О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /27.01.2020 г.,
гр. *****
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IІI състав, на двадесет
и седми януари две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като
разгледа докладваното от съдията г. д. № 1279/2019 г. по описа на РС - *****,
взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба,
уточнена с молба вх. № 5687/02.10.2019 г., подадена от Г.С.Х.,
ЕГН **********, срещу А.А.А., ЕГН **********.
На основание чл.140 от ГПК съдът следва да насрочи делото;
да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата,
които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за
внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В молбата са изложени следните обстоятелства, на които
се основават претендираните права:
Ищецът посочва, че с определение по
г. д. № 59/2019 г. на РС - *****
е одобрена спогодба, с която е изменено решение № 341/10.12.2018 г по г. д. №
1002/2018 г. на РС – ***** в следния смисъл: 1. майката Г.Х. ще продължи да
упражнява родителските права по отношение на детето А.А.А. и за в бъдеще; 2.
бащата А.А. ще има следния режим на лични контакти детето А., което ще
пребивава в неговия дом 9 /девет/ последователни месеца за година, считано от
01.09. до 31.05., до навършване на 14 годишна възраст на детето; 3. през
горепосочения период бащата А.А. не дължи издръжка на детето чрез неговата
майка Г.Х.; 4. през периода по т. 2 местоживеенето на детето ще се осъществява
в жилището, обитавано от баща му А.А., като майката ще заплаща издръжка в
размер на 140 лева; 5. по време на местоживеене на детето при баща му, майката Г.Х.,
при взаимна договорка с бащата, може да посети детето, когато датите съвпадат с
периода на съжителство на детето с баща му - 01.09 до 31.05.; 6. след изтичане
на деветте месеца, през които детето е при баща си, в станалите 3 /три/
последователни месеца от всяка година, начиная същата от 01.09, детето да бъде
с местоживеене при своята майка Г.Х.; 7. през горния период, бащата дължи
определената издръжка за детето, чрез неговата майка в размер на 140 лева; 8. предвид
обстоятелството, че роднинският кръг на майката Г.Х. живее и работи в ****, с
цел да не се възпрепятства и ограничава контакта на детето с роднините на майка
му, А.А. дава своето писмено разрешение, съгласие, чрез нарочна декларация,
детето А., придружавано от своята майка, да пътува за период от три месеца,
когато ще е с местоживеене при майка си, без ограничения в броя на пътуванията,
във Федерална Република **** и други страни от Европейския съюз, а именно: от
01 юни до 31.08., до навършване на 14 годишна възраст на детето. Съгласието
/декларацията/ да бъде предоставено от бащата А.А.А. на Г.С.Х. непосредствено
преди съдебното утвърждаване на настоящата спогодба. Твърди, че с така постановеното
определение по гр.д. № 59/2019 г. на РС - ***** не била постигната целта на
производството по чл. 127, ал. 2 от СК, за което е било образувано, като определеният
режим на лични контакти на бащата с малолетната им дъщеря не обслужвал нейните
потребности, а напротив ѝ вредял. Счита, че съдът в това производството е следвало да отчете ниската
възраст на детето, при кого е било отглеждано до този момент, безупречна ли е
била репутацията на бащата в семейството или е имал отклонения в поведението
си, отговаря ли на целта, за която е било предложено споразумението и пр.
релевантни обстоятелства. Сочи, че обстоятелствата, провокирали необходимостта от
предявяване на настоящата искова молба били пряко свързани с интересите на
малолетната ѝ дъщеря. Твърди, че
одобрената от съда спогодба по г. д. № 59/2019 г. на
РС – ***** не е съобразена с интересите на детето, които били основен приоритет
в това производство, независимо от желанието на родителите. Счита, че по този
начин била допусната незаконосъобразна подмяна на волята на съда и страната в
противоречие с интересите на детето. Според ищеца с така одобрената спогодба
родителските ѝ права оставали написани, но на практика тя нямало да може
да ги реализира, тъй като бащата щял да бъде този родител, който през
по-голямата част от годината физически щял се грижи за дъщеря им, а ищецът Х.
