№……………06.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА-
ХХХІІІ състав в открито съдебно
заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Мария Ганева
при секретаря в и присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от председателя административно дело №
2016 по описа за 2019 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.407, ал.3
от Националния рамков договор за медицински дейности 2018 г. , образувано по
жалба на „Медицински център Младост Варна „ ООД , БУЛСТАТ ********* , със
седалище и адрес на управление гр. В , ул. „////“ № ///, представлявано от
управителя К В Л, срещу заповед №
РД-09-1097/12.06.2019 г. на директора
на РЗОК-Варна в частта на т.4 по
прекратяване на договора по пакет „Очни болести „ с доктор Л.
Ф.Д. на основание чл. 407, ал.1 ,б. „а“ от НРД 2018 г. за медицински
дейности.
Релевира се материална
незаконосъобразност на частично оспорената заповед , тъй като поради възникнал софтуерен проблем първичният консултативен преглед на ЗОЛ П И Д.
от д-р Л. Д. не е могъл да бъде
отчетен на 08.10.2018 г. , а е записан и отразен в амбулаторен лист на
следващия ден - 09.10.2018 г.
На изложените основания се сезира
съда с искане за отмяна на заповедта в обжалваната й част .
В открито съд. заседание
жалбоподателят чрез пълномощник- адв. Н. , поддържа жалбата на изложените в нея
основания . Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно представен техен списък.
Ответната страна- директора на
РЗОК-Варна , чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна
и моли същата да се отхвърли. с присъждане на юриск. възнаграждение , тъй като
от събраните доказателства се установява, че на 09.10.2017 г. П Д. не е посетила кабинета на д-р Л.Д..
Съдът след като се съобрази по
отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е
започнало на 13.03.2019 г. с издаването на заповед от д-ра на РЗОК – Варна
за провеждане на тематична самостоятелна
проверка на „Медицински център Младост Варна „ ООД по оказана специализирана извънболнична
медицинска помощ / л. 2 от
преписката /.
Резултатите от проверката са
обективирани в протокол от 09.04.2019
г. В т. 4 от този протокол е посочено ,
че според отчетена в РЗОК медицинска дейност за м. октомври 2018
г. извършен преглед на П И Д. от д- р Л.Д. , документиран в амбулаторен лист №
1111/09.10.2018 г. съвпада с времето на хоспитализация на същата пациентка в УМБАЛ“Св. Марина „ гр. Варна
/л.4-7/. Този протокол е бил връчен
на жалбоподателя на 09.04.2019 г. и на същата дата е било депозирано писмено възражение , че се касае за допусната
техническа грешка поради софтуерен проблем,
довел до невъзможност прегледът да се
отчете на 08.10.2018 г. , поради което същият е бил документиран на следващия
ден / л. 39/. Приложено е писмено обяснения на д-р Д. с данни за проведен преглед на пациента П Д. /л.14/.
Възражението е било
разгледано от арбитражна комисия по чл. 75 от ЗЗО на 12.04.2018, която не е
достигнало до решение поради равен брой противоположни гласове / л.
43-45/.
На 12.06.2019 г. директорът на
РЗОК Варна е издал заповед , с която на основание чл. 407, ал.1, б.“а“ от НРД
2018 г. за медицински дейности е постановил прекратяване на договор на
жалбоподателя по пакет „ Очни болести“ с
доктор Л. Ф.Д. / л. 47-50 /.
Видно от събраните доказателства
на 17.05.2018 г. между жалбоподателя и НЗОК е бил сключен договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска дейност със срок на
действие – срокът на НРД за медицински
дейности от 2018 г. / в сила от 01.04.2018 г. /
Предмет на договора е бил изпълнение от жалбоподателя на описани
медицински дейности , които НЗОК
се е задължила да заплаща / л. 41-60 от делото/. В чл. 63 от договора е
вписано , че при констатирани нарушения
от контролните органи по изпълнение на
НРД 2018 г. се налагат санкции от
директора на РЗОК , предвидени в глава ХХІ на НРД за медицински дейности 2018
г.
Събраният по делото като писмено
доказателство амбулаторен лист № 1111/ 09.10.2018 г. сочи за извършен амбулаторен консултативен преглед на П И Д. от доктор Л. Д.
