Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 12.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори март през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10661 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от Е.А.Д. искова молба за осъждане на З. „Л.и.“ АД да
му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на 16.04.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът твърди
в исковата си молба, че на 16.04.2016 г. около 12.50 часа пострадал при ПТП в
гр. С.. При управление на мотоциклет „Хонда Хорнет 600С“ в крайна дясна лента
на околовръстен път в посока от бул. „Черни връх“ към бул. „България“ водачът
на движещия се в същата посока в средна лента л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с
ДК № ********И.К.предприел маневра завой надясно, без да подаде сигнал.
Навлязъл в пътната лента на мотоциклета и му отнел предимството, при което
между двете превозни средства настъпил удар. С действията си К.нарушил
правилата за движение по пътищата, с което станал причина за настъпване на
произшествието.
В
резултат на инцидента Д. получил сътресение на мозъка, фрактура на тялото на Л1
е Л3 прешлени, белези на костномозъчен едем с горната половина на телата на
двата прешлена и лекостепенно в тялото на Л2, дискова херния на ниво Л5-ЕС1.
На
21.04.2016 г. се извършила вертебропластика на Л1 и Л3. Имало контрастни зони
превертебрално и ретровертебрално на Л3 и лявоконвексна сколиоза с пунктум макс
Л3.
След
прием по спешност в болница Д. бил поставен на постелен режим, с приложена
медикаментозва терапия. Към момента все още не бил възстановен. Изпитвал
главоболие и чувствал замайване и болки в гръбначния стълб.
Към 16.04.2016
г. за управлявания от И.К.л.а. „Фолксваген поло“ с ДК № ********имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, с период на покритие от 11.06.2015 г. до 10.06.2016 г. Поради това моли
съдът да постанови решение, с което да осъди З. „Л.и.“ АД да му заплати
обезщетение в размер на 100 000 лева за търпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 16.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и
сторените по делото разноски.
Ответникът
З. „Л.и.“ АД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва вината на
водача И.К., размера на претенцията и
началния момент, от който дължи заплащане на мораторна лихва. Твърди
съпричиняване на резултата от водача на мотоциклета, който нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 41,
ал. 1 от ЗДвП.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Въз
основа на данни от констативен протокол, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица, фотоалбум и на база показанията на св. Д.С., разпитан
в съдебното заседание на 27.10.2017 г. като очевидец на произшествието е
изготвена съдебна авто-техническа експертиза, в която е описан механизмът на
ПТП и са дадени отговори за предотвратимостта на удара от всеки от водачите.
Установено
е, че на 16.04.2016 г. около 12.50 часа в гр. С., на околовръстен път преди
разклона за бул. „България“ в посока към ул. „Т. Каблешков“ и бул. „България“ в
най-лява лента се е движил л.а. „Фолксваген Поло“, управляван от И.К.със
скорост 80 км/ч. В съседна дясна лента се движил неизвестен автомобил, а в
дясна лента за движение направо – мотоциклет „Хонда Хорнет 600“, управляван от Е.Д.
със скорост 80 км/ч. Водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ започнал отклоняване
надясно за навлизане в бул. „България“, без да включи десен мигач. Преминал
пред неизвестния автомобил, движещ се в съседна дясна лента и навлязъл в
лентата на мотоциклетиста, където настъпил тангиращ удар на предно колело на
мотоциклета в левия край на задна броня на автомобила. От удара предното колело
на мотоциклета било отблъснато леко наляво, при което оставило къса следа от
гума, като същевременно е било завъртяно наляво. Под действие на жироскопичния
момент мотоциклетът се наклонил рязко надясно и паднал на дясна страна, след
което започнало дълго дъгообразно надиране до пълно спиране на мотоциклета.
Разрешената
за пътния участък скорост е била 80 км/ч. При така описания механизъм вещото
лице е заключило, че мотоциклетистът не е имал възможност да задейства
спирачките и съответно не е имал възможност да предотврати удара с лекия
автомобил, спрямо начина на извършваната от последния маневра.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила наличие на причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и получените от Е.Д. увреждания: контузия на гръдна и поясна област, гръбначен
стълб, таз и глава, охлузване на лява седалищна област, мозъчно сътресение, импресионни
фрактури на телата на Л1 и Л3 прешлени от стабилен тип, без нарушаване формата
на гръбначния канал, контузия на тялото на Л2 прешлен. Гръбначната травма не е
довела до засягане на гръбначния мозък и неврални елементи. Причинила е трайно
ограничение на движението на снагата за повече от 30 дни. Черепно-мозъчната
травма се изразявала в мозъчно сътресение, довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Останалите травми причинили на пострадалия болки
и страдания за срок до 15-20 дни.
Във ВМА
се провело медикаментозни и инфузионно лечение на черепно-мозъчната травма.
Гръбначната травма е била третирана оперативно – чрез вертебропластика с костен
цимент на Л1 и Л3 прешлени. Лечението продължило в домашни условия. Д. носил
гръдно-поясен корсет за период от три месеца. Нормалният възстановителен период
при този вид травмена гръбначна увреда бил 8-10 месеца при липса на усложнения.
При извършен личен преглед на пострадалия и контролно рентгеново изследване
вещото лице е установило добро зарастване на увредените прешлени, без настъпили
допълнителни деформации на прешленовите тела. Констатирано е изкривяване на
поясния отдел на гръбначния стълб (сколиоза) с конвекситет наляво и пунктум
максимум на ниво Л3. Д. все още изпитвал умерени болки и ограничени движения в
гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб. Главоболието, световъртежът и
раздвояването на образа пред очите продължили 8-9 месеца. Мозъчна патология при
ищеца не е установена.
В
резултат на гръбначните увреждания и свързаните с тях хирургични манипулации
Димът търпял интензивни болки и страдания в продължение на два месеца, със
запазена интензивност до шестия месец и умерени – до 10-12 месеца. Към момента
болките продължавали в по-лека степен. Вещото лице прогнозира липса на
усложнения, но възможни болки при преумора и при неблагоприятни климатични
въздействия и ограничена двигателна активност до 2-3 години.
По
делото е разпитан свидетелят А. Д., баща на ищеца, който разказва за личните си
възприятия относно състоянието на сина си непосредствено след приема му във
ВМА, процеса на възстановяване от получените от Е. увреждания и търпените болки
и страдания. В продължение на месец и половина бил напълно неподвижен и се
налагало ползване на чужда помощ в ежедневието. Два месеца след инцидента се
върнал на работа, но поради продължаващите болки в гръбначния стълб не се
чувствал комфортно в седнало положение. Не можел да кара мотор, престанал да се
събира с приятели и самочувствието му се понижило.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), като нормата е приложима към спорното материално правоотношение,
предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която част ІV на КЗ (отм.) се прилага за
застрахователни договори, сключени до влизане в сила на действащия към момента
на постановяване на настоящото решение КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между собственика на л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с ДК № ********и З. „Л.и.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. С определение от 31.01.2017 г. съдът е отделил като безспорно
между страните обстоятелството, че към 16.04.2016 г. за л.а. „Фолксваген поло“
с ДК № ********е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
На
следващо място, на установяване подлежат всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже осъществяване
на всички елементи
от фактическия състав на генералния деликт - противоправно поведение на
застрахования, причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото
лице и вредите и техния размер.
Предвид законоустановената презумпция за вина
(чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), в тежест на ответника е да я обори, както и направените
от него възражения за съпричиняване на вредоносния резултат.
Елементите от състава на
генералния деликт съдът намира за доказани. Подробното описание на механизма на
ПТП и заключението на авто-техническата експертизи водят до извода, че вина за
настъпване на произшествието има водачът на лекия автомобил И.И.К.. При
предприемане на маневра преминаване в друга пътна лента той е следвало да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, а също и да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. В случая К.е предприел
преминаване от крайна лява в дясна лента за движение направо, без да подаде
десен светлинен пътепоказател. При навлизане в лентата на движещия се направо
мотоциклетист, водачът на лекия автомобил не го е пропуснал, нито се е
съобразил със задължението си да осигури достатъчно странично разстояние, в
резултат на което е допуснал настъпване на тангиращ удар с предното колело на
мотоциклета. Нарушението на нормите на чл. 25, ал. 1, ал. 2, изр. 1 и чл. 26,
изр. 1 от ЗДвП е в причинна връзка с настъпилото ПТП, от което за ищеца са
настъпили тежки телесни увреждания.