дори нямало да може да я взема със себе си, доколкото в спогодбата е отразено,
че ще я посещава, а и тя познавала нрава на ответника и отношението му към нея,
който нямало
да разреши това да се случва. Въпреки, че била грамотна и притежавала добре развит родителски инстинкт,
се подвела, че не губи родителските си права, а само предоставя възможност на
ответника по-често да се вижда с детето им. Била уверявана, че може да бъде с
детето, когато пожелае. Продължителността на съдебния процес, който образувала
с цел да получи разрешение, заместващо съгласието му като баща за пътуване на
детето в чужбина, опитите на А. и семейството му да ѝ окажат натиск в
хода на процеса, включително и чрез представяне в съда на нейни компрометиращи
снимки, които самият той ѝ бил направил, са отразило зле на
психофизическата ѝ стабилност, поради което вследствие на това негативно
въздействие била съгласна да приключи делото, колкото може по-бързо и подписала
предоставения ѝ документ, наименован съдебна спогодба. Счита, че дъщеря ѝ, която
никога не се е отделяла от нея за повече от няколко часа, свикнала е с
присъствието на майка си, с начина по-който общуват и се грижи за нея, се
чувства зле емоционално, тъй като обстановката, в която живее от 01.09.2019 г. ѝ
е чужда, хората, които
я обграждат са непознати, а начинът, по който си комуникират е преимуществено на висок тон, заплашително, крещят, карат се и това най-вероятно
предизвиква страх у нея. Твърди, че от самото раждане за детето се е грижила
единствено тя, отделяла цялото си време единствено на нея. Счита, че именно тя
притежава по-добри родителски качества и че ще се справи с нейното отглеждане и
възпитание, подпомагана финансово и морално от своите родители и баба ѝ,
която участвала непосредствено в грижите за детето и разбира се от ответника,
като негов баща. Счита, че ответникът не е годен да
реализира в пълен обем и самостоятелно родителските права и задължения,
доколкото бил показал в годините, че не притежава съответния капацитет, тъй
като през време на съвместното им съжителство бил подложил нея и детето на
психическо и физическо малтретиране, за което бил отделен от тях принудително. Вследствие на нееднократно
жестоко отношение към нея в присъствието на детето, А. се разплаквала само от
вида му, като не желаела дори да я взема в обятията си. Твърди, че ответникът е
човек, който не се съобразява с нуждите дори на най- близките в семейството -
не зачита нито желанията на ищеца, нито тези на детето. Докато съжителствали
проявявал неразбиране и жестокост към личността ѝ, ограничавал свободата ѝ,
като не я пускал да излиза от двора на къщата им, за да разходи дори детето. Според
ищеца такъв характер трудно можел да претърпи транформация в благ и търпелив, какъвто
е необходим за всеки родител. В подкрепа на твърденията си посочва наличието на
последващото неизпълнение на издадената срещу ответника заповед за въздържане
от домашно насилие, което наложило ищецът да подаде жалба в Районна прокуратура
- *****. По изложените съображение моли съда да постанови решение, с което да
ѝ предостави упражняването на родителските права по отношение на детето А.,
като определи местоживеенето на детето при нея, с административен адрес: с. *****,
община *****, област *****. Моли да бъде определен режим на лични отношения на бащата
с детето А., като той да се среща с нея всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа до 18.00 часа вечерта, както и 20 дни през лятото, когато
не ищецът не ползва платен годишен отпуск и да бъде осъден ответникът да
заплаща на детето чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в
размер на 180 лева, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано
от датата на образуване на настоящото дело, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск, като счита
същия за неоснователен. Твърди, че от постановяване на определението от
24.07.2019 г. по г. д. № 59/2019 г. по описа на PC - ***** за одобрение на споразумение между страните относно упражняването на
родителски права и отношенията на родителите с малолетното дете, до дата на
предявяване на настоящия иск не били налице изменени обстоятелства. Исковата
молба от ищеца Г.С.Х. била заведена в деловодството на PC - ***** на 09.09.2019 г., т. е. 9 дни след като на 01.09.2019 г. той е
взел детето от дома на Х. по силата на одобреното споразумение, през които
детето е отглеждано от него и през който период не били настъпили никакви
изменения на обстоятелствата, съществуващи при одобряване на споразумението.
