Р Е Ш Е Н И Е
№ 260134 / 5.2.2021г.
гр. Перник, 05.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Катя В., като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 3640 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. М.М. и доуточнена
с молба с вх. № 18649/13.08.2020 г. срещу С.В.А., с ЕГН: **********, с която се
иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
общо 1511.73 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № *, находящ се в гр.
Перник, *****, от които главница в размер на 1244.10 лева за периода от
25.11.2015 г. до 24.07.2019 г. вкл, и 267.63 лева – обезщетение за забава за
периода от 11.02.2016 г. до 19.11.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия /приети с
Решение № ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г. на ДКЕВР/, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответницата не е изразила несъгласие, и
Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г.,
изм. и дои./. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването
на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на „ВиК“ услуги
абонатите били задължени да заплащат същите в предвидения в закона срок.
В тази
връзка се прави извод, че като потребител, ответницата била запозната с обстоятелството,
че всеки месец дължи погасяване на формираното към „ВиК" ООД Перник
парично задължение за изразходвано количество вода. За ползването на услугите
на посочения адрес е била създадена отделна партида – абонатен № 1120034
в счетоводните регистри на доставчика с титуляр – ответницата. Посочва се, че в
съответствие с посочените в ОУ срокове е извършвано отчитане на показанията на
монтирания/те в обекта водомер/и /чл. 21/ съответно са начислявани сумите от
потребеното количество вода. В сроковете, установени от ОУ обаче, ответницата
не е заплатила дължимите от нея суми. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат уважени.
Представени
са извлечение от сметка и Общи условия /ОУ/ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ООД гр. Перник.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответницата по делото – чрез процесуалния й представител
адв. М.М., е постъпил писмен отговор, с които исковите претенции се оспорват
като частично неоснователни.
На първо място се твърди, че е
налице неяснота в петитума на исковата молба, доколкото липсвало съответствие
между претендираните суми.
По отношение
на основателността се прави възражение за погасяване по давност на част от
претендираните суми за главници и обезщетение за забава, предвид датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат
отхвърлени изцяло или частично. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание, проведено на 18.01.2021 г. процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Ответницата,
редовно призована – се представлява от адв. М.. Последният поддържа становището
си исковете да бъдат отхвърлени изцяло или частично при съобразяване на
възражението за изтекла погасителна давност.
Доколкото
в отговора на исковата молба ответницата не е оспорила:
1/ качеството си на потребител на ВиК услуги относно процесния имот в процесния
период, доколкото е собственик на имота; 2/ не е оспорила и че ищцовото дружество
реално е доставяло ВиК услуги със съответното качество и в съответните
количества, които от своя страна са начислени и остойностени правилно; 3/ не е
оспорено и че общите условия на дружеството ищец са надлежно оповестени чрез
публикуване в централен и местен ежедневник съответно са произвели действие и
са в сила през исковия период – съдът е приел окончателен доклад по
делото, в който е посочил тези обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, срещу което страните не са възразили.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 441/07.02.2020
г. по ч.гр.д. № 759/2020 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед ответницата
длъжник е депозирала възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
От представеното по делото извлечение от сметка е
видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими за предоставяне
на ВиК услуги – главница в размер на 1244.10 лева за периода от 25.11.2015 г.
до 24.07.2019 г. вкл. и 267.63 лева – обезщетение за забава за периода от 11.02.2016
г. до 19.11.2019 г. или общо 1511.73 лева, като същите не са заплатени.
Така установената фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за предоставени ВиК услуги, за посочения
по-горе имот, за което е издадена заповед № 441/07.02.2020 г. по ч.гр.д. №
759/2020 г. на ПРС за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата чрез лице от
домашните като същата е депозирала възражение в срока по чл. 414 от ГПК, което
е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като
целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство. Възражението срещу неяснотата в петитума е
неоснователно, доколкото с допълнителна молба от 13.08.2020 г. ищцовото
дружество е отстранило същата.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на такива услуги съответно и тяхната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно частта
от процесните суми, която е погасена по давност.
Доколкото страните не спорят относно собствеността, ползването или въобще
вещноправния статут на процесния имот през процесния период, то съдът достигна
до извода, че между ищеца и ответницата през процесния период е съществувало
валидно облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги до имот – апартамент №
9, находящ се в гр. Перник, ***** – по арг. от чл. 3 от Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВиК системи.
Относно стойността на доставените ВиК услуги за процесния имот в
процесния период съдът намира, че следва да вземе предвид данните в документа
„ивлечение от сметка“. Доколкото ответницата не е оспорила количеството
доставени ВиК услуги, нито тяхното остойностяване, то съдът достигна до извода,
че ищецът правилно е изчислил стойността на доставените ВиК услуги за имота.
