РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е
№
1235
гр. Пловдив, 15.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, петнадесети състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети юли, две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Несторова
като разгледа АД № 1285 по описа за
2020г. на Административен съд – Пловдив, намира за установено следното :
Производството
е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на Г.К.К., с ЕГН **********, чрез адвокат Д.,
против Заповед № Л-2207 от 02.06.2020г. на Заместник Главен Директор на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията“, с която е наредено Г.К.К., с ЕГН **********, да бъде приведен в Затвора в гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, чрез процесуалния си представител,
намира жалбата за неоснователна.
Представено е и писмено становище по жалбата,
в което се сочи, че постоянният адрес на Г. К. *** . Приложеното към жалбата удостоверение
за настоящ адрес с изх. № 14965 от 18.05.2020г. е издадено след задържането му,
когато е разбрал, че ще изтърпява наказание лишаване от свобода.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Жалбоподателят Г.К.К.
е лишен от свобода, като търпи наказание в затвора – Пловдив, в размер на
1/една/година и 10/десет/ месеца лишаване от свобода, наложено по НОХД №4579/2017
г. и 1608/20г. по описана Районен съд-Пловдив.
Първоначално определен строг режим, закрит тип.
С оспорената Заповед № Л-2207 от 02.06.2020г.
на Заместник Главен Директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията“, упълномощен със Заповед № Л-1069 от 27.02.2020г. на Главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е наредено, на основание чл. 58, т. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържаните под стража лица /ЗИНЗС/ и на основание точка 4.7 от
Заповед № Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, да бъде преведен в
затвора гр. Пазарджик за доизтърпяване на наложеното наказание.
По делото са приложени: заверен препис от
Заповед №Л – 919 от 08.03.2017 г., заверен препис от Заповед № Л-1069 от
27.02.2020г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, Заповед №
Л-4037 от 13.09.2018г. на Главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“.
Представен е заверен препис от личната карта
на Г. К., в която е посочен постоянен адрес:***.
Приети по делото са още следните писмени
доказателства: Удостоверение за настоящ адрес на Десислава Николаева
Димитрова-Кунчева от 18.05.2020г., Удостоверение за раждане с дата на издаване
13.02.2019г /л. 5 по делото/, Удостоверение за раждане с дата на издаване
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата: оспорената
заповед съдът намира за обжалвана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от
легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен
акт, поради което жалбата е процесуално допустима.
Същата
обаче е неоснователна поради следните съображения:
В настоящото производство и съгласно чл. 168,
ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания
административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при
спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни
разпоредби по издаването му.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган – Заместник Главен Директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията“, оправомощен със
Заповед № Л-1069 от 27.02.2020г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“ и съобразно чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, чл. 58 от ЗИНЗС, в
предвидената писмена форма по чл. 59 от АПК. С нея е преместен лишеният от
свобода Г.К. *** в затвора в гр. Пазарджик.
Съгласно
нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един
затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията".
Съобразно нормата на чл. 58 от ЗИНЗС,
осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от
главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно
възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и
изискването на чл. 43, ал. 4. В съответствие с разписаното в т. 4. 7 от Заповед
№ Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГД "ИН", осъдените
лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически
общежития, в Затвора гр. Пазарджик – лишени от свобода от област Пазарджик,
Пловдив, без Пловдив –град и Кърджали.
В процесния случай, административният орган,
при издаването на заповедта, е съобразил общите критерии на чл. 58 от ЗИНЗС за
настаняване на лицата за изтърпяване на наказанието в съответния затвор според
постоянния адрес и съобразно издадената заповед за разпределението на лицата в
местата за лишаване от свобода на територията на страната и съобразно капацитетните
им възможности.
Видно от приложените писмени доказателства,
лицето не разполага с постоянен адрес ***. Лишеният от свобода, видно от
личната му карта, е с постоянен адрес:***.
Представени са доказателства от жалбоподателя,
че съпругата му е с настоящ адрес *** и че има малко дете, но разстоянието от
Пловдив до Пазарджик не е голямо и има осигурен различен вид транспорт, така че
твърдението, че за съпругата му ще бъде невъзможно да пътува до Пазарджик, е
напълно неоснователно. Обстоятелството, че Г. К. ще изтърпява наказанието
лишаване от свобода в затвора гр. Пазарджик, с нищо не го лишава от правото на свиждане.
В процесния случай, при издаването на
заповедта е спазено изискването на разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС.
Съгласно
чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от
свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията", съобразно възможността да изтърпяват
наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4,
както следва: в
затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с
първоначално определен строг режим .В случая не са налице предпоставките, изрично
изброени в чл. 62, ал. 2 от ЗИНЗС.
При това положение оспорената заповед е
законосъобразна, мотивирана, отговаря на изискванията и целта на закона,
постановена в съответствие с процесуалните правила и жалбата срещу нея следва
да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2 АПК, Административен съд- Пловдив, ХV състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата Г.К.К.,
с ЕГН **********, против Заповед № Л-2207 от 02.06.2020г. на Заместник Главен
Директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“
Решението,
съгласно чл. 62, ал. 3, изр. 2 от ЗИНЗС е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/