РЕШЕНИЕ
№ 2674
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330107741 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на „Йетел България“ ЕАД, (старо
наименование „Теленор България„ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6, против Н. К. С., ЕГН
**********, от **************************, и иск да се установи вземане на ищеца
за суми за реално изпълнение и неустойка по договори за мобилни услуги, за които
заявителят, сега ищец, разполага със заповед за плащане № 26/04.01.2021г., издадена
по частното дело № 17531 по описа на ПРС за 2020г.
Ищецът твърди, че между страните на 23.02.2018 г. между бил сключен Договор за
мобилни услуги № **************, с предпочетен номер *******************, с
уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лв. с вкл. ДДС или
25,82 лв. без ДДС, като на ответника бил предоставен и мобилен телефонен апарат
LENOVO Moto С 4G Gold. Твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си за
заплащане на начислените му суми за периода м. април 2018 г. – м. август 2018 г., във
връзка с което били издадени 4 броя фактури, както следва: фактура №
**********/05.04.2018 г., с претендирана по фактурата сума от 21,68 лв.; фактура №
**********/05.05.2018 г., издадена за сумата от 62,29 лв.; фактура №
**********/05.06.2018 г., издадена за сумата от 30,98 лв.
След предсрочно прекратяване на договора, касаещ телефонен номер ************,
1
по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, операторът издал фактура №
**********/05.08.2018 г., включваща задължение за заплащане на неустойка за
предсрочното му прекратяване в размер на 271,74 лв. Твърди, че задължението за
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора, било уредено в чл.
11 от същия. Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план
месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения
срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава
сумата от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В
допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия
срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, неустойката за номер
*************е в размер на 271.74 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 25.82 лв. всяка), а именно 77.46
лв., ведно с добавена разликата в размер на 194.28 лв. между стандартната цена на
LENOVO Moto С 4G Gold без отстъпка съгласно актуалната към 23.02.2018 г. ценова
листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора,
заплатена в брой. съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги. Ето защо и претендираната сума,
начислена във фактурата е в размер на сумата от 271,74 лв. Сочи се , че изискуемостта
на вземанията на дружеството по всяка от фактурите настъпва 15 дни след издаването
й, и се уточнява , че сумата от 114,95 лв. с вкл. ДДС, представлява задължения за
потребени услуги (месечни абонаментни такси и други услуги) на основание Договор
за мобилни услуги № ************* от *********** г., при условията на които се
ползва мобилен номер ****************, за периода 05.03.2018 г. - 04.06.2018 г.
Общата дължима сума за потребени услуги по договора е в размер на 132,23 лв., като
след приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в
размер на 17.28 лв. дължимата сума на потребени услуги по договора е в краен размер
на 114,95 лв., от които: по фактура № **********/05.04.2018 г. издадена за отчетния
период 05.03.2018 г. - 04.04.2018 г. и включваща следните задължения на клиента за
мобилен номер ***************: месечна абонаментна такса 25.82 лв. и ползвани
допълнителни услуги 6.65 лв. (Гласова поща 0.10 лв., Кратки текстови съобщения
(SMS) 1.53 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв. и Услуги с добавена
стойност (SMS) 5.00 лв.), които са в краен размер на 32.47 лв. без вкл. ДДС / 38.96 лв. с
2
вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 38.96 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 17.28 лв.,
претендираната сума по фактурата е в размер от 21.68 лв.; по фактура №
**********/05.05.2018 г. издадена за отчетния период 05.04.2018 г. - 04.05.2018 г. и
включваща следните задължения на клиента за мобилен номер ***************
месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., временно
възстановяване на изходящия трафик 1.24 лв. и ползвани допълнителни услуги 24.10
лв. (Гласова поща 0.40 лв., Допълнителни Услуги Мобилен Интернет 16.66 лв. и
Кратки текстови съобщения (SMS) 7.04 лв.), които са в краен размер на 51.91 лв. без
вкл. ДДС/ 62.29 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 62.29 лв.
Сумата от 16.66 лв. без ДДС, начислена във фактурата за задължение за Допълнителни
Услуги Мобилен Интернет включва покупка на 2 броя пакети „Dobavi 5000МВ”.
Активирането на пакет “Dobavi 5000 MB” е възможно само в случай, че включените на
месец MB в абонаментния план са изразходени. Закупуване на такъв пакет е възможно
на адрес http://turbo.lp.telenor.bg през използваното устройство на територията на
Република България или през мобилното приложение MyTelenor Bulgaria. Пакет
„Dobavi 5000 MB” е еднократен и е валиден от датата на активация до края на текущия
отчетен период. Неизразходваните MB не се прехвърлят за ползване в следващ отчетен
период. Цена на пакета се публикува на сайта па Теленор; по фактура №
**********/05.06.2018 г. издадена за отчетния период 05.05.2018 г. - 04.06.2018 г. и
включваща следните задължения на клиента за мобилен номер **************:
месечна абонаментна такса 25.82 лв. без вкл. ДДС/ 30.98 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, била 30.98 лв.
Сумата от 271,74 лв. с вкл. ДДС, представлява задължение за заплащане на неустойка
поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № ****************
от 23.02.2018 г. Договорът бил прекратен на 06.07.2018 г. Длъжникът бил уведомен за
възможността доброволно да заплати изискуемите дължими суми по посочените
фактури чрез изпратената му на посочения адрес последна покана за доброволно
плащане от 06.07.2018 г., като бил предупреден за неблагоприятните последици
(прекратяването на договора) в случай на неизпълнение. Договорът бил прекратен с
изтичането на десетдневния срок за доброволно изпълнение. От посочения момент
спира да се начислява месечната абонаментна такса и започва да тече периодът до края
на договора, за който се изчислява дължимата в резултат на прекратяването неустойка.
След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между
„Теленор България“ ЕАД и Н. К. С., при условията на който е ползван процесният
номер ***************, по вина на потребителя поради изпадането му в забава,
операторът издал фактура № **********/05.08.2018 г., включваща задължение за
заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 271.74 лв.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер
3
***************** при предсрочно (преди 23.02.2020 г.) прекратяване на договора по
вина или инициатива на потребителя са уредени от страните в чл. 11 от Договор за
мобилни услуги № ************** от 23.02.2018 г. Съгласно посочената клауза, в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички
стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края
на първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни абонаментни такси
за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия
срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2)
част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че
такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой). В
съответствие с така уговореното между страните, неустойката за номер *************
е в размер на 271.74 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 25.82 лв. всяка), а именно 77.46 лв.,
ведно с добавена разликата в размер на 194.28 лв. между стандартната цена на
LENOVO Moto С 4G Gold без отстъпка съгласно актуалната към 23.02.2018 г. ценова
листа на оператора и преференциалната му цена при сключването на договора,
заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на първоначално
предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Предвид липсата на плащане, ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, като по образуваното ч.гр.д. № 17531/2020 г. по описа на ПдРС, І гр. с.,
против длъжника била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК Доколкото
заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указания до ищцовото
дружество били предявени настоящите установителни искове.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
114,95 лв. с вкл. ДДС – задължения за потребени услуги (месечни абонаментни такси и
други услуги) на основание Договор за мобилни услуги № *********** от 23.02.2018
г., при условията на който ответникът ползвал мобилен номер **************, за
периода 05.03.2018 г. – 04.06.2018 г.; 271,74 лв. с вкл. ДДС – задължение за заплащане
на неустойка поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №
**************** от 23.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане на
вземанията.Претендират се и сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, е
4
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва съдържанието на представените от ищеца документи, като доказателства към
исковата молба, а именно: Договор за мобилни услуги № *************** от
23.02.2018 г.; Декларация – съгласие от 23.02.2018 г.; фактура №
**********/05.04.2018 г.; фактура № **********/05.05.2018 г.; фактура №
**********/05.06.2018 г., както и фактура № ********** от 05.08.2018 г.Моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Водят се обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, допустими като
установителни. Има идентичност между описаното в заявлението и издадената по
частното дело 17531/20 заповед вземане, и това , предмет на исковата молба. Спазени
са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество:
Копия от договорите за телекомуникационни услуги и получаване на крайно
устройство са представени по делото и съдът не отрича сключването им и частичното
изпълнение по тях от страна на ответника. Представени са копия от фактурите ,
издадени за вземанията на ищеца, съдът кредитира тези документи, макар да са частни
и да изхождат от ищеца като техен автор, тъй като съдържанието им кореспондира със
записаното в договора. С оглед казаното, има договори между страните като източник
на облигационното задължение на ответника да плати цената на доставените
телекомуникационни услуги ( абонамент и доставени допълнителни услуги ) и цената
на крайното лизингово устройство.
За да възникне обаче правото на оператора да получи неустойки за прекратяване на
договорите, каквито иначе са уговорени, то следва договорите да са прекратени.
Отсъства по делото такова изявление на някоя от страните. С оглед изложеното , че
действието на договора е прекратено поради неплащане , няма и покана до длъжника
да плати с предупреждение за развалянето на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД, което
следва да е писмено – договорите са в писмена форма. Прекратяването на договорите
остана недоказано като факт по смисъла на чл. 153 от ГПК.
На следващо място , в договора между страните е договорено , че „ в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта, посочена в него , по вина или инициатива на потребителя, , последният дължи
неустойка в размер от сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти такси за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок. Така
формулирани обаче, клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 2 т . 5 от
Закона за защита на потребителите във връзка с чл. 146 от с. з, тъй като позволяват на
търговеца – ищец да получи неоправдано завишен размер на обезщетението за вреди,
тъй като този размер е еквивавалент на точното изпълнение от страна на потребителя,
5
без обаче търговеца да трябва да изпълни своето. Така установени клаузите за
неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат
задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г.,
ТК, І т. о. на ВКС.Тъй като е изначално нищожна, тези клаузи не могат да бъдат
санирани и да произведат действие, включително заради факта, че търговеца
претендира само размер на неустойката , еквивалентен на три от вноските.
Предвид изложеното, исковете за реално изпълнение следва да бъдат уважени , а
неустоечните такива – да бъдат отхвърлени.
Разноските се присъждат в полза на ищеца , но пропорционално на уважената част от
претенцията. Ответната страна е била представлявана от особен представител,
назначен от съда, и собствени разноски не е направила. Общият размер на
направените от ищеца разноски по двете производства е 1305 лева, дължат се
пропорционално 387.93 лева. ( 1305/386.69*114.95).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Н. К. С., ЕГН **********, от
************************, че дължи на ищеца „Йетел България„ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК Младост 4 Бизнес Парк
София, сгр. 6, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за плащане №
26/04.01.2021г., издадена по частното дело № 17531 по описа на ПРС за 2020г., ПРС:
114.95 лева начислени такси и ползвани услуги по договор за мобилни услуги №
*************, ведно със законната лихва върху главницата а от датата на подаването
на заявлението в съда – 31.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА В ЧАСТТА над този размер до пълния претендирана такъв от
386.69 лева (или в частта , представляваща 271.74 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната на договора), като неоснователен.
Осъжда Н. К. С., ЕГН **********, от *****************, да заплати на „Йетел
България„ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК
Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, сумата от 387.93 лева разноски по двете
производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7