във връзка с издадено медицинско направление № 808/08.10.2018 г. с основна
диагноза „ Други увреждания на
ретината при болести, класифицирани другаде, начална старческа катаракта“ / л. 62 от делото/.
Няма спор между страните, че
медицинската дейност по цитирания амбулаторен лист е била заплатена въз основа на изготвени финансови отчети за м. октомври 2018 г .
Според приложена епикриза на Втора клиника по нервни болести към УМБАЛ „ Св. Марина “-Варна
П И Д. е постъпила в лечебното заведение
на 08.10.2028 г. в 16.05 ч. и е починала
на 19.10.2018 г. , 20.03 ч. Поставената диагноза е исхемичен мозъчен инсулт /л. 20/.
В епикризата е вписано , че пациентката е била приета в общо увредено
състояние и неконтактна като по време на целия стационарен престой е останала в тежко общо състояние с постепенно нарастваща общомозъчна
симптоматика до кома.
Същите данни се съдържат и в
приложена към адм. преписка история на
заболяването / л. 15-19/.
От проведен разпит в съдебно
заседание на В.М.Д. / дъщеря на П Д.
/ , на чиито сведения дадени по телефон се е позовал адм. орган , се установява , че
двете са живеели са в едно домакинство в гр. Варна от 2015 г. Свидетелката не
може да си спомни имената на личния лекар на своята майка . Твърди, че е завела
майка си при личния й лекар около обяд
на 08.10.2018 г. заради оплаквания за главоболие . Свидетелката не е
влязла в лекарския кабинет , но посочва , че лекарят е измерил кръвното
налягане на Д. и е сложил капки на очите. Отивайки вкъщи след това, около 15 ч. П Д. е
получила инсулт и към 16 ч. е
била приета по спешност в УМБАЛ „ Св. Марина “-Варна , където е починала след
около 10 дни. През първите дни на болничен престой Д. е била в безсъзнание .
Свидетелката всеки ден е ходила на свиждане . Свидетелката не знае личният
лекар на нейната майка да е издал
медицинско направление за очен лекар на 08.10.2018 г. и твърди , че положеният
подпис за пациент върху амб. лист №1111/09.10.2018 г. не е на
свидетелката.
Според неоспореното от страните
заключение на назначената
съдебно-графологична експертиза подписът, положен в графа „пациент“ на амб. лист №
111/09.10.2018 г., е на П И Д.. / л. 85-89 от делото/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Атакуваната заповед на директора
на РЗОК спрямо изпълнител на болнична медицинска помощ е индивидуален адм. акт
по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като
същата представлява властническо волеизявление , от което се поражда
правно задължение за адресата на акта .
Отсъствието на равнопоставеност в
отношенията на страните налага извода за
съществуването на административно правоотношение между тях, което
предполага допустимост на съдебния
контрол за законосъобразност на заповедта на директора на РЗОК-Варна. В този
контекст жалбата изхожда от надлежна страна с активна процесуална легитимация ,
при съществуването на нейн пряк, личен и непосредствен правен интерес от
оспорване. Потестативното субективно право на жалба е упражнено срочно , тъй
като атакувана заповед е връчена на адресата с препоръчана пощенска пратка без
да е отбелязана датата на съобщаване на
заповедта / л. 51 от преписката/ , поради което с подаване на жалба до АС-Варна
на 11.07.209 г. не е налице просрочие на оспорването . В обобщение жалбата е
процесуално допустима , а разгледана по
същество е основателна по следните
съображения:
Оспорената част на заповедта на
директора на РЗОК-Варна съдържа разпореждане за
прекратяване на договор между жалбоподателя с д-р Л. Д. на основание чл. 407, ал.1 ,б. „а“ от НРД
за медицински дейности за 2018 г. Според цитирано нормативно правило управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага
санкция „прекратяване на договора“ при отчитане на дейност, която не е
извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която
няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО за изпълнител на извънболнична
медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който
не е извършил тази дейност.
Идентична
регламентация има и чл. 59, ал.11, т.1а от ЗЗО. Съотнасянето на тази правна
уредба към данните по делото навеждат на извод за компетентност на
административния орган по издаване на частично оспорения административен акт.
