Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и втори състав на трети декември две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ганчева
адм. дело № 2968 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.186, ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба депозирана от „МУК ТРАНС“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. ********, ул. „***** *******“ № **, представлявано от П.И.М., против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 417-ФК/30.10.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на търговеца е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за продажба на
хранителни стоки, находящ се в гр. ******, ул. „********“ № **, стопанисван от „Мук Транс“ ООД и забрана за достъп
до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и
чл.187 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че акта е издаден при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателя сочи, че наложената ПАМ е
необоснована, както и прекомерна с оглед минималния размер на установеното
нарушение. Навеждат се доводи, че не са налице значителност на нарушения
обществен интерес и не са налице предпоставките за налагане на мярката. Посочва
се че дружеството не е извършвало други нарушения по ЗДДС. Твърди се че след
приключване на административнонаказателното производство дружеството ще бъде
санкционирано с глоба, която ще бъде заплатена, с което ще се постигне целта на
закона. Посочва се че не се възразява срещу констатациите за допуснато
административно нарушение, но считат, че със запечатването на обекта ще бъдат
причинени необосновано повече вреди, отколкото да се постигне целта на закона.
Излагат се доводи, че от търговския обект се издържа цялото семейство, много от
стоките в обекта са със срок на трайност, с изтичането на който ще ги направи негодни,
което допълнително ще затрудни финансовото положение на семейството. По
изложените доводи моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по
делото разноски. За с. з. жалбоподателят се явява лично, като
поддържа изложеното в жалбата.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ при Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Поддържа, че оспорения акт е правилен и законосъобразен, издаден при
спазване на установената форма, мотивирана и съобразена с материално-правните
разпоредби, съответства и на целта на закона. Твърди се че от приложените по
делото доказателства безспорно се установява извършеното административно
нарушение. Посочва, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или
санкции. Наложената продължителност на ПАМ е съобразена с тежестта на
нарушението и с недобросъвестното отношение на нарушителя към данъчната
система. Предвид изложеното моли да се отхвърли
жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 26.10.2019 г. в 13.10 ч., органи по приходите в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от
ДР на ЗДДС – магазин за продажба на хранителни стоки, находящ се в гр. *******,
ул. „*********“ № **, стопанисван от „Мук Транс“ ООД, резултатите от която са
обективирани в протокол за извършена проверка /ПИП/ №
0353673/26.10.2019г. Извършена е контролна покупка на 1 бр. минерална вода
на стойност 1 лв. Сумата е била заплатена в брой от Н. Д. на лицето П.М. –
управител на дружеството, с една монета от 1 лв. За продажбата не е издаден
фискален касов бон от монтирано и въведено в експлоатация ФУ или касова бележка
от кочан. След легитимиране на проверяващите разчетената касова наличност във
ФУ е в размер на 23.46 лв., а фактическата наличност е в размер на 182.50 лв.
Отразени са въведени пари в касата в размер на 45 лв., и извеждане на пари от
касата в размер на 250.61 лв., платени чрез ПОС – 5 лв., като разликата е
99.04. лв. Описът на наличните парични средства бил съставен от П.М., като същата подписала и протокола за
проверката.
При така установените в хода на проверката факти било прието, че „Мук
Транс“ ООД е нарушило разпоредбите на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което на
основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС със Заповед №
417-ФК/30.10.2019г. началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, наложил на дружеството ПАМ
„запечатване на търговски обект“: магазин за продажба на хранителни стоки,
находящ се в гр. *******, ул. „*********“ № **, стопанисван от „Мук Транс“ ООД
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В заповедта са изложени мотиви, че при определяне на продължителността на
мярката са взети предвид тежестта на нарушението и последиците от същото, стойността
на продажбата, местоположението на търговския обект, да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността да се извършат други
нарушения. Прието е, че с установеното нарушение се засяга утвърдения ред за
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните продажби, а
нарушението показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина и организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Посочено е и че е спазен принципа на съразмерност като срока
на ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни
практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца.
За така установеното нарушение впоследствие е съставен АУАН
№ F520259/30.10.2019г. Към момента няма данни
да е издадено наказателно постановление.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, в
законоустановения 14 - дневен срок и
е ДОПУСТИМА.
Видно от т.1 на Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор
на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за
приходите и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП, са оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни
административни мерки „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. В случая
обжалваната заповед е издадена от н-к на отдел „Оперативни дейности“ Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи нейната
нищожност.
В хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Всички действия на органите по приходите по извършване
на проверката и установяване на нарушението са документирани по надлежния ред –
с ПИП № 0353673/26.10.2019 г., в протокола са посочени проверените
документи, както и събраните при проверката доказателства.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори, че процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена въз основа
на ПИП № 0353673/2019 г. за извършена проверка на същата дата на обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. *******, ул. „*********“ № **,
стопанисван от „Мук Транс“ ООД. В хода на проверката от инспектор по приходите
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП и на основание чл.31, ал.3 от Наредба №
Н-18/2006г. била извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода на
стойност 1 лв., за която не бил издаден фискален бон от регистрираното и
функциониращото в обекта ФУ модел Daisy Compact M с рег.№ в НАП 4089198 от 18.03.2019 г., ИН на ФУ DY438812 и ИН на ФП 36596848.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ. Съгласно чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г., независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3 ал.1..
За нарушения на посочените разпоредби чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата
или имуществената санкция, разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС предвижда и
налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за
срок до 30 дни“, като в конкретния случай е установена хипотезата на чл.186,
ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението,
съответства на посочената в издадения АУАН № F520259/30.10.2019 г., с който е констатирано нарушение
на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., а именно: неиздаване на фискална
касова бележка.
Принудителната административна мярка е израз на административната държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на
ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ
във всяка една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в
чл.186, ал.1, буква „а“ от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има
превантивно действие, а именно да се предотврати извършването на друго
противоправно поведение от страна на нарушителя. Следва да се има предвид, че
във всички случаи изводът, че съществува такава възможност трябва да е
мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни данни, от които може да
се изведе обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение. Това е така, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията за форма установени с АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните
основания за издаване на акта. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага
с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице,
което означава, че заповедта, в качеството ѝ на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания. По
аргумент от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане
на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно преследваната от закона цел. В
тежест на административният орган е да установи всички фактически основания,
породили необходимостта от налагане на ПАМ, при това именно за определения в
заповедта срок.
Настоящият съдебен състав преценява, че нарушението, за което е приложена обжалваната
ПАМ е установено по безспорен начин.
Съгласно ПИП № 0353673/26.10.2019 г. за извършената контролна покупка на 1
бр. минерална вода на стойност 1 лв. не е издаден фискален бон от
функциониращото в обекта фискално устройство. В потвърждение на извода за
извършено нарушение е и установената наличност от ФУ и от фактическата
наличност на средствата, като е установена положителна разлика в размер на
99.04 лв. Протоколът за извършена проверка е съставен от органите по приходите
съобразно правомощията им по чл.12, ал.1, т.1 от ДОПК и документира извършените
от тях действия по реда на чл.110, ал.4 от ДОПК.
Съгласно чл. 50 ал.1 от ДОПК протоколът, съставен по установения ред и
форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство
за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и
обстоятелства. В този смисъл ПИП № 0353673/26.10.2019 г.. удостоверява не само действията на
контролните органи, но и установените в хода на проверката факти и обстоятелства
по смисъла на чл. 50 ал.1 от ДОПК. Съставения при проверката протокол
установява с доказателствената сила на официален документ по смисъла на
чл. 179 ал.1 от ГПК установените от приходните органи факти и
обстоятелства, а именно, че при извършено заплащане на стока на стойност 1 лв.,
не е издаден фискален бон от въведения в експлоатация в обекта ЕКАФП. При така
надлежно установените факти правилно административният орган е приел, че е
нарушен редът и начинът за документиране на извършените продажби.
Както сочи разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо
от предвидените санкции, а от друга страна, органът по приходите действа при
обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС е длъжен да наложи ПАМ. В този смисъл е и трайната практика на ВАС.
След като ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, ирелевантно е обстоятелството, че АУАН за нарушението по чл.25, ал.1
от Наредба № Н-18/2006г. е съставен след издаване на процесната заповед.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че след приключване на
административнонаказателното производство дружеството ще заплати глобата,
поради което е ПАМ е неоснователна. Следва да се отбележи, че ПАМ се налагат
независимо от предвидените глоби, както е в случая. Също така в обжалваната ПАМ
е посочено, че изпълнението на ПАМ ще бъде прекратена на основание чл.187, ал.4
от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с доказателства, че
наложената глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло. В производството
пред административния орган, както и пред съда, не са представени
доказателства, че е издадено наказателно постановление, съответно е била
заплатена наложената имуществена санкция, поради което ПАМ ще изпълни целта, за
която е наложена. От тълкуването на
разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС следва, че заплащането на имуществената
санкция води до прекратяване изпълнението на ПАМ /т.е. след като такава вече е
била наложена/, но няма отношение към законосъобразността на заповедта за
налагането ѝ. Това е така, защото основанието за налагане на ПАМ е самото
нарушение, а изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане
на нарушението и поради това не може да обоснове отмяна на обжалваната заповед.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за това, че процесната ПАМ не
съответства на целите на чл.22 от ЗАНН.
Съгласно чл.22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Съобразно тази правна уредба принудителните административни мерки се
делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на
чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС юридически факт, пораждащ правомощието на органа по
приходите да наложи ПАМ запечатване на обект, е неспазването на реда или начина
за издаване на документ за продажба. Към реда за издаване на документ са
относими задълженията по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране
и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /освен
при изключенията по разпоредбата/ за издаване на фискалния бон при извършването
на плащането.
Наложената в случая ПАМ изцяло съответства на чл.22 от ЗАНН и на принципа
за съразмерност по чл.6 от АПК. Целта на мярката е да се преустанови и
предотврати извършването на административни нарушения, и в случая правилно
административният орган е приел, че запечатване на търговския обект за срок от
14 дни би постигнало тези цели.
Срокът на ПАМ е обоснован, т.к. в обжалваната заповед са посочени данни за
вида и конкретното местоположение на търговския обект, както и стойността на
неотчетената продажба. В процесния случай срокът на запечатване на търговския
обект е определен на 14 дни, а максимално предвидения в закона срок е до 30
дни. В този смисъл органът е определил срок към средно предвидения в закона,
като е съобразил особеностите на констатираното нарушение. Изложените в
заповедта съображения досежно срока на запечатването отговарят на изискването
на чл. 186 ал.3 от ЗДДС за мотивиране на заповедта за налагане на ПАМ, поради
което не е допуснато съществено нарушение на изискването по чл. 59 ал.2 т.4 от АПК.
При този изход на правния спор на основание чл.143, ал.4 от АПК, във връзка
с чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на Национална агенция за приходите следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност
на делото и предприетите от представителя на ответника процесуални
действия, размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния
размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 100,00 /сто/ лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мук
Транс“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, ул. „*********“ № **, представлявано от П.И.М. против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 417-ФК/30.10.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
която на търговеца е наложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – магазин за продажба на хранителни стоки, находящ се в гр.
*******, ул. „*********“ № **, стопанисван от „Мук Транс“ ООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186 ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Мук Транс“ ООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. *******, ул. „*********“ № **, представлявано от П.И.М. да заплати в полза на Национална агенция за
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: