Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 5924 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 305000 от 18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 9238/2019
г. по описа на СРС, 174 състав, ответникът И.С.С. е осъден да заплати на ищцата
Д.Л.Т. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение честта
и достойнството на ищцата, преживян душевен дискомфорт, липса на концентрация,
неспокойствие и други, причинени в резултат на престъпление – обида, нанесена
от ответника чрез изпращане на кратки текстови съобщения в периода от
13.10.2017 г. до 27.12.2017 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 105,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.10.2017
г. до 13.02.2019 г., като е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за периода от 13.10.2017 г. до 26.10.2017 г. като неоснователен.
Срещу решението, в
частта, с която са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, е подадена въззивна жалба от ответника в
производството. В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно, а
исковете следвало да се отхвърлят като недоказани по основание и размер.
Поддържа се, че първият съд не обсъдил нито едно от възраженията на ответника и
постановил решението си при превратно тълкуване на доказателствата по делото и
на материалния закон. Оспорва ищцата да е търпяла неимуществени вреди, а ответникът бил жертвата в ситуацията, който като баща бил
лишен от възможността да се вижда и да контактува с детето си. Освен това
счита, че размерът на присъденото обезщетение бил необосновано висок, тъй като
от доказателствата по делото не се установявало ищцата да е преживяла стрес,
възмущение и обида. Съдът се произнесъл по форми на вреди, непретендирани с
исковата молба. Оспорва изводите на съда, че ищцата е преподавател, както и че
деянието, извършено от ответника, ѝ се е отразило негативно в
професионален план. Според жалбоподателя показанията на св. Д. не следвало да
се кредитират по начина, по който това било сторено от първия съд, доколкото от
една страна, същите не били относими към периода на всички деянията, а от друга
страна от тях ставало ясно, че за търпените от ищцата неимуществени вреди имало
други фактори – раздялата между страните и обстоятелството, че сама се грижи за
детето им, което повишавало стреса и динамиката на ежедневието й. Заключава, че
присъденото обезщетение е несправедливо и завишено, като размерът му според
въззивника доближавал обезщетение за неимуществени вреди в резултат от тежки
телесни повреди.
Постъпилата срещу
решението въззивна жалба се оспорва от насрещната страна – Д.Л.Т., като
неоснователна. Поддържа се, че решението в обжалваната от ответника част е
правилно, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства,
при правилно приложение на материалния закон и при съобразяване на практиката
на съдилищата. Излагат се подробни съображения относно обективно унизителния
характер на думите и изразите, с които деянията са осъществени, като се обръща
внимание, че същите са от естество да накърнят правната сфера на ищцата и на
всеки човек, до когото са адресирани. Заявено е искане решението да бъде потвърдено,
като се присъдят разноски за производството.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно и следва да бъде
потвърдено, като съображенията за това са следните.
Софийски районен
съд е сезиран с предявени от ищцата Д.Т. в условията на кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
И.С. да ѝ заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на обиди, нанесени от ответника,
чрез изпращане на кратки текстови съобщения в периода от 13.10.2017 г. до
27.12.2017 г., както и лихва за забава върху тази сума в размер на 105 лева за
периода от 13.10.2017 г. до 13.02.2019 г.
С исковата молба
ищцата поддържа, че обидите, отправени до нея от ответника, са нарушили
емоционалния й комфорт и спокойствие, наложило се да отдели време и ресурс, за
да защити себе си и близките ѝ от обидите, станала неспокойна и
разконцентрирана в служебно отношение. Почувствала се унизена, накърнени били
честта и достойнството ѝ.
С решението си СРС
е приел, че не е спорно между страните, че с Присъда № 507080 от 08.10.2018 г.,
постановена по н. ч. х. д. № 1745/2018
г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, влязла в сила на 03.11.2018 г.,
ответникът бил признат за виновен за това, че в периода от 13.10.2017 г. до
27.12.2017 г. в гр. София, чрез шест отделни деяния, казал нещо унизително за
честта и достойнството на ищеца Д. Л. Т., чрез изпращане на sms-си /кратки
текстови съобщения/, като с действията си извършил престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
По делото е
представена Присъда № 507080 от 08.10.2018 г., постановена по н. ч. х. д. №
1745/2018 г. по описа на СРС, НО, 121 състав и мотивите към нея, видно от която
подсъдимият и ответник в настоящото производство е признат за виновен в това,
че при условията на продължавано престъпление, с няколко деяния, които
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление,
извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, е произнесъл обида чрез
изпращане на sms /кратки текстови съобщения/, както следва: 1/ на 13.10.2017 г.
в гр. София в 17:10 часа, в 17:11 часа, в 17:16 часа и в 17:20 часа, със
следното съдържание: „Ти си един простак.“ и „И помни ще те наплюя в лицето на
7-ми. Това заслужаваш. Долен селски боклук. Боклук боклук на боклуците
хахахаха“ и „Оплаквай се на който искаш боклук долен. Плевенски смръдлив. Ти не
си майка.. И по хубавото е, че ще знае че майка му е най големия боклук
смръдлив.“, „Трябваше наистина да те натрепя както разказваш на всички че съм
правил. Можеше тогава да не правиш така Явно с вашата фамилия освен с бой с
друго не се оправя.“ „Боклук селски.“; 2/ на 15.10.2017 г. в гр. София, в 10:02
часа, в 12:01 часа и 15:57 часа, със следното съдържание: „НЕ Е ИНАТ ТВОЕТО,
ПРОСТОТА Е!!! ЯЗЪК ЧЕ СИ ЛЕКАР. НЕЗАСЛУЖАВАШ ДАЖЕ КЕНЕФИ ДА МИЕШ“, „И ако още
един ПЪТ разбера, че детето ми е било болно и ти боклук такъв неинформираш баща
му. Прави му сметка. С тебе ще се занимавам. Волна твар тъпа“ и "Боклук
вдигни“; 3/ на 17.10.2017 г. в гр, София, в 22:45 часа и в 22:47 часа, със
следното съдържание: „Псевдо майка“ и „Урод“; 4/ на 29.10.2017 г. в гр. София,
в 12:46 часа, 12:47 часа и 15:43 часа, със следното съдържание: „Просто момиче
си беше и просто ще си идеш“, „Поне малко да имаше мозък в тая куха глава“, „НАЛИ
СЕ СЕЩАШ ЧЕ АКО РЕША МОГА ДА ТИ СЪСИПЯ ЦЕЛИЯТ ЦЕЛЕНИЧЪК ЖАЛЪК ЖИВОТЕЦ. А
ПОДОБНО НА ТОВА КОЕТО ПРАВИШ КЪМ МЕН СЕГА. ТАКА МОГА ДА НАПРАВЯ ЧЕ ДА ПЛАЧЕШ ОТ
ПРОСТОТИЯТА СИ“; 5/ на 30.10.2017 г. в гр. София, в 00:06 часа, със съдържание:
„НЕЗАБРАВЯЙ. Поговорката БОКЛУК!!!“; 6/ на 27.12.2017 г. в гр. София, в 17:56
часа, със следното съдържание: „И понеже си страшен идиот с голямо И“, с които
осъществил състав на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146,
ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е освободен от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК и му е наложено административно наказание „глоба“.
В хода на първоинстанционното производство са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля К.Д.,
началник на клиника в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", в която ищцата работила
като лекар гастроентеролог. От показанията на свидетеля Д. се установява, че
познава страните от 2013 г. През септември 2017 г. и особено през октомври 2017
г. ищцата, която вече била и редовен асистент в катедрата /преподавала на
български и чуждестранни студенти/, на няколко пъти се случвало да прекъсва
лекции и семинарни занятия /около 9 – 10:00 часа/, като излизала разстроена с
молба някой от колегите ѝ да я замести. Ако пък преглеждала пациенти или
извършвала инструментални изследвания, молела да бъде отменена, плачела. Естеството
на работата ѝ изисквало сръчност, прецизност и спокойно състояние, поради
което в разстроено състояние и когато плачела Т. не била допускана до по-сложни
операции. Свидетелят споделя, че е виждал
съобщенията – ищцата му ги показвала в телефона си. Това състояние пречело на
работата й. Идвала зачервена на работа, в недоспало състояние, тъй като в късен
следобед, вечер или през нощта получавала съобщения. По отношение на общото на
страните дете свидетелят е изложил, че се отглежда от ищцата, като е оценил
последната като изключително спокоен родител.
При така
установената фактическа установка съдът достига до следните правни изводи.
Предявен за
разглеждане е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищцата с извършеното от ответника с шест
деяния продължавано престъпление, за което е осъден с влязла в сила присъда.
Основните спорни
между страните въпроси във въззивното производство са свързани с настъпването
на твърдените неимуществени вреди и техният размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, т. е. елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност са: 1. противоправно поведение, 2. настъпването на вреди, 3.
причинна връзка между тях и 4. вина у причинителя, която се предполага до
доказване на противното. Докато наличието на последния от четирите се
предполага по силата на оборимата презумпция на ал. 2 от цитираната разпоредба /вината/,
то останалите три подлежат на доказване чрез предвидените в ГПК способи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Следователно, в настоящото производство съдът е обвързан
от изводите на наказателния съд в посочената част и е длъжен да приеме за
доказано между страните, че ответникът виновно е извършил описаното в исковата
молба деяние, което е противоправно. Задължителната сила на крайния съдебен акт
в наказателното производство обхваща и съставомерния резултат (в този смисъл -
ППВС № 7/1959 г.
Като взе предвид
влязлата в сила присъда и събраните по делото доказателства, настоящата
инстанция също намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Причинените на ищцата вреди са установени от представените
по делото писмени доказателства, както и събраните гласни доказателства.
При анализа на формираната
в хода на съдебното дирене доказателствена съвкупност съдът намира иска за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата,
вследствие на осъщественото от ответника с шест деяния продължавано престъпление
с правна квалификация чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1 НК за изцяло
основателен. По делото е установено, че ответникът е осъществил състава на
престъплението обида, като е отправил изрази, унизителни за честта и
достойнството на ищцата чрез изпращането на кратки текстови съобщения в периода
13.10.2017 г. – 27.12.2017 г., отразяващи отрицателно отношение и унизителни
съждения за личността на пострадалата, които са обществено неприемливи с оглед
употребените от дееца думи и изрази.
Неимуществените
вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага.
Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
Съдът след
цялостен анализ на обстоятелствата по делото, включително и при преценка на
гласните доказателствени средства, приобщени чрез показанията на свидетеля Д.,
намира, че от процесните деяния, за които ответникът е признат за виновен в
извършване на престъпление от частен характер, на ищцата са причинени
неимуществени вреди, изразяващи в нарушен емоционален комфорт, загуба на
спокойствие, разход на време и ресурс, за да защити неимуществените си блага
/правото на лична чест и достойнство/, липса на концентрация на работното си
място, както и неимуществени вреди, свързани с преживяното чувство на унижение,
засягане на вътрешния мир и усещането за пълноценен и стойностен човек.
Така описаните
фактически основания на главния предявен иск, съдържащи се в исковата молба, с
която съдът е сезиран, са установени по делото.
Както се посочи от
обективните и субективните предели на влязлата в сила присъда, с която
подсъдимият в наказателното производство и ответник в настоящото, е признат за
виновен, става ясно, че използваните думи и изрази носят силен отрицателен
емоционален и оценъчен заряд, имат обективно унизяващ характер и по естеството
си същите съставляват обида. От събраните по делото гласни доказателства пък се
установява, че същите са причинили на ищцата неимуществените вреди, описани в
исковата молба, като показанията на св. Д. отразяват неговите лични и
непосредствени впечатления във време, близко до извършване на деянията, който
като пряк ръководител на ищцата на заеманата от нея служебна длъжност е бил
пряк свидетел на влошеното емоционално състояние, в което се е намирала Т..
Неоснователни във
връзка с гореизложеното се явяват доводите на въззивника, съдържащи се в
сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба. Оплакванията, че съдът се е
произнесъл по незаявени неимуществени вреди е в пълно противоречие с
изложението в исковата молба. Със същата ищцата е заявила, че деянията,
извършени от ответника, са ѝ се отразили и в работата – станала е
неспокойна и разконцентрирана. Настоящият състав на съда споделя изводите на
СРС в тази част на решението, че причинените в резултат от деянията на ищцата
неимуществени вреди са рефлектирали и в служебната й дейност освен като лекар,
а също и като асистент и преподавател, доколкото упражняването на тази дейност
също представлява „работа“. Ищцата не е задължена да конкретизира в исковата си
молба всички форми на дейност, които осъществява, а също и длъжностите, които
заема, с оглед естеството на спора и правнорелевантните за същия факти –
посочване на вида и обхвата на преживените неимуществени вреди.
Като неоснователни
следва да се преценят и оплакванията по дейността на съда по кредитиране на
показанията на разпитания свидетел Д. и изграждане на изводите за фактите въз
основа на същите. Свидетелят е посочил в показанията си периода, в който е
забелязал промяната в емоционалното състояние на ищцата – през месец септември
и особено през месец октомври 2017 г., като видно от съдържанието на присъдата
пет от шестте деяния са извършени през месец октомври 2017 г. Свидетелят е
изложил, че ищцата е предприела действия по защита на субективните й права,
търсейки такава от наказателния съд в повече от едно производства, както и че
неимуществените вреди са търпени в период от време, с оглед което и настоящия
състав намира, че от показанията на свидетеля по достатъчно убедителен начин се
установява, че нарушенията в емоционалния мир на ищцата са били предизвикани
именно от деянията на ответника, за които по делото е представена влязлата в
сила присъда.
Не могат да бъдат
споделени и доводите на въззивника, изложени във връзка със свидетелските
показания и времеизвършването на деянията. Свидетелят не е изложил конкретни
данни относно точния час на изпращане на съобщенията, нито конкретните дати, на
които деянията са извършени, което не е и нужно, като се вземе предвид
процесуалното му качество в настоящото производство. Съгласно показанията
промяната в поведението на ищцата е започнала в началото на семестъра, а не в
началото на септември, като особено видима тази промяна е станала в средата на
октомври. Последното не може да бъде тълкувано по начина, описан във въззивната
жалба, с оглед което и съдът не приема тезата на въззивника, че неимуществените
вреди са търпени до средата на месец октомври, след което душевното равновесие
на ищцата рязко се е възстановило. Ето защо и както е приел и първостепенния
съд не са налице основания съдът да не се довери на показанията на разпитания
свидетел.
Не могат да бъдат
споделени и доводите на въззивника за наличието на други фактори, обусловили
търпените от ищцата неимуществени вреди – раздялата между страните и
обстоятелството, че Т. отглежда сама общото им дете. Съгласно свидетелските
показания на св. Д., страните са имали много кратка връзка през 2013 г., а
раздялата между двамата е настъпила още когато Т. е била бременна. Т.е. от така
изложеното съдът приема, че дори раздялата да е преживяна тежко от страна на
ищцата, то това се е случило във време, значително отдалечено от момента на
извършване на деянията през 2017 г. Ето защо и начинът, по който Т. е преживяла
раздялата си с ответника, не може да се приеме да е допринесъл за търпените в
резултат от престъплението неимуществени вреди. Същите изводи следва да бъдат
направени и по отношение на доводите на въззивника, че повишеният стрес при
ищцата се дължи на обстоятелството, че последната сама отглежда детето им.
Свидетелят Д. описва Т. като изключително спокоен родител, с оглед което
неоснователни се явяват наведените в тази връзка с жалбата оплаквания.
Следва да се даде
отговор на въпроса за справедливия размер на обезщетението за доказаните в хода
на производството неимуществени вреди, причинени в резултат от извършените от
ответника шест деяния, представляващи по смисъла на наказателния закон /чл. 26 НК/ продължавано престъпление.
При определяне на
размера на заместващото обезщетение съдът взе предвид и обстоятелството, че
деянията, за които ответникът е признат за виновен, са извършени в условията на
продължавано престъпление, употребените обидни думи и изрази са цинични,
наситени с отрицателен емоционален заряд, насочени са към лични и професионални
качества и способности на ищцата, в това число и към родителския ѝ
капацитет. Съдът съобрази и начина на осъществяване на деянията – съобщенията
са изпращани в различни часови диапазони на денонощието, като обидният тон и употребените
циничните изрази търпят градация във всяко следващо съобщение, изпратено на
конкретната дата.
Установи се и
наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите, тъй
като от показанията на свидетеля Д., който има непосредствени впечатления от
ищцата във времето на и след деянията, се установява, че последната е била
разстроена и в състояние, непозволяващо ѝ с необходимата прецизност да
осъществява служебните си задължения като лекар гастроентеролог.
Съгласно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Основана на даденото в ППВС № 4/1968 г. задължително тълкуване,
практиката по приложението на посочената разпоредба е трайна и непротиворечива.
Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане на честта, достойнството
и доброто име на физическото лице, броят (интензитетът) на употребените думи и
изрази е обстоятелство от значение за приложение на заложения в посочената
разпоредба принцип, тъй като е относимо към тежестта на увреждащото действие. В
този смисъл решение № 710/ 19.01.2011 г., постановено по гр. д. № 1824 по описа
за 2009 г. на ВКС, IV г. о. Съдебната практика (решение № 253/ 27.01.2014 г. по
гр. д. № 1251 по описа за 2012 г. на ВКС) също приема, че въпрос на фактическа
преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на
увредения, е определянето на паричен еквивалент на обезщетението. Освен
въздействието на незаконния акт върху здравето на ищеца, значение имат и
субективните му негативни преживявания, отражението на негативния акт върху
личната свобода и сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията
със семейството му у близките му, както и други подобни обстоятелства.
Предвид изложеното
и като съобрази още броя на употребените обидни изрази /общо над 20/, с оглед
на така приетите за установени правнорелевантни факти съдът приема, че
справедливият размер на заместващото обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от ищцата, надвишава размера, за който иска е предявен, с оглед
което правилно СРС го е уважил в цялост. Следователно въззивната жалба се явява
изцяло неоснователна, а при липсата на други доводи, относими към предмета на
производството, обжалваното решение следва да се потвърди.
За пълнота на
изложението и с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК съдът намира за необходимо да
посочи, че доводите на въззивника ответник, че той бил жертвата в ситуацията,
който като баща бил лишен от възможността да вижда и контактува с детето си, са
неотносими към предмета на настоящия правен спор.
След връщане на
делото в СРС решаващият състав, постановил решението, следва по реда на чл. 247 ГПК да извърши преценка дали в
диспозитива на съдебното решение, в частта за разноските, е допусната очевидна фактическа грешка в единния
граждански номер на ответника, доколкото същият е посочен с една цифра
по-малко.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди и в частта за разноските.
За въззивното
производство право на обезвреда за сторените разноски възниква за въззиваемата
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото са представени доказателства, че
адвокатското възнаграждение е договорено да се определи от съда по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. и да се присъди в полза на адв. В.Г.. С оглед невисоката
фактическа и правна сложност на делото, цената на предявените искове, както и
разглеждането на делото в едно открито съдебно заседание без провеждане на
съдебно дирене, съдът намира, че адекватен и справедлив размер на
възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата възлиза на сумата
от 450 лева, каквата сума следва да се възложи в тежест на въззивника. Със
съдебното решение следва се посочи и банковата сметка, по която това
възнаграждение може да бъде заплатено съгласно списъка по чл. 80 ГПК на л. 29 в
кориците на въззивното дело.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 305000 от 18.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 9238/2019 г. по описа на СРС, 174 състав, в частта, с която И.С.С., ЕГН **********, е осъден да заплати на Д.Л.Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
унижение честта и достойнството на ищцата, преживян душевен дискомфорт, липса
на концентрация, неспокойствие и други, причинени в резултат на престъпление –
обида, нанесена от ответника чрез изпращане на кратки текстови съобщения в
периода от 13.10.2017 г. до 27.12.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 105 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
27.10.2017 г. до 13.02.2019 г., както и частта за разноските.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********, да заплати на основание чл.
38, ал. 1, т. 3, вр. ал. 2 ЗАдв. на адвокат В.П.Г., ЕГН **********,
сумата от 450 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Д.Л.Т. във въззивното производство.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 174 състав, за
извършване на преценка относно необходимостта от провеждане на производство по
реда на чл. 247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка съобразно
мотивите, изложени в решението.
Присъденото с настоящото решение адвокатско
възнаграждение може да бъде заплатено по следната банкова сметка: ***: ***, с титуляр В.П.Г..
Първоинстанционното
решение в частта, с която предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ГПК е отхвърлен за
периода 13.10.2017 г. – 26.10.2017 г. е влязло в сила.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.