РЕШЕНИЕ
№ 1345
гр. Плевен, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430102105 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от „***” АД гр. П., в която се твърди, че
ответниците М. А. А. и Е. А., и двамата от гр. П., дължат суми за
консумирана и незаплатена топлинна енергия за техен топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ***, с абонатен № ***. Твърди се, че основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането на ищеца са
следните: като собственици /ползватели/ на топлоснабден имот, находящ се в
гр. П., ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012
год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Твърди се, че за ответниците важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във
1
вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в
раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна
енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
/в т. ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответниците за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден
от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума, като на основание
чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че ответниците са ползвА. доставяната от ищцовото
дружество топлинна енергия през периода от 01. 05. 2020 год. до 31. 12. 2021
год. и не са погасили задължението си. В заключение ищецът моли съда да
осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата 1 431, 38 лв., от които 1
329, 81 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01. 05. 2020 год. до 31. 12. 2021 год. и сумата 101, 57
лв., представляваща лихва за забава за периода от 02. 07. 2020 год. до 01. 02.
2022 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответниците, чрез назначения им от съда особен представител,
ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, а и видно от приложения нотариален акт за
покупкопродажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/
*** год. на *** *** с район на действие *** районен съд, че ответниците
притежават правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Безспорно по делото е, а че имотът представлява съпружеска имуществена
общност, доколкото видно от изготвената служебна справка, че ответниците
са сключили граждански брак на *** год. Разпоредбата на чл. 150 ал. 1 от ЗЕ
предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо
изрично писмено съгласие на потребителите. В случая е безспорно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на
потребители в гр. П. са публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13-
14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответниците като собственици на
процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия
месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. За установяване на
задълженията на ответниците към ищцовото дружество в хода на съдебното
2
дирене е изготвена съдебно- счетоводна експертиза. От заключението на
същата е видно, че за процесния топлоснабден недвижим имот се дължи
сумата от 1 329, 81 лв. за неплатена топлинна енергия за периода от 01. 05.
2020 год. до 31. 12. 2021 год., като лихвата за забава върху тази сума възлиза
на 101, 57 лв. Назначена е и съдебно- техническа експертиза, която е дала
заключение, че дяловото разпределение е извършвано съгласно Наредба за
топлоснабдяването № 16- 334 от 06. 04. 2007 год., като начислените на
ответниците суми за топлинна енергия са за дял на имота за сградна
инсталация, топлинна енергия за подгряване на БГВ и топлинна енергия от
три отоплителни тела в жилището.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен в размер на 1 431, 38 лв., от които 1 329, 81 лв. главница и 101, 57 лв.
лихва за забава.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество
направените в хода на заповедното производство деловодни разноски в
размер на 78, 62 лв., както и направените в настоящия процес деловодни
разноски в размер на 834, 57 лв., от които 74, 57 лв. внесена държавна такса,
330 лв. внесен депозит за особен представител, 330 лв. внесен депозит за
вещи лица и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците М. А.
А. от гр. П., ЕГН **********, и Е. А. от гр. П., ЕГН **********, че същите
дължат солидарно на ищеца „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, представлявано от Й. В. В., сумата от 1 431, 38 лв., от
които 1 329, 81 лв. представляващи стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01. 05. 2020 год. до 31. 12. 2021 год. и 101, 57 лв.
представляващи лихва за забава за периода от 02. 07. 2020 год. до 01. 02. 2022
год., ведно със законната лихва върху главницата от 1 329, 81 лв., считано от
09. 02. 2022 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. А. А. от гр. П., ЕГН **********, и Е. А. от гр. П., ЕГН
**********, да заплатят на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ***, представлявано от Й. В. В., сумата от 78, 62 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство,
и сумата от 834, 57 лв., представляваща направени деловодни разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3