№ 170
гр. Кюстендил, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
в присъствието на прокурора Вл. М.
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20221500500137 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивни жалби, подадени срещу решение №260004 от 18.01.2022г.
на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№1600/2019г. по описа на същия съд,
както следва:
- въззивна жалба с вх.№260883/25.02.2022г., подадена от адв.Г.Г. от САК, със служебен
адрес: гр.С., ул.„***********“ **********, кантора 12, в качеството му на пълномощник на
Й. Б. КР., с ЕГН **********, с адрес в с.Т., обл.К., и
- въззивна жалба с вх.№260423/31.01.2022г., подадена от Прокуратура на Република
България, чрез зам.районен прокурор при РП-Кюстендил.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Кюстендил е осъдил
Прокуратурата на Република България, гр.С., бул.„Витоша“ №2, да заплати на Й. Б. КР.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата ******* лева, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на причиняване на вредите – 22.09.2019г., до
окончателното изплащане на претендираната главница, като за разликата до пълния размер
на исковата претенция в размер на ******* лева, съдът е отхвърлил иска като
неоснователен. Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на Й. Б. КР. направените разноски, съразмерно на
1
уважената част от иска в размер на ******* лева.
С въззивната жалба, подадена от пълномощника на Й. Б. КР. първоинстанционното решение
се обжалва в отхвърлителната му част, както и в частта за разноските, като се релевират
доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът
счита, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е занижено и
несъобразено с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Приема за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че ищецът не бил претърпял повече от обичайните вреди, и
позовавайки се на двете приети по делото експертизи, твърди, че причинените му
увреждания на здравето и психиката са в пряка причинно – следствена връзка с
повдигнатото му обвинение и не са обичайни. Подчертава, че районният съд не бил обсъдил
в мотивите си обстоятелството, че доброто му име в обществото било накърнено, както и не
е взел предвид влошаването на семейното му положение и отношения в семейството след
повдигане на неоснователното обвинение. Счита, че не е съобразена от решаващия съд и
тежестта на повдигнатото обвинение (за тежко престъпление) и значителната
продължителност на воденото наказателно производство, през който период интензивно са
търпени твърдените неимуществени вреди. Иска се отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и уважаване на предявените искове в пълен размер.
Претендират се разноските в двете съдебни инстанции по съразмерност, съобразно
уважените части от предявените искове.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна Прокуратура на Република България.
С въззивната жалба на Прокуратурата на Република България се атакува
първоинстанционното решение в осъдителната му част. Навеждат се доводи за неправилност
на решението в обжалваната част. Излагат се аргументи в подкрепа на становището, че
конкретният казус не попадал в хипотезата на чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като извършеното от
ищеца деяние, заради което е признат за виновен и му е наложено наказание, макар и по
друг текст от НК, съставлявало престъпление. Въззивникът счита за недоказани твърденията
за дълбоко злепоставяне на ищеца пред колеги, приятели, роднини и обществеността в гр.К.,
предвид обстоятелството, че обвинението не е било публично разгласено от страна на
органите на прокуратурата. Твърди, че от заключението на в.л. по СМЕ не следвали
категорични изводи за причинно-следствена връзка между твърдените негативни последици
за ищеца и неправилното обвинение. Недоказани по делото останали и твърденията на
ищеца за намалелия брой пациенти, респ. наличие на негативна финансова промяна за
ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Й. Б. КР.,
чрез пълномощника му адв.Г.Г., с който се изразява становище за неоснователност на
депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения. Иска се оставяне
без уважение на въззивната жалба. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции
по съразмерност съобразно уважените части от предявените искове.
2
ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намери, че въззивните жалби
са допустими, като подадени в срок, от страни, които имат право на жалба и срещу
подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
От приетите по делото доказателства, в контекста на оплакванията в жалбите, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка по спора:
Й.К. упражнява лекарска професия и практикува в медицински център в доболничната
помощ.