Ответната страна, която носи
тежестта на доказване, не установи факти, изключващи отговорността на И.К., за
да се приеме за опровергана презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Решаващият
съдебен състав приема, че водачът на л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ е
осъществил противоправно деяние, при което на Е.Д. са причинени описаните в
съдебномедицинската експертиза увреждания.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение ищецът претендира са
причинени именно от процесното ПТП. Според заключението пострадалият е изпитал
по-интензивни болки през първите шест месеца и с умерена сила - до 10-12 месеца
след инцидента. По-продължителен е срокът за възстановяване на гръбначното
увреждане, но в случая характерът му не предполага възникване на допълнителни
усложнения. Сочат се възможни болки при преумора и неблагоприятни климатични
условия.
Предвид
данните от съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля А. Д. за
интензитета на изпитаните болки, мястото на увреждането и неговия характер, възрастта
на пострадалия – 28 г. към датата на инцидента, както и обстоятелството, че към
момента ищецът все още изпитва болки и дискомфорт при заемане на определени
пози и не може да упражнява дейностите, с които се е занимавал преди 16.04.2016
г., че нормалният му начин на живот е бил нарушен; прогнозите за продължително
и непълно възстановяване, с трайно получена сколиоза, ускоряваща бъдещи дегенеративни
промени, както и изпитаните негативни емоции, съдът намира, че 80 000 лева
е справедлив размер на обезщетението.
З. „Л.и.“
АД не доказва да е погасил напълно или частично задължението си към ищеца,
поради което му дължи определения от съда размер на обезщетението.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Е.Д..
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
За този
факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го.
Нито едно от възраженията на З. „Л.и.“ АД – движение на Д.
с несъобразена с пътните условия скорост, превишена скорост, неспазване на
разстоянието от движещо се пред него превозно средство, за да избегне удряне в
него и изпреварване от лявата страна не се доказаха в настоящото производство.
Сочените нарушения на нормите на чл. 23, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от ЗДвП са
неотносими към конкретния механизъм на произшествието. Мотоциклетистът Д. се е
движил в своята пътна лента, а водачът на навлизащия в нея лек автомобил е бил
длъжен да се съобрази с попътно движещия се мотоциклет. Д. не е предприемал
каквато и да било маневра, още по-малко изпреварване, за да се приеме, че е
нарушил нормата на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП. Той е управлявал моторното превозно
средство с разрешената скорост на движение за пътния участък и поведението му като
водач на превозно средство е било изцяло в съответствие с правилата на ЗДвП.
Страната, чиято е тежестта да установи допринасяне на
вредоносния резултат от страна на Д. – ответникът З. „Л.и.“ АД не доказа
релевантното за определяне на размера на обезщетението обстоятелство, че пострадалият
е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, поради
което определеното от съда обезщетение не подлежи на редуциране.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице. По тези съображения законната лихва върху обезщетението се дължи от
датата на увреждането – 16.04.2016 г. до окончателното изплащане.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ, поради което на адв. С. Николова се дължи
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска – 3 388.80
лева.
От сторените от Е.Д. разноски в размер на 580
лева, съразмерно на уважената част от иска му се дължат 464 лева.
Претенции за присъждане на разноски е направил и ответникът. Съгласно чл.
25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 350 лева. От
общия размер на разноските 605 лева, на ответника се дължат 121 лева.
З. „Л.и.“ АД следва да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 3 200 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), З. „Л.и.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 80 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 16.04.2016
г. ПТП в гр. С., ведно със законната лихва от 16.04.2016 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 100 000
лева, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 464 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, чл. 78, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., З. „Л.и.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адвокат С.К.Н., с
адрес *** сумата от 3 388.80 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „Л.и.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 121 лева разноски за производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Л.и.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски Градски съд сумата от 3 200 лева държавна такса.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: