Решение по дело №53471/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17296
Дата: 24 октомври 2023 г.
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20221110153471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 17296
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110153471 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:



Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 15.03.2021 г. в гр. София е настъпило ПТП, при което л. а. „.“
модел “.” с рег. №.., управлявано от Д. Й., движейки се по бул. „Г. М. Димитров“-Т-образно
кръстовище при КАТ, под моста на метрото, попада в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, в резултат на което на посочения автомобил били нанесени
имуществени вреди- предна дясна гума за подмяна.. За процесното МПС бил налице
сключен договор при ищеца за застраховка „Каско +“, валиден към момента на ПТП, поради
което последният изплатил общата сума от 317.12 лв. Ищецът поискал от ответника
възстановяване на заплатеното от него застрахователно обезщетение и сума от 15 лв.
ликвидационни разноски, тъй като счита, че настъпилото ПТП е вследствие бездействие на
служители при него, чието задължение е да стопанисва процесния участък, но ответникът
не е погасил задължението си. Поради изложеното ищецът предявява осъдителен иск за
сумата от 332.12 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявените искове по
1
основание и размер. Навежда възражение за съпричиняване.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:

Установява се от застрахователна полица № ../02.12.2020 г., че. между ищеца, като
застраховател, и Д. С. Й., като застрахован, е сключен договор за застраховка „Каско” за лек
автомобил марка „ .“ модел “.” с рег. №.., при застрахователна сума в размер на 32343 евро
и застрахователна премия в размер на 1455.44 евро, валидна на територията на Република
България за срок от 00.00 ч. на 23.01.2021 г. до 24.00 ч. на 22.01.2022 г.
Представено е уведомление за щета №...
Представени са свидетелство за регистрация II част, контролен талон, свидетелство
за управление на МПС.
Представени и приети по делото са ликвидационен акт, калкулация по претенция,
опис-заключение по щета, регистрационен картон за процесния автомобил, фактура.
Представено по делото е преводно нареждане за сумата от 317.12 лв.
Представена е регресна покана, ведно с разписка за получаване.
Представен е отговор от ответника от 16.07.2021 г.
От заключението на приетата, без да бъде оспорена от страните, съдебна авто -
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че вредите по лекия
автомобил е възможно да бъдат получени и са вследствие на твърдения в исковата молба
механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие, а размерът на щетите по
средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е 344.12 лв.
По делото е разпитан свидетелят Й. който разказва, че на завоя при КАТ, на бул.
„Драган Цанков“, между „Интерпред“ и бул. „Г. М. Димитров“, тръгвайки на светофара,
правейки десен завой, колата пропаднала в някаква дупка, предната лява гума паднала и се
ударила силно. Колата била спортна, ниска и гумите били много тънки, с нисък профил.
Продължил по пътя, но като спрял и се огледал, видял, че имало балон на гумата. След ден-
два отишъл при гумаджия, който му казал, че колата може да се кара, но не било желателно.
Там не можели да я оправят, защото била много нископрофилна, не можело да се сложи
подложка и трябвало да се смени. Нямало сигнализация. Било валяло, имало локва и дупката
не се виждала. Застрахователят го накарал да снима дупката След няколко дни, като се
върнал, дупката не била още оправена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
2

Съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ по отношение
на процесния автомобил, по който договор е извършил плащане за вреди в претендирания
размер, които са в причинна връзка с твърдяното ПТП, при посочения механизъм, а именно
попадане в необезопасена дупка на път, стопанисван от ответника, съставляващо покрит
застрахователен риск, съгласно сключения договор.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни
средства, сключен на 02.12.2020 г., във форма на застрахователна полица № № ... По силата
на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
МПС.
В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети
в размер на 317.12 лв., видно от представените доказателства, а и последното е неоспорено
от ответника.
Като причина за ПТП съдът приема посоченото в уведомление за щета от 15.03.2021
г. /л. 9 по делото/, потвърдено от свидетелски показания на свидетеля Й. в открито съдебно
заседание.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, пълно и
безпристрастно, се установи причинната връзка между посочения механизъм на ПТП и
наличните по автомобила увреждания.
От друга страна пътят, на който е реализирано произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответната
община, Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяванетои необозначаванети на
неравността на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради
което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители
или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу
ответника.
Презумпцията за вина не бе оборена от ответната страна в настоящото производство.
Не бе доказано и възражението за съпричиняване.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
3
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние,
което той би бил преди деликта. Видно от неоспореното заключение на САТЕ
действителният размер на причинените вреди е от 344.12 лв., поради което искът е изцяло
основателен, доколкото се претендира по-малка сума.

Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в размер на 618 лв.

При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:

ОСЪЖДА СО, ЕИК .., с адрес: гр. София, ул. .., да заплати на „..“ ЕАД, с ЕИК – ..
по иск с правно основание чл. 411 КЗ, сумата от 332.12 лв., застрахователно обезщетение за
вреди на л. а. „.“ модел “.” с рег. №.., настъпили вследствие ПТП на 15.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане
ОСЪЖДА СО, ЕИК .., с адрес: гр. София, ул. .. , да заплати на ..“ ЕАД, с ЕИК – .. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 618 лв. – разноски за исковото производство
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4