В тази връзка съдът следва да съобрази направеното
по делото възражение за погасителна давност спрямо претендираните вземания.
Предвид изричната разпоредба на 111, б. „в“ от Закона за задълженията и
договорите и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК
на ВКС, съдът достигна до извод, че приложимият давностен
срок за процесните вземания е три години. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 759/2020 г. по описа на Пернишкия РС е
подадено на 06.02.2020 г. и предвид релевантните правила в общите условия на
дружеството относно настъпване изискуемостта на вземанията за ВиК услуги /чл.
33, ал. 2 от ОУ/, то така направеното възражение е частично основателно. В тази
връзка като погасени по давност следва да се приемат сумите за главница за
периода от 25.11.2015 г. до 22.11.2016 г. – при последна фактура от 02.12.2016
г., по която ответникът е изпаднал в забава на 02.01.2017 г. /това е така,
доколкото относно следващия месечен период фактурата е с дата 06.01.2017 г. и
забавата е настъпила след 06.02.2017 г. или точно три години преди 06.02.2020
г. т.е. заявлението е подадено в последния ден на давността за този период/.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
32, ал. 2 от общите условия ищцовото дружество, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след издаване на
фактурата. Следователно вземането за цената за потребени ВиК услуги за текущия
месец става изискуемо от съответната дата на месеца следва месеца на издаване
на фактурата. В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните
месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че от начислените за процесния имот лихви, погасени по
давност са обезщетения за забава, начислени за периода от 11.02.2016 г. до
19.11.2019 г. вкл. върху съответните главници.
В тази връзка по давност е
погасена сумата от 295.72 лева – главница за периода от 25.11.2015 г. до
22.11.2016 г. и сумата от 97.86 лева – обезщетение за забава за периода от 11.02.2016
г. до 19.11.2019 г. вкл, върху съответните главници или общо 393.58 лева.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите претенция за
основателни и доказани до сумата от: общо 948.38 лева – главница за периода от 23.11.2016 г. до 24.07.2019
г. съответно до сумата от общо 169.77 лева – обезщетение за забава за периода
от 07.02.2017 г. до 19.11.2019 г. вкл., до който размер исковите претенции са
основателни и следва да бъдат уважени, като за
разликата до пълния претендиран размер исковете следва да бъдат отхвърлени.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 реп. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски правят и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 759/2020
г. по описа на РС Перник /заповедно производство/:
В това
производство само дружеството заявител претендира разноски: в размер на общо
80.23 лева, от които 30.23 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите, от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 59.34 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 3640/2020 г.
по описа на РС Перник /исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 330.24
лева, от които 30.24 лева държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Видно от представените по делото платежни документи претендираните разноски са
действително извършени. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 244.26 лева.
Ответницата
претендира разноски от 300 лева – адвокатски хонорар. Последните видно от
договор за правна защита и съдействие, сключен на 10.09.2020 г. са действително
извършени. Предвид отхвърлената част от претенциите в полза на ответника следва
да се присъди сумата от 78.11 лева.
Претендираните
разноски за адвокатски хонорар от страна ответниците са в минималния размер по
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което липсва основание за намаляването им поради
прекомерност.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.В.А., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. Средец, № 11, сумата от общо: 1118.15 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за имот – апартамент № 9, находящ се в гр.
Перник, *****, от които главница в размер на 948.38 лева за периода от 23.11.2016 г. до 24.07.2019 г. вкл, и 169.77
лева –обезщетение за забава на месечните плащания за периода
от 07.02.2017 г. до 19.11.2019 г. върху
съответните главници, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
06.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
759/2020 г. по описа на Пернишкия РС КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата от общо 393.58 лева,
представляващи разликата до пълния претендиран размер от 1511.73 лева, от които
295.72 лева – разликата до пълния
претендиран размер на главницата от 1244.10 лева, относим към периода от 25.11.2015 г. до 22.11.2016 г. вкл, и 97.86 лева - разликата до пълния
претендиран размер на обезщетението за забава от 267.63 лева, относим за
периода от 11.02.2016 г. до
19.11.2019 г. вкл. върху съответните главници, поради погасяване на сумите, дължими за
съответните периоди, по давност.
ОСЪЖДА С.В.А., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* сумата от общо 59.34 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
759/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 244.26 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство предвид уважената част
от исковите претенции.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на С.В.А., с ЕГН: ********** сумата от общо 78.11 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство
предвид отхвърлената част от исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 759 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.