№ 2028
гр. В., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110116220 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от „А. З С. Н В.” ЕАД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.” *** срещу ИВ. Г. В.
ЕГН********** с постоянен адрес гр. В., жк. „Вл.В.“ **** за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за
сумите, както следва: 828,01лева, представляваща неплатена главница по договор за
потребителски кредит № *********/12.08.2016г., сключен с „П. Ф. Б.” ЕАД, като
задължението е прехвърлено на „И. А. М.“ АД с договор за цесия от 01.07.2017г., а
впоследствие от „И. А. М.“ АД на заявителя с рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и приложение №1 от дата 01.11.2017г. към допълнително
споразумение от 01.11.2017г.; 129,72лева - договорна възнаградителна лихва за периода
02.10.2016г. до 08.10.2017г.; 342,68лева - лихва за забава за периода 03.10.2016г. до
31.05.2021г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 01.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №2138/02.06.2021г. по ч.гр.д. №
7723/2021г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
12.08.2016г. между „П. Ф. Б.” ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски заем №
*********. По силата на договора, на ответника е отпуснат паричен заем в размер на
1000лева. Сумата е предоставена от кредитен консултант в брой по местоживеене на
кредитополучателя. С подписването на договора, ответникът е удостоверил получаването на
сумата, на Стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация,
както и че разбира и приема клаузите на договора и ОУ. В договора е уговорено, че
размерът на дължимата договорна лихва е 197,25лева. Връщането на заема е следвало да
стане на 60бр. равни седмични вноски в размер на 19,95лева, първата с падеж 21.08.2016г. и
последната с падеж 08.10.2017г. Поради допусната забава в плащане на вноските се твърди,
че заемополучателят дължи и обезщетение за забава. На 01.07.2017г. е бил сключен договор
за цесия, по силата на който „П. Ф. Б.” ЕАД е прехвърлило вземанията си по договора за
заем на „И. А. М.“ АД“. По силата на приложение № 1/01.11.2017г. към допълнително
1
споразумение от 01.11.2017г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010г., ищецът придобил
вземането по договора на заемодателя спрямо ответника, с всичките му привилегии,
обезпечения и принадлежности. Към исковата молба се представя уведомление за
извършената цесия, за което ищецът сочи да е бил изрично упълномощен от цедента. За
събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
срещу която в срок длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК, с което обосновава и
интереса си от търсената защита. Молбата е за уважаване на исковата претенция.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се
оспорва изцяло, вкл. и по размер. Твърди се, че ответникът няма договор с ищеца, поради
което търсените суми са недължими. Възразява за изтекла погасителна давност по
отношение на акцесорните претенции за заплащане на договорна и мораторна лихви. Сочи
недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК. Договорът не съответствал на
изискванията на чл.10а, чл.11ал.1 т.11 и чл.33а от ЗПК. Таксите за услуга „кредит у дома“ и
„оценка на досие“ били нищожни на осн. чл.21 ал.1 и 2 ЗПК. Оспорва валидността на
извършената цесия, доколкото цесията не му била съобщена. Сочи, че в Приложение 1 е
следвало да бъдат посочени остатъка от дължимата сума, лихвата за забава и начислените
разходи за събиране на вземанията. Липсвало информация каква е платената сума от
длъжника и кога се преустановени плащанията, вкл. как са съотнесени тези плащания към
дължимите суми. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено
чрез процесуален представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответницата се представлява в съдебно заседание от пр. представител адв. М..
Поддържа отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за
установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасено от ответницата
задължение по договор за потребителски кредит № *********/12.08.2016г., сключен между
ответницата и „П. Ф. Б.” ООД, вземанията по който са прехвърлени от кредитодателя в
полза на „И. А. М.“ АД с договор за цесия от 01.07.2017г., а впоследствие от „И. А. М.“ АД
на заявителя с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г. и приложение №1 от дата 01.11.2017г. към допълнително споразумение от
01.11.2017г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство по ч.гр.д. №7723/2021г. по описа на ВРС, по което е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена лично на ответницата.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 7723/2021г. по описа на ВРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на
настоящата искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл.
422 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното право: валиден договор
за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и
момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне
на вземането; валиден договор за потребителски кредит № *********/12.08.2016г., сключен
между ответницата и „П. Ф. Б.” ООД, по който цедентът е предоставил на ответника сума
пари и нейния размер; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; изпълнение
2
на задълженията на цедента, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите
относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията
по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят
и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата и
таксите в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От ангажираните по делото писмени доказателства и експертно заключение се
установява следното:
С договор за прехвърляне на вземания от 01.07.2017г., „П. Ф. Б.” ООД прехвърля „И.
