№ 135
гр. С.З., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело №
20245500900412 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че на 12.05.2022г. между "М."
ЕООД, от една страна като купувач, и земеделски производител Г. Б. Г., от
друга страна като продавач, е сключен Договор за покупко-продажба на
пшеница реколта 2022г., по силата на който продавачът се задължава да
продаде на Купувача пшеница - 500 тона, реколта 2022г, при показатели
подробно посочени в Договора.
Сочи се, че съгласно чл.2 от Договора, страните са се споразумели,
купувачът да заплати на продавача авансово сумата в размер на 300 000лв. В
чл. 4 страните са уговорили, че продавачът следва да предаде уговореното
количество пшеница в срок до 31.08.2022г.
Твърди се, че във връзка със сключения между страните договор от
страна на "М." ЕООД са извършени следните плащания:
- На 12.05.2022г., сума в размер на 110 000лв. /сто и десет хиляди лева/,
представляваща авансово плащане по фактура №**********/12.05.2022г.
- На 17.05.2022г., сума в размер на 60 000лв. /шестдесет хиляди лева/,
представляваща авансово плащане по фактура №***/17.05.2022г.
- На 25.05.2022г., сума в размер на 130 000лв. /сто и тридесет хиляди
лева/, представляваща авансово плащане по фактура №***/25.05.2022г.
Ищецът посочва, че общия размер на авансово платените от купувача
към продавача суми по сключения между страните Договор за
покупкопродажба от 12.05.2022г. възлиза на 300 000лв.
Сочи, че извън горецитирания договор, страните устно са уговорили и
1
покупката от страна на „М." ЕООД на допълнително количество
пшеница, при същите условия на сключения писмен договор, за което на
06.06.2022г., от страна на Купувача авансово е заплатена сума в размер на 140
000лв. /сто и четиридесет хиляди лева/, като за това авансово плащане е
издадена фактура №***/06.06.2022г.
Посочва, че общия размер на авансово заплатените от „М.“
ЕООД на ЗП Г. Б. Г., суми във връзка със закупуването на пшеница реколта
2022г. е 440 000лв /четиристотин и четиридесет хиляди лева/.
В исковата молба се посочва, че със споразумение от 15.07.2022г. Т. Д. Г.
е встъпила като съдлъжник във всички задължения на ЗП Г. Б. Г., произтичащи
от Договор за покупко-продажба от 12.05.2022г., и от фактура №
***/06.06.2022г. за авансово платена сума в размер на 140 000 лв., като
кредиторът е одобрил извършеното встъпване в дълг. Т. Д. Г. е съпруга на Г. Б.
Г., и макар в момента да не представя други доказателства в тази насока,
заявява, че от партидата на Т. Д. Г. в Агенция по вписванията е видно, че
същите са съпрузи и притежават недвижими имоти в режим на СИО.
Твърди се, че длъжникът Г. Б. Г. е извършил отдавна жътвата на
пшеница от собствените си масиви /още в началото на м.юли 2022г./, но
категорично е заявил на управителя на „М." ЕООД, че няма възможност нито
да му продаде пшеница, нито да му върне парите. От страна на кредитора „М."
ЕООД са правени опити за други разговори за уреждане на отношенията, но
длъжникът му е заявил, че няма възможност да изпълни задълженията си, и че
не знае дали изобщо ще му върне парите, тъй като не е добре финансово.
Твърди се също, че от страна на „М." ЕООД са предприети действия по
обезпечение на бъдещ иск за заплащане на сумата 440 000 лв., като е
образувано ч.т.дело № 303/2022г. по описа на СтОС, и е допуснато налагане
на обезпечителни мерки - запори на зърно, на крави, запори на банкови
сметки, и възбрани на имоти. Длъжникът и встъпилия в дълг не само не са
обжалвали определението за допускане на обезпечение, но на 02.08.2022г. са
се разпоредили с множество притежавани от тях недвижими имоти.
Ищецът сочи, че въпреки, че срока за предаване на пшеницата изтича на
31.08.2022г., предвид изявленията на Продавача, и недобросъвестното му
поведение към момента, счита, че Купувачът не е в състояние да изпълни
задълженията си по сключения между страните договор.
Счита, че ЗП Г. Б. Г. и встъпилия в дълг, не са в състояние да доставят
пшеница реколта 2022г. и да изпълнят задълженията си по Договор за
покупкопродажба на пшеница реколта 2022г. от 12.05.2022г., и по сключения
устен договор по който е издадена фактура 407/06.06.2022г.
Твърди, че при това положение за него възниква правен интерес да
предяви против Г. Б. Г. и встъпилата в дълг Т. Д. Г., искова молба за заплащане
на сумата 440 000лв. /четиристотин и четиридесет хиляди лева/.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗП Г. Б. Г., с ЕГН
**********, с адрес: град С.З., ул. ***, код по БУЛСТАТ *** и Т. Д. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С.З.., ул. ***, да заплатят на "М." ЕООД,
2
със седалище и адрес на управление град С.З., ж.к. ***, район на бивше ***, с
ЕИК ***, представлявано от управителя П.П. Т.а, следните суми:
- Сумата 110 000лв. /сто и десет хиляди лева/, представляваща авансово
плащане по фактура №**********/12.05.2022г., съгласно Договор за покупно -
продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- Сумата 60 000лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща авансово
плащане по фактура №***/17.05.2022г. съгласно Договор за покупко -
продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- Сумата 130 000лв. /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща
авансово плащане по фактура №***/25.05.2022г. съгласно Договор за покупко
- продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- Сумата 140 000лв. /сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща
авансово плащане по фактура №***/06.06.2022г., ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира направените разноски в настоящото производство и в
производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.търг. дело
№20225500900303/2022г. по описа на ОС С.З., както и разноските по изп. дело
№ 2158/2022г. по опис на ЧСИ Гергана Илчева.
В отговора на исковата молба от Т. Д.а Г. ответницата заявява, че
искът е допустим и не са налице процесуални пречки да бъде разгледан.
Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства.
Не оспорва, че между ищцовото дружество и Г. Б. Г. е сключен договор
за покупко-продажба на пшеница - реколта 2022 г.
Не оспорва, че в изпълнение на договора, „М.“ ЕООД е превело по
банков път претендираната сума.
Не оспорва твърдението, че ответникът Г. Г. не е предал на ищцовото
дружество пшеницата предмет на договора за покупко-продажба.
Не оспорва подписаното от нея споразумение за встъпване като
съдлъжник в задълженията на Г. Г., произтичащи от подписания договор за
покупко-продажба на пшеница.
Заявява, че признава предявения от „М.“ ЕООД иск и по основание, и по
размер. Счита, че сумата от 440 000 лв. се дължи на „М.“ ЕООД и следва да
бъде платена.
Ответницата Т. Г. заявява готовност за постигане на съдебна спогодба за
изплащане на дължимата на „М.“ ЕООД сума.
Моли съда да приеме, че ответницата Т. Д. Г. признава иска и по
основание и по размер, като заявява готовност за постигане на съдебна
спогодба, в която да се определи срокът и начинът на плащане на сумата,
предмет на исковата претенция на „М.“ ЕООД.
3
В допълнителната искова молба, депозирана във връзка с отговора на
ответницата Т. Г., ищецът заявява, че поддържа изцяло исковата си претенция,
както и всички факти и обстоятелства изложени в същата.
Взема становище относно готовността на ответника Т. Д.а Г. за
постигане на съдебна спогодба, в която да се определи срокът и начина на
плащане на сумата, предмет на настоящата искова претенция.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника Г. Б. Г., с който
взема становище, че предявените искове за допустими, но неоснователни и
недоказани.
Пояснява, че е работил като земеделски производител, като отглеждал
едър рогат добитък и обработвал земеделска земя в землището на с.Л., област
и община С.З.. Имал е сключен граждански брак с Т. Д. Г. с ЕГН-**********,
който вече е прекратен с влязло в законна сила съдебно решение на СтРС през
м.08.2023 г. Твърди, че упълномощил бившата си съпруга /която тогава
заемала и длъжността кмет на с.Л./ да се занимава с административните и
текущи ангажименти по дейността му като ЗП, като за целта я бял снабдил с
пълномощно за обикновено и текущо управление на дейността му като ЗП,
което заверил нотариално с рег. № 7367 на 06.10.2015 г., по описа на Нотариус
Радка Богданова. Твърди, че клаузи за сключване на договори за покупко-
продажба, включително и за процесния, както и за договаряне на условия по
такива договори никога не е делегирал на същата.
Твърди, че средният годишен добив на зърно е около 100 тона и след
като подсигури храна-фураж за животните, излишъкът, които остава от
зърното продавал на ищеца «М.» ЕООД. Това продължило дълги години от
2010 г. до 2021 г., като продавал остатъците от излишното зърно на това
дружество, а и не само на тях. Твърди, че от ищцовото дружество са знаели
какъв среден добив има обработваната от него земеделска земя и
приблизително какво количество зърно ще му остане, което ще може да им
продаде.
Излага обстоятелства, че на 18.09.2023 г. е бил призован в Икономическа
полиция към ОДМВР С.З., за да даде показния като свидетел по ДП 349 зм
175/2023 г„ прокурорска преписка 6488/2023 г. по описа на РП С.З.. Тогава
разследващия полицай Елена Г. му показала и предявила пълномощно с дата
13.09.2022 г., заверено от кметския наместник на с.Борово, общ.С.З..
Виждайки положеният подпис и ръкописно изписване на имената си
ответникът установил, че той не го е подписвал и не е изписвал имената си.
Заявил това обстоятелство на разследващия полицай, след което му бил взет
сравнителен материал за назначаване на почеркова експертиза. Също тогава
узнал, че на 12.05.2022 г. бившата му съпруга Т. Д. Г. се е легитимирала като
негов пълномощник и са сключили договор за покупко- продажба на пшеница
реколта 2022 г., по силата на който, ответникът, като земеделски производител
и продавач се задължавал да продаде на „М.“ ЕООД като купувач пшеница 500
тона, реколта 2022 г., при показатели подробно описани в договора. Тогава
също му бил показан и предявен и този договор. Пояснява, че такова голямо
количество зърно е невъзможно да го произведе спрямо земята, която
4
обработва, съответно и да го продаде, за което обстоятелство са били наясно
както управителката на „М.“ ЕООД, така и бившата му съпруга. Този договор
е бил сключен без негово знание и съгласие и без надлежно и изрично
пълномощно от негова страна и явно в негова вреда.
Твърди, че в последствие, отново без да знае, съответно и без съгласието
му на 20.09.2022 г. между Т. Д. Г., действаща лично и като „негов
пълномощник" като продавач и „М." ЕООД като купувач е бил сключен
Предварителен договор за покупко продажба на недвижими имоти, нот.
заверен, по силата на който се задължавали да продадат всичките си ниви,
находяши се в с.Л., общ,С.З. за цена 2000 лв. за един декар, като се прихващат
задълженията им към банка кредитор *** на стойност 40 213, 56 лв. и всички
разноски, които купувача е направил по ч.т.д. 303/2022 г. по описа на Окръжен
съд С.З., по ИД 2158/2022 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева. по т.д. 387/2022
г. на СтОС и по гореописания договор за покупко-продажба на пшеница
реколта 2022 г. от 12.05.2022 г., заедно с договорена неустойка от 90 000 лв.
присъдена по г.д. 22/2023 г. на СтОС за неизпълнение на сключения
предварителен договор. Ответникът твърди, че отново не е знаел за наличието
на такъв предварителен договор и никога не е бил съгласен да продава земята
си.
Посочва, че за извършените престъпления от пълномощника му е
образувано съответното досъдебно производство.
Изрично заявява, че се противопоставя и не приема сключения договор
за покупко-продажба на пшеница реколта 2022 г., който не му е известен.