Атакуваното
произнасяне на ответника е обективирано в изискуемата писмена форма като
съдържа в достатъчна степен на пълнота и яснота изложение на възприетите от ответника юридически факти ,
които обосновават неговия извод за извършено нарушение на НРД . Има и изрично
назоваване на приложимата правна уредба .
В обобщение няма допуснати нарушения на изискванията за форма на адм.
акт.
Производството по издаването на
заповедта е проведено при спазване на разписаната административна процедура.
Неговото начало е поставено с издаването на заповед от д-ра на РЗОК-Варна за
провеждане на проверка. Съгласно
правилото на чл. 72 ал.2 от ЗЗО контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за
оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки,
извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на
управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни
лица от РЗОК – контрольори. Служителите на РЗОК – контрольори, могат да
извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния
директор или на оправомощено от него длъжностно лице / чл. 73, ал.2 и 3 от ЗЗО/. Правилото на чл. 74, ал.2 от цитирания нормативен акт сочи, че контролните органи по чл. 72, ал. 2
осъществяват дейността си чрез планови и внезапни проверки и по повод подадени
жалби. При установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1
съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2
съставя и подписва протокол, в който описва установените факти. Екземпляр от
протокола се предоставя на лицето – обект на проверката, срещу подпис, а копия
от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на
съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на
лекарите по дентална медицина. Цитираните нормативни предписания са спазени в
конкретния случай.
Установяванията на
контролните органи са отразени в нарочен писмен протокол, връчен на
жалбоподателя, който е упражнил процесуалното право на писмено възражение по
чл. 74, ал. 4 от ЗЗО . Поради тази причина
и по изпълнение на разпоредбата на чл. 75 , ал.1 от същия закон възражението
е било разгледано от арбитражна комисия , която не е стигнала до решение поради
равен противоположен брой гласове.
В тази ситуация
директорът на РЗОК-Варна е издал заповед , основавайки се на изричното
предписанието на чл. 76, ал.32 от ЗЗО , според което в случай че арбитражната
комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7
или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение,
управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с
която може да наложи санкциите.
В контекста на
гореизложеното съдът прецени отсъствие на
допуснати съществени процесуални нарушения в протеклото административно
производство.
При проверката
относно материална законосъобразност съдът се съобрази с правилото на чл. 59,
ал.11 , т.1а от ЗЗО , цитирано и в обжалваната част на заповедта, според което
директорът на съответната районна здравноосигурителна каса има правомощие да
прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова
санкция, определена в действащия НРД в следните случаи при отчитане на дейност,
която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност,
за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2
от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично,
по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази
дейност.
Няма спор между
страните , че подателят на жалбата е
изпълнител на медицинска помощ по смисъла на чл. 58 от ЗЗО, сключил договор с НЗОК
за оказване на специализирана
извънболнична дейност през процесния
период .
Страните не спорят ,
че на 09.10.2018 г. не е извършен първичен амбулаторен преглед на П Д. от д-р Л.Д.
, документално отразен в амбулаторен лист № 1111/09.10.2018 г. предвид
съвпадащите им твърдения , които са обективирани в т. 4 от мотивите на частично
оспорения адм. акт и в писменото
възражение на жалбоподателя срещу
констативния протокол.
За
законосъобразността на наложената санкция обаче е необходимо въобще да не е
извършен такъв преглед , а цялостния и задълбочен анализ на получената информация
от събрани доказателствени средства по
делото според съда сочи на извод за неговото провеждане на 08.10.2018 г. след
като П Д. е посетила личния си лекар на 08.10.2018 г. „около обяд“ по свид. показания на В.Д. и след като й
е било издадено медицинското направление за консултация № 808/08.10.2018 г. от
личния лекар /безспорен факт по делото /.