А. М.“ АД, а впоследствие „И. А. М.“ АД като цедент прехвърля на цесионера „А. З С. Н В.”
ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и
приложение №1 от дата 01.11.2017г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г. свои
вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към договора, включващо и това към
длъжника ИВ. Г. В., вписано под № 107. Вземането е достатъчно индивидуализирано, като е
посочен договорът с неговите номер, дата на сключване, отпуснатият по него кредитен
лимит, размер на дължимото по договора към датата на цесията, в т.ч. главница, договорна
лихва. Договорът е валиден и с постигнатото съгласие по него вземането от стария към
новия му носител е преминало, което обуславя и активната материалноправна легитимация
на ищеца по иска. Цесията е потвърдена от цедента. С изрично пълномощно цедентът е
упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника за прехвърляне на вземането. Към
исковата молба е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия,
както и доказателства за получаването му от длъжника.
Възражението на ответника за липсата на валиден договор за цесия е несонователно.
За да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде
постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С
постигането му цесионерът става носител на вземането. Цесията е потвърдена от цедента. С
изрично пълномощно цедентът е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника
за прехвърляне на вземането. Към исковата молба е приложено изрично уведомление до
длъжника за така извършената цесия. Съобразно константната съдебна практика
уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то е част от приложенията към
исковата молба и съответно е получено от ответника при размяната на книжа по реда на чл.
131 ГПК, както е станало в случая.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия,
който е произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално правна
легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и
частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното.
От представения по делото договор за потребителски кредит №
*********/12.08.2016г. се установява, че между „П. Ф. Б.” ООД и ответницата е бил
сключен договор за кредит, по силата на който на последната е предоставен кредит в размер
на 1000лева. Връщането на сумата следва да стане на 60седмични вноски. Първото
седмично плащане се дължи на 21.08.2016г. Денят от седмицата определен като такъв за
плащане е неделя. Чл. 27 сочи, че подписвайки договора, кредитополучателят декларира, че
е получил в цялост отпуснатия му кредит в брой, т.е в тази му част договорът има характер
на разписка. Съгласно буква В общо дължимата възнаградителна лихва е 197,25лева при
фиксиран лихвен процент от 31,82% и ГПР от 48%. С подписа си, ответницата е
удостоверила и факта, че е получила Стандартния европейски формуляр.
Възраженията на ответника за недействителност на договора с изложение в тази
3
насока аргументи, съдът приема за неоснователни.
Същият е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно
постигнато съгласие относно размера на предоставения заем лихвения процент по кредита –
фиксиран годишен лихвен процент от 31,82% и годишният процент на разходите – 48%.
Императивно изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е договорът да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния
случай в подписания между страните договор действително липсва изрично изготвен и
подписан погасителен план, но в договора е посочен ясно броя на вноските, ден от
седмицата, в който се дължат плащанията, кога е първата вноска, какъв е размерът на
вноските, с изключение на последната, която е посочена в друг размер. И понеже за целия
срок на договора е договорен фиксиран лихвен процент от 31,82%, липсва задължение
погасителният план да съдържа и информация за последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми.
За установяване твърденията по усвояване на кредита и размера на задълженията по
договора, по делото бяха ангажирани специални знания на в.лице в областта на
счетоводството. От заключението на в.л. по приетата съдебно- счетоводна експертиза се
установява, че: отпуснатият кредит е усвоен на 12.08.2016г. при подписване на договора.
Общият размер на извършените погашения е сумата от 424,07лева, с която заемателят е
погасил главница от 171,99лева, договорна лихва от 67,53лева. Размерът на остатъчното
задължение по договора към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е 828,01лева-
главница, 129,72лева - договорна лихва и 342,68лева- лихва за забава за периода
03.10.2016г. до 31.05.2021г.
Възражението на ответника за нищожност на клаузите за такси за услуга „кредит у
дома“ и „оценка на досие“, е неоснователно, тъй като същите не се претендират от ищеца, а
и видно и от изготвената експертиза тези суми стоят извън начислените за главница и
договорна лихва, поради което и не следва да бъдат коментирани изобщо.
Анализът на ангажираните по делото доказателства, налагат извод, че действително
между цедента и ответника е била налична валидно възникнала облигационна връзка по
договор за кредит. Както се посочи подписвайки договора, ответницата е удостоверила
получаването на сумата в брой. Неизправна по договора страна се явява тя, тъй като не е
изпълнила задължението си да извършва плащания на уговорената седмична вноска и на
уговорения падеж. Поради това и ответницата дължи връщане на главницата.
Следователно, исковата претенция за главница се явява доказана до размера посочен и от
в.лице, а именно сумата от 828,01лева.
Ответницата дължи и договорна лихва, съобразно уговореното в б. В от договора
начислена за периода от 02.10.2016г. до 08.10.2017г., когато е падежът на последната вноска.
Съдът намира, че разпоредбата от договора уговаряща начисляване на възнаградителна
лихва, не е нищожна. Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните
пари, уговаряването й е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита на
потребителя. Същата се дължи за срока на действие на договора, т.е за въведения период от
02.10.2016г. до 08.10.2017г Следва да се приеме, че така уговореният размер на
възнаградителната лихва от 31,82% и годишен размер на разходите 48% не противоречат на
закона и добрите нрави, защото не надхвърлят нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични средства за ползване
от потребителя, вкл. и адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е
направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя. В тази връзка
4
съдът съобрази разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. От заключението на в.лице се установи, че
размерът на възнаградителна лихва за периода 02.10.2016г. до 08.10.2017г. е 129,72лева и
доколкото претенцията е заявена за сумата от 129,72лева, то същата се явява основателна
изцяло.
Претенцията за обезщетение за забава е заявена в размер на законната лихва и
предвид установената забава в погашенията на дълга и на основание уговореното в чл. 9 от
договора, същата се явява доказана по основание. Тя е заявена за периода от 03.10.2016г. до
31.05.2021г. вкл. в размер на 342,68лева. Според в.лице размерът й за този период е
314,60лева, поради което над тази сума до пълния предявен размер от 342,68лева същата
следва да бъде отхвърлена.
Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорните
претенции не може да бъде споделено, доколкото към датата на заявяването им -
01.06.2021г. не е изтекъл предвидения от закона тригодишен давностен срок.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива в настоящото производство са в размер 125лева допълнителна ДТ,
200лева депозит за в.лице, и юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева, отчитайки и факта, че липсва
фактическа и правна сложност на спора. Или общият размер на разноските е 425лева.
Съразмерно уважената част на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски от 415,82лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски
са в размер на 25лева за платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо 75лева. От тях и
съобразно изхода на спора, за заповедното производство следва да се присъдят разноски в
размер на общо 73,38лева.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски. Претендира се
адв.възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 38 ЗАдв. На основание чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения съдът определя
адв.възнаграждение в размер на 321лева. Съобразно отхвърлената част на исковата
претенция в полза на адв.Р.М., като процесуален представител на ответника по реда на чл.
38 ЗАдв. следва да се присъдят разноски в размер на 6,93лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „А. З С. Н В.” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р
П. Д.” *** съществува вземане срещу ответника ИВ. Г. В. ЕГН********** с постоянен
адрес гр. В., жк. „Вл.В.“ **** за признаване за установено в отношенията между страните,
че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва:
828,01лева, представляваща неплатена главница по договор за потребителски кредит №
*********/12.08.2016г., сключен с „П. Ф. Б.” ЕАД, като задължението е прехвърлено на „И.
А. М.“ АД с договор за цесия от 01.07.2017г., а впоследствие от „И. А. М.“ АД на заявителя
с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и
приложение №1 от дата 01.11.2017г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г.;
129,72лева - договорна възнаградителна лихва за периода 02.10.2016г. до 08.10.2017г.;
314,60лева - лихва за забава за периода 03.10.2016г. до 31.05.2021г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.06.2021г. до
5
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 2138/02.06.2021г. по ч.гр.д. № 7723/2021г. по описа на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над присъдената сума от 314,60лева
до пълния заявен размер от 342,68лева, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Г. В. ЕГН********** да заплати на „А. З С. Н В.” ЕАД, ЕИК ****
сумата от 415,82лева, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски пред
настоящата инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Г. В. ЕГН********** да заплати на „А. З С. Н В.” ЕАД, ЕИК ****
сумата от 73,38лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 7723/2021г.
по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената част на исковата
претенция, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „А. З С. Н В.” ЕАД, ЕИК **** да заплати на адв.Р.М. от Варненска
адвокатска колегия, с адрес на адвокатската кантора гр.В., ул. „Радко Димитриев“№ 7, ет.5,
офис 4 сумата от 6,93лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адв.
възнаграждение пред първа инстанция съобразно отхвърлената част на иска, на основание
чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6