Видно от материалите по ДП №968/2015г. по описа на РУ на МВР-Кюстендил, посоченото
досъдебно производство е било образувано срещу неизвестен извършител на 24.08.2015г. с
постановление на прокурор при РП-Кюстендил. С постановление от 17.11.2015г. на
разследващ полицай при РУ на МВР – Кюстендил по същото ДП Й.К. е бил привлечен като
обвиняем в извършването на престъпление по чл.195 ал.1 т.2, т.4 пр.1 във вр. с чл.194 ал.1 от
НК за това, че на неустановена дата през месец май 2015г. в с.С., обл.К., чрез
посредственото извършителство на неустановено лице и чрез използване на неустановено
МПС с платформа, е отнел чужди движими вещи – л.а. марка „**********“ модел „******“
с *******, на стойност **** лева, ведно с монтираната на автомобила газова уредба марка
„*************“ ************* „*********“, на стойност ***** лева, всичко на обща
стойност **** лева от владението на Б.С.А. от гр.К., с намерение противозаконно да ги
присвои, като откраднатите вещи не са под постоянен надзор.
Обвинителен акт по така повдигнатото обвинение е бил внесен в съда на 01.03.2016г. и е
било образувано НОХД №321/2016г. по описа на КнРС, в последствие– след прекратяване и
връщане на прокурора – продължило като НОХД №2217/2016г.
В съдебно заседание, проведено на 26.10.2017г. НОХД №2217/2016г., в хода на съдебните
прения обвиняемият Й.К. е направил изявление, че желае да възстанови причинените щети.
Съдът е възобновил съдебното следствие и е предоставил възможност на подсъдимия да
възстанови щетите. Последвало е неколкократно отлагане на делото и едва в съдебно
заседание, проведено на 26.04.2018г., пострадалият Б.А. се е явил и е заявил, че посочената
в обвинението сума му е била възстановена. В същото заседание е постановена и присъда с
№24/26.04.2018г., с която Й.К. е бил признат за невиновен в това, че през месец май 2015г. в
с.С., обл.К., чрез посредствено извършителство на неустановено лице и чрез използване на
неустановено по делото МПС с платформа е отнел чужди движими вещи на обща стойност
от **** лева от владението на Б.С.А. от гр.К., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите не са били под постоянен надзор и не е
извършен състава на престъплението по престъплението по чл.195 ал.1 т.2, т.4 пр.1 във вр. с
чл.194 ал.1 от НК, като със същата присъда К. е признат за виновен в това, че през месец
май 2015г., в с.С., обл.К. противозаконно е присвоил чужди движими вещи на стойност
**** лева, които е владеел, като предметът на престъплението е на стойност до 2 минимални
работни заплати за страната и е заместен – деяние, наказуемо по административен ред,
съобразно чл.218б ал.1 във вр. с чл.206 ал.1 от НК, за което му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
3
Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура – Кюстендил. С Решение
№24/22.02.2019г. на Окръжен съд - Кюстендил по ВНОХД №362/2018г. присъдата на
първоинстанционния съд е потвърдена изцяло. Решението не е подлежало на обжалване и е
влязло в сила в деня на постановяването му.
Мярка за неотклонение по отношение на К. не е била взета нито в хода на досъдебното, нито
в хода на съдебното производство.
От показанията на разпитания свидетел Пламен Симеонов е установено, че същият познава
ищеца като свой колега, както и, че от самия него знае за воденото срещу К. наказателно
производство. Ищецът му споделил, че повдигнатото обвинение е неоснователно, че е
притеснен, че колегите му започнали да го отбягват, както и, че ********* му намалели.
Според свидетеля, К. приел случващото се „навътре“, не е изпадал в депресивно състояние,
но се затворил в себе си. Известно му било, че дори синът на ищеца започнал да страни от
него. Ищецът работел в ************, като ************ ********** и се оплакал а
свидетеля, че **********и започнали да насочват ********* си към други **********.
Посоченото създало стрес у ищеца, който според свидетеля е в основата на влошаването на
здравословното му състояние – проблеми с храносмилателната система, отслабване.
