Решение по дело №230/2024 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 214
Дата: 17 юни 2024 г.
Съдия: Биляна Димитрова Коева
Дело: 20244230100230
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Севлиево, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20244230100230 по описа за 2024 година

. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.127 ал.2 СК.
Образувано е по искова молба от М. В. К. срещу И. М. И., с която са предявени
искове по чл. 127, ал. 2 СК във вр. с чл. 142 СК, вр. с чл. 143 СК. Ищцата твърди, че с
ответника живеели на семейни начала от 106 г. до 28.04.2022 г., като от съжителството
си имат две малолетни деца – А. 8г. и И. 4 г. Поддържа се, че с ответника от години са
в лоши отношения, а ищцата осъществява грижите за децата с помощта на родителите
си. Поддържа се, че по отношение на детето А. страните сключили спогодба по силата
на която родителските права върху детето били предоставени на майката, определен
бил режим на лични контакти с бащата и последният се задължил да заплаща издръжка
на детето в размер на 120 лв. месечно. Сочи се, че към момента ответникът заплащал
доброволно издръжка за двете деца в общ размер от 500 лв. Поддържа се, че
ответникът проявявал агресивно поведение.
Искането към съда е да бъдат предоставени родителските права върху
малолетното дете И. на майката, да бъде определено местоживеенето му при нея, да
бъде определен подходящ режим на лични отношения с бащата и да бъда осъден
последня да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на 350 лв. месечно
/съобразно допуснато увеличение на иска в о.с.з от 20.05.2024 г., считано от датата на
завеждане на иска, ведно със законната лихва при просрочие. Претендират се
разноските по делото.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника.
Поддържа се, че действително ответникът заплаща доброволно издръжка за двете деца
в размер на по 250 лв. Сочи, че не е проявявал физическа агресия към ищцата.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че полага грижи за
децата с помощта на своята майка и желае да продължи да е така. Излага съображения,
че ответникът е заплащал издръжка преди да приключи делото между страните по
ЗЗДН.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК,ответникът заявява, че счита за най-добро
за детето да живее при майка си. Излага съображения, че няма спор между страните
относно родителските права. Поддържа, че винаги се е отзовавал за нуждите на децата
и има готовност да заплаща издръжка за детето И. в размер на 280 лв.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелката …………. От показанията й се установява, че тя заедно с дъщеря си
полагат грижи за децата, ответникът е помагал, но от известно време е спрял да
помага. Свидетелката споделя, че детето И. често боледувало и имало множество
разходи за лекарства и обгрижването му.
Съдът кредитира показанията на свидетелката и при преценката им по реда на
чл. 172 ГПК ги намира за логични и непосредствени.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка: от удостоверението за раждане на детето е видно, че страните са негови
родители, а то е малолетно. Не е оспорено твърдението, че родителите не са били в
брак и че са се разделили.
Предявеният иск има своето основание в чл.127 ал.2 СК. Безспорно е, че
родителите не са постигнали споразумение, касаещо отношенията им с детето в цялост
и затова е предявен искът.
Правната теория и съдебната практика определят производството по
чл.127,ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“ - т.е. осъществяване на
съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното
съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127,ал.1
от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана
интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната,
инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между
спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове
нямат сила на пресъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни
2
при изменение на обстоятелствата.
Съдът служебно е длъжен да прецени следните обстоятелства от разпоредбата
на чл.59 ал.4 СК: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи за детето, желанието на родителите, привързаността на детето, пола и възрастта
на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителя, социалното
обкръжение и материалните възможности. Изброените обстоятелства се преценяват с
оглед интересите на детето.
От приетия по делото социален доклад може да се направи обоснован извод, че
майката притежава всички необходими качества и условия, за да отглежда и възпитава
детето. В жилището й има обособен кът за детето и необходимите битови условия за
отглеждането му, като и майката получава помощ от своите родители.
Отделно от това, по делото страните не спорят, че родителските права следва да
бъдат предоставени именно на ищцата.