Счита, че по настоящето дело следва да се установи от датата на одобрение на
споразумението до датата на завеждане на настоящия иск, дали е налице изменение
на обстоятелствата. Твърди, че всички заявления на ищеца, че не е разбрала, че
е сгрешила, подписвайки това споразумение, са несъстоятелни. Посочва, че
майката Г.Х. се е съгласила на този режим на лични контакти с детето, поради
причина, че същата желаела да отиде да работи в **** при своите родители, а
когато се прибере в **** за периода от 31.05. до 01.09. - за лятото, детето да
бъде при нея. Твърди, че от раздялата между страните в края на месец юли -
началото на месец август 2018 г. до настоящия момент майката поне три пъти е
оставяла детето на неговите грижи, поради причина, че същата искала да отиде да
работи в ****. Посочва че, през целия месец август 2019 г. детето било
отглеждано от своята майка, която не му позволила нито веднъж да има контакт с
детето пред предлог, че ще му го даде на 01.09.2019 г., а от друга страна, след
като детето от 01.09.2019 г. е заживяло при него, майката само веднъж е
посетила дома му, като без проблем и без пречки е имала контакт с детето. Твърди,
че когато детето е отглеждано от своята майка, последната не е полагала грижи
за личната хигиена на детето, както и че същото е отглеждано в лоши хигиенни
условия. Твърди също, че преди детето да заживее с него то не е имало почти
никакви социални контакти с деца на неговата възраст. След като той взел детето то
започнало да посещава детската градина в с. *****, където било записано още от
преди година.
Предявява насрещен иск, обективиран в
отговора.
В случай че съдът намери, че
са налице изменени обстоятелства и мерките относно упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете А. следва да се изменят, ответникът
предявява насрещен иск, а именно: моли съда да
постанови решение, с което да му бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение
на детето А.А.А. на нейния баща А.А.А., да бъде
определено местоживеене на детето при него на адрес: с. *****, община *****,
област *****, да бъде определен режим на лични отношения на майката с детето,
както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 09.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя, с преспиване, през Коледно-новогодишните празници на
всяка четна година, през Великденските празници на всяка нечетна година, един
месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск, да бъде осъдена майката Г.С.Х. да заплаща в полза на детето
А.А.А., чрез неговият баща и законен
представител А.А.А., месечна издръжка в размер на
140 лева месечно, считано от постановяване на съдебното решение, с падеж до
5-то число на месеца, за който се дължи, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва, при просрочено плащане, до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване.
Излага
следните съображения:
Счита, че той е по-добрият
родител и разполага с по-добър родителски капацитет относно упражняването на
родителските права по отношение на детето А.. В дома в с. ***** условията за
отглеждане на дете били отлични. Детето имало собствена детска стая, а в двора
имало обособен детски кът с пързалка, люлка, къщичка за игра и много играчки.
Към настоящия момент детето, освен че било записано, но и посещавало редовно
детска градина в с. *****, където се чувствало добре сред своите връстници. В
дома му детето усещало само обич и подкрепа. Въпреки своята възраст, същото с думи и с поведение показвало изключителна
привързаност към него и роднините му. Детето било много добре обгрижвано,
чувствало се добре и много спокойно. Твърди, че работи,
но работното му време е на смени - дневна, нощна и два дни почивка, поради
което само един ден в седмицата бил дневна смяна, а във всички останали дни имал
свободно време, което прекарвал в грижи за своята дъщеря. Той я водел и вземал
от детска градина. Освен това той бил този родител, който при заболяване на
детето редовно го водел на прегледи, на контролни прегледи по мерене и теглене,
за поставяне на ваксини и др. Когато детето било болно и докато са живеели
заедно с Г., именно той бил родителят, който измервал температурата на детето,
защото Г. не е умеела, именно той бил този, който приготвял дозите от
лекарствата, които са изписани на детето, защото Г. не е разбирала как се
приготвят лекарствата и как се дават. Той се справял с грижите и по къпане на
детето, можел да му приготвя храна, или му купувал готова храна, хранел детето,
можел да се справя с ежедневни грижи по поддържане на лична хигиена на детето,
преобличане, хранене, водене на градина, игра с детето и извеждане на разходки.
Детето било силно привързано към него, както и той към детето. Тази
привързаност се засилила след като възстановил режима на личен контакт с детето
си. Детето трудно се разделяло с него и с неговите родители, когато трябвало да
го връщат на майка ѝ. Детето много плачело и всеки път са се разделяли с
много драми, като детето бягало от майка си и търсило баща си.
До настоящия момент майката показвала изключително непостоянство в действията и поведението си. Още докато са живели заедно като семейство, тя е
била много нервна. Неведнъж е сплашвала детето си че ще го зашлеви, а откакто
детето било в неговия дом, то показвало с ръце че „мама бие”. От раздялата им
до настоящия момент майката поне три
пъти е заявявала своето желание да остави детето на неговите грижи именно
защото била наясно, че при него детето ще е добре обгрижвано. Първия път е бил
през 2017 г., когато тя е искала да замине да работи в **** със своите
родители, но тогава родителите му не взели детето, поради причина, че не са
искали Г. да заминава за ****, а да се събере отново с него, да запазят
семейството си. През лятото на 2018 г. отново искала да замине, за да работи в ****
и поискала да остави детето за месец - два при него, но след като била помолена
да заяви това свое желание пред социалния работник пред Отдел „Закрила на
детето” - ***** или да се подпише на документ, че сама предоставя детето за
отглеждане на неговият баща, тя отказала. При сключване на споразумението по гр. д. № 59/2019 г.
отново водена от желанието си да отиде в ****, за да работи и да живее при
своите родители, тя се съгласила детето 9 месеца от годината, до навършване на
неговата 14 годишна възраст, то да бъде отглеждано от него. Именно желанието ѝ
да отиде в ****, но съвсем не само на гости, а да отведе и детето със себе си, Г.
завела и иска, по който било образувано гр. д. № 59/2019 г. Когато било
подписано споразумението по това дело, страните си разменили и декларации - съгласие
от всеки от тях детето да пътува извън страната с придружител, респ. своята
майка или своя баща. Именно това съгласие детето да пътува извън страната била
целта на Г. и вероятно след като получила същото, тя е предприела действия да
„разваля споразумението”, което е сключила. Твърди, че истинските намерения на
ищеца Г.Х. били да получи упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете и след като имала вече съгласие от негова страна детето да
пътува с майка си извън страната, да изведе същото в ****, където се намирало
цялото ѝ семейство, което работило и живеело там от години. От една
страна, Г. била сама тук в ****, без работа и за семейството ѝ било
тежест да я издържа, а от друга страна, в ****, като сам родител отглеждащ
детето си, щяла да получава добри социални помощи за отглеждане на дете, дори
без да се налагало да работи. С оглед на това счита, че намеренията на ищеца Г.Х.
са по - скоро продиктувани от користна цел, отколкото от грижа и от
привързаност към своето дете. От друга страна, счита, че емоционалното и
психичното състояние на ищеца е изключително нестабилно. Тя показвала нервност,
раздразнителност, често при предаване на детето викала и крещяла. Действията ѝ,
с които веднъж се съгласявала и подписвала споразумение, а само 9 дни след като
му предала детето на 01.09.2019 г., завела иск за разваляне на това
споразумение. Това обстоятелство, според него, също водело до извода, че майката
или не знае какво иска от живота си, или използвала детето като играчка за да
постигне целите си. Тази психическа нестабилност на ищеца била призната и в
исковата ѝ молба, а освен това била отразена и от социалния работник,
изготвил социалния доклад по привременните мерки, пред който е заявила че
заради нейни компрометиращи снимки, била психическа нестабилна и затова била
съгласна по-бързо да приключи делото и затова подписала т. нар. съдебна
спогодба.
В изпълнение на указанията на съда с молба
вх. № 6895/19.11.2019 г. ответникът, чрез неговия процесуален представител, моли
съда да приеме, че насрещните искови претенции, обективирани в писмения отговор
са предявени в условията на евентуалност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника по
насрещния иск.
Изразява становище, че предоставянето на родителските права
и задължения на бащата, както и осигуряването му на разширен режим на лични
контакти, не би било в интерес на детето.
