Решение по дело №178/2024 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В. А. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Перник, област Перник, ул. „3-ти март“ № 64, чрез адвокат А. И. от АК – София, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 243382000074 от 02.02.2024 г., издадена от Г. Ж. А., старши полицай в група ООР на сектор „Охранителна полиция“ (ОП) в Седмо районно управление (РУ) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“, във вр. с чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, спрямо В. А. Б., в качеството му на собственик на моторно превозно средство (МПС) „***“ с рег. № [рег. номер], е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 (шест) месеца, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на МПС част II и табелите с регистрационен номер на МПС.

Административният акт се оспорва като неправилен, незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се извършването на твърдяното нарушение. От съда се иска да отмени оспорения административен акт.

В проведеното на 09.05.2024 г. съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А. И. от АК – София, която поддържа жалбата по изложените в същата доводи, които доразвива в представени писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно представени списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.

В проведеното на 09.05.2024 г. съдебно заседание ответникът по жалбата – Г. Ж. А., старши полицай в ООР група, Сектор ОП в Седмо РУ към СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмени бележки (л. 9), депозирани с молба вх. № 24.04.2024 г., чрез юрисконсулт А. А., негов пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна, пледира процесуална и материална законосъобразност на издадения административен акт, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1101855 от 02.02.2024 г. (л. 9 от АД № 2274/2024 г. по описа на А. съд – София-град), съставен от И. В. З., старши полицай в Седмо РУ към СДВР, в присъствието на свидетеля Г. Ж. А., е установено, че на 01.02.2024 г., в 23:55 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение от [улица]към ул. „***“, В. А. Б. управлява лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], негова собственост, след като е лишен от това право по административен ред във връзка с изчерпани контролни точки – нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Съставеният АУАН се цени от съда като официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, ползващ се с доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства до доказване на противното от лицето, спрямо което мярката е приложена.

Въз основа на така съставения АУАН, със ЗППАМ № 243382000074 от 02.02.2024 г., издадена от старши полицай в група ООР на сектор ОП в Седмо РУ в СДВР, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“, във вр. с чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, спрямо В. А. Б., в качеството му на собственик на МПС „***“ с рег. № [рег. номер], е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 (шест) месеца, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на МПС част II и табелите с регистрационен номер на МПС, затова, че на 01.02.2024 г., около 23:55 часа, в [населено място], на [улица], управлява собственото си МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Заповедта е връчена на В. А. Б. на 02.02.2024 г., видно от собственоръчно положен подпис (л. 10 от АД № 2274/2024 г.)

По делото са представиха като доказателства още:

Докладна записка УРИ № 3382р-4862 от 05.02.2024 г. (л. 11 от АД № 2274/2024 г.), от която е видно, че нарушението, за което е съставен АУАН серия GA № 1101855 от 02.02.2024 г. е установено въз основа на справка в АИС – Пътна полиция, и справка с ОДЧ – 70 към Седмо РУ в СДВР; Наказателно постановление (НП) № 24-4332-003754 от 22.02.2024 г. (л. 12 от АД № 2274/2024 г.), издадено въз основа на АУАН серия GA № 1101855 от 02.02.2024 г; Справка-картон за водача В. А. Б. (л. 13 – л. 15 от АД № 2274/2024 г.), в която е отразено, че СУМПС с № *********, издадено на 10.09.2016 г., е със статус в АНД: невалиден, съответно със статус в БДС: отнет, както и че водачът притежава 0 контролни точки. Отразени са също седем на брой наказателни постановления, с посочени дати на влизането им в сила, с които за нарушения на ЗДвП са отнемани контролни точки на водача, последните с общ брой – 54; Заповед № 513з-6400 от 07.07.2023 г. (л. 16 от АД № 2274/2024 г.) на директора на СДВР, с която са определени да прилагат ПАМ включително по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, от секторите „Охранителна полиция“ в районните управления при СДВР и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. (л. 17 от АД № 2274/2024 г.) на министъра на вътрешните работи, за определяне правомощията на структурите на МВР по осъществяване на контрол по ЗДвП.

