РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. С., 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на шести февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Хр.
при участието на секретаря Д. СТ.
като разгледа докладваното от М. Хр.Административно наказателно дело №
20233420200033 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят М. С. М. от с.А., обл.С., ул.“С.“ № 23, ЕГН ********** обжалва
Наказателно постановление № 22-1099-001761/14.10.2022г., издадено от началник
група, сектор ПП при ОД на МВР-С., с което му е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 / шест / месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – ОДМВР - гр. С., надлежно уведомен, не се
явява представител, не изпраща проц.представител, депозира писмено становище по
делото.
Актосъставител- Г. Т. К., редовно призован, не се явява. Депозирана е молба с вх.
№ 863/03.02.2023г. от която е видно, че същия е командирован в РДГП-Елхово за
времето от 27.01.2023г. до 10.02.2023г.
Свидетел- П. М. П., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като
доказателства по същото.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира становище по делото.
1
Жалбоподателят М., редовно призован, не изпраща проц.представител, не
депозира писмено становище по делото. Моли чрез жалбата си съда да отмени
обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно и излага доводи в тази насока.
Въпреки редовното призоваване и неявяване на актосъставителя и жалбоподателя
М., съда счете, че чрез разпита на свидетеля по акта, който се явява в днешното
съдебно заседание би могла да бъде изяснена фактическата обстановка по делото в
пълнота и цялост, а неявяването на редовно призования жалбоподател не е пречка за
даване ход на делото, съобразно нормата на чл.61, ал.4 от ЗАНН, поради което даде
ход на делото в отсъствието на актосъставителя К. и жалбоподателя М..
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди
доводите на жалбоподателя и АНО, прие за установено следното:
На 12.07.2022г. в 20.57ч. по бул.“Македония" в гр. С. за проверка от дежурен
автопатрул е бил спрян лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри“ с рег. № **.
Проверяващият мл. автоконтрольор Г. Г.ев е констатирал, че управляваното от водача
М. С. М. превозно средство е без сключена задължителна застраховка „ГО“ към датата
и часа на проверката, след което му съставил АУАН, серия GA № 696800 за нарушение
по чл.638, ал.3 от КЗ. Актът е бил подписан от водача М. без възражения.
На следващият ден- 13.07.2022г., в 15.27ч. по ул. „Тутракан“ в гр. С. за проверка
от друг дежурен автопатрул отново е бил спрян лек автомобил „Ленд Ровер
Дискавъри“ с рег. № **. Проверяващият мл. автоконтрольор Г. К. е констатирал, че
управляваното от водача М. С. М. превозно средство е със служебно прекратена
регистрация на основание чл.143. ал.10 от ЗДвП от дата 30.06.2022г., след което му
съставил АУАН, серия GA № 731161 за нарушение по чл.140, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът
е бил подписан от водача М. без възражения.
При проверка на съставените актове и въвеждането им в системата АИС-АНД е
било установено, че към времето на първата проверка, извършена на 12.07.2022г. от
мл. автоконтрольор Г. Г.ев, превозното средство с рег. № ** е било със служебно
прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП от дата 30.06.2022г., като
нарушението е било неточно отразено в съставения АУАН. По тази причина е била
издадена Мотивирана резолюция № 22-1099-М000190/14.07.2022г. за прекратяване на
образуваното АНП със съставяне на АУАН, серия GA № 696800 на основание чл.54,
ал.1, т.7 от ЗАНН. Мотивираната резолюция е връчена лично срещу подпис на
жалбоподателя М. С. М. на 14.07.2022г. и веднага е бил съставен друг АУАН, серия
АД, № 176268 във връзка с констатираното нарушение от 12.07.2022г., в 20.57ч„ но за
нарушение по чл.140, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е бил подписан от жалбоподателя М. без
възражения, като също е посочено, че не желае наказателното постановление да му
бъде връчено по електронен път чрез ЕПДЕАУ.
С писмо, рег. № 342000-12572/15.07.2022г. материалите по АУАН, серия АД, №
2
176268 са били изпратени на Районна прокуратура гр. С. с мнение за отказ от
образуване на досъдебно производство относно данни за извършено престъпление по
смисъла на чл.345, ал.2 от НК.
На 19.07.2022г. с вх. № 342000-12847 в деловодството на ОДМВР- С. е било
входирано писмо с изх. № 2161/18.07.2022г. по описа на РП- С. с Постановление на
прокурор от РП- С. за отказ от образуване на досъдебно производство.
Във връзка с Постановлението на Районна прокуратура гр. С. е била издадена
Мотивирана резолюция № 22-1099-М000318/14.10.2022г. за прекратяване на
образуваното АНП със съставяне на АУАН, серия АД, № 176268 на основание чл.54,
ал.1, т.1 от ЗАНН, като са отразени мотивите на наблюдаващия прокурор за незнание у
водача за служебно прекратената регистрация на управлявания автомобил.
Събраните материали по съставения на 13.07.2022г. АУАН серия GA, № 731161
за нарушение по чл.140. ал.1, т.1 от ЗДвП с писмо рег. № 342000-12488/14.07.2022г.
също са били изпратени на Районна прокуратура гр. С. с мнение за отказ от образуване
на досъдебно производство относно данни за извършено престъпление по смисъла на
чл.345, ал.2 от НК.
На 19.07.2022г. с вх. № 188600-5038 в деловодството на РУ- С. е входирано писмо
с изх. № 2127/15.07.2022г. по описа на РП- С. с Постановление на прокурор от РП- С.
за отказ от образуване на досъдебно производство и приключване на
административнонаказателното производство по АУАН серия GA, № 731161.
След запознаване с постъпилите материали е било установено, че по този акт,
деянието на водача трябва да се квалифицира като нарушение по чл.140, ал.1, т.1 от
ЗДвП и следва да се издаде наказателно постановление на основание чл.175, ал.3 от
ЗДвП. Основен мотив е бил, че на водача не може да се вмени „незнание“, тъй като
това е второто нарушение, което е констатирано и той има знанието, че превозното
средство е без задължителната застраховка.
Поради изложеното по-горе е било издадено НП № 22-1099-001761/14.10.2022г.,
което е било връчено на 05.01.2023г., след като жалбоподателя М. е бил търсен на
адреси в гр.Варна и с.А., обл.С..
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима,
тъй като изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59 от
ЗАНН, а по същество е неоснователна по следните съображения:
АУАН № GА731161/ 13.07.2022г. и обжалваното НП са издадени в съответствие
на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, за това, че на 13.07.2022г. в 15,27 часа в гр.С. по ул.“Тутракан“, жалбоподателя
М. е управлявал лек автомобил „Ленд Ровер” с рег. № **, като МПС е с прекратена
регистрация от 30.06.2022г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
3
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част
на АУАН, който като съставен по надлежния ред и представлява годно
доказателствено средство, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато
насока са и показанията на свидетелят по акта, които съда кредитира изцяло.
Посочената фактическа обстановка се установява и от представените писмени
доказателства- Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство,
докладна записка и др. Фактическата обстановка се оспорва от жалбоподателят, който
в жалбата си твърди, че не е бил наясно, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена служебно, тъй като не е получил никакво уведомление от
страна на КАТ.
В случая се касае за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съгласно която норма по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съобразно нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП
пък служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането. Цитираната норма от КЗ сочи, че компетентните органи по чл.547, ал.1
от КЗ предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или
на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните
административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка.
Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява
органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.
В тази връзка настоящия съдебен състав намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя М., че не е знаел, че процесното МПС е било с прекратена регистрация,
тъй като не е бил уведомяван по никакъв начин за прекратената регистрация на
управлявания от него лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри“ с рег. № **. Както беше
посочено по-горе, при проверката извършена на 12.07.2022г. е било констатирано, че
превозното средство не притежава сключена валидна задължителна застраховка „ГО“,
т.е на следващият ден 13.07.2022г., в 15.27ч. жалбоподателя М. С. М. отново е
управлявал превозното средство, без да има застраховка, въпреки, че вече знае този
факт.
Твърдението в жалбата на жалбоподателя М. С. М., че обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA, № 696800 също не отговаря
на фактическата обстановка, поради което и съда го приема за неправилно и
4
неоснователно. Както беше посочено по-горе, административнонаказателното
производство по него е приключено с издаване на Мотивирана резолюция № 22-1099-
М000190/14.07.2022г. за прекратяване на основание чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН.
Наказателно постановление № 22-1099-001761/14.10.2022г. е било издадено по
съставения на 13.07.2022г. АУАН серия GA, № 731161 за нарушение по чл.140. ал.1,
т.1 от ЗДвП.
От приобщените към делото доказателства се установява по безпорен начин, че на
посочените в обжалваното НП дата, час и място жалбоподателя М. С. М. е управлявал
лек автомобил „Ленд Ровер Дискавъри“ с рег. № **, поради което е имал качеството
„водач“ на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по път,
отворен за обществено ползване, както и че това МПС, считано от 30.06.2022г. е било
със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описаното
МПС е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.10 от ЗДвП - служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, след получаване на
информация от Гаранционния фонд досежно липса на сключен договор за
задължителната застраховка „ГО“.
Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби,
съотносими към настоящия казус обосновават извод, че жалбоподателя М. е
осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият в качеството си на водач на
процесното МПС е адресат на разпоредбите на ЗДвП и Кодекса за застраховането и в
частност на правилата, въведени с нормата на чл.481, ал.3 от КЗ, която забранява
движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено
ползване, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс, както и с чл.100, ал.3 от
ЗДвП, според който водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от
движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното
превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „ГО“
на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. Същият в качеството си на
водач на МПС, е длъжен да познава законовите последици от неизпълнение на това
задължение. Като не е сторил това, жалбоподателя М. е проявил небрежност, а това
обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми - умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта от своя страна има също две форми- небрежност
и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат,
но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
5
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние- нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателя следва да носи
административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки
гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа
принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. В този смисъл
жалбоподателя М. С. М. като водач на МПС е бил длъжен да знае предвидените в
ЗДвП последици при липса на сключен договор за задължителна застраховка „ГО“.
Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС е
регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и
т.н. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат
жалбоподателя М. да прояви активност и да установи дали управляваният от него
автомобил е редовно регистриран.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на с-р
ПП при ОДМВР- С. са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със
служебно прекратена регистрация, тъй като уведомяването не е елемент от
фактическия състав по прекратяване на регистрацията на МПС. На водача на
автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на лекият автомобил
не са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата
на чл.14, ал.2 във вр. с ал.1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите
деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не
се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза и по-горе, незнанието
на факта, че управляваният от жалбоподателя М. автомобил е със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на
„небрежност“.
Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така
и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата
на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този
смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност, на посоченото основание.
Не е налице и приложението на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. наличието на
6
„маловажен случай“, тъй като нарушението е формално, на просто извършване и не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите случаи на същия вид
нарушение. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на
вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Конкретното установено нарушение, както и
обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието,
типична за общия случай на нарушение, за което разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
въздига деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на просто извършване
и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като
последната не е необходимо / и не е възможно / да се установява във всеки отделен
случай. Съобразно доказателства по делото съдът счита, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. За да направи този извод, съдът взе предвид и тежестта на
настъпилия съставомерен резултат и личността на дееца, която е с множество
наказания, наложени за различни по вид нарушения на ЗДвП, видно от приложената по
делото справка на името на жалбоподателя М., въпреки, че има издадено СУМПС едно
от 02.12.2021г., поради което и счита, че неправомерното засягане на правно
защитените обществени отношения не е незначително, респективно, че случаят не е
маловажен.
Относно наложеното наказание, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП се предвижда
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до
12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. В случая АНО е предвидил, че нарушението извършено от жалбоподателя е
непредпазливо и е наложил минималната санкция предвидена по закон. Следователно,
при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма,
административно наказващия орган правилно е наложил посоченото наказание в
законно установения му минимален размер и същия не би могъл да бъде коригиран от
съда. Кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“
също е било приложено от АНО в неговия минимален размер, поради което и не се
нуждае от редукция, а и такава не е възможно да бъде направена.
По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на
адм. наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, обуславящи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени от
компетентни лица, по смисъла на ЗДвП. Съдържат задължителните за същите
реквизити, указани в ЗАНН. Не страдат от пороци, които да водят до тяхната
незаконосъобразност и са направени правилните правни изводи въз основа на
правилно възприетата фактическа обстановка. Наказателното постановление е
издадено в съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и категоричен
7
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят М.
М. е осъществил състава на адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- С.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 22-1099-001761/
14.10.2022г., издадено от началника на група, сектор ПП при ОД на МВР- С., въз
основа на АУАН № GA731161/ 13.07.2022г. и Постановление на РП-С. пр.пр. №
2127/15.07.2022г., с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на М. С. М. от
с.А., обл.С., ул.”С.” № 23, ЕГН ********** е било наложено административно
наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 / шест / месеца за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП като законосъобразно, доказано,обосновано и правилно.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8