От представени по делото медицински документи и от заключението на в.л.д-р А.Н.,
специалист ************, по назначерната СМЕ, е установено, че от края на 2016г. е
установено влошаване в здравословното състояние на К.. Констатирани са следните
заболявания: 1/ **********, чиято поява може да се дължи на преживян стрес; 2/
**********, дължащ се на различни по вид фактори – бактерии, глисти, токсини, лоша
диета, простуда, нервнопсихични; 3/ ************ (***************), дължаща се на
употреба на алкохол или на метаболитни, ендокринни и първични чернодробни заболявания
и 4/ ***************, придобито след стресова ситуация, преживяна от ищеца, изразяваща
се в главоболие, тревожност, загуба на сън, злоупотреба със субстанции и др. Според
вещото лице, негативните последици за ищеца датират след проявлението на негативното
събитие от живота на ищеца, което може да е свързано и с неправилното обвинение. Заради
преживения стрес са се учестили симптомите на стомашно-чревния тракт. Последиците от
събитието, според вещото лице, били сериозни за ищеца, поради нарушеното му
нервнопсихическо състояние, с изразена депресия, която е повлияла негативно върху
нормалната работа на стомашно-чревния тракт и на имунната му система.
От заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза, изготвено от в.л.д-р
Е.Г., е установено, че у Й.К. е налице установено ***************, последвало във времето
на стресогенната ситуация, като стресовия фактор и силното притеснение са пряко свързани
както по отношение на възникването на това състояние, така и с продължителността му,
като прогнозите за развитието на заболяването са оптимистични, при положение, че лицето
не е отново изложено на силни стресогенни фактори.
От изискана по делото информация от РЗОК – Кюстендил относно данни за отчетната
дейност на ищеца Й.К. за периода от месец 01.01.2012г. до месец май 2015г. и за периода от
4
месец юни 2015г. до месец февруари 2019г. не е установено наличие на негативна
финансова промяна за ищеца след започване на наказателното производство срещу него.
При тези данни, в обжалваното решение КнРС е приел, че следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника по предявения от К. иск, предвид наличието на постановена
оправдателна присъда в хипотеза на преквалификация и декриминализация на деянието.
Приемайки да не са били установени вреди, надхвърлящи обичайните и считайки, че
въпреки постановения оправдателен резултат, не може да бъде пренебрегнат факта на
осъществени от ищеца обществено укорими действия, съдът е намерил, че справедлива
обезвреда за ищеца би била сума в размер на ******* лева, за която именно е уважил
предявения иск, ведно със законна лихва за забава, и е отхвърлил същия за горницата до
претендираните ******* лева.
Окръжен съд-Кюстендил, преценявайки всички обстоятелства по делото в светлината на
доводите, оплакванията и възраженията на страните, намира намира от правна страна
следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната част, в
случая изцяло, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е
валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
КнОС счита, че подадените въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното решение е
правилно и като такова следва да се потвърди.
Й.К. е сезирал съда с искова претенция по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника
да му заплати сума в размер на ******* лева, представляваща дължимо обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативно засягане на доброто
му име в обществото; пораждане на недоверие в ********* му и отлив на такива;
предизвикване на по-особено отношение към него сред лекарската гилдия; създаване и
поддържане на чувство на страх от незаконно осъждане и налагане на предвиденото тежко
наказание; дистанциране на семейството и съседите му; безсъние; депресия; лошо
настроение; загуба на апетит; отслабване; засягане на психическото му и физическо здраве и
причиняване на множество заболявания с траен характер, настъпили в следствие на
повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.195
ал.1 т.2 и т.4 пр.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, по което К. е бил оправдан с влязла в сила
присъда по НОХД №2217/2016г. по описа на КнРС, потвърдена с решение по ВНОХД
№362/2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
5
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
За да бъде изпълнена хипотезата на тази правна норма, следва при условията на главно,
пълно и пряко доказване от ищцовата страна, в производството по безспорен начин да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) по отношение на ищеца да е
било повдигнато обвинение за престъпление и да е било образувано наказателно
производство; 2) ищецът да е бил оправдан по повдигнатото му обвинение (с оглед
характера на наведените в конкретния случай твърдения); 3) ищецът да е претърпял вреди –
неимуществени (предвид конкретно твърдените) и 4) да е налице причинна връзка между
незаконното обвинение и претърпените вреди – последните да са пряка и непосредствена
последица на първото. Отговорността на държавата при наличието на горните предпоставки
е обективна, а липсата или наличието на вина у конкретно длъжностно лице, е ирелевантна.
Категорично по делото е установено – както е приел и районният съд - наличието на
първите две от горепосочените предпоставки. По ДП №968/2015г. по описа на РУ на МВР -
Кюстендил на Й.К. е било повдигнато обвинение на 17.11.2015г. за престъпление,
квалифицирано от обвинителя, като такова по чл.195 ал.1 т.2 и т.4 пр.1 във вр. с чл.194 ал.1
от НК. Досъдебната фаза на наказателния процес е приключила с внасянето на обвинителен
акт в съда, при което пред КнРС е било образувано НОХД №22117/2016г. по описа на този
съд. Делото, след осъществяване на инстанционен съдебен контрол, е приключило с влязла в
сила присъда, с която К. е бил оправдан по повдигнатото обвинение за квалифициран състав
на кражба по чл.195 ал.1 т.2 и т.4 пр.1 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, а е бил признат за виновен
в извършване на престъпление, преквалифицирано като такова по чл.206 ал.1 от НК –
обсебване и декриминализирано с прилагането на разпоредбата на чл.218б ал.1 от НК и
налагане на административно наказание „глоба“.
Напълно се споделя застъпената от КнРС теза, че тази хипотеза попада в предметния обхват
на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, тъй като по отношение на по-тежкото престъпление К. е
оправдан, т.е. налице е незаконно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление,
което не е извършено. В този смисъл, неоснователно е оплакването в жалбата на
Прокуратурата за отсъствие на хипотеза за ангажиране на отговорността на страната по реда
на ЗОДОВ. Оправдаването по обвинението за по-тежко наказуемото престъпление и
преквалифицирането на деянието по по-леко наказуем състав не изключва, а напротив –
открива възможността да се иска обезщетение за онези вреди, които са претърпени в
рамката на по-тежко повдигнатото обвинение, по което ищецът е бил оправдан. Разбира се,
в конкретния случай следва да се отчете и декриминализирането на деянието с прилагането
на разпоредбата на чл.218б ал.1 от НК.
Съдът споделя и доводите на районния съд, че по делото е проведено от страна на ищеца
доказване на твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди. От показанията на
свидетеля Пл.Симеонов, както и от заключението по назначената съдебно-психиатрична
6
експертиза става ясно, че през хода на наказателното производство ищецът е бил тревожен,
чувствал се е притеснен, с оглед тежкото наказание, което предвиждал закона, потиснат,
получил е смущения в съня; отслабнал е; опасявал се е, че ще пострада лекарската му
практика; изгубил авторитет пред сина си. Установено е у ищеца ***************, което се
е развило като реакция на стресовата ситуация. Всички изложени факти, доказани по
делото, съставляват вреди, имащи неимуществен характер. Тези вреди са следствие от
незаконното обвинение.
Макар и установено в процеса, настъпилото в периода след повдигане на обвинението
влошаване на физическото здравословно състояние на Й.К., не може да се счете, че е
резултат от предприетите спрямо него действия по наказателно преследване. Така
наведеното твърдение – за получаване на **********, ********** и ************
(***************) подлежи на пълно доказване – по начин, че да се създаде абсолютна
увереност, сигурно убеждение у съда относно твърдените факти. В случая, както е приел и
КнРС, това не е сторено. От приетото по делото заключение на вещото лице д-р Н., е видно,
че нервнопсихичният стрес е само една от причините, които биха могли да доведат до
получаване на описаните заболявания. Фактът, че стреса влияе негативно върху имунната
система, а оттам и върху тонуса и физиологията на вътрешните органи, е установен, но
несъмнена е липсата на предпоставки в медицински аспект да се направи категоричен извод
за наличие на пряка причинно-следствена връзка.