Съгласно раздел II от Постановление № 1/1974 г, при вземане на решение кой
да упражнява родителските права съдът трябва да отчете обстоятелствата на
конкретния случай и то в тяхната съвкупност. Полът и възрастта на детето са само част
от тази съвкупност, като ВС не предполага че всякога за детето от определен пол е по-
пригоден да се грижи родителят със същия пол, сравнен с другия родител. Полът и
възрастта на детето трябва да бъдат съобразени, но в съвкупност с възпитателските
качества и моралния облик на родителите, отношението им към децата и желанието им
да се грижат за тях, привързаността на децата и други обстоятелства, които могат да
имат значение за случая. Преценката кой от родителите е по-пригоден да
упражнява родителските права е конкретна за всеки случай и не е предпоставена от
априорни положения, свързани с пола и възрастта на детето.
В настоящия случай, съобразно приетите по делото писмени доказателства,
социален доклад и гласни доказателства, се установи, че майката притежава
необходимия родителски капацитет и условия за отглеждане на малолетното дете, като
детето е привързано към нея. Детето е момченце на ниска възраст – 4 г. и безспорно се
нуждае от преките и непосредствени грижи на майката.
Взаимната привързаност на майката и детето е важна предпоставка за
предоставяне упражняването на родителските права, тъй като по този начин по-лесно
се осъществяват възпитанието и родителските грижи. Безспорно се установи, че
ищцата полага необходимите грижи за сина си както в материален, така и в
емоционален план.
Следва да се посочи, че родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва
нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и
задължения. Той не е лишен от родителски права, нито пък е освободен от
отговорностите на родител. В сложната и деликатна дейност в настоящото
3
производство, съдът се съобразява преди всичко с нуждите на детето и неговия
интерес. В интерес на детето е родителските права да бъдат възложени на този
родител, който с оглед на възрастта, пола и степента на развитието му, който в
настоящия случай се явява майката, е по-пригоден да полага адекватни грижи не само
за бита, но и за доброто възпитание и изграждане като личност, което е невъзможно да
бъде постигнато без осъществяването на пълноценни отношения с другия родител – в
случая майката.
В производството по чл. 127, ал.2 СК съдът следва да определи и
местоживеенето на детето. Съдът в настоящия си състав намира, че под
„местоживеене“ в посочената разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще
живее детето (при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не
задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не
борави с термина „адрес“, чието съдържание е определено от Закона за гражданската
регистрация. Този извод следва и от редакцията на чл. 59, ал.2 СК, където за решаване
на същия въпрос при развод между родителите законът сочи, че съдът решава „при
кого от родителите да живеят децата“.
Съгласно чл. 126, ал.1 СК „родителите и ненавършилите пълнолетие деца
живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно“. Не се установиха
важни причини детето да живее отделно от своята майка, която ще
упражнява родителските права, поради което местоживеенето на детето следва да се
определи при него.
Съгласно чл. 127, ал.2, изр.І СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителските отношения с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето при условията на чл. 59 СК. Или,
по отношение на родителя, неупражняващ родителските права следва да бъде
определен подходящ режим на лични контакти. Следователно, основателността на
предявеното от ищеца искане в тази насока, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: ответникът да е възходящ от първа степен по права линия на детето, с
което претендира да осъществява лични отношения и поддържането на такива
отношения да е в интерес на детето.
По отношение наличието на първата предпоставка, страните не спорят, а и тя е
безспорно установена по делото с писмени доказателства-Удостоверение за раждане на
детето. Съдът намира, че е налице и втората предпоставка за основателността на
искането-осъществяването на лични отношения на ответника с детето да е от интерес
на последното.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.2 от СК -детето има право на лични
отношения с родителите си, освен ако съдът не разпореди друго. Следователно,
осъществяването на лични отношения с родителите е право на детето, на което
4
съответства задължението на родителя да общува с него, т.к. това е необходимо за
правилното му психо-физическо и емоционално развитие. Общоизвестно е, че децата
имат интерес да общуват със своите родители, освен ако това общуване им се отразява
неблагоприятно и уврежда правата и интересите им. В настоящото производство не се
събраха доказателства, които да сочат, че контактите на детето И. с неговия баща, се
отразяват или биха се отразили за бъдеще негативно върху неговата правна сфера.
