Решение по дело №1550/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 180
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Йоханна Иванова Антонова
Дело: 20203530101550
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Търговище , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йоханна И. Антонова
при участието на секретаря Я. Т. Тончева
като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Гражданско дело №
20203530101550 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 57, ал.1
ЗПУПС(отм.) и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Адвокатска колегия Търговище ЕИК *********, представлявана от
председателя И. И., твърди в исковата си молба, че АК Търговище имала открита банкова
разплащателна сметка в Банка ДСК ЕАД клон Търговище, като през 2015г. приели
предложението на банката да извършват разплащания по сметката на колегията в банката по
електронен път.Излага, че на 04.12.2015г. в 11,32ч. от сметката на колегията по електронен
път било наредено плащане по сметка на лицето И. М. в размер на 4750лв. с посочено
основание „захранване”.Твърди, че плащането е наредено чрез РИНГС, но не от
упълномощено лице от колегията, а електронното устройство на КЕП не е предавано на
трето лице, нито паролата за използването му е съобщавана на трето лице.Поддържа се, че за
плащането от колегията разбрали едва на 12.12.2015г., за което веднага уведомили банката,
а на 14.12.2015г. депозирали и писмен сигнал. Уведомили и РП Търговище, като било
образувано ДП срещу неизвестен извършител, в хода на което било установено, че
процесният превод не е осъществен от страна на ищеца, а чрез нерегламентиран отдалечен
достъп до компютъра на колегията чрез компютърен вирус.Посочва се още, че веднага след
този случай прекратили договора за електронно банкиране, като едва на 26.01.2016г., след
повторно искане, получили отговор от ответната банка, в която било посочено, че ищецът
носи цялата отговорност за извършеното плащане.Поради изложеното и като счита, че
отговорността за сигурността на предоставяната платежна услуга е в тежест на банката и
предвид липсата на извършено плащане на преведената сума, за което поканили банката на
осн. чл. 57,ал.1 от ЗПУПС(отм.), ищецът счита, че за него е налице правен интерес от
1
предявяване на настоящия главен иск за заплащане на посочената сума, претендира и
обезщетение за забава в размер на 1447,43лв. за периода от 03.12.2017г. до 03.12.2020г.,
претендират се законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание исковете се
поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.И.И.-ТАК, който излага, че предвид
уговореното между страните извършване на плащанията чрез КЕП и СМС, а банката не е
изпращала за никой от извършваните преводи СМС код и не е искала потвърждение на
преводите, то всички такива се явяват неразрешени от ищеца, като пледира за уважаването
на исковете, претендира разноски, вкл. и присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38 от ЗАдв.Представил е и писмени бележки, които са неподписани,
поради което съдът не следва да ги съобразява.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответника чрез
юрисконсулт К.Н., предявените искове се оспорват, като неоснователни.Излага се, че
ответникът е изпълнил всички свои задължения във връзка с изпълнението на платежната
услуга, като отговорността за вредата е в резултат на неизпълнение на задълженията на
ищеца да опази издадените му КЕП и ПИН, както и компютърните си устройства, излага
подробни съображения, позовава се на уговорките в сключения между страните договор и
на ОУ; позовава се и на изтекла погасителна давност на вземането по чл. 111,б.”б” от ЗЗД, а
оттам и за неоснователност на претенцията за обезщетение за забава; иска отхвърлянето на
претенциите, претендира разноски.В съдебно заседание и в писмени бележки,
процесуалният представител на ответника поддържа изложените възражения, като излага
подробни съображения, позовавайки се на ОУ и приложимите законови разпоредби,
поддържайки, че банката е изпълнила задълженията си във връзка с извършването на
платежната услуга, а ищецът не е положил необходимата грижа да поддържа сигурността на
устройствата си и да ги опази от нерегламентиран достъп, позовава се на заключението на
вещото лице, като пледира за отхвърлянето на исковете, претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят за това, че помежду им са били налице договорни отношения, по
силата на които е извършен и процесният банков превод. От Искане за откриване на банкова
сметка от 06.02.1998г. се установява, че между АК Търговище и Банка ДСК ЕАД клон
Търговище са възникнали договорни отношения във връзка с откриването и ползването на
разплащателна банкова сметка на Колегията в лева, като сумите по посочената сметка могат
да се ползват за касово и безкасово плащане.От Искане за достъп до ДСК Директ за бизнес
клиенти от 27.06.2012г. се установява, че страните са уговорили предоставяне на достъп до
електронните канали чрез квалифициран електронен подпис(КЕП) с посочен мобилен
телефонен номер за получаване на код за инсталиране на сертификата и еднократен код за
потвърждаване на превод с право на достъп на две лица-адв.Т.Д. и Н. Н., а от Пълномощно с
нотариална заверка на подписа от 25.06.2012г., рег.№ 9351 на Я. П.а-помощник нотариус
към нотариус рег.№ 496 на нотариалната камара П.А. се установява, че Председателят на АК
2
Търговище адв.Т.Д. е упълномощила Н. Н.(служител в колегията) да сключи договор от
името на АК Търговище за ползване на електронните канали за интернет банкиране на
Банка ДСК от упълномощителя и от пълномощника по разплащателната сметка на
колегията с IBAN хххххххххххххххххххх, BIC хххххх; да заяви за посочените две лица:
активен достъп чрез интернет банкиране до посочената сметка , да получи съотв.