С оглед така установеното от фактическа страна, А. съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2а, от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото се представиха и приеха като доказателства заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне правомощията на структурите на МВР по осъществяване на контрол по ЗДвП и заповед № 6400/07.07.2023 г. на директора на СДВР. С оглед съдържанието на т. 2, предл. второ от заповед № 6400/07.07.2023 г., издадена във връзка със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., с която определени да прилагат ПАМ по чл. 171, включително по т. 2а от ЗДвП, са полицейски органи по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР от секторите „Охранителна полиция“ в РУ на СДВР, след успешно положен изпит по ЗДвП, съдът указа на ответника (с определение № 485 от 25.03.2024 г. за насрочване на делото и с протоколно определение от 25.04.2024 г.) да представи по делото доказателства, че издателят на оспорваната заповед е материално и териториално компетентен да прилага ПАМ от вида на процесната. Такива не се представиха. При това положение по делото не се доказва, че оспорената заповед е постановена от материално компетентен орган и в пределите на териториалната му компетентност. Налице е отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ, което по същността си обуславя обявяване нищожност на акта.

Въпреки така установения тежък порок на производството, съдът ще изложи доводи във връзка с основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК:

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, съдържа реквизити относно органа, който я е издал, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, срок и ред за обжалване и подпис на издателя си. В акта са посочени фактическите и правни основания обусловили издаването му. Не са изложени мотиви относно продължителността на мярката – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 (шест) месеца. Предвид обаче прилагането на ПАМ за минималния предвиден нормативно срок, порокът не се преценява за съществен.

В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, такива, които ако не бяха допуснати, биха обосновали други фактически и правни изводи на административния орган. Оспорената заповед е издадена въз основа на АУАН серия GA № 1101855 от 02.02.2024 г., същият е съставен за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, е и надлежно връчена на жалбоподателя.

Относно материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Процесната заповед е основана на АУАН серия GA № 1101855 от 02.02.2024 г., съставен за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, в който фактически е описано , че на посочената дата, към посочения час, на посоченото място, жалбоподателят управлява собственото си МПС, след като е лишен от това право по административен ред във връзка с изчерпани контролни точки. Предвид това, независимо че в оспорената заповед не е изведена нито обстоятелствено, нито цифрово конкретната хипотеза на разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, обосновала прилагането на процесната ПАМ, не е налице порок, който самостоятелно да обоснове извод за незаконосъобразност на акта.

Н. следващо място обаче, видно от хипотезата на предл. трето, алтернатива втора на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, кореспондираща с фактическото описание на нарушението в съставения АУАН, предпоставките, при наличието на които органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията на нормата последица – преустановителната ПАМ „прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца до една година“, са: 1. установено управление на регистрирано МПС 2. от неговия собственик, 3. след като последният е лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Следователно, за да се приложи процесната ПАМ необходимо е, освен безспорното в случая наличие на първите две предпоставки, също да е установено, че водачът на собствено МПС е лишен по административен ред от правото да управлява МПС.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, при издаване на СУМПС притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на конкретни нарушения на ЗДвП (чл. 6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП), за извършването, на които е предвидено отнемане на контролни точки.

Съгласно чл. 157, ал. 4, предл. първо от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност. Тъй като отнемането на контролни точки е пряко свързано с конкретно административно нарушение на ЗДвП, законодателят е регламентирал, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление – чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

Т.е. законодателят изрично е определил акта, чрез който контролните точки се отнемат, както и е регламентирал, че отнемането на контролните точки става автоматично с влизането в сила на наказателното постановление.

Така, на първо място, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от нарушенията на ЗДвП, визирани в чл. 6, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Кога е едно нарушение, за което се отнемат контролни точки, е установено по надлежния ред, регламентира Законът за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – необходимо е издаването на наказателно постановление. Съгласно ал. 2 на чл. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки.

Н. следващо място, необходимо е НП да е влязло в сила, т.е. да е станало окончателен, изпълняем административно-правораздавателен акт. Съгласно чл. 64 от ЗАНН, влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване (б. „а“), не са били обжалвани (б. „б“) или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда (б. „в“).

Административният орган основава акта си в липсата на контролни точки, които не са възстановени, респективно в лишаването на жалбоподателя по административен ред от правото да управлява МПС.

