РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20205300102001 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. И. Ж., ЕГН
**********, с адрес- гр. *****, ул. “****“ №*****, ет.*, ап.*, чрез пълномощника й адвокат
Б., против С. И. К., ЕГН **********, с адрес- гр. ******, бул. “******“ №***, ет.*, ап.**, с
която са предявени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че ищцата е пострадала при пътно-
транспортно произшествие, станало на ***** г. в гр. *******. На посочената дата, около
**** часа, в участъка на пътния ръкав, находящ се вдясно по посока на движението
бул.“****“- моста „****“ и свързващ бул.“*****“ с бул.“*****“, ответникът К., при
управление на МПС- лек автомобил „******“ с рег. №********, собственост на баща му И.
К., при осъществяване на десен завой, с цел включване в ръкава, е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно- чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и е реализирал ПТП, при което
ищцата, като пътник, возещ се на задната седалка на автомобила, получила сериозни
травматични увреждания. След инцидента пострадалата била откарана в УМБАЛ „*******“
ЕАД- Пловдив, където се установило, че са й причинени телесни повреди, изразяващи се в
счупване на горната челюст; счупване на носните кости; разкъсно- контузни рани на кожата
на лицето; контузия на главата и мозъчно сътресение; обезобразяване на лицето. Твърди се,
че вследствие на причиненото счупване на горната челюст в областта на десния
горночелюстен синус се получил импресионен дефект на предната стена на синуса и
наличие на кръв в кухината му, което наложило оперативна интервенция. В резултат на
счупването на носните кости било извършено оперативно наместване. Дълго време ищцата
1
изпитвала силни болки, затруднение при хранене и говорене. В резултат на разкъсно-
контузните рани на кожата на лицето, отдясно в скулната област, ищцата получила масивен
тъканен дефект в областта на носа, което наложило извършване на пластика за
възстановяването му, но все още има белези, създаващи й дискомфорт и неприятно усещане.
Посочва се, че след удара за известно време пострадалата е загубила съзнание, вследствие на
което страда от упорито главоболие, засилващо се на пристъпи. Страда и от безсъние, което
я кара да се чувства непълноценна като млада майка. Причиненото обезобразяване на
лицето, в резултат на скъсване на лицеви нерви и мускулни влакна, е довело до наличие на
лицева асиметрия при усмивка, което не подлежи на възстановяване и ще остане за цял
живот. Това кара ищцата да се чувства потисната, отразява се на психиката и
самочувствието й. След инцидента същата се променила, станала по- затворена, избягвала
събирания с хора. Посочва се, че вследствие на описаните увреждания ищцата претърпяла
силни болки и страдания, оперативни интервенции, неприятни усещания, продължителен
психически стрес и депресивни състояния, сънувала кошмари, изпитва панически страх при
пътуване с МПС. Твърди се, че за извършеното от ответника К. деяние от РП- Пловдив е
внесен РС- Пловдив обвинителен акт, с който същият е обвинен в престъпление по чл.343,
ал.3, б.А, вр. с ал.1, б. Б, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като образуваното въз основа на него нохд
№1976/ 2019г. към датата на депозиране на исковата молба не е приключило. Сочи се, че за
причинените вреди ищцата не е получила обезщетение нито от деликвента, нито от
застрахователя му. Обезщетението за претърпените вреди същата определя на 100 000 лв.,
като при отчитане на минимално съпричиняване на вредоносния резултат от нейна страна в
размер на 10 % счита, че сумата от 90 000 лв. би била справедливо обезщетение за
репариране на тези вреди.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на
ответника К. да заплати на ищцата сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за
понесените неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на *********г.; сумата от 27
402,19 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираното
обезщетение, за периода от ******г. до ******* г.- датата на депозиране на исковата молба в
съда, ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до изплащането й.
Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат Б.-
пълномощник на ищцата. Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К., с
който се оспорват предявените искове по размер. Изложено е, че претърпените от ищцата
болки, страдания и дискомфорт не са с твърдяната продължителност и интензитет, а всички
заявени претенции са в завишен размер. Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, тъй като е пътувала без поставен предпазен колан.
Претендира се присъждане на разноски /с молба от 07.10.2021г./.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
2
съвкупност, намира следното:
Видно е от представения по делото протокол за пътнотранспортно произшествие с
пострадали лица от ****** г., издаден от органите на МВР, че на ********* г. около *****
часа в гр. ******* на бул. “*****“ е настъпило ПТП с участник- ППС- лек автомобил
„*********“ с рег. №********, управляван от водач С. И. К., при което е пострадала ищцата
А. И. Ж..
Не е спорно между страните и се установява от приложеното нохд №1976/2019 г. на
ПРС, че с присъда №260030/02.10.2020 г. съдът е признал ответника К. за виновен в това, че
на *******г. в гр. ********* на бул.“******“, при управление на МПС- лек автомобил
„*******“ с рег. №******** е нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2 от
ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на А. И. Ж. две средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на горната челюст в областта на десния горночелюстен синус с
импресионен дефект на предната стена на синуса с оперативно възстановяване на целостта
й, довело до счупване на челюст; налични белези по кожата на дясната лицева половина и
лицева асиметрия при мимика на лицето, довело до обезобразяване на лицето, като деецът е
избягал от местопроизшествието- престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“ вр. с ал.1, б. “б“ вр. с
чл.342, ал.1 от НК. На основание 78а НК подсъдимият е освободен от наказателна
отговорност и са му наложени административни наказания- глоба в размер на 2 000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. С решение №260152/27.05.2021
г., постановено по внохд №385/2021 г. на ПОС, присъдата е потвърдена.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, с вещо лице д-р М.Б., чието
заключение съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от
страните. Установява се от заключението, че при ПТП от ***** г. на ищцата е причинено:
счупване на костите на носа, счупване на горната челюст, разкъсно- контузна рана отдясно в
скулната област с дефект в областта на носа. Счупването на горната челюст в областта на
десния горночелюстен синус с импресионен дефект на предната стена на синуса се
преценява като такова, довело до счупване на челюст. Наличните белези по кожата на
дясната лицева половина и лицевата асиметрия при мимика на лицето не засягат сетивен
орган, а само видимо обезобразяват лицето. Счупването на костите на носа и разкъсно-
контузната рана отдясно в скулната област с дефект в областта на носа са довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. Описаните травматични
увреждания са причинени по директен механизъм от удар с или върху твърд тъп предмет.
Оздравителният процес е траел 2-3 месеца. Непосредствено след инцидента пострадалата е
изпитвала от леки на моменти до умерени по сила и интензитет болки и страдания, които
постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес до пълното им изчезване след
неговото приключване. Вещото лице е посочило, че причинените увреждания са
възстановени напълно, като единствено наличните белези по кожата на дясната лицева
половина и лицевата асиметрия при мимика на лицето са невъзстановими и ще останат
завинаги, тъй като има увреждане на лицеви нерви и мускулни влакна. Според
заключението, ищцата е била без правилно поставен предпазен колан към момента на ПТП.
3
Същата е седяла на задната седалка, вдясно от шофьора, и при настъпилия удар в предната
дясна част на лекия автомобил главата й се е блъснала в елементи на купето, каквито са
гърбът на предната седалка, задната дясна врата и др. Ако пострадалата е била с правилно
поставен предпазен колан, той би ограничил движението на тялото й и това би намалило
значително степента на травматичните увреждания. При изслушването на вещото лице в
съдебно заседание, проведено на 17.03.2022г., същото е уточнило, че при правилно поставен
обезопасителен колан пострадалата не би получила счупване на носа и на челюстта. Наред с
това е посочило, че в изследваната медицинска документация няма данни ищцата да е
претърпяла мозъчно сътресение.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат
на процесното пътнотранспортно произшествие, по делото са събрани гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите- Я. Ж. и И. Ж., които са нейни родители.
Свидетелката Ж. депозира показания, че след инцидента дъщеря й била настанена в
болнично заведение, през цялото време на болничния престой била до нея. А. била
обезобразена, имала белег на лицето, синини по ръцете, през нощта стенела от болка,
трудно се хранела, тъй като били оперирани носът и носоглътката. След изписването й се
затворила в себе си за дълъг период от време, не искала да излиза и да вижда никого, дори
по телефона нямала желание да разговаря, спряла комуникациите с приятелките си, имала
нарушения на съня, събуждала се през нощта с писъци. Ищцата изпитвала неудобство от
вида си, заявявала, че е грозна, обезобразена, плачела. Свидетелката сочи, че дъщеря й
************, като през зимата се оплаква от болки в областта на белега. Твърди, че ПТП се
отразило негативно на самочувствието и психиката й. Преди била красива, весела,
остроумна, обичала да пазарува, имала приятелки, с които излизала, а сега се е занемарила и
не полага грижи за себе си, няма почти никакви приятели, станала нервна, карала се на
детето си, не искала да преминава покрай мястото на инцидента.
Аналогични показания депозира и свидетелят И. Ж. След като научили за инцидента,
веднага отишли в болницата, където А. била приета за лечение. Състоянието й било тежко,
претърпяла оперативна интервенция, през цялото време, докато била в болницата, майка й
била при нея и я обгрижвала. След изписването й, грижите за нея продължили в домашна
обстановка, правели й превръзки, използвали различни лекарствени продукти за
възстановяване на белега. Претърпеният инцидент променил А., тя се превърнала в напълно
различен човек. Преди била ведра, бодра, добре поддържана, а след това станала асоциална,
не искала да излиза, месеци наред не се виждала с приятелки, не поддържала добър външен
вид, изпитвала страх да пътува.
При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, съдът
намира от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
За да е основателен иск, намиращ правното си основание в горепосочената норма,
4
следва по несъмнен начин да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки- деяние, противоправност на деянието, причинена вреда, която да е в
причинно- следствена връзка с противоправното деяние, и деянието да е извършено
виновно.
В процесния случай се установи от приложеното нохд №1976/2019 г. на ПРС, че с
влязла в сила присъда №260030/02.10.2020 г., постановена по това дело, ответникът К. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“ вр. с ал.1, б. “б“ вр.
с чл. 342, ал.1 от НК, за което му е наложено съответното наказание.
Според чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския, когато разглежда последиците от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо и предвид наличието
на влязла в сила присъда по нохд №1976/2019г., следва да се приемат за доказани
обстоятелствата относно авторството, противоправността на деянието и вината на ответника
С.К.. Със сила на пресъдено нещо следва да се приеме за установено и причиняването на
ищцата на описаните в присъдата две средни телесни повреди по см. на НК, доколкото те са
елемент от обективна страна на престъплението, в извършването на което е признат за
виновен ответникът. Наред с това, от заключението на допуснатата СМЕ и приетата
медицинска документация се доказа, че в резултат на неправомерното поведение на
деликвента на Ж. са причинени още счупване на костите на носа и разкъсно- контузна рана
отдясно в скулната област. Установи се и че пострадалата е претърпяла оперативна
интервенция, извършена на *******г., след ПТП е изпитвала от леки на моменти до умерени
по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са затихвали.
С оглед констатациите в заключението на СМЕ и показанията на свидетелите Ж.,
които, преценени по правилата на чл.172 ГПК, следва да се кредитират като
непротиворечиви и отразяващи непосредствените им възприятия, се налага извод за
доказаност на претърпени от ищцата неимуществени вреди в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника. Стана ясно, че причинените на А.Ж. травматични
увреждания и свързаните с тях болки, страдания и неудобства са дали негативно отражение
на физическото, психическото и емоционално й състояние. Получените травми са довели до
влошаване здравословното състояние на ищцата, лечението й е проведено в болнично
заведение, продължило е и в домашна обстановка, претърпяла е оперативна интервенция,
нуждаела се е от грижите на близките си, променил се е начинът й на живот, ограничила е
контактите си, станала потисната, нервна, затворила се в себе си, занемарила външния си
вид.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на ответника за репариране
на претърпените от ищцата вреди.
Обезщетението, дължимо за претърпените неимуществени вреди, следва да се
определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат и конкретните
факти за случая- вида и характера на причинените увреждания, последвалите от това болки
5
и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на
пострадалата.
По делото се установи,че при инцидента от ******* г. на ищцата са причинени
описаните в присъдата средни телесни повреди, както и леките такива, посочени в
заключението на СМЕ, че през възстановителния период същата е търпяла вследствие на тях
от леки до умерени болки, които постепенно са отшумели. При определяне размера на
обезщетението следва да се отчете, че увреждащото събитие е оставило дълбок и травмиращ
отпечатък върху психиката на пострадалата, довело е до промяна в начина й на живот и
ограничаване на социалните й контакти. Имайки предвид така установените обстоятелства,
съобразявайки още възрастта на Ж., която към ПТП е била на ** години, времетраенето на
оздравителния процес /около 2-3 месеца/, както и икономическите условия в страната към
правнорелевантния момент - ******г., съдът намира, че за справедливото обезщетяване на
настъпилите за ищцата вредни последици в резултат на противоправното деяние е
необходима сума от 50 000 лв. Над тази сума до заявения размер от 90 000 лв. претенцията
се явява завишена, доколкото не се доказват трайни увреждания, с изключение на останалия
белег на лицето, или сериозни и необратими промени в психическото здраве на ищцата.
Освен това, според заключението на СМЕ, оздравителният процес е протекъл нормално, без
данни да е имало усложнения, не се установи и при ПТП ищцата да е получила твърдяното
мозъчно сътресение, да страда от упорито главоболие, засилващо се на пристъпи.
При определяне окончателния размер на дължимото обезщетение следва да се обсъди
и релевираното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на
вредните последици от страна на пострадалата.
Принос, по смисъла на горепосочената разпоредба, е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. В случая се твърди от ответника, че поведението на ищцата, сочещо
на съпричиняване, се изразява в нарушаване от нейна страна на правилото на чл.137а от
ЗДвП. Установява се от приетото по делото заключение на СМЕ, с оглед вида и характера на
причинените на Ж. травматични увреждания, че пострадалата е била без поставен предпазен
колан по време на инцидента /като това обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна/,
което е довело до увеличаването на настъпилите травми. Ако същата е била с правилно
поставен обезопасителен колан, то тя не би получила счупване на носа и на челюстта.
Предвид така установеното, следва да се приеме, че увреждането е обусловено и от
поведението на ищцата, като съпричиняването на вредите съдът определя на 20% за
последната и 80 % за водача. В случая водачът на МПС има по-голям принос, тъй като се
установява от материалите по приложеното нохд №1976/2019г., че ПТП е настъпило поради
допуснатите от него нарушения на правилата за движение, предвидени в чл.20, ал.2 от
ЗДвП, която разпоредба задължава водачите при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят
6
скоростта, когато възникне опасност за движението. При това положение, отговорността на
ответника следва да се намали до 80 %, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, а определеното на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди ще се редуцира до 40 000 лв.
С оглед гореизложеното, предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди ще се уважи в размер от 40 000 лв., като за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 90 000 лв.- следва да се отхвърли.
По отношение на предявения иск по чл.86 ЗЗД:
Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение лихвите се дължат
от деня на забавата, а според чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно, от момента на увреждането се
дължи обезщетение за забава, като изчислението на неговия размер става на база
действащите законни лихви за времето на забавата.
В случая ищцата е предявила самостоятелен иск за присъждане на законната лихва
върху главницата за периода от *******г. до ********г., който се явява частично
основателен. Определена по реда на чл.162 ГПК, с помощта на електронен калкулатор,
лихвата за забава върху дължимото обезщетение от 40 000 лв. за исковия период възлиза на
12 177,77 лв. За тази сума искът се явява основателен и следва да се уважи, а за разликата-
до пълния предявен размер от 27 402,19лв.- ще се отхвърли.
Върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи и претендираната законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2020г. до окончателното му
изплащане.
Ищцата не е направила разноски по делото, поради което такива не й се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат С.Б. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и
съдействие на ищцата при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА /ДПЗС от
01.09.2020г./. Предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно
установеният минимум на адвокатския хонорар за една инстанция възлиза в размер на 3 230
лв., като с оглед изхода на спора ответникът следва да заплати възнаграждение в размер на
1 435,56 лв. /3 230 х 40 000/: 90 000/, изчислено съобразно уважения размер на иска .
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноски
на ответника. Видно от представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, ответникът
е направил разноски в размер на 100 лв.- депозит за СМЕ, като от тази сума, предвид изхода
на спора, в тежест на ищцата ще се възложат разноски в размер на 55,56 лв., изчислен
съобразно отхвърлената част на иска по чл.45 ЗЗД.
Тъй като ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски по
делото по реда на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОС- Пловдив дължимата за производството
държавна такса в размер на 2 087,11лв. / 1 600 лв.- за иска по чл.45 ЗЗД и 487,11 лв.- за иска
7
по чл.86 ЗЗД/, както и сумата от 111,11 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице по допуснатата СМЕ, изчислени съобразно уважената част на
исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, с адрес- гр. *********, бул. “*******“
№******, ет.*, ап.**, да заплати на А. И. Ж., ЕГН **********, с адрес- гр. *****, ул.
“*****“ №****, ет.*, ап.*, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди- болки, страдания и неудобства
в резултат на травматични увреди, изразяващи се в счупване на горната челюст в областта
на десния горночелюстен синус с импресионен дефект на предната стена на синуса с
оперативно възстановяване на целостта й, довело до счупване на челюст; налични белези по
кожата на дясната лицева половина и лицева асиметрия при мимика на лицето, довело до
обезобразяване на лицето; счупване на костите на носа; разкъсно-контузна рана отдясно в
скулната област с дефект в областта на носа, получени при пътнотранспортно
произшествие, станало на ******г. в гр. *********, на бул. „*****“, причинено
противоправно и виновно от С. И. К., ЕГН **********, при управление на МПС- лек
автомобил „*****“ с рег. №***** РМ; сумата от 12 177,77 /дванадесет хиляди сто
седемдесет и седем лв. и седемдесет и седем ст./лв.- представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата от 40 000 лв., за периода от ****** г. до
******* г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/, ведно със законната лихва върху
сумата от 40 000 лв., считано от 02.09.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000
лв. до пълния заявен размер от 90 000 лв., както и иска за присъждане на обезщетение за
забава за разликата над 12 177,77 лв. до пълния предявен размер от 27 402,19лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, с адрес- гр. ****, бул. “******“ №***, ет.*,
ап.**, да заплати на адвокат С. Л. Б., ЕГН **********, с личен номер: *******, АК-
********, със служебен адрес: гр. ******, бул.”**********“ №**, вх. *, партер, сумата от 1
435,56 /хиляда четиристотин тридесет и пет лв. и петдесет и шест ст./лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществяване безплатно процесуално представителство на
ищцата по гр. д. №2001/2020г. - А. И. Ж., ЕГН **********.
ОСЪЖДА А. И. Ж., ЕГН **********, с адрес- гр. ******, ул. “*******“ №****, ет.*,
ап.*, да заплати на С. И. К., ЕГН **********, с адрес- гр. *****, бул. “******“ №***, ет.*,
ап.**, сумата от 55,56 /петдесет и пет лв. и петдесет и шест ст./лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, с адрес- гр. *******, бул. “*******“ №***, ет.*,
ап.**, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
окръжен съд, сумата от 2 087,11 /две хиляди осемдесет и седем лв. и единадесет ст./лв. -
8
дължимата за производството държавна такса, както и сумата от 111,11 / сто и единадесет
лв. и единадесет ст./ лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на
вещо лице по допуснатата СМЕ, изчислени съобразно уважената част на иска.
Присъдените на ищцата А. И. Ж., ЕГН **********, суми да се изплатят от ответника
по следната банкова сметка: IBAN: ********** **********, с титуляр – А. И. Ж..
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9