Счита, че този договор не поражда правно действие за него и защото в
заглавната му част при изписването на данните на договарящите страни не е
посочен пълномощник на ответника, не е посочено въз основа на какво точно
пълномощно го представлява и какви права са му делегирани.
Счита, че процесния договор е и недействителен договор, защото е
сключен в хипотезата на липса на учредена представителна власт, респ. извън
пределите на учредената такава и при липса на потвърждаване от страна на
представлявания. Този договор не поражда насрещни права и задължения за
страните по него, поради което насрещната страна-купувач, договаряло с
мнимия представител, не придобива облигационни и вещни права по силата
на договора, тъй като такъв договор не е правно основание, годно да го
направи собственик по смисъла на чл. 70. ал. 1 ЗС. Поради изложеното,
предявява правопогасяващо възражение е този смисъл, като моли съда да
прогласи недействителността на Договор за покупко - продажба от
12.05.2022г.
Счита, че този договор е и нищожен, защото същия има невъзможен
предмет.
По отношение на твърдения сключен устен договор, по който е издадена
ф-ра № 407/06.06.2022 г., заявява, че такъв договор не е сключвал и не знае
кой го е сключил от негово име и изрично се противопоставя за сключването
му.
След като направил подробна справка за движението на паричните
5
потоци в банковите си сметки, ответникът установил нередности, за които
смята, че представляват извършени умишлени престъпления - Общия сбор на
изтеглените и взети пари от банковите му сметки от бившата му съпруга Т. Г.
през 2022 г., е 537 071 лв., които обаче никога не са му били отчетени като
собственик на сметките, от които са били присвоени и откраднати.
Излага подробни обстоятелства във връзка с движението по банковите
му сметки, открити в *** и ***.
Ответникът твърди, че общият сбор на изтеглените и взети пари от
банковите му сметки от бившата му съпруга Т. Г. през 2022 г., докато е
разполагала с пълномощно е 537 071 лв., които били присвоени, откраднати
и/или обсебени от нея.
Посочва, че за тези престъпни действия е подал жалба в Районна
прокуратура С.З. с вх. № 601/18.01.2024 г. и има разследване в тази връзка.
Посочва, че на 06.06.2022 г. по банковата му сметка са постъпили 140
000 лв. от „М.“ ЕООД с основание авансово плащане пшеница реколта 2022,
но той не бил договарял такава сделка с ищеца, а също така и не е знаел за
направения паричен превод, защото същия веднага е бил пренасочен от Т. Г.
видно от банковата разпечатка. Твърди, че други плащания няма информация
да са постъпвали и поради това оспорва да е получил твърдените от ищеца
плащания с посочените основания, също така не е доставял зърно на ищеца по
този договор, и също така прави и погасително възражение, че
претендираната сумата от 440 000 лв. е погасена чрез сключения
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
20.09.2022г., който с решение по гр.д. 4847 по описа на СтРС за 2022 г. е
обявен за окончателен. Твърди, че е вярно, че оспорва това решение на
основание чл.240, ал.2 от ГПК, защото не знаел за наличието му и че не е
потвърдил и не потвърждава действията на мнимия пълномощник - Т.
Г., но към момента имало влязло в законна сила съдебно решение, с
което срещу предявената сума от 440 000 лв., ищеца е придобил собствеността
върху земеделските им земи - неговата идеална част и тази на бившата му
съпруга т.е. сумата е погасена и ищеца няма правен интерес от водене на
настоящото дело. Отделно от това счита, че производството по настоящото
дело се води само срещу него, като спрямо другия ответник решението било в
законна сила.
Поради изложеното моли съда да отхвърли като неоснователни и
недоказани претенциите, предмет на искова молба по т.д. №20245500900412
по описа на Окръжен съд С.З., подадена от „М.“ ЕООД гр.С.З..
Претендира за направените съдебно-деловодни разноски, в това число и
адвокатски хонорар на основание чл.38, ал. 1, т.2 от ЗА.
Постъпила е допълнителна искова молба от „М.“ ЕООД във връзка с
отговора на ответника Г. Б. Г., с която ищецът посочва, че действително на
12.05.2022г. между "М." ЕООД, от една страна като купувач, и ЗП Г. Б. Г., от
друга страна като продавач, е сключен Договор за покупкопродажба на
пшеница реколта 2022г., по силата на който продавачът се задължава да
продаде на Купувача пшеница - 500 тона, реколта 2022г, при показатели
6
подробно посочени в Договора. Видно от договора, за продавача договора е
подписан от пълномощник Т. Д. Г., която се легитимира с Пълномощно с
нотариална заверка на подписа с peг. №7387 от 06.10.2015г. по описа на
Нотариус Радка Богданова с peг. №435 на НК.
След подписване на този договор, от страна на ищеца са извършени
плащания към Г. Б. Г., както следва:
- На 12.05.2022г., сума в размер на 110 000лв. /сто и десет хиляди лева/,
представляваща авансово плащане, пшеница и царевица реколта 2022. Сумата
е заплатена по банкова сметка на ответника ЗП Г. Б. в *** ЕАД - IBAN ***.
- На 17.05.2022г., сума в размер на 60 000лв. /шестдесет хиляди лева/,
представляваща авансово плащане пшеница и царевица реколта 2022. Сумата
е заплатена по банкова сметка на ответника ЗП Г. Б. в *** ЕАД - IBAN ***.
- На 25.05.2022г., сума в размер на 130 000лв. /сто и тридесет хиляди
лева/, представляваща авансово плащане пшеница и царевица реколта 2022.
Сумата е заплатена по банкова сметка на ответника ЗП Г. Б. в *** ЕАД -
IBAN ***.