Категорично може да се приеме за недоказано твърдението на ищеца, че е пострадала
лекарската му практика, чрез пораждане на недоверие у ********* и отлив на такива, както
и, че сред колегите му е имало по-особено отношение към него. От показанията на
свидетеля Симеонов става ясно, че на същия не са известни подобни факти, не е чувал
коментари от колеги и пациенти, а за случая е разбрал не от трети лица, а от самия ищец.
Така, въззивният съд намира, че изводът на КнРС, че ищецът не е доказал да е претърпял
вреди, извън обичайните в такава ситуация следва да се сподели.
Установените по делото факти обосновават справедливостта на определеното от районния
съд обезщетение за всички доказани по делото вреди, претърпени от К., имащи
неимуществен характер. Определянето на паричния еквивалент на дължимата обезвреда е
предоставено на съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД). Настоящият състав, отчитайки
всички обстоятелства във връзка с повдигнатото обвинение, обема и естеството на
претърпените неимуществени вреди, засегнали различни личностни блага, намира, че
претендираната сума от ******* лева, целяща да ги обезщети, е силно завишена, както
правилно е посочил и районният съд.
От една страна следва да се съобразят факторите, допринесли за възникване и повишаване
интензитета на вредите, сред които са относително голямата продължителност на
производството – около 3 години и половина от повдигане на обвинението до влизане в сила
на присъдата; обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от 1 до 10 години; К. е упражнявал лекарска професия, което съществено е
допринасяло за тревожността и безпокойствието относно засягане на доброто му име в
7
обществото. От друга страна трябва да се отчетат факти, като тези, че спрямо К. не е била
взета мярка за неотклонение; реална опасност от налагане на ефективно наказание почти не
е съществувала, с оглед чистото му съдебно минало и ниската стойност на предмета на
престъплението; в никой момент спрямо К. не е била постановена осъдителна (макар и не
влязла в сила) присъда. Особено съществено е да се подчертае, което е и съобразено от
районния съд, че все пак в хода на наказателното производство и в рамките на същите
обективни признаци и двете съдебни инстанции са приели, че е налице извършено
противоправно деяние, което обаче е квалифицирано не като кражба, а като обсебване,
което е по-леко наказуемо престъпление. При воденото около две години производство в
съдебната фаза пред първата инстанция едва в хода на съдебните прения К. е изразил
желание да възстанови щетите, които са били причинени в следствие на противоправната му
деятелност и при предоставената и реализирана възможност за това се е открила правната
опция за прилагане на института на чл.218б ал.1 от НК с налагане на административно
наказание. Това са обстоятелства, свързани с поведението на самия обвиняем, които са
повлияли не само върху изхода на делото, но и върху неговата продължителност и които
категорично следва да бъдат съобразени в посока, допринасяща към намаляване на
дължимата обезвреда.
Присъденото парично обезщетение за вредите следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като
същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди и да води
до неоснователно обогатяване.
При съобразяване на всичко изложено, според настоящия съд, справедливо, разумно и
напълно кореспондиращо със събраните по делото доказателства, се явява определеното от
КнРС обезщетение в размер на ******* лева. Съдът счита, че това обезщетение би
репарирало понесените от К. страдания от психическо, физическо и морално естество и е
адекватно обезщетение за претърпените вреди.
Изложеното очертава неоснователността на подадените въззивни жалби. Обжалваното
решение на КнРС следва да се потвърди изцяло.
Предвид неоснователността на жалбите, направените от страните разноски във въззивното
производство остават така, както са сторени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260004 от 18.01.2022г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№1600/2019г. по описа на същия съд.
8
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от датата на получаване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9