потребителски идентификатори(потр. име, парола, кодове) за достъп до електронните
канали, както и да подписва от името на АК Търговище необходимите декларации.От
Искане за промяна на достъп до ДСК Директ за бизнес клиенти(в сила от 10.04.2012г.) се
установява, че страните са уговорили достъп до електронните канали чрез КЕП и СМС, като
е посочен номер на мобилен телефон на адв.Т.Д..От представените ОУ за ползване на
услугите, достъпни чрез електронните канали ДСК Директ на Банка ДСК за бизнес клиенти
се установява, че съгл. чл.120,ал.2, страните уговарят, че на осн. чл. 42,ал.2 от ЗПУПС(отм.)
в отношенията им няма да се прилагат чл. 49,ал.1, срокът по чл. 55,ал.1, чл.56, чл.58, чл.59 и
чл.68, като се прилага съотв. предвиденото в настоящите ОУ и в договора, към който са
неразделна част. В раздел XIV от ОУ са определени отговорностите на страните, като в чл.
104,ал.1 е уговорено, че в случай на неразрешена операция наредена чрез ДСК Директ,
Банката възстановява на клиента стойността на неразрешената операция и когато е
необходимо, възстановява сметката на клиента в състоянието, в което тя би се намирала
преди изпълнението на операцията в срок до 21 дни след получаване на уведомлението по
чл. 94, а съобр. чл.94 клиентът е длъжен писмено да уведоми незабавно Банката за
неразрешени операции чрез електронните канали без неоснователно забавяне, след като е
узнал за тях, но не по-късно от два месеца от датата на задължаване на сметката му.От
нареждане за кредитен превод от 04.12.2015г. се установява, че в полза на лицето И. М. от
сметката на АК Търговище е извършен превод на сумата от 4750лв. с посочено
основание”захранване” чрез канал за интернет банкиране с подписа на Председателя на
колегията Т.Д.. От писмо изх.№126/14.12.2015г. на адв.Т.Д. до Банка ДСК гр.София се
установява, че същата е уведомила банката за извършения неразрешен превод, като с писмо
рег.№ 01-10-10450/2 ат 26.01.2016г. на Банка ДСК-ЦУ, банката уведомява адв.Д., че след
извършен подробен анализ на ситуацията е установено, че при извършване на оспорената
трансакция са спазени всички правила и не са нарушени процедурите или нормативните
разпоредби, като отговорност на клиента е управлението и защитата на компютърната
техника, както и контролът на физическия достъп до устройствата и цифровите
сертификати, както и избягването на потенциални киберопасности за получаване на
неоторизиран отдалечен достъп до компютър с активен електронен подпис. От покана изх.
