№ 367
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20212120201377 по описа за 2021
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на П. АЛ. П.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Раднево, ул. „...” № 1, вх. В, ет.5, ап.15 против
Наказателно постановление №20-0769-004785/07.01.2021 г., издадено от
началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл. 2 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в
размер на 2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и за
нарушение на чл. 186 ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба”, в размер на
20лв.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу
акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. Не изразява становище. Не ангажира доказателства. Не прави
1
искане за разноски.
За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание
пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС молят НП да
бъде потвърдено. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.10.2020 г. около 00:01 часа в гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, до бл.
21, посока ул. „Янко Комитов”, жалбоподателят управлявал собствен лек
автомобил – „СИТРОЕН КСАРА”, с per № СТ....КК, като при извършената
проверка, отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техните аналози, с техническо средство – „Дрегер дръг тест” 5000, с фабр. №
ARLB-0021, като на водача бил издаден и връчен талон за медицинско
изследване на концентрацията на наркотични вещества в кръвта му №
0002415 и 7 бр. холограмни стикери с №02461.
Проверяващите установили, че водачът имал наложени глоби с фиш
серия Н 710005/01.11.2019 г. и фиш серия X 310906/10.03.2020 г които не
били заплатени в срока за доброволно плащане.
За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на
административно нарушение.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са
установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3,
предл. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца и за нарушение на чл. 186 ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 185 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба”, в
размер на 20лв.
При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа
на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на
2
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на
нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно -
наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН
процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. От датата на
нарушението до датата на уведомяване на жалбоподателя за съставеното
против него НП, е изминал период по –малко от три години, като за
допуснатото нарушение, относителната преследвателна погасителна давност е
три години. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване
правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на
административно - наказателното производство.
В съдебно заседания, актосъставителят, потвърждава изложеното в
АУАН и в НП. Последният е полицейски служител, показанията му са
последователни и непротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото
доказателства, поради което Съдът намира, че показанията му, следва да
бъдат кредитирани. Актосъставителят категорично заявява, че нарушението
действително е извършено от жалбоподателя, като той е отказал да бъде
тестван с дрегер за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя, който
твърди, че не е извършил описаното в НП, но при така възприетата и
изложена фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл.174 ал.3 от
ЗДВП, тъй като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози – с техническо средство дрегер. Това нарушение, според настоящата
инстанция е подведено правилно към уреждащата го правна норма, както в
акта от актосъставителя, така и в наказателното постановление от
административно – наказващия орган.
За да приеме съдът, че е бил налице такъв отказ, от страна на
жалбоподателя, се ползваха обективните и кредитирани показания на
актосъставителя и свидетелите, от писмените доказателства по делото –
3
АУАН – ползващ се и с доказателствената си сила, съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни
доказателства констатации, талон за изследване и докладна записка до ОД
МВР Бургас. Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице, не се
ангажираха каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в
обстоятелствата, които са описани в АУАН и в НП и които съдът прие, че са
се случили в обективната действителност. Обстоятелството дали лицето е
било употребило наркотични вещества или не е без значение за
съставомерността на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДВП,
така както е без значение и това, че на отказалия пробата с техническо
средство за наркотични вещества водач е бил издаден талон за медицинско
изследване. При всички случаи на отказ от извършване на проверка с
техническо средство, съответното длъжностно лице от службата за контрол /в
случая това е служителят на Сектор „Пътна полиция” гр. Бургас/ е длъжно да
издаде талон за медицинско изследване, с оглед извършване на лабораторни
изследвания за установяване употребата на наркотични вещества у водача на
моторното превозно средство / чл.3 ал.2 т.1 вр. ал.1 от Наредба №
1/19.07.2017 г./. С издаването на талон за медицинско изследване, не се
елиминира възможността за осъществяване на състав на административно
нарушение, по см. на чл.174 ал.3 от ЗДВП, изразяващо се в отказ на водач на
моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на наркотични вещества.
Административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП е пълно и
коректно изписано не само словесно, но и цифрово както от актосъставителя,
така и от административно – наказващия орган. Нарушителят е бил наясно
още от самото начало на административното производство за вмененото му за
извършено нарушение и това, че наказващият орган е цитирал в обжалваното
наказателно постановление текста на разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДВП, не
поставя нарушителя в състояние на невъзможност от разбиране на вмененото
му за осъществено административно нарушение – доколкото и в описателната
част на наказателното постановление са изложени всички обстоятелства от
значение за преценката за съставомерността от обективна и субективна
страна на процесното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП.
Правилно, според съдебния състав е приложена и санкционната
4
разпоредба на чл.174, ал.3 от ЗДВП с наложени съответно предвидени
наказания по вид и размер за конкретното административно нарушение.
Следва да се посочи, че предвидените административни наказания са
конкретно определени от законодателя – глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години, така че и съдът не
би могъл да промени същите в насока за евентуалното им намаляване. Няма
допуснато нарушение на материалния закон при прилагане на нормата на
чл.174, ал.3 от ЗДВП и като нарушена и като предвиждаща съответната за
уреденото нарушение санкция, доколкото това е предвиден от самия
законотворец подход, в една и съща разпоредба да са уредени и елементите от
състава на нарушението и предвиденото наказание, намиращ приложение и
при много други административни нарушения по ЗДВП.
Наложеното наказание е адекватно на тежестта на извършеното,
съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно
за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице
маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от
състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към
административно - наказателна отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за
законосъобразно и обосновано в тази част, поради което, следва да бъде
потвърдено.
По отношение наложеното наказание, за нарушение разпоредбата на чл.
186, ал. 7 от ЗДвП, съдът намира следното:
От приложената по делото справка се установява, че жалбоподателят
има глоба по фиш, което наказание не е заплатено.
Неизпълнението на задължението на санкциониран водач да заплати
глоба, наложена с фиш, в срока по чл. 186, ал. 7 ЗДвП – 7-дневен от датата на
издаването на фиша, има за последица изпращането на фиша за събиране на
публичния изпълнител.
Неизпълнението на задължението на санкциониран водач да заплати
глоба, в срока по чл. 190, ал. 3 ЗДвП – едномесечен срок от влизането в сила
5
на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение
или определение на съда при обжалване е нарушение на чл. 157, ал. 8 ЗДвП,
подлежи на санкция по чл. 185 ЗДвП. В настоящия случай, съдът намира, че
правната норма не е посочена прецизно, тъй като разпоредбата на чл. 186, ал.
7 ЗДвП гласи, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-
дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно
постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че административно
наказателното производство е опорочено и в тази му част, поради което НП е
незаконосъобразно в тази част и като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски.
В настоящия случай, НП е потвърдено в едната си част, поради което, Съдът
определи, в полза на АНО, да бъдат присъдени ½ от разноски за
юрисконсултско възнаграждение - 40 /четиридесет/ лева, които следва да
бъдат заплатени от жалбоподателя на сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР гр. Бургас.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-
0769-004785/07.01.2021 г., издадено от началника на група в сектор “ПП”-
КАТ към ОДМВР гр. Бургас против П. АЛ. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Раднево, ул. „...” № 1, вх. В, ет.5, ап.15 в частта, с което за нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
2000 лв. лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0769-004785/07.01.2021 г.,
издадено от началника на група в сектор “ПП”-КАТ към ОДМВР гр. Бургас
против П. АЛ. П., ЕГН: ********** в частта, с която за нарушение на чл. 186
6
ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба”, в размер на 20лв.
ОСЪЖДА П. АЛ. П., ЕГН: **********, да заплати на Сектор Пътна
полиция към ОДМВР гр. Бургас, сумата от 40 /четиридесет/ лева, за
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7