Изложените фактически
обстоятелства, че не съм можела да измервам температурата на детето, че не съм
разбирала как да му давам лекарствата, че не съм умеела да му приготвям
храната, че детето ревяло, когато съм го вземела, че показвало как съм го
удряла, че съм поддържала лошата му хигиена и пр. не отговаряли на истината,
като целта на посочването им била майката да бъде компрометирана като родител. Твърди,
че бащата желае не да отглежда детето, а да нарани неговата майка. В желанието
си майката да бъде компрометирана А. достигал до престъпен цинизъм, посочвайки
на съдебния състав, че съм използвала детето като играчка за постигането на
лични облаги, че съм щяла да го използвам с користна цел и да получавам за него
пари под формата на социални помощи в ****, както и че съм психически
нестабилна. Посоченото изисква да бъдат поставени на много внимателна преценка
моралния му облик, умението да възпитава, да бъде добър, състрадателен, човечен
към всеки индивид, да бъде пример за подражание на подрастващата ни дъщеря с
поведението си. От изложеното се потвърждава един особено важен факт, въпреки
заеманата до този момент от А. позиция в проведените съдебни заседания по
определяне на привременните мерки, а именно че детето до 3 годишната си възраст
е отглеждано преимуществено от неговата майка. Насочвайки вниманието към
родителската безотговорност на майката, излагайки, че съм тя искала да замина с
детето в ****, както и да го остави за месец-два при него, А. подчертавал
по-скоро емоционалната връзка на майката с детето, че тя желаела да пътува
именно с А. и щяла да я повери на него, като родител и за кратко време. Тези
данни били достатъчни да се счете, че детето от бебе било обгрижвано единствено
от своята майка, поради което привързаността ѝ към нея била силна. Правила
я спокойна, щастлива и докато имала нужда от майка си, тя щяла да бъде до нея.
От изложеното, че родителите на А. са решавали дали страните да се разделят или
не, ставало ясно, че същите са били решаващият фактор за семейството им и
продължавали да се разпореждат с живота им дори след тяхната раздяла без да се
интересуват от нуждите им и най-вече тези на детето. По тези съображения моли насрещните
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и да бъдат уважени претенцията
ѝ по исковата молба. Претендира разноски.
Правна квалификация на предявените искове:
Предявеният от ищеца иск е с правна квалификация чл. 59, ал. 9, във вр. чл. 127, ал. 2 от СК и чл.
150 СК –
предоставяне на родителските права спрямо детето А.А.А.; определяне на местоживеенето на детето, определяне
на режим на лични отношения на бащата с детето, чл. 150 от СК – за осъждане на
ответника да заплаща на малолетното дете чрез неговата майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от подаване на
исковата молба, с
падеж до 5-то число на месеца, за който се държи.
Предявените от ответника при условията на евентуалност
обективно съединени насрещни искове са с правна квалификация 59, ал. 9, във вр. чл. 127, ал. 2 от СК и чл.
143 СК -
предоставяне на родителските права спрямо детето А.А.А.; определяне на местоживеенето на детето, определяне на
режим на лични отношения на майката с детето, чл. 143 от СК – за осъждане на
ответника по насрещните искове да заплаща на детето чрез неговия баща и законен
представител месечна издръжка в размер на 140 лева, считано от постановяване на
съдебното решение, с падеж до
5-то число на месеца, за който се държи.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на
ищеца по главния иск, че следва посредством пълно и главно доказване несъмнено да установи
релевантните за този иск обстоятелства, а именно, че в сравнение с определеното
по силата на постигнато между страните споразумение фактическо упражняване на
родителските права са настъпили такива значими и съществени факти, които
обуславят определяне на нов режим на мерки.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника
– ищец по предявените в условията на евентуалност насрещни искове, че носи доказателствената тежест
за всички обстоятелства, от които черпи правата си – че е по-пригоден родител за еднолично
упражняване на родителските права с оглед необходимостта от правилно отглеждане
и възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност,
обезпечаване на жилище и битови условия.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане
на доказателствата.
По главния иск:
Следва да бъдат
допуснати за приемане като писмени доказателства представените с исковата молба
писмени документи, като допустими и относими към предмета на спора.
На ищеца следва да
бъде издадено исканото съдебно удостоверение за снабдяване с друго от детската
градина в с. *****, относно обстоятелството дали е записала детето в посоченото
детско заведение, след внасяне на дължимата държавна такса.
Следва да бъде
уважено искането на ищеца да бъдат изискани всички преписки от РП – ***** и РУ
– *****, образувани по негови жалби срещу ответника за период 2 години назад.
