, Комплекс „**“, *** да заплати на Л.Г.У., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски по въззивното дело за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/