Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
22.07.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело
№ 4690 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на Л.М.С.- длъжник по изпълнително дело № 20198510401650 по описа на ЧСИ М.П., подадена чрез пълномощника адв. Л.В.срещу постановление
с изх.№ 52291/09.10.2019 год. на ЧСИ М.П., с което на основание чл.528, ал.5,
във вр. чл.527, ал.3 от ГПК е наложена глоба в размер на четиристотин лева на Л.М.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното постановление за налагане на глоба. Твърди се, че обжалваното
постановление е неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон и
при съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на което моли съда
да отмени обжалваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката,
чрез своя пълномощник претендира присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- В.Л.П., не взема становище по подадената жалба.
ЧСИ М.П. е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От съобщение с изх.№ 50661/01.10.2019 г. за насрочено предаване на дете
по изп.дело № 20198510401650 по описа на ЧСИ М.П., се установява, че същото е било
изпратено до Л.М.С., с което последната на основание чл.528, ал.1, изр. първо
от ГПК е била уведомена, че на 08.10.2019 г. от 16,00 часа, на адрес: гр.София,
ул.“ ******, следвало да предаде детето А.В.П.на баща му В.Л.П.. Видно от
разписка, процесното съобщение е било връчено лично срещу подпис на 07.10.2019
г. на Л.М.С./ Р./.
По делото е депозирано писмено становище с вх.№ 71515/08.10.2019 г.,
подадено от Л.М.С./ Р./ до ЧСИ М.П. по процесното изп.дело, с което същата във
връзка с връчено й съобщение с изх.№ 50661/01.10.2019 г. е дала отговор на
изпратеното й съобщение. Установява се, че длъжницата е уведомила ЧСИ, че датата
08.10.2019 г. и определения час- 16,00 ч. били неподходящи, тъй като са в
работен ден, в който час същата е на работа. Изрично е посочено в становището,
че не е спазен 14- дневния срок за изпълнение, както и минималния 7-дневен срок
за изпълнение, тъй като съобщение с изх.№ 50661/01.10.2019 г. било връчено на
07.10.2019 г., а е била определена дата за изпълнение на 08.10.2019 г., което
било недопустимо, поради несъобразяване на сроковете съгласно ГПК.
С обжалваното в настоящето производство постановление с изх.№
52291/09.10.2019 год. на ЧСИ М.П., на основание чл.528, ал.5, във вр. чл.527,
ал.3 от ГПК е наложена глоба в размер на четиристотин лева на Л.М.С., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***. В мотивите на обжалваното постановление е прието за
установено от ЧСИ, че на 08.10.2019 г., в присъствието на помощник частен
съдебен изпълнител А.К., взискателят В.П.и свидетел Х.П., след позвъняване на
вратата на ап.18/ жилището на майката и детето/ никой не отворил, с оглед на
което не се осъществило предаване на детето А.П.на баща й В.П., и съдебното
решение не било изпълнено, за което бил съставен протокол с изх.№
51972/09.10.2019 г. Прието е за установено в мотивите на обжалваното постановление,
че с тези си действия Л.М.С. не е изпълнила разпореждане на съдебен изпълнител
за предаване на детето в изпълнение на съдебни решения по гр.дело № 15932/ 2017
г., СГС, 1 състав и гр.дело № 2605/2015 г. на
СРС, 89 състав, за предоставянето на родителските права по отношение на детето
на неговия баща, при когото е определено и местоживеенето на А.П..
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл.436, ал.1 от ГПК, от активно легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
относно нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Разпоредбата
на чл.528 от ГПК е установила различен ред и способ за осъществяване на
принудителното изпълнение на задължения за предаване на дете, какъвто е и
настоящият случай. Законосъобразното осъществяване на принудителното изпълнение
чрез способа по чл.528, ал.5 от ГПК е обусловено от предхождащи
подготвителни действия за ефективното изпълнение по чл.528, ал.1 от ГПК – да връчи по възможност в срок от две седмици и не по – малко от една
седмица на длъжника покана, в която да посочи определено време и място на
предаване, от който момент за длъжника съгласно чл.528, ал.2 от ГПК възниква задължението в тридневен срок да съобщи на съдебния
изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви
пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; в кое място и
време е готов да предаде детето и при необходимост съгласно чл.528, ал.4 от ГПК да поиска от ДСП съдействие, включително чрез предприемането на мерки
по чл. 23 от Закона за закрила на детето и по чл.65 от ЗМВР – от
полицейските органи. Налагането на глоба на длъжника в рамките на
принудителното изпълнение за задължение за предаване на дете е
предвидено в разпоредбата на чл.528, ал.3 от ГПК, като санкция за
неизпълнението на задължението по чл.528, ал.2 от ГПК.
В разпоредбата на чл.528, ал.5 от ГПК е посочено, че ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл.527, ал.3 от ГПК за всяко неизпълнение. Разпоредбата на чл.527, ал.3 от ГПК предвижда, че когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв. В настоящия случай безспорно е обстоятелството, че обжалваното постановление е издадено на основание чл.528, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.527, ал.3 от ГПК. От друга страна съдът приема, че за да наложи глоба по реда на чл. 528, ал. 5, във вр. с чл. 527, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител следва да е изпълнил процедурата по чл.528, ал.1 и ал.2 от ГПК, а именно: да покани доброволно длъжника да предаде детето на определените от него дата, час и място, и длъжникът да не е изпълнил своето задължение по тази покана за доброволно изпълнение. В случая по делото липсват доказателства на жалбоподателката да е била изпратена и връчена от страна на ЧСИ М.П. покана за доброволно изпълнение в съответствие с разпоредбата на чл.528, ал.1 от ГПК. Налични са по делото данни за изпратено съобщение с изх.№ 50661/01.10.2019 г. за насрочено предаване на дете по изп.дело № 20198510401650 по описа на ЧСИ М.П., но същото няма характер на покана за доброволно изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 528, ал. 1 ГПК, когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. Съобразно изложеното, връчването на съобщение за насрочено предаване на дете на 07.10.2019 г. – един ден преди определеното време за предаване на детето/ на 08.10.2019 г./, без до длъжника да е била изпратена и връчена покана за доброволно изпълнение е незаконосъобразно, като същото обуславя невъзможността за длъжника да изпълни задълженията си предвидени в разпоредбата на чл. 528, ал. 2 от ГПК и е основание за отмяна на обжалваното постановление, само на това основание, поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл.528, ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното
постановление, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на
сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство
е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски
съд, Г.О., ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно постановление с
изх.№ 52291/09.10.2019 год. на ЧСИ М.П., с рег. № 851, с район на действие СГС,
по изп.дело № 20198510401650, с което на основание чл.528, ал.5, във вр.
чл.527, ал.3 от ГПК е наложена глоба в размер на 400 лв./четиристотин лева/ на Л.М.С.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.