По искане на ищеца Г.Х.
следва да бъде допуснато изслушване на същата по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
На ищеца следва да
бъдат допуснати до разпит двама свидетели, различни от разпитаните в
производствата по привременните мерки, за установяване на обстоятелствата, посочени
в частта „доказателства” на исковата молба и опровергаване на твърденията, изложени от А.А.А..
По насрещните искове:
Следва да бъдат
допуснати за приемане като писмени доказателства представените с насрещната
искова молба, респ. с отговора писмени документи, като допустими и относими към
предмета на спора.
Доколкото с исковата
молба е представено копие от одобреното от съда по г. д. № 59/2019 г. на РС – *****
споразумение, съдът намира, че не е необходимо делото да бъде изискано и
приложено към настоящото, поради което искането в този смисъл следва да бъде
оставено без уважение.
На основание чл. 59,
ал. 6 от СК следва да бъде изслушан ответникът – ищец по насрещните искове А.А..
На ответника – ищец
по насрещните искове следва да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, различни
от разпитаните в производствата по привременните мерки, за установяване на
обстоятелствата, посочени в частта: доказателствени искания на насрещната
искова молба.
Предвид засягането в настоящото производство
на права и законни интереси на малолетно дете и изричното искане на ответника –
ищец по насрещните искове, следва на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за
закрила на детето Дирекция „Социално подпомагане” – гр. ***** да изготви НОВ –
АКТУАЛЕН И ПОДРОБЕН социален доклад по случая за периода след постановяване на
определението на съда за изменение на допуснатите привременни мерки от
10.01.2020 г. до настоящия момент, като социален работник посети на място
домовете и на двамата родители, както и детската градина, която е посещавало
детето в с. ***** и която посещава към настоящия момент и същият се яви
задължително в съдебно заседание, за да бъде изслушан. Детето не следва да бъде
изслушвано.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД
по делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2020
г. от 13:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА за
приемане като писмени доказателства приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на ищеца по реда на
чл. 59, ал. 6 от СК.
ДОПУСКА на ищеца
двама свидетели, различни от
разпитаните в производствата по привременните мерки, при режим на довеждане
за съдебното заседание, за установяване на обстоятелствата, посочени в частта
„доказателства” на исковата молба и опровергаване на твърденията, изложени от А.А.А..***, всички
преписки, образувани по жалби на Г.С.Х., ЕГН ********** срещу ответника А.А.А., ЕГН **********, за
период 2 години назад.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца
Г.С.Х. съдебно удостоверение за снабдяване с друго от детската градина в с. *****,
относно обстоятелството дали е записала детето А.А.А., ЕГН ********** в
посоченото детско заведение, след внасяне на дължимата държавна такса.
ДОПУСКА за приемане като писмени
доказателства приложените към отговора, респ. към насрещната искова молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА
изслушване на ответника – ищец по насрещните искове по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
ДОПУСКА на ответника
– ищец по насрещните искове двама свидетели, различни от разпитаните в производствата по
привременните мерки, при режим на довеждане за съдебното заседание, за
установяване на обстоятелствата, посочени в частта: доказателствени искания на
насрещната искова молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответника – ищец по насрещната искова молба да бъде изискано г. д.
№ 59/2019 г. по описа на РС – ***** за прилагане към настоящото.
УКАЗВА на
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. ***** да изготви НОВ – АКТУАЛЕН И
ПОДРОБЕН социален доклад по случая за периода след постановяване на
определението на съда за изменение на допуснатите привременни мерки от
10.01.2020 г. до настоящия момент, като социален работник посети на място
домовете и на двамата родители, както и детската градина, която е посещавало
детето в с. ***** и тази, която посещава към настоящия момент и същият се яви
задължително в съдебно заседание, за да бъде изслушан. Социалният доклад следва
да бъде представен в съда в срок до 3 дни преди насроченото по делото съдебно
заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154,
ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава
своите искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ
на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание
чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА
на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки:
за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото
заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство по реда на
основание чл.140 от ГПК.
НАСОЧВА на
основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде оказана помощ за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – *****, адрес гр. *****, ул.
„А. Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Да се изпрати на страните
копие от определението, а на ответника А. – и от отговора на Г.Х. от 23.01.2020
г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: