Решение по дело №215/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 85 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на В. Р. Й. А., с ЛНЧ **********, с адрес [населено място], община Р. , област Перник лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете А. К. А. В., чрез адвокат Р. И. от АК Перник, с адрес [населено място], [улица]/2 против Решение № 3890 от 01.03.2024 година на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя и нейното малолетно дете.

Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че при постановяване на оспореното решение са допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно е приложен материалния закон, както и несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени оспореното решение.

В проведеното съдебно заседание на 22.04.2024 година жалбоподателя редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Р. И. от АК Перник, който поддържа изложените доводи в жалбата. Моли съда да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски в размер на 1 000 лева.

В проведеното съдебно заседание на 22.04.2024 година ответникът по жалбата – председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е становище от юрисконсулт Й. П., с което заявява, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли по подробни изложени съображения.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по повод на подадена молба за закрила вх. № ОК-13-1957 от 11.10.2023 година до председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет от В. Р. Й. А. лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете А. К. А. В.. По време на проведеното интервю на 24.10.2023 година В. Р. Й. А. заявява, че е напуснала [държава] на 27.04.2019 година, преминавайки през [държава] и оттам със самолет през [държава] до Република България на 29.04.2019 година. В проведеното на 14.01.2020 година интервю по време на първото производство е установено, че молителката е напуснала страната си на произход през 2017 година в посока [държава], като няколко месеца по – късно към нея се е присъединили нейния партньор, след което са работили 2 години и са заминали за [държава], след което отново са се завърнали във [държава] и през април 2019 година са напуснали окончателно. Във [държава] живият майка й и нейните четирима братя. Настоящото заявление молителката – настоящ жалбоподател мотивира с причини от политически, икономически и личен характер. Заявява, че от 2019 година е в контакт с Е. М., която е временен посланик на [държава] в България и представител на бившето правителство на Х. Г., на която помага, както и подава информация на неправителствени групи за ситуацията в страната си на произход. Излага подробни аргументи от икономически, социален и здравен характер. По време на предишното производство, както и по настоящото не заявява да е подлагана на насилие или да е имала проблеми във връзка с етническата или религиозна принадлежност. Заявила е, че не е била задържана или арестувана, както и не членува в политически партии или организации. Видно от справка вх. № ЦУ-644 от 13.02.2024 година на „Международна дейност“ на ДАБ-МС за положението във Венецуела се установява, че ситуацията там не може да бъде определена като въоръжен конфликт, страната е многопартийна, конституционна република. Наред с това административният орган е съобразил и доклада от Дирекция „Социално подпомагане“ Радомир, касаещ малолетното дете.

Административният орган е установил, че предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ не са налице, тьй като чужденката не е заявила член на нейното семейство да има предоставена международна закрила в Република България. Причините посочени от настоящия жалбоподател, поради които търси международна закрила по реда на ЗУБ са извън предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Нежеланието на жалбоподателя да се завърне в страната си на произход е в резултат на нейната лична преценка, поради което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на нея и нейното малолетно дете.

Административното производство е приключило с Решение № 3890 от 01.03.2024 година на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя и нейното малолетно дете, което е предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на А. съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресатът на оспореното решение, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По отношение на оспореното решение, с което е отказано да се предостави статут на бежанец на жалбоподателя и нейното малолетно дете.

Оспореното Решение № 3890 от 01.03.2024 година е постановено от компетентен административен орган, след законосъобразно проведено производство по общия ред, в резултат на правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби на ЗУБ.

За да постанови оспореното решение административния орган е възпроизвел изложената от настоящия жалбоподател история, анализирал е същата и е обосновал изводи за липса на предпоставки за предоставяне, както на статут на бежанец, така и на хуманитарен статут, поради това, че В. Р. Й. А. не твърди да е била обект на репресии и на заплахи; спрямо нея не е осъществявано преследване, предвид разпоредбите на чл. 8, ал. 2 – ал. 5 от ЗУБ. От една страна е приел, че в хода на производството не са установени факти, които да обуславят необходимост от предоставяне на закрила, както и че общата обстановка във [държава] не дава основание да се приеме конкретно, по отношение на жалбоподателя да е налице обоснован страх от преследване, а от друга, че изтъкнатите причини са икономически и лични, извън предмета на ЗУБ.

Според чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Макар нормите на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ да дават възможност за по – широко тълкуване на понятието „преследване“, по смисъла на ал. 5, то преследването следва да бъде на основата на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Наличието на такива обстоятелства не се твърди в представената от чужденеца версия за причините да напусне страната си. Липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да бъде направено обосновано предположение за това, че във [държава] жалбоподателя е бил подложени на преследване. В този смисъл, не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на В. Р. Й. А. лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете А. К. А. В..

По отношение на оспореното решение, с което е отказано да се предостави хуманитарен статут на жалбоподателя и на нейното малолетно дете.

Тълкуването на волята на законодателя при приемането на ЗУБ и съдебната практика водят до категоричния извод, че предоставянето на хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, представлява особена закрила, която се разрешава в изключителни случаи. Предпоставките, при които се предоставя хуманитарен статут, са изброени чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и трябва да са свързани с опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Липсата на тези предпоставки по отношение на молителя е била преценена от административния орган, въз основа на доказателствата по преписката, включително заявените данни при провеждане на интервюто и справките за актуалната ситуация във [държава] на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В конкретния случай, такива не се установяват, доколкото събраните доказателства свидетелстват за това, че чуждите граждани са икономически мигранти, доброволно напуснали страната си с цел постигане на по – добър жизнен стандарт. Реален риск от посегателство не е налице и по отношение на малолетното дете, доколкото същото няма собствена бежанска история. Обстоятелството, че е родено на територията на Република България не може да съставлява самостоятелно основание за получаване на хуманитарен статут. Изводите на административния орган, че ситуацията във [държава] не може да бъде определена като въоръжен конфликт, както и че сочените от молителите причини за напускане страната на произход не представляват основания по смисъла на чл. 9 от ЗУБ не се опровергават от приложената по делото справка и събрани доказателства. Във [държава] спазването на човешките права и актуалната политическа и икономическа обстановка, според която, макар да е налице продължаваща криза с правата на човека, прекомерната употреба на сила, незаконните убийства и други репресивни мерки са по – скоро насочени срещу хората, критикуващи правителствената политика /включително политически активисти, журналисти и здравни работници/.

Административният орган се е съобразил с принципа на най – добрия интерес на детето. Съгласно т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ „Най – добрият интерес на детето“ е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Според последната норма най – добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В конкретния случай административният орган е обсъдил констатациите в изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ Радомир социален доклад, че малолетното дете е в добро физическо здраве, с добро психоемоционално развитие, че са задоволени основните му потребности, както и че родителите полагат адекватни грижи за него. Същевременно обаче органът е извършил и обоснована преценка, че в доклада липсват мотиви защо социалният работник е счел, че в интерес на малолетното дете и неговите родители е да им бъде предоставена международна закрила. Тези изводи са правилни, тъй като при предоставяне на становище относно най – добрия интерес на детето не следва да се проявява формализъм, а да се даде надлежна обосновка, основана на относимите по случая факти. При отчитане на критериите по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето следва да се приеме, че най – добрият интерес на детето е запазване целостта на семейството, благоденствието и социалното му развитие, което може и следва да бъде постигнато чрез завръщане на родителите в страната им по произход заедно с малолетното дете. По този начин са изпълнени и изискванията на чл. 23 от Директива 2013/33/ЕС относим към висшия интерес на ненавършилите пълнолетие, съобразявайки, че съгласно чл. 2, б. „й“ от Директива 2011/95/ЕС непълнолетното дете е член на семейството, независимо че е родено извън брак на кандидатстващите за международна закрила лица. В посочения смисъл е постановено Решение № 12 077/25.11.2021 година, постановено по адм. дело № 7 894/2021 година на ІV отделение на Върховния административен съд по предишно производство между същите страни.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото съдебни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на А. съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Р. Й. А., с ЛНЧ **********, с адрес [населено място], община Радомир , област Перник лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете А. К. А. В. против Решение № 3890 от 01.03.2024 година на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя и нейното малолетно дете, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.