№ 38/12.04.2018г. на Председателя на АК Търговище адв.И.И. до Банка ДСК ЕАД гр.София
се установява, че банката е поканена да възстанови на АК Търговище неправомерно
преведената сума от 4750лв. От жалба от 14.12.2015г. до РП Търговище, депозирана от
адв.Т.Д. се установява, че същата е сезирала органите на прокуратурата за извършената
неразрешена трансакция, по която жалба е образувано ДП № 135/2015г. по описа на ОД
МВР Търговище, като с Постановление за образуване на досъдебно производство от
25.03.2015г. на прокурор от РП Търговище е образувано такова против неизвестен
3
извършител за престъпление по чл. 209,ал.1 от НК, а с постановление за спиране на
наказателното производство от 04.10.2016г., същото е спряно на осн. чл. 244,ал.1,ал.2 от
НПК и делото е върнато на РУ при ОД МВР Търговище за допълнително издирване на
извършителя. От приложено по посоченото ДП писмо от Банка ДСК ЕАД от 02.02.2016г.,
подписано от К.А.-началник управление „Съответствие и сигурност” се установява, че за
клиенти, заявили активен достъп в ДСК Директ се предоставя метод на подписване и
потвърждаване на превода, който може са бъде: КЕП в комбинация със СМС код;
сертификат в комбинация със СМС код или тоукън устройство в комбинация с автоматично
инсталиран сървърен сертификат, а във второ писмо от 26.02.2016г. е посочено, че при
заявяване на достъп до услугите електронно банкиране от АК Търговище не е посочен
мобилен номер, на който да бъде получава СМС код за потвърждаване на преводи, което
твърдение противоречи на съдържанието на подписаните от страните две искания за достъп
до ДСК Директ, в които изрично е посочен мобилен номер.От разпита на св.Н. Н.-адм.
секретар на АК Търговище се установява, че с получения електронен подпис е боравила
свидетелката, която го съхранявала в каса, като на процесната дата същата е наредила
превод в размер на 93лв. за заплащане на стикери, а неправомерното логване е извършено
след изтичането на сесията по превода и самото откриване на липсата на 4750лв.
свидетелката открила десетина дни по-късно, за което незабавно уведомила адв.Д. и били
предприети действия по уведомяване на банката. Доколкото в съдебно заседание ищцовата
страна е оспорила автентичността на подписа на адв.Д., положен на страниците на ОУ, по
делото е назначена СГрЕ, като от заключението, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно и отговарящо на поставената задача се установява, че подписът
не е на адв.Д., поради което същите следва да бъдат изключени от доказателствата по
делото, на осн. чл. 194,ал.2 от ГПК.От заключението по назначената Съдебна компютърно-
техническа експертиза, неоспорено от страните, което и съдът кредитира като отговаряща на
поставените задачи се установява, че процесната трансакция е осъществена чрез неразрешен
достъп до компютърната система на АК Търговище чрез „троянски кон”, изпращащ репорти
към пощенски сървър „openmailbox.org”, като този достъп не е бил сериозно възпрепятства
поради ниската защита на системата.В съдебно заседание вещото лице инж. Г.Г. пояснява,
че по време на нерегламентирания достъп най-вероятно КЕП е стоял в компютърното
устройство, като посочва още, че до заключенията си е стигнал използвайки данните в
досъдебното производство, доколкото в компютъра на ищеца такива данни от 2015г. не се
съдържат.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са искове от АК Търговище, която съобр. разпоредбата на чл. 78,ал.2 от
ЗАдв. е юридическо лице, а Председателят й я представлява, вкл. и пред съд-чл. 92,т.1 от
ЗАдв.Претенциите са за възстановяване на сумата от 4750лв., представляваща паричен
превод по неразрешена платежна операция от разплащателната сметка на Колегията в Банка
ДСК ЕАД клон Търговище, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба,
4
претендира се и обезщетение за забава в размер на 1447,43лв. за периода от 03.12.2017г. до
03.12.2020г., като съдът следва първо да се произнесе по въведеното от ответника
правопогасяващо възражение по чл. 111,б.”б” от ЗЗД.В тази връзка, съдът приема следното:
Ищецът претендира възстановяване на сумата от разплащателната му сметка поради
неизпълнение на задължението на ответната банка да извършва само разрешени платежни
операции, при което съдът приема, че предявеният главен иск е за обезщетение за вреди от
неизпълнение на посоченото договорно задължение в размер на преведената сума. Така в
Определение №418/28.06.2019 по дело №3067/2018 на ВКС, ТК, II т.о. е прието, че искът по
чл. 57, ал.1 от ЗПУПС(отм.) е за обезщетение за вреди от извършена платежна операция,
като с посоченото определение не е допуснато до касационно обжалване решение № 1959
от 24.07.2018 г. по в.т.д. № 898/2018 г. на Софийския апелативен съд, Търговско
отделение.В посоченото решение на САС е прието, че първостепенният съд неправилно е
посочил правната квалификация по чл. 82 от ЗЗД вместо по специалната разпоредба на
чл.57,ал.1 от ЗПУПС(отм.).Съдът споделя изцяло посоченото разрешение относно
същността на иска по чл. 57,ал.1 от ЗПУПС(отм.), като приема, че се касае именно до
претенция за обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно задължение.На още по-
силно основание това е така, доколкото самият ищец твърди, че договорните отношения по
електронното банкиране са прекратени едностранно от Колегията, а реално изпълнение по
прекратен договор не може да се иска, доколкото с прекратяването са отпаднали и
задълженията на страните.Поради това, като съобрази, че вземанията за обезщетения за
неизпълнен договор се погасяват с изтичането на тригодишна давност и като взе предвид
обстоятелството, че с оглед установената неистинност на подписа на адв.Т.Д. положен
върху страниците на Общи условия за ползване на услугите, достъпни чрез електронните
канали ДСК Директ на Банка ДСК за бизнес клиенти (в сила от 10.04.2012г.), то приложими
са нормите на ЗПУПС(отм.), съгл. чл. 57,ал.2 от който възстановяването на състоянието на
сметката се извършва не по-късно от 21 дни от уведомлението по чл. 55 от ЗПУПС(отм.),
което е извършено писмено на 14.12.2015г. от АК Търговище, то срокът за възстановяване е
изтекъл на 03.01.2016г. и от 04.01.2016г. е започнал да тече тригодишният давностен срок,
който е изтекъл на 04.01.2019.Доколкото исковата молба е депозирана в съда на
03.12.2020г., то съдът приема, че към момента на сезирането на съда претенцията за
възстановяване на сумата от 4750лв. е погасена по давност, на осн. чл. 111,б.”б” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар за тях давността да не е изтекла,
поради което съдът приема, че и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата от 4750лв., претендирано в размер на 1447,43лв. за периода от
03.12.2017г. до 03.12.2020г., е погасено по давност.С оглед на изложените съображения,
съдът приема, че правопогасяващите възражения на ответната страна са основателни и
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност, без съдът да се
произнася по съществото на спора, на осн. чл. 111,б.”б” във вр. с чл. 57,ал.1 от ЗПУПС(отм.)
и чл. 119 от ЗЗД във вр. с чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
5
По разноските: С оглед изхода от спора, ищецът следва да заплати на ответника
разноските по делото, които са в размер на 150лв. депозит за СГрЕ, 200лв. депозит за
СКТЕ, като следва да се определи от съда и юрисконсултско възнаграждение, претендирано
в писмения отговор, което съдът определя в размер на 100лв., на осн. чл. 78,ал.8 от ГПК във
вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25,ал.1 от НЗПП, или общо дължимите разноски са в размер
на 450лв., които ищецът следва да заплати на ответника, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за неистински подписът на адв.Т.Д. Д.-председател на АК Търговище
към 2015г., положен върху страниците на Общи условия за ползване на услугите, достъпни
чрез електронните канали ДСК Директ на Банка ДСК за бизнес клиенти (в сила от
10.04.2012г.), като изключва същите от доказателствата по делото, на осн. чл. 194,ал.2 от
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Адвокатска колегия Търговище ЕИК *********,
представлявана от председателя И. И., против "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, гр.София,
ул."Московска" № 19, Финансов Център гр.Търговище, представляван от пълномощник
юрисконсулт К. К. Н., искове за заплащане на сумата от 4750лв., дължимо обезщетение за
неразрешена платежна операция от 04.12.2015г., ведно със законната лихва от 03.12.2020г. и
за обезщетение за забава върху главницата от 4750лв., претендирана в размер на 1447,43лв.
за периода от 03.12.2017г. до 03.12.2020г., като погасени по давност, на осн. чл. 111,б.”б”
във вр. с чл. 57,ал.1 от ЗПУПС(отм.) и чл. 119 от ЗЗД във вр. с чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6