От цитираната по-горе и действаща нормативна уредба следва, че за да се установи по надлежния ред отнемането на всички контролни точки, респективно лишаването от право на управление на МПС по административен ред, е необходимо по делото да се представят наказателните постановления, с които на водача са отнети контролни точки, въз основа на които НП да може да се установи, че максимално допустимият брой на контролните точки е изчерпан. Следва също да се представят и доказателства за връчване, респективно за влизане в сила на така издадените наказателни постановления.

В тази връзка съдът указа на ответника (с определение № 485 от 25.03.2024 г. за насрочване на делото) тежестта да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, както и изрично с протоколно определение от 25.04.2024 г. изиска от ответника да представи по делото писмени доказателства за начина на връчване и влизане в сила на актовете, с които са отнети контролните точки на жалбоподателя. По делото не се представиха като доказателства наказателните постановления, с които на жалбоподателя са отнети контролните точки, получени при издаване на СУМПС, респективно възстановени му по реда на чл. 158 от ЗДвП във вр. с чл. 2, ал. 7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. Н. основание чл. 30, ал. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, следва да се съхраняват до възстановяването на отнетите контролни точки, но не по-малко от 5 години. Видно е от данните в приложената справка от А. А., контролните точки на жалбоподателя не са възстановени. Следователно релевантните наказателни постановления за доказване на фактическите основания, обосновали издаването на обжалвания акт – лишаване по административен ред от право на управление на МПС, би следвало да се съхраняват при административния орган. Такива не се представиха. Не се представиха и доказателства за връчването на сочените актове, съответно за влизането им в сила.

Н. свой ред представените по делото вписвания в информационната система на административния орган не могат да заместят непредставените наказателни постановления, издадени на жалбоподателя за извършени от последния нарушения на ЗДвП, за които се отнемат контролни точки. Не могат да заместят и доказателствата, удостоверяващи връчването на тези наказателни постановления, респективно не могат да удостоверят влизането им в сила.

Непредставянето на сочените доказателства, от които да се установи основанието за отнемането на контролните точки на жалбоподателя, води на извод за недоказаност по делото, че В. Б. към 01.02.2024 г. е лишен по административен ред от правото да управлява МПС, което на свой ред лишава и съда от възможността да установи надлежно твърдяния от органа релевантен факт на лишаване на жалбоподателя по административен ред от правото да управлява МПС. Не се доказа по делото наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка.

Независимо обаче от последно изложеното касателно приложения в производството материален закон, установеното наличие на основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед за прилагане на ПАМ поради недоказана по делото компетентност на органа, по същността си обуславя не отмяна на акта поради унищожаемост, а обявяване на неговата нищожност на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 168, ал. 2 от АПК.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Претендират се разноски в размер на 1 510 лв., от които 10 лв. за заплатена държавна такса за образуване на производството, и 1 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя. Възражението е основателно. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела без материален интерес, извън случаите по ал. 2, минималното възнаграждение е 1 000 лв. Съдът, съобразявайки решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., счита така възприетият в Наредбата размер от 1 000 лв. за съответен на фактическата и правна сложност на делото, неговият обем, извършените от пълномощника на жалбоподателя действия и приключването на делото в две съдебни заседания. Предвид това не е налице основание за присъждане на по-нисък от така предвидения размер на адвокатското възнаграждение.

Ответникът ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1 010 лв., от които 10 лв. платена държавна такса за образуване на производството и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо, във вр. с чл. 168, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав на А. съд – Перник

 

 

Р Е Ш И :

 

О. З. Н. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 243382000074 от 02.02.2024 г., издадена от Г. Ж. А., старши полицай в група ООР на сектор „Охранителна полиция“ в Седмо районно управление към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“, във вр. с чл. 172, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата, спрямо В. А. Б., в качеството му на собственик на моторно превозно средство (МПС) е приложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 (шест) месеца, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на МПС част II и табелите с регистрационен номер на МПС.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В. А. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Перник, област Перник, ул. „***“ № 64, направените по делото разноски в общ размер на 1 010.00 (хиляда и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.