Отделно от това, във връзка с устен договор по който е издадена ф-ра
№407/06.06.2022 г., ищецът е извършил и следното плащане:
- На 06.06.2022г., сума в размер на 140 000лв. /сто и четиридесет хиляди
лева/, като за това авансово плащане пшеница реколта 2022. Сумата е
заплатена по банкова сметка на ответника ЗП Г. Б. в *** АД - IBAN ***
Сумите са постъпили по банкови сметки на Г. Б., като посочва, че тези
обстоятелства се подкрепят и от представените писмени доказателства от
ответника с писмения му отговор, а именно извлечение от *** към
30.03.2023г./от което е видно че сметка с IBAN *** е с титуляр Г. Б. Г./ , както
и нареждания за валутен превод, от които е видно, че сметка в *** ЕАД - IBAN
*** е с титуляр Г. Б. Г.. Отделно от това счита, че дали посочената сметка
IBAN *** по която ищецът е нареждал сумите е собственост на ответника ще
бъде лесно установено при изготвяне на СИЕ.
При всички случаи „М.“ ЕООД е извършило плащания към Г. Б. Г. като е
заплатило по банкови сметки на Г. Б. Г. сумата в размер на 440 000лв. и е
безспорно, че същите са постъпили в негови сметки, от които сумата в размер
на 300 000лв. по сметка в *** ЕАД - IBAN *** и сумата в размер на 140 000лв.
по сметка в *** АД - IBAN ***. Ищецът посочва, че е считал, че имайки
подписан Договор за покупко- продажба на пшеница реколта 2022г., следва да
заплати по договора сумата 300 000лв., /с преводни нареждания на
12.05.2022г.; на 17.05.2022г. и на 25.05.2022г, като приемайки, че е налице и
устен договор за продажба на пшеница, за което е издадена фактура
407/06.06.2022г., ищецът приел, че следва да заплати сумата в размер на 140
000лв., направено с преводно нареждане от 06.06.2022г.
Във връзка с направените възраженията в отговора, относно
недействителност на Договор за покупко-продажба на пшеница реколта 2022г.
от 12.05.2022г., сключен в хипотезата на липса на учредена представителна
власт, респ. извън пределите на учредената такава и при липса на
7
потвърждаване от страна на представлявания т.е. от ответника като
упълномощител, както и направените възражения за нищожност на Договор за
покупко-продажба на пшеница реколта 2022г. от 12.05.2022г. поради
невъзможен предмет, и твърдените факти и обстоятелства за това, ищецът
заявява, че приема, че възраженията са основателни, тъй като Договора е
нищожен по съображения изложени в писмения отговор.
Предвид недействителността на Договор за покупко-продажба на
пшеница реколта 2022г. от 12.05.2022г. счита, че следва да се приеме, че
сумата в размер на 300 000лв. е получена от ответника Г. Б. Г. без основание и
като такава подлежи на връщане на „М.“ ЕООД.
Тъй като Договор за покупко-продажба на пшеница реколта 2022г. от
12.05.2022г. е недействителен и/или нищожен е налице недължимост на
платените суми в общ размер на 300 000лв., тъй като същите са платени на Г.
Б. Г. без основание.
Предвид изричното противопоставяне на ответника по отношение на
твърдения сключен устен договор, по който е издадена ф-ра 407/06.06.2022 г.,
ищецът приема за основателни и тези възражения на ответника, направени в
писмения отговор, като при тези обстоятелства сумата в размер на 140 000лв,
заплатена от „М.“ ЕООД на 06.06.2022г. е получена от ответника Г. Б. Г. без
основание, и като такава подлежи на връщане на „М.“ ЕООД.
Предвид изложеното, и недействителността на подписания Договор за
покупко-продажба на пшеница реколта 2022г. от 12.05.2022г., както и
недействителността на устния договор за продажба на пшеница, по който е
издадена ф-ра 407/06.06.2022 г., ищецът твърди, че това му дава основание,
предвид разпоредбата на чл.214 ГПК да измени основанието на иска си, а
именно: че платените от „***“ ЕООД суми по банкови сметки на Г. Б. Г. с
платежни нареждания на 12.05.2022г.; 17.05.2022г.; 25.05.2022г. и 06.06.2022г.,
са платени без основание и като такива подлежат на връщане на „М.“ ЕООД.
Счита за несъстоятелни възраженията на ответника, че получените суми
по двете банкови сметки на ответника не били осчетоводявани, вкл. че
евентуално парите не били реално приемани от него, както и възраженията
кой се е разпореждал със сумите, постъпващи в банковите сметки на Г. Б. Г..
Счита, че това са лични отношения между ответника Г. Б. с трети лица/ банки,
съпруги, роднини или други физически лица/, но категорично не са и
отношения с „М.“ ЕООД.
За „М." ЕООД единствено е от значение дали сумата в размер на 440
000лв. е постъпила по банкови сметки на Г. Б. Г..
В случай, че ответникът има претенции, че неоторизирано са изтеглени
пари от собствените му банкови сметки, следва да търси отговорност именно
от тези лица, било банки и/или други физически лица. Дали и доколко са
налице престъпни действия от страна на съпругата на Г. Б. – Т. Д. Г., счита, че
това обстоятелство е ирелевантно към настоящия спор.
Ищецът възразява категорично срещу твърдението на ответника, че
„М.“ ЕООД е знаело по какъвто и да е начин за извършени злоупотреби от Т.
Б.а Г., както и твърдението в писмения отговор, че П.П. Т.а, като управител на
8
„М." ЕООД, са се сговорили във вреда на ответника и са изпълнили схема,
целяща отнемане на земеделските земи на стойност около 2 000 000 лв.
Ищецът търсейки защита на законните си права е действал добросъвестно за
събиране на платената от него сума в общ размер на 440 000лв. Няма как, и е
невъзможно ищецът да разбере пълномощните, с които съпругата му се е
легитимирала, дали са истински или не. Формално от външна страна
пълномощните са били нотариално заверени по надлежния ред, както и
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална
заверка на подписите, с peг. №3002 от 20.09.2022г. по описа на Нотариус Д.Г. с
peг. № 403 на НК с район на действие района на Районен съд град С.З., въз
основа на който е образувано гр. дело №4847/2022г. по описа Районен съд гр.
С.З..