В този смисъл, съдът намира, че на бащата следва да се предостави правото да
вижда и взема детето И., всяка първа и трета седмица от месеца, от 17 ч. на петъчния
ден, до 17 ч. на неделния ден, коледните празници от 24 до 26.12 на всяка нечетна
година, великденските празници на четните години, както и по две седмици през
лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на бащата, както и по всяко друго
време, при съгласие между родителите и желание на детето; Така определеният от
съда режим може на общо основание да бъде изменян при изменение на
обстоятелствата съгласно чл. 127, ал.2 вр. чл. 59, ал.9 СК или по реда на чл. 127, ал.1
СК. Следва да се посочи още, че при постигнато взаимно съгласие между родителите,
ответницата би могла да осъществява лични отношения с детето без ограничения,
извън така определения режим.
По отношение на издръжката:
Тъй като съдът се е произнесъл относно предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на детето, за него следва да бъде определена и
месечна издръжка, която родителят, неупражняващ родителските права, следва да
заплаща, тъй като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие
деца, се определя от нуждите на детето и от възможностите на лицето, което я дължи.
Нуждите на детето (две годишно момче), са обичайни за дете на неговата възраст (за
храна, дрехи, обувки, медицински грижи, културни потребности, развлечения и др.).
По делото бяха изискани справки от ТД на НАП за трудовите договори на страните. От
справката за ищцата се установи, че същата няма действащ трудов договор, а
ответникът е в трудово правоотношение по действащ договор с осигурителен доход в
размер на 2094,82 лв., като в социалния доклад ответникът е споделил, че получава
месечно възнаграждение в размер на 2 400 лв.
Като се ръководи от законните критерии, визирани в чл. 142, ал.1 от СК, съдът
счита, че за месечната издръжка на детето И. – предвид възрастта му – 4 г. са
необходими общо 500 лв., от които бащата, съобразявайки точка 1 на Постановление
№ 5 от 1998 г. на Пленума на ВС на РБ, изискващо да се осигурят
с издръжката условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха
заедно, следва да поеме 300 лв. месечно. Следва да се има предвид и обстоятелството,
5
че ответникът е задължен безусловно да заплаща издръжка и на другото си дете.
Останалата част от сумата, необходима за месечната издръжка на детето И., следва да
се поеме от майката, която също е задължена да участва с парични средства
в издръжката на детето си, наред с преките и непосредствени грижи за отглеждането и
възпитанието му. Присъдената издръжка се дължи от датата на подаване на исковата
молба до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
С оглед гореизложеното, искът за издръжка следва да бъде уважен до
посочения размер от 300 лв., а до пълния предявен размер от 350 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото ответникът следва да заплати държавна такса
върху издръжката в размер на 432 лв.
В определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр. д. № 3423/2015 г. на ВКС, II г. о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, се приема, че правилото за присъждане
на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127,
ал. 2 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството
на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в
случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика
от исковото производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани
от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита
по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
С оглед изложеното, разноските следва да останат за страните, така както са
сторени.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 127, ал.2 от СК, ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО
на родителските права по отношение на детето И. И. И., с ЕГН ********** на майката
М. В. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето
И. И. И., с ЕГН ********** при майката М. В. К., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ
6
ОТНОШЕНИЯ между бащата И. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. *********** и
детето И. И. И., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца, от 17 ч. на петъчния ден, до 17 ч. на неделния ден, коледните празници от 24 до
26.12 на всяка нечетна година, великденските празници на четните години, както и по
две седмици през лятото, когато това не съвпада с годишния отпуск на бащата, както и
по всяко друго време, при съгласие между родителите и желание на детето.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН **********, да заплаща на И. И. И., с ЕГН
**********, чрез неговата майка М. В. К., с ЕГН ********** месечна издръжка, на
основание чл. 143, ал.2 от СК в размер на 300 /триста/ лева, ведно със законната лихва
от момента на забавата до окончателното й заплащане, считано от 22.02.2024 г. до
настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно осн. чл. 149 СК до пълния предявен размер от 350 лв.
ОСЪЖДА И. М. И., ЕГН ********** да заплати държавна такса
върху издръжката в размер на 430 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7