Определение по дело №120/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 149
Дата: 5 юни 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Светла Василева Даскалова Василева
Дело: 20203000600120
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

          149/05.06.   гр.Варна,   

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в закрито заседание, проведено на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

                                                                  СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Даскалова

ВЧНД № 120 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК.

Делото е образувано по частен протест от прокурор при ВОП срещу определение № 317 от 28.04.2020 г. на ВОС, постановено по ЧНД № 305 по описа на същия съд за 2020 г.

С обжалваното определение,  съставът на ВОС е отменил постановление на прокурор при ВОП от 27.02.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 174/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна като необосновано и е върнал делото на прокурора. Дадените указания са за провеждане на допълнителен разпит на свид.В., Г., В. и С. относно местоположението на трупа,  за провеждане на очни ставки между свид.В. и свидетелките В. и С. досежно съществени противоречия относно същото обстоятелство, както и за установяване на самоличността на фермер от с.Н..

 

В частният протест се твърди, че определението е неправилно и се прави искане за неговата отмяна, като се твърди, че събраната доказателствена съвкупност еднозначно обосновава извод за липсата на престъпно посегателство над П.П.Д.. Твърди се също, че указаното установяване самоличността на фермера от с.Н., за да бъде разпитан относно обстоятелствата около местоположението на част от животните от починалия П.П.Д. в дните преди неговата смърт не би способствало за установяване на обективната истина. Според прокурора липсват противоречия между показанията на двамата свидетели –Г. и В. относно мястото на намирането и положението на трупа на П.П.Д., а и в протокола за оглед на местопроизшествие са описани находките, установени на място. Провеждането на очни ставки между свид.В. и свидетелките В. и С., според прокурора не би способствало за изясняване на фактическата обстановка, т.к. двете свидетелки не са присъствали и не са виждани мястото, на което е открит трупа на брат им.  В протеста се изразява несъгласие с констатацията на първоинстанционния съд за липсата на цялостен анализ на събраните доказателства. Според прокурора такъв анализ е направен, поради което се прави искане за отмяна на определението.

 

Съдът, след преценка на доводите, изложени в частния протест, както и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, подаден е в срока за обжалване от надлежна страна, като разгледан по същество се явява основателен.

Предмет на въззивното производство е определение № 317 от 28.04.2020 г. на ВОС, постановено по ЧНД № 305 по описа на същия съд за 2020 г., с което е отменено постановление на прокурор при ВОП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 174/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР - Варна като необосновано и е върнато делото на прокурора. Съдът е дал указания за провеждане на допълнителен разпит на свид.В., Г., В. и С. относно местоположението на трупа,  за провеждане на очни ставки между свид.В. и свидетелките В. и С. досежно съществени противоречия относно същото обстоятелство, както и за установяване на самоличността на фермер от с.Н., след което същият да бъде разпитан.

 

Прекратеното досъдебно производство е било образувано за разследване на престъпление по чл.115 от НК.

След проведеното разследване компетентният прокурор е преценил, че не е извършено престъпление от общ характер, в частност по чл.115 от НК, тъй като по делото липсват доказателства смъртта на П.П.Д. да е в резултат на извършено престъпление. Прокурорът е приел, че смъртта на Петров се дължи на събитие извън целенасочено виновно поведение на физическо лице. 

Свидетелите С.П.С. и Н.П.В., сестри на починалия П.П.Д. са атакували това постановление пред ВОС с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност.

Първоинстанционният съд е приел, че не са извършени всички възможни действия по разследването, че постановлението е необосновано, тъй като съществуват противоречия между заявеното от свид.В., Г., В. и С. относно местоположението на трупа, че не са изяснени обстоятелствата около местонахождението на част от животните, собственост на П.П.Д., които са били оставени на фермер от с.Н. и е върнал делото на прокурора с указания за продължаване на разследването.        

 

ПО ПРОТЕСТА:

Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че едва след извършването на указаните процесуално-следствени действия може да се постанови прекратяване на наказателното производство. Към настоящият момент са проведени всички обективно възможни и необходими оперативно-издирвателни мероприятия и действия по разследването. Указаните от първоинстанционния съд процесуално-следствени действия не са необходими за изясняване фактическата обстановка по делото.

На първо място заявеното от сестрите на починалия – свидетелките В. и С. при предявяване на разследването, че тялото на брат им е било завлечено под трънката не се базира на техни лични възприятия – те не са присъствали на намирането на трупа, не са присъствали и при огледа на местопроизшествието. Трупът на брат им е намерен от свид.Г. и свид.В..

Според двете свидетелки информацията за влаченето на трупа на брат им, им е споделена от свид.В., но той самия при разпита си като свидетел не споделя подобни възприятия. Отделно от това, по време на огледа на местопроизшествието /мястото на намиране на трупа на П.П.Д./ не са установени следи от влачене.

По отношение подозренията на свидетелките В. и С., че брат им е бил убит от Г.–кучкарина, визирайки свид.Г.Г., тъй като според споделеното им от свид.В. докато заедно с Г. търсели П.П.Д., свид.В. тръгнал по следите, а Г. го карал да вървят в обратна посока и да се въртят в кръг. Не в посочения смисъл обаче са показанията на самия В. при разпита му като свидетел. Неговите показания са в пълен синхрон с тези, дадени от свид.Г.Г..

 

На следващо място – установяването на фермера от с.Н. и разпитването му относно местоположението на част от животните на починалия не би способствало по какъвто и да било начин за изясняване на факти, свързани със смъртта на П.П.Д.. Твърденията на свидетелките В. и С. при предяваване на разследването, че свид.В. им е казал, че е видял кравата на брат им с три телета при свид.Г. до фермера в Н. е в пълен противовес на споделеното от свид.В. пред разследващия полицай по време на разпита му.

 

И още – установяването на местоположението на животните, собственост на починалия е без каквото и да било значение за установяване на обективната истина по делото. Част от отглежданите животни П.П.Д. е продал. Част от животните – конете е водил със себе си в деня на смъртта си. Тези коне са забелязани в гр.Аксаково сами, без водач, дори са пречили на движението на МПС по пътя Варна – Добрич. Съдбата им след това няма никакво значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.

Единствено по гр.правен ред наследниците на П.П.Д. следва да предявят претенциите си по отношение животните, които брат им не бил продал.

 

От анализа на събраните доказателства може да се направи единствено възможния извод за липсата на престъпно посегателство над П.П.Д., извършено от физическо лице.

Този извод е направил и прокурора от ВОП. Изводът е правилен и обоснован. В отмененото от първоинстанционния съд постановление прокурорът е направил обстоен анализ на цялата доказателствена съвкупност и то по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

 

С оглед съображенията, изложени по-горе въззивната инстанция счита атакуваното определение на ВОС за неправилно, а доводите в протеста – за основателни, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен, а постановлението на ВОП за прекратяване на наказателното производство - потвърдено.

 

Водим от изложеното и на основание чл.243 ал.8 от НПК въззивния съд, 

  

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

  

 

ОТМЕНЯ определение № определение № 317 от 28.04.2020 г. на ВОС, постановено по ЧНД № 305 по описа на същия съд за 2020 г.

 

ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор при ВОП от 27.02.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 174/2019 г. по описа на РУ Аксаково при ОД на МВР – Варна.

 

        Определението е окончателно.

 

 

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

 

 

      ЧЛЕНОВЕ:1.                          

 

 

 

 

      2.