Решение по дело №739/2018 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 61
Дата: 15 февруари 2019 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20187150700739
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№61/15.02.2019

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пазарджик, I-ви състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       Съдия: МАРИАНА ШОТЕВА

 

 при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева административно дело № 739 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 от АПК и е образувано по жалба, подадена от А.И.И., с ЕГН ********** против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2017  с изх.№ 01-6500/6187 от 09.07.2018г. издадено от Зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с което на жалбоподателя е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния му ангажимент по направление „Биологично растениевъдство”.

Жалбоподателят А.И. – моли оспореното Уведомително писмо да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага доводи за нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Съображенията от жалбата се поддържат и в проведеното съдебно заседание, както и в представена писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателя. Заявява претенция за разноски.

Ответникът – заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – оспорва, като неоснователна жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Счита обжалвания административен акт за правилен и законосъобразен. На свой ред претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, засегнато от издаването на обжалваната заповед. Разгледана по същество жалбата е неоснователна:

На 26.05.2017 г. жалбоподателя е подал заявление за подпомагане  1303071794035/26.05.2017 г., като е заявила за подпомагане и направлението „Биологично земеделие“, като 2017 е петата година от поетия от него агроекологичен ангажимент. Като приложение към заявлението е посочено и изискването за представяне на определени документи, включително сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените растителни продукти с правилата на биологичното производство (поне веднъж за 5-годишното агроекологично задължение), издадени от контролиращото лице с краен срок за получаване на документа 30.09. на петата година от първото одобрено заявление за подпомагане / стр.23/. Ответникът е напомнил на жалбоподателя за това му задължение с Писмо изх. № 01-6500/6187 от 18.09.2017 г., получено от него на 27.10.2017 г., като му е дал срок за представяне на документа 30.10.2017 г. Тъй като документа не е представен в дадения му срок, нито по-късно ответникът е издал обжалваното уведомително писмо. Като правни основания за издаването му са посочени чл. 37, ал. 1, т. 3 и чл. 18, ал. 2, т. 2  от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Тези разпоредби предвиждат следното:

Чл. 37. (1) Подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" са длъжни:

3. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2012 г., в сила от 20.03.2012 г.) до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство;

Чл. 18. (2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2012 г., в сила от 20.03.2012 г.) Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ съобразно разпоредбите на ал. 4, когато:

2. не са изпълнили изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3.

Следователно снабдяването със издаден сертификат или писмено доказателство е задължение на заявителя, което следва да бъде изпълнено в срок от началото на ангажимента до 30 септември на петата година от същия. Неизпълнението на това задължение представлява законово основание за прекратяване на ангажимента.

В случая липсата на издаден сертификат или писмено доказателство за съответствие е установена по делото и не се оспорва от жалбоподателя. Поради това е налице посоченото фактическо основание за издаване на обжалваното уведомително писмо и то е материално законосъобразно.

Ирелевантни и неоснователни са възраженията на жалбоподателя.

Основният му довод е свързан с твърденията за неправилна констатация за „следи от използван хербицид“ на представителя на сертифициращия орган „Биоагричерт Италия България“ ЕООД инспектор А.Паскова при нейната проверка, извършена на 13.07.2017 г.- била е извършена годишна обявена инспекция от контролиращото лице „Биоагричерт България Италия „ЕООД. Тази неправилна констатация и отказът за взимане на проби според жалбоподателя са довели до забавяне и оттам – до невъзможност за получаване в срок на сертификат или писмено доказателство.По делото е исготвена и приета съдебно-агрономическа експертиза, от която е установено, че в действителност извършената проверка не е по правилата за извършване на съответните проверки. Установено е , че жалбоподателя е отказал да подпише протокола за извършана проверка, но не е отказал да се вземат проби за допълнителна проверка, което не е сторено от контролиращото лице. Направено е възражение до контролиращото лице за неправилност на проведената проверка, като е прекратен и договора с контролиращото лице. Входирано е Удостоверение за прекратяване на договора изх.№22702017 от дата 30.08.2017г. между „Биоагричет България Италия“ЕООД и ЗС А.И.. На 31.08.2017г. жалбоподателя е сключил нов договор с друго контролиращо лице – „БИО ЕЛЛАС ИНСТИТУТ ЗА КОНТРОЛ НА БИОЛОГИЧНИ ПРОДУКТИ“АД. На 26.09.2017г. е била извършена годишна инспекция на жалбоподателя от новото контролиращо лице, като в протокола е посочено, че са извършени коситби на 29.05.2017г., 24.0.2017г. и на 20.08.2017г. .Посочено е , че не е приложено торене. При извършената проверка не са установени остатъци от пестициди.Извършени са корективни дейности.Установено е , че няма данни за използвани пестициди, извършени са и внезапни проверки. Попълнен е и протокол за вземане на проби от 13.11.2017г..Вещото лице също не е установило наличие на използвани пестициди.Въпреки това „БИО ЕЛЛАС ИНСТИТУТ ЗА КОНТРОЛ НА БИОЛОГИЧНИ ПРОДУКТИ“АД,  с протокол № ********** от 22.12.2017г. уведомява жалбоподателя за решение да не издаде Сертификат на продукта или на удостоверение за съответствие съгласно Регламент 834/2007 и 889/2008 за всички парцели на производствената еденица.

По делото е представено Удостоверение за съответствие  издадено от „Биоагричерт Италия България“ЕООД с дата 28.07.2015г./л.215/. Това удостоверение обаче не е удостоверение за съответствие съгласно Регламент 834/2007 и 889/2008, а за това, че към момента на издаването му няма прекъсване на сертификацията. Жалбоподателят е следвало да представи Сертификат или Писмено доказателство / може и Удостоверение/ за съответствие на произведените от него растителни продукти с правилата на биологичното производство. В представеното удостоверение липсват дори видовете продукция произведена от жалбоподателя.

Формулираното в наредбата задължение е формално и се състои в предоставяне на документ за снабдяването, с който заявителите имат дългия срок от 5 години. Следователно е въпрос на лична преценка и отговорност на заявителя в кой момент да се снабди с необходимият му сертификат или писмено доказателство. В рамките на тази преценка той е следвало да отчита вероятността сертифициращия орган да открие несъответствия с правилата на биологичното производство, за да има достатъчно време да се защити или да отстрани несъответствията.

Неоснователно е и твърдението, че различните действия и документи от процедурата по сертифициране, извършвана от втория контролиращ орган, с който жалбоподателката е сключила договор   „Био Елас“ АД доказват, че е налице съответствие на произвежданите от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Това безспорно следва от писмо № **********/01.12.2017 г. от представляващия Институт  „Био Елас“ до жалбоподателя. В него изрично е посочено, че сертифициращият орган е решил „да не издаде Сертификат на продукта“, като „продуктите, които ще бъдат добити след 31.08.2018 г. могат да бъдат реализирани с позоваването на биологичния метод на производство, при условие спазването на изискванията на Регл. ЕО 834/2007 и 889/2008“. Съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. предвижда следното:

§ 1. По смисъла на тази наредба:

8. "Писмено доказателство" е документ, издаван от контролиращо лице на всеки производител или преработвател, който контролира и отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Писменото доказателство е изготвено съгласно образеца в приложение XII на Регламент (ЕО) на Съвета № 889/2008.

Видно от посоченото приложение XII е, че посоченият в него образец е напълно различен от приложеното по делото Удостоверение за съответствие от 28.07.2015г. / л.215/.

От гореизложеното може да се направи извод, че макар и да са налице данни, че липсват пестициди при обработване на парцелите на ЗС И., то и двете контролиращи лица „Биоагричет Италия България“ЕООД и „Био Елас“ АД са отказали да издадат сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от жалбоподателя растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. Такъв документ не е представен от жалбоподателя на ДФ“Земеделие“ до 30.09.2017г..

Следователно издаденото уведомително писмо е издадено в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Уведомителното писмо е издадено от компетентен административен орган – заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ при условията на делегиране, съгласно Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Актът е издаден във формата на мотивирано уведомително писмо, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона, за да се прекрати агроекологичния ангажимент на жалбоподателя, който не е изпълнил в срок императивното законово изискване за удостоверяване спазването на правилата на биологичното производство.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено минималното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 лв. в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на А.И.И., с ЕГН ********** против Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „агроекологични плащания“ от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2017  с изх.№ 01-6500/6187 от 09.07.2018г. издадено от Зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, с което на жалбоподателя е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния му ангажимент по направление „Биологично растениевъдство”.

Осъжда А.И.И. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/.

 Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 Съдия:/П/

Решение № 4086 от 13.04.2020г. на ВАС - София, Четвърто отделение по АД № 4919/2019г. - ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №61 от 15.02.2019г., постановено от Административен съд – Пазарджик, I- състав, по адм. дело №739/2018г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. И. за присъждане на разноски.
Решението е окончателно.