Невъзможността за
отчитане на извършения първичен консултативен преглед от доктор Д. на пациента
на датата на негово осъществяване
/08.10.2018 г. / е причина той да бъде документиран в амбулаторен лист , но от
следваща дата – 09.10.2018 г. Именно тази посочена от жалбоподателя причина в
писмено му възражение е логичното обяснение на установения от съда посредством
съдебно-графологична експертиза факт, че именно П Д. собственоръчно е подписала
амбулаторен лист , който е от дата 09.10.2018 г. , на която дата същата е била
в невъзможност да направи това , не само защото е била хоспитализирана в УМБАЛ „Света Марина“ с диагноза „исхемичен
мозъчен инсулт“ , но е била и неконтактна / в безсъзнание/ според представената
по делото епикриза от лечебното заведение .
До този фактически
извод съдът достигна , разглеждайки във взаимовръзка неоспореното от страните
заключение на допусната съдебна
експертиза и относимата информация от приобщената медицинска документация /
епикриза и история на заболяването/. В този контекст съдът не кредитира
свидетелските показания на дъщерята на П Д. , която твърди , че не е проведен консултативен
преглед от доктор Д. , тъй като тези гласни доказателства са непълни, противоречиви и тяхната истинност
се опровергава от останалите
доказателствени източници. Няма как
да не е осъществен преглед от
лекар-специалист на пациента П Д. и също така тя собственоръчно да е подписала
амбулаторен лист , с който
удостоверява информираност за необходимите медицински дейности , назначена
терапия при прегледа и очаквани резултати. Освен това свидетелката твърди, че
от 2015 г. е живеела заедно със своята майка и се е грижели за нея и въпреки
продължителния период на съвместно съжителство и възрастта на П Д. ,
предполагаща често здравословни проблеми и посещения при личен лекар, не може категорично да посочи имената на
личен лекар на майка си . Свидетелката
твърди, че е изчакала майка си пред кабинета на личния лекар на
08.10.2018 г. , който факт изключва нейни
непосредствени впечатления от този преглед и едновременно твърди , че не
е било издадено медицинско направление за консултация с офталмолог , твърди за
извършени действия от личния лекар по измерване на кръвно налягане и поставяне на капки на П Д.
.
На следващо място ,
от 08-09.10.2018 г. до момента на даване на показания от В.Д. пред съд е изминала една година и тази отдалеченост
във времето по възпроизвеждане на събитията от значение за делото е възможно
обяснение за констатираните непълноти и противоречия , а ответникът в хода на
административното производство не е приложил предписанието на чл. 44 от АПК да
събере писмени сведения от свидетелката
, които да го подпомогнат при изясняване на всички относими за случая факти и обстоятелства .
В обобщение решението на
административния орган да наложи санкция под формата на прекратяване на договор
на жалбоподателя по пакет „Очни болести „
относно доктор Л. Ф.Д. на основание чл. 407, ал.1 ,б. „а“ от
НРД 2018 г. за медицински дейности е незаконосъобразно произнасяне поради
установения факт на извършена
извънболнична медицинска дейност от посочения лекар- специалист. В тази връзка
обжалваната част на издадения индивидуален
административен акт подлежи на отмяна по съдебен ред.
Предвид изхода на делото
своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски следва
да се удовлетвори като му се присъдят такива в размер на 50 лв. /платена държ.
такса/ .
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 172 и сл. от АПК , съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Медицински център Младост
Варна „ ООД , БУЛСТАТ ********* , със седалище и адрес на управление гр. В ,
ул. „////“ № ///, заповед № РД-09-1097/12.06.2019 г. на директора на РЗОК-Варна, в частта на т.4 – прекратяване
на договора по пакет „Очни болести „ относно доктор Л.
Ф.Д. на основание чл. 407, ал.1 ,б. „а“ от НРД 2018 г. за медицински
дейности.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса , БУЛСТАТ *********
с адрес гр. С , ул. „////“ № // да заплати на „Медицински център Младост Варна „ ООД , БУЛСТАТ ********* , със
седалище и адрес на управление гр. В , ул. „////“ № ///, сумата от 50
/петдесет/ лева , представляваща направени съдебно-деловодни разноски.
След влизане на съдебното
решение в законна сила оригиналът
на амбулаторен лист № 1111/09.10.2018
г. да се върне на адвокат Н.Н.Н.
/пълномощник на доктор Л.Ф.Д. по пълномощно , находящо се на лист 63 от
делото/.
Съдебното решението може да бъде
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на
страните на препис от решението.
Административен съдия: