Решение по НАХД №17438/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 994
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20211110217438
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 994
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110217438 по описа за 2021
година
и въз основа на закона и доказателствата по делото,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Г. ИВ. МЛ., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. София,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с
адрес гр. *****, за ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2021 г. около 22:35 ч., в гр. София, ж.к.
„Ф.Ж.“, на кръстовището на ул. „П.П.“ и ул. „И.Й.“, без надлежно разрешително, изискващо
се съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 ЗКНВП и чл. 1 от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП вр. чл. 30 ЗКНВП, държал високорискови
наркотично вещество - коноп /марихуана/, включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2
ЗКНВП - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“, с нето тегло 14, 77 гр., с процентно съдържание на активия
наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 20 %, на стойност 88, 62 /осемдесет
и осем лв. и шестдесет и две ст./ лв., като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а,
ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.
Поради това на основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК вр. чл. 78а, ал. 1 НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
На основание чл. 354а, ал. 6 НК ОТНЕМА инкриминираното наркотично вещество -
предмет на престъплението, в полза на Държавата, като след влизане на решението в сила
следва да бъде унищожено..
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА обвиняемия Г. ИВ. МЛ., ЕГН
1
**********да заплати в полза на Държавата, по сметка на СДВР, направените по делото
разноски в размер на 401, 70 /четиристотин и един лв. и седемдесет ст./ лв.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок, считано от днес, пред
Софийски градски съд по реда на Глава XXI НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НАХД № 17438/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в СРС постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а НК спрямо Г. ИВ. МЛ., ЕГН ********** по обвинение в
извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.
Първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на Глава Двадесет и
осма от НПК.
В дадения ход по същество адв. С., упълномощен защитник на М., пледира
подзащитният му да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., предвид чистото му съдебно минало
и данните за трудовата му ангажираност.
Обв. М. поддържа казаното от защитника си, изразява съжаление за постъпката си и
декларира, че няма да се повтори.
Като обсъди събраните по делото гласни, писмени доказателства и доказателствени
средства, и способите за доказване, и при съобразяване с чл. 301 и следващите НПК, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият Г. ИВ. МЛ., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. София. Същият е
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с
адрес гр. София, ж.к. „Ф.Ж.“, бл. ***, вх. Б, ет. 4, ап. 12.
Свидетелите Н.О. и Е.Ф., полицейски служители при 02 РУ-СДВР, били назначени за
времето от 19:00 ч. на 26.05.2021 г. до 07:00 ч. на 27.05.2021 г. като ППГ-200. На 26.05.2021
г. около 22:35 ч., извършвайки обход по маршрут, се намирали в гр. София, ж.к. „Ф.Ж.“. По
същото време и на същото място се намирал и обвиняемият Г.М., когото О. и Ф. спрели за
проверка на кръстовището на ул. „П.П.“ и ул. „И.Й.“. Обвиняемият бил силно притеснен и
признал, че държи в себе си коноп /марихуана/, който предал на полицейските служители с
протокол за доброволно предаване.
Съгласно заключението на изготвената в хода на образуваното досъдебно
производство физикохимична експертиза № 432-Х/2021 г. на О„ЕКД“-СДВР, изследваното
вещество представлява коноп, с нето тегло преди изследването 14, 77 гр. и с процентно
съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 20 %.
Стойността му, по метода на математическото изчисление, съгласно Приложение № 2 към
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., възлиза на 88, 62 лв.
Заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза е в насока, че при М. е налице вредна употреба на марихуана /коноп/, без прояви
на зависимост, като към процесната дата е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и
приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, поотделно и в
съвкупност, както следва: гласни - показанията на свидетелите Н.О. и Е.Ф., писмени -
справка за съдимост; протокол за доброволно предаване от 26.05.2021 г.; заповед за
задържане за срок до 24 часа; протокол за оценка на наркотични вещества; трудов договор
№ 031/01.11.2021 г.; служебна бележка, и способите за доказване - заключенията на
физикохимична експертиза протокол № 432-Х/2021 на О „ЕКД“-СДВР и КСППЕ.
Времето и мястото на извършване на деянието, и неговите авторство и предмет,
1
съдебният състав прие за безспорно установени въз основа събраните в хода на
производството доказателства. Гласните и писмени доказателствени източници, приобщени
в досъдебната фаза на процеса, са безпротиворечиви и еднопосочно водят на извода, че на
посоченото в постановлението време и място М. е държал инкриминираното наркотично
вещество.
На първо място, съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите О. и Ф.,
извършили проверката на обвиняемия, в хода на която той им споделил, че държи в себе си
марихуана, която впоследствие предал доброволно. Депозираното от двамата полицейски
служители е последователно, подробно и показанията им кореспондират помежду си, както
и с протокола за доброволно предаване, предвид което съдът им се довери и прие
съответните фактически положения за безспорно установени. По отношение
доказателствената стойност на протокола за доброволно предаване, съдът прецени, че
представлява годен и надлежен способ за приобщаване по делото на държаното от М.
наркотично вещество, предвид което прие съответното обстоятелство за категорично
доказано.
Естеството на иззетото вещество, количеството и процентното съдържание на
активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, се установяват
посредством заключението на физикохимичната експертиза, а стойността му - посредством
протокола за оценка на наркотични вещества.
Извод за вменяемостта на обв. М. и способността му да разбира свойството и
значението на постъпките си, и да ги ръководи, следва от заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.
Съдът прецени депозираните експертни заключения като относими към предмета на
доказване, обективни, компетентно изготвени и отговарящи в пълнота на поставените на
вещите лица въпроси, поради което ги кредитира и използва при формирането на изводите
си.
Фактическа констатация относно съдимостта на обв. М. - че не е осъждан и
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, съдът формира въз основа
приложената справка за съдимост.
От представените от защитата трудов договор и служебна бележка се установява, че
обв. М. полага труд по трудово правоотношение, респективно размерът на получаваното
трудово възнаграждение.
От правна страна:
При така приетото за установено от фактическа страна, въз основа събраните по
делото доказателствени материали и способите за доказване, съдът прие, че обв. Г. ИВ. МЛ.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му престъпно деяние с
правна квалификация по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК.
От обективна страна, на посочените в постановлението време и място - на 26.05.2021
г. около 22:35 ч., в гр. София, ж.к. „Ф.Ж.“, на кръстовището на ул. „П.П.“ и ул. „И.Й.“, без
надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 ЗКНВП и чл. 1 от
Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП вр. чл. 30
ЗКНВП, обв. М. държал високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/, с нето
тегло 14, 77 гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 20 %, на стойност 88, 62 /осемдесет и осем лв. и шестдесет и две ст./
лв.
Конопът е наркотично вещество, включено в Приложение № 1 от Списък I, включващ
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”
към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
2
наркотични, /обн. Държавен вестник бр. 87 от 2011 г./, на основание изменението на чл. 3,
ал. 2 и 3 ЗКНВП.
Престъплението е формално /на просто извършване/, поради което изпълнителното
му деяние се счита за осъществено със самия факт на държането на процесното наркотично
вещество от обв. М. без надлежното за това разрешение.
Случаят е маловажен по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК, с оглед невисоките стойност и
количество на инкриминираното вещество, без обаче да изключва противоправността на
деянието по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК.
От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вината пряк умисъл,
интелектуалният момент на който е включвал съзнаването на всички обстоятелства от
обективната страна на деянието и общественоопасния му характер, а именно, че държи
високорисково наркотично вещество, без да има надлежно разрешение. Предвид формалния
характер на деянието, не е било необходимо умисълът да обхваща предвиждането, искането
или допускането на общественоопасни последици. Достатъчно е било обвиняемият да
съзнава, че с действията си изменя неблагоприятно обективната действителност, като
застрашава с увреждане правилното функциониране на отношенията, свързани с
общественото здраве.
По вида и размера на наказанието:
В процесната хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 78а НК, доколкото са
изпълнени кумулативно изискуемите от закона условия: обвиняемият да не е осъждан и
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава Двадесет и осма от НПК;
предвиденият размер на наказанието за извършеното умишлено престъпление да е глоба до
хиляда лв., и от престъплението да не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които
да подлежат на възстановяване. Инкриминираното деяние не попада и в изключенията,
изрично предвидени в чл. 78а, ал. 7 НК.
С оглед предвидения в разпоредбите на чл. 78а, ал. 1 НК и чл. 354а, ал. 5 НК размер
на наказанието „глоба”, и предвид забраната по чл. 78а, ал. 5 НК административното
наказание да надвишава размера на предвидената за съответния престъпен състав глоба,
съдът наложи на обв. М. глоба в минимално предвидения по чл. 78а, ал. 1 НК размер от
1 000 /хиляда/ лв., същевременно явяващ се максимумът на санкцията по чл. 354а, ал. 5 НК,
като счита, че налагане на глоба в по-нисък размер не е допустимо. Определената в този
размер глоба същевременно се явява справедлива и съобразена със събраните в хода на
производството доказателства относно трудовата ангажираност на обвиняемия, и в пълна
степен ще обезпечи целите на индивидуалната превенция спрямо М., оказвайки му
поправително и превъзпитателно въздействие, и мотивирайки го към бъдещо
законосъобразно поведение.
По веществените доказателства:
На основание чл. 354а, ал. 6 НК съдът постанови отнемането на инкриминираното
наркотично вещество - предмет на престъплението, в полза на Държавата, което след
влизане на решението в сила, следва да бъде унищожено.
По разноските:
Предвид изхода на делото - постановеното спрямо обв. М. осъдително решение,
съдът възложи в негова тежест направените по делото разноски в размер на 401, 70
/четиристотин и един лв. и седемдесет ст./ лв., като на основание чл. 189, ал. 3 НПК го
осъди да ги заплати в полза на Държавата, по сметка на СДВР.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
решението си.

3

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4