От страна на „***" ЕООД също е подадена Жалба до Районна
прокуратура С.З. с вх. №3622 от 10.04.2024г., с която „М." ЕООД е
сигнализирало за измамливи действия и за присвояване на суми от страна на
Т. и Г. Г.и. Във връзка с подадената жалба е образувано ДП №67/2024г. по
описа на Окръжен следствен отдел С.З..
Също така следва да се отбележи и обстоятелството, че по абсолютно
същия начин по банкови сметки на Г. Б. са постъпвали суми и от други лица.
Това обстоятелство се потвърждава и от представеното извлечение от Г. Б. на
банковата му сметка в *** АД, като на 29.06.2022г. по банковата му сметка са
постъпили 100 000лв. от „***“ ЕООД, с основание „аванс за доставка на
пшеница“.
Отделно от това, ищецът счита за безспорно, че Г. Б. е бил съвсем наясно
със задълженията си към „М.“ ЕООД и инициираните от "М." ЕООД срещу
него съдебни производства.
От страна на управителя на „М." ЕООД бил направен опит да разговаря
със Г. Б. Г., но той не отговарял на повикванията. С него се опитали да се
свържат и синът и съпругът на управителя на „М.“ ЕООД, но и при тях опитът
бе неуспешен.
Категорично счита, че Г. Б. е знаел за получените суми от „М." ЕООД и
действията на Т. Г. са му били известни, тъй като неколкократно е заявявал че
не е в състояние да върне сумата на „М." ЕООД, нито да достави пшеницата,
за която „***" ЕООД е платила.
Посочва, че в хода на съдебните производства образувани против
длъжниците, Т. Д. Г. по никакъв начин не отричала, че са получили сумата в
общ размер на 440 000лв. /четиристотин и четиридесет хиляди лева/ платена
от „М." ЕООД по гореописаните фактури.
Относно направеното от ответника погасително възражение, намира
същото за изцяло неоснователно. Решение №97/13.02.2023г., постановено по
гр. дело №4847/2022г. по описа на Районен съд гр. С.З. е влязло в законна
сила, което твърдение и самия ответник не отрича.
От страна на ответника е подадена Искова молба на основание чл.240,
ал.2 ГПК във връзка с гр. дело №4847/2022г. по описа на Районен съд гр. С.З..
Въз основа на исковата молба е образувано гр. дело №739/2023г. по описа на
9
Окръжен съд град С.З., като първо открито съдебно заседание по делото е
насрочено за 10.10.2024г. Т.е. към настоящия момент е налице висящ спор, с
който се иска да се обяви за нищожен Предварителен договор за покупко -
продажба на недвижими имоти от 20.09.2022г., като счита, че това изключва
възможността ответника да прави погасително възражение.
Отделно от това не се доказва, че имотите погасяват задължението към
„***“ ЕООД, тъй като имотите са собственост на Г. и Т. Г.и, а спрямо Т. Г.
решението е влязло в сила, като не е ясен и размера на евентуалното
погасяване.
На основание чл.214, ал.1 ГПК, изр."първо" ищецът моли съда да
допусне изменение на предявения иск по основание, при запазване на размера,
като прави искане за изменение на основанието на иска, като моли да бъде
прието изменение на заявените искове.
Твърди, че сумите се дължат от ответника от датата на подаване на
исковата молба, тъй като от тази дата е поканен да върне сумите.
Предвид изложеното, моли съда да приеме и допусне по т.дело
№412/2024г. по описа на Окръжен съд С.З. изменение на исковете, като
същите да се считат предявени на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като
бъде осъден ответника Г. Б. Г., ЕГН **********, да заплати на "М.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление град С.З., ж.к. ***, район на бивше ***,
вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ с ЕИК ***, представлявано от управителя П.П.
Т.а, следните суми:
1. Сумата 110 000лв. /сто и десет хиляди лева/, представляваща
недължимо платена сума на 12.05.2022г. за авансово плащане, пшеница и
царевица реколта 2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до датата на връщане на сумата от ответника на
ищеца.
2. Сумата 60 000лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща
недължимо платена сума на 17.05.2022г. за авансово плащане, пшеница и
царевица реколта 2022г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до датата на връщане на сумата от ответника на
ищеца.;
3. Сумата 130 000лв. /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща
недължимо платена сума на 25.05.2022г. за авансово плащане, пшеница и
царевица реколта 2022г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба до датата на връщане на сумата от ответника на
ищеца.
4. Сумата 140 000лв. /сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща
недължимо платена сума на 06.06.2022г. за авансово плащане, пшеница
реколта 2022г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.
Претендира направените по делото разноски.
Постъпил е допълнителен отговор от ответника Г. Б. Г., с който посочва,
че производството по настоящото дело се отнася само до Г. Б. Г., като спрямо
10
другия ответник Т. Д. Г. въз основа на предявения иск на ищеца, решението по
т.д. 20225500900387 по описа на СтОС е влязло в законна сила, като съдът е
приел, че Т. Г. дължи на ищеца претендираните суми именно на основание
сключения Договор за покупко-продажба на пшеница реколта 2022г. от
12.05.2022 г. и твърдения от тях устен договор за продажба на пшеница, по
който е издадена ф-ра 407/06.06.2022 г. и същата е осъдена да заплати
претендираните суми.
По отношение обаче на другия ответник Г. Б. Г., ищецът с
допълнителната искова молба претендирал същия да бъде осъден да върне
претендираните суми, но вече като заплатени без основание.
Ответникът счита, че не може от един и същ юридически факт да се
претендират две взаимно изключващи се претенции и то при положение, че по
едната претенция има влязло в законна сила решение, което я потвърждава,
като се приема, че единия ответник дължи претендираните пари на основание
на неизпълнените процесии договори и едновременно с това да се иска да се
приеме, че другия ответник дължи същите суми, но на основание заплатени
суми без основание т.е. е друго различно правно основание. Счита, че това е
логически и юридически неправилно и недупостимо.
Посочва, че решението по гр.д. № 4748/2022 г. на СтРС е влязло в
законна сила с всички произтичащи от закона последици. Т.е. имотите на
длъжниците са погасили голяма част от претендираните вземания на ищеца по
настоящото дело. Действително въз основа на ИМ с правно основание чл.240,
ал.2 от ГПК ответникът е оспорили решението по г.д. № 4748/2022 г. на СтРС,
като по това оспорване е образувано гр.д. № 739 по описа на СтОС за 2023 г.,
но производството е висящо и няма произнасяне от съда по направеното
оспорване т.е. към момента има решение, което е изпълнено. Отделно от това
в мотивите на решението е прието, че „Съгласно предварителния договор
продажната цена се определя по 2000,00лв. на декар съобразно реалната площ
на прехвърляните имоти, намалена със сумата от 40424,51лв. Площта на
имотите, предмет на делото възлиза на 171,428 дка, за които цената по
2000,00лв. на декар възлиза на сумата 342856,00лв. Тази сума следва да се
намали със сумата от 40424,51лв. и се получава продажна цена в размер на
302431,49 лв, т.е. това съдебно решение е в сила за Т. Г. и нейната идеална
част от съсобствеността на прехвърлената земя е погасила голяма част от
задължението към ищеца. Това трябва да бъде отчетено и трябва да се приеме
погасяване на задължението чрез прехвърлянето на 1/2 от имуществото на Т.
Г. на ищеца.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
По т.д. № 387/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З., ищецът "М."
ЕООД е предявил осъдителни искове срещу ЗП Г. Б. Г., с ЕГН ********** и Т.
Д. Г. за заплащане при условията на солидарност на сума в общ размер на 440
000лв /четиристотин и четиридесет хиляди лева/, представляваща авансово
плащане по съгласно Договор от 12.05.2022г. за покупно-продажба на
11
пшеница реколта 2022г, по фактури №№ **********/12.05.2022г,
***/17.05.2022г., ***/25.05.2022г.и ***/06.06.2022г., ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба -19.08.22г. до
окончателното изплащане на сумата.
По т.д. № 387/2022 г. на Окръжен съд – С.З. е постановено решение №
132/19.04.2023 г, с което исковете са уважени изцяло, като по отношение на
ответника ЗП Г. Б. Г. е постановено неприсъствено решение по делото на осн.
чл.238, ал.1 от ГПК, а по отношение на ответницата Т. Д. Г. - решение по реда
на чл.237, ал.1 от ГПК - при признание на иска. В тежест на ответниците са
възложени сторените в производството разноски в размер на 49 713,56 лв.,
като е постановено солидарното им заплащане.
Решение № 132/19.04.2023 г., постановено по т.д. № 387/2022 г. на
Окръжен съд – С.З. е отменено от ПАС по отношение на ответника ЗП Г. Б. Г.
на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК с решение № 305/18.07.2024 г. по в.т.д. №
230/2024 г. поради нередовно връчване на препис от исковата молба и
призовката за проведеното единствено съдебно заседание, като делото е
върнато на Окръжен съд – С.З. за ново разглеждане.
По отношение на ответницата Т. Д. Г. решение № 132/19.04.2023 г. по
т.д. № 387/2022 г. на Окръжен съд – С.З. е влязло в сила.
При новото разглеждане в частта относно предявените срещу ЗП Г. Б. Г.
осъдителни искове, делото е образувано под №412/2024 г. по описа на
Окръжен съд – С.З..
В хода на това производство ответникът ЗП Г. Б. Г. своевременно е
депозирал отговор, с който е изложил доводи за неоснователност на исковете,
поради недействителност на Договор за покупко-продажба на пшеница
реколта 2022 г. от 12.05.2022 г., поради липса на учредена представителна
власт, респ. извън пределите на учредената такава и липса на потвърждение от
страна на представлявания, евентуално поради споразумяване на
представителя и лицето, с което той договаря, във вреда на представлявания.
Във връзка с отговора на ответника, ищецът е изменил основанието на
своя иск, като е заявил, че претендира платените от него суми на основание
чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
С определението за насрочване на делото, съдът е допуснал изменение
на иска.
Видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода
12.05.2022 г. - 06.06.2022 г., „М.” ЕООД е извършило плащане от банковата си
сметка в *** (България) ЕАД с IBAN: BGN ***, BIC: *** към ЗП Г. Б. Г. в общ
размер на 440000,00 лв. /четиристотин и четиридесет хиляди лева/, в т.ч. по
банковата му сметка в „***” ЕАД, с IBAN: ***, BIC: *** обща сума в размер
на 300000,00 /триста хиляди лева/ и по банковата му сметка в „***” АД, с
IBAN: ***, BIC: *** сума в размер на 140000,00 лв. /сто и четиридесет хиляди
лева/, както следва:
- На 12.05.2022 г. „М.” ЕООД от банковата си сметка в ***
(България) ЕАД с IBAN: BGN ***, BIC: *** е извършило плащане към ЗП Г.
12
Б. Г. по банковата му сметка в „***” ЕАД, с IBAN: ***, BIC: *** сума в размер
на 110000,00 лв. /сто и десет хиляди лева/, с основание за превода: авансово
плащане пшеница реколта 2022 г.;
- На 17.05.2022 г. „М.” ЕООД от банковата си сметка в ***
(България) ЕАД с IBAN: BGN ***, BIC: *** е извършило плащане към ЗП Г.
Б. Г. по банковата му сметка в „***” ЕАД, с IBAN: ***, BIC: *** сума в размер
на 60000,00 лв. /шестдесет хиляди лева/, с основание за превода: авансово
плащане пшеница реколта 2022 г.;
- На 25.05.2022 г. „М.” ЕООД от банковата си сметка в ***
(България) ЕАД с IBAN: BGN ***, BIC: *** е извършило плащане към ЗП Г.
Б. Г. по банковата му сметка в „***” ЕАД, с IBAN: ***, BIC: *** сума в размер
на 130000,00 лв. /сто и тридесет хиляди лева/, с основание за превода:
авансово плащане пшеница реколта 2022 г.;
- На 06.06.2022 г. „М.” ЕООД от банковата си сметка в ***
(България) ЕАД с IBAN: BGN ***, BIC: *** е извършило плащане към ЗП Г.
Б. Г. по банковата му сметка в „***” АД, с IBAN: ***, BIC: *** сума в размер
на 140000,00 лв. /сто и четиридесет хиляди лева/, с основание за превода:
авансово плащане пшеница реколта 2022 г.
След извършените проверки, експертът е установил, че титуляр на
сметка, с IBAN: ***, открита на 15.03.2011 г. в „***”ЕАД и сметка в с IBAN:
***, открита в „***” АД на 20.04.2017 г., мигрирала в системата на „ОББ“
АД на 10.05.2024 г, с нов IBAN ***, активна, е Г. Б. Г..
Съгласно обследваните и анализирани документи от вещото лице, за
периода от 12.05.2022 г. /дата на първия банков превод/ до настоящия момент
няма доставено зърно от страна на ЗП Г. Б. Г. и/или Т. Д. Г. към „М.” ЕООД.
За периода от 12.05.2022 г. /дата на първия банков превод/ до настоящия
момент няма връщане на сумите изцяло или частично от ЗП Г. Б. Г. към „М.”
ЕООД.
Експертизата е извършила проверка в електронната деловодна система
на Окръжен съд - С.З., Районен съд - С.З. и Апелативен съд - П., при което е
установено следното:
Съгласно Решение № 97/13.02.2023 г., постановено по гр.д. №
20225530104847 по описа на Районен съд - С.З. за 2022 година, съда обявява за
окончателен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими
имоти от 20.09.2022 г., с който Г. Б. Г. и Т. Д. Г. /към тази дата съпруга на Г. Б.
Г. /са се задължили да продадат на „М.“ ЕООД, ЕИК *** 7 бр. недвижими
имоти /земеделски земи/, срещу цена от по 2000,00лв. на декар съобразно
реалната площ на прехвърляните имоти, намалена със сумата от 40424,51 лв.,
която цена възлиза на 302431,49 лв., която цена купувачът е заплатил на
продавачите. Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Съгласно Решение № 132/19.04.2023 г. постановено по гр.д. №
20225500900387 по описа на Окръжен съд - С.З. за 2022 година, съда осъжда
ЗП Г. Б. Г. и Т. Д. Г. /към тази дата съпруга на Г. Б. Г. / солидарно да заплатят на
13
„М.“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 440000,00 лв. /четиристотин и четиридесет
хиляди лева/.
- Съгласно Решение № 167/18.05.2023 г., постановено по т.д.
№ 20235500900022 по описа на Окръжен съд - С.З. за 2023 година, съда
осъжда ЗП Г. Б. Г. и Т. Д. Г. /към тази дата съпруга на Г. Б. Г. /да заплатят на
„М.“ ЕООД, ЕИК *** сумата 90000 лв. /деветдесет хиляди лева/,
представляваща дължима неустойка по чл.11 и чл.12 от Договор за покупко -
продажба от 12.05.2022 г.
Съгласно Решение № 216/29.05.2025 г., постановено по в.т.д.
№ 20245001000187 по описа на Апелативен съд - П. за 2024 година, съда
отменя на основание чл.240, ал.1, т.1 от ГПК неприсъствено решение № 167 от
18.05.2023 г„ постановено по т.д. № 22/2023 г. по описа на Окръжен съд - С.З.,
в частта му, с която е осъден ответникът-земеделски производител Г. Б. Г., да
заплати на „М.“ ЕООД, сумата от 90000 лв., представляваща дължима
неустойка по чл.11 и чл.12 от договор за покупко-продажба от 12.05.2022 г.,
както да заплати на дружеството-ищец и разноски по делото в размер на 15650
лв.
- Съгласно Определение № 59/15.01.2025 г. постановено по гр. д. №
20235500100739 по описа на Окръжен съд - С.З. за 2023 година, съда оставя
без разглеждане искова молба вх. № 13376 от 26.10.2023 г. подадена от Г. Б. Г.
против „М.“ ЕООД, с правно основание: чл.240, ал.2 ГПК, като недопустима.
С иковата молба се обжалват решенията по т.д. № 387/2022 г. на СтОС, по гр.д.
№ 4847/2022 г. Районен съд С.З. и по т.д. № 22/2023 г. по описа на СтОС.
Определението е потвърдено с определение № 122 / 25.03.2025г., постановено
по ч.в.гр.д. № 151/2025 г. по описа Апелативен съд – П., което е обжалвано.
След справка в КЧСИ, експертизата е установила и образувани
изпълнитени дела от „М.“ ЕООД срещу ЗП Г. Б. Г., но в материалите в
кориците по търговско дело № 20245500900412 по описа на Старозагорския
окръжен съд - Търговско отделение за 2024 г. липсва информация за тях.
В качеството на свидетели по делото са разпитани Т. Ж. Т. и Ж. Т. Т.,
съответно съпруг и син на управителя на ищцовото дружество П.П. Т.а, като
същите не установяват относими към иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно задължителната и константна съдебна практика, обективирана
в ППВС № 1/1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
налице, тогава когато е предадено, съответно получено нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция
на даденото. Съгласно разясненията по т. 1 от Постановление № 1 от
28.05.1979 г. на Пленума на ВС, начална липса на основание е налице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
14
унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. Начална липса на основание е налице, когато предаването е
станало без наличието на някакво правоотношение, каквито са твърденията на
ищеца в настоящото производство.
В случая, процесната искова претенция се основава на първия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото страните не спорят, че
исковите суми са заплатени по недействителен по отношение на ответника
договор.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове
във връзка с неоснователно обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е
налице трайна практика на съдилищата и по специално на ВКС, обективирана
в решение № 138/07.10.2009 г. по т. д. № 375/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 556/13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 на ВКС, ІV г. о. на ВКС и др.
Според цитираните решения и в трите хипотези на неоснователно обогатяване
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или
отпаднало основание, общият правопораждащ факт е този на плащане на
сумата, чието връщане се претендира (в тази насока е и ППВС 1/79 - т. 1).
Фактическият състав на предявеното в случая вземане включва извършено
плащане от ищеца, получено от ответника, както и липсата на основание за
получаване на плащането на таза сума. В тази връзка следва да се приеме, че
по иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, правопораждащият факт е този на
плащането, поради което съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест
на ищеца е да докаже само настъпването на този факт, респ. да докаже
единствено даването, а в доказателствена тежест на ответника е да установи
съществуването на основание да получи, съответно да задържи даденото. Ако
получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да го
задържи, то той дължи неговото връщане.
Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на
извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума,
получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД, липсата на основание следва да е начална, каквито са и
фактическите твърдения на ищеца.
В разглеждания случай, ищецът в исковата молба е заявил, че е
извършил превод към ЗП Г. Б. Г. в общ размер на 440 000 лв., както следва:
- Сумата 110 000лв. /сто и десет хиляди лева/, представляваща авансово
плащане по фактура №**********/12.05.2022г., съгласно Договор за покупно -
продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- Сумата 60 000лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща авансово
плащане по фактура №***/17.05.2022г. съгласно Договор за покупко -
продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- Сумата 130 000лв. /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща
авансово плащане по фактура №***/25.05.2022г. съгласно Договор за покупко
- продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на
15
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;
- Сумата 140 000лв. /сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща
авансово плащане по фактура №***/06.06.2022г., ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Извършването на посочените преводи е установено от назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
С отговора на исковата молба ответникът е признал факта, че
посочените суми са постъпили по неговите банковите сметки, като твърди, че
същите са заплатени по недействителен договор, т.е. няма основание за
заплащането им. Следователно, в случая е налице първата хипотеза на
горепосочената разпоредба - ищецът е установил факта на получаването на
сумата в общ размер на 440 000 лева от ответника, а последният отрича да е
налице основание, на което тази сума е получена от него. Обстоятелството, че
сумите изтеглени от банковите сметки на ЗП Г. Б. Г. от Т. Д. Г. касае
отношения между други страни, които не са предмет на настоящото
производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да уважи предявения
от "М." ЕООД иск за осъждане на ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Г. Б. Г.
да му заплати при условията на солидарност с Т. Д. Г. (длъжник, по
отношение на който е налице влязло в сила решение № 132/19.04.2023 г.,
постановено по т.д. № 387/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З.), следните
суми:
- Сумата 110 000лв. /сто и десет хиляди лева/, представляваща авансово
плащане по фактура №**********/12.05.2022г., съгласно Договор за покупко -
продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба-19.08.22 г. до окончателното изплащане на
сумата;
- Сумата 60 000лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща авансово
плащане по фактура №***/17.05.2022г. съгласно Договор за покупко -
продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба-19.08.22 г. до окончателното изплащане на
сумата;
- Сумата 130 000лв. /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща
авансово плащане по фактура №***/25.05.2022г. съгласно Договор за покупко
- продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба -19.08.22 г. до окончателното изплащане на
сумата;
- Сумата 140 000лв. /сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща
авансово плащане по фактура №***/06.06.2022г., ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба -19.08.2022г. до
окончателното изплащане на сумата;
По отговорността за разноските:
16
С оглед изхода на спора, ЗП Г. Б. Г. следва да бъде осъден при условията
на солидарност с Т. Д. Г. (длъжник, по отношение на който е налице влязло в
сила решение № 132/19.04.2023 г., постановено по т.д. № 387/2022 г. по описа
на Окръжен съд – С.З.) да заплати на "М." ЕООД разноските в производството
по т.д. № 387/2022 г. на Окръжен съд – С.З. в размер на 49 713,56 лв.
По настоящото дело "М." ЕООД са направили разноски за
възнаграждение за изготвяне на съдебно – икономическа експертиза в размер
на 1000 лв, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят в
тежест на ответника ЗП Г. Б. Г..
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Г. Б. Г., с ЕГН
**********, с адрес град С.З., ул. ***, код по БУЛСТАТ *** при условията на
солидарност с Т. Д. Г., ЕГН ********** (длъжник, по отношение на който е
налице влязло в сила решение № 132/19.04.2023 г., постановено по т.д. №
387/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З.) да заплати на
на "М." ЕООД, със седалище и адрес на управление град С.З., ж.к. ***, район
на бивше ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя П.П. Т.а, следните
суми:
- Сумата 110 000лв. /сто и десет хиляди лева/, представляваща авансово
плащане по фактура №**********/12.05.2022г., съгласно Договор за покупко -
продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата;
- Сумата 60 000лв. /шестдесет хиляди лева/, представляваща авансово
плащане по фактура №***/17.05.2022г. съгласно Договор за покупко -
продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата;
- Сумата 130 000лв. /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща
авансово плащане по фактура №***/25.05.2022г. съгласно Договор за покупко
- продажба от 12.05.2022г., ведно със законна лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба -19.08.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата;
- Сумата 140 000лв. /сто и четиридесет хиляди лева/, представляваща
авансово плащане по фактура №***/06.06.2022г., ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба -19.08.2022г. до
окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Г. Б. Г., с ЕГН
**********, с адрес град С.З., ул. ***, код по БУЛСТАТ *** при условията на
17
солидарност с Т. Д. Г., ЕГН ********** (длъжник, по отношение на който е
налице влязло в сила решение № 132/19.04.2023 г., постановено по т.д. №
387/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З.) да заплати на "М." ЕООД, със
седалище и адрес на управление град С.З., ж.к. ***, район на бивше ***, с
ЕИК ***, представлявано от управителя П.П. Т.а сумата 49 713,56 лв. -
разноски.
ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Г. Б. Г. ЕГН **********, с
адрес град С.З., ул. ***, код по БУЛСТАТ *** да заплати на "М." ЕООД, със
седалище и адрес на управление град С.З., ж.к. ***, район на бивше ***, с
ЕИК ***, сумата 1000 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
18