№ 20694
гр. София, 16.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110169870 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Предявени са конститутивни искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за
отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 1675/03.11.2021г. на основание
чл.328, ал.1, т.5 КТ – поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение
на работата, и за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „маркетинг
специалист“ – чл.344,ал.1,т.2 КТ, осъдителeн иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3,
вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение и иск с правно основание чл.213, ал.2 КТ за заплащане на
сумата от 840,90 лв. – обезщетение за незаконно недопускане до работа.
При извършената проверка, съдът констатира нередовност на исковата молба в
частта по иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и по иска по чл. 213 КТ. На
ищеца следва да бъдат дадени указания да посочи размер и период /с начална и крайна
дата/, за който претендира заплащане обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение, както и да уточни периода /с начална и крайна дата/, за който
претендира обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода, като има
предвид, че е недопустимо да се кумулират двете обезщетения за един и същ период.
Отделно от това в исковата молба се твърди, че в периода от 03.11.2021г. до
05.11.2021г. вкл. ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност, т.е.
не е бил в състояние да полага труд, а в заявения петитум се претендира заплащане на
обезщетение за недопускане до работа и за този период. С оглед преценка
допустимостта на иска по чл. 213 КТ, на ищеца следва да се дадат указания да изложи
фактически твърдения на коя дата счита, че е прекратено процесното трудово
правоотношение, доколкото такъв иск би бил допустим единствено при наличие на
валидно трудово правоотношение, което изключва твърдяното от ищеца евентуално
съединяване на този иск с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
1
Ищецът СТ. К. П. твърди, че уволнението му, извършено със Заповед №
1675/03.11.2021г., е незаконосъобразно, тъй като не са били налице законовите
предпоставки за извършването му, изразяващи се в липса на качества на служителя за
изпълнение на работата. Твърди, че е изпълнявал вменените му задължения, като
допълнително е извършвал и несвойствени такива за заеманата длъжност, поради
неосигуряване от страна на работодателя на обновен списък с контакти, които
трябвало да бъдат прозвънени. Достигането на тримесечните цели било основание за
заплащане на бонус, а не индикация за липса на необходимите качества за ефективно
изпълнение на работата. Отделно, недостигането на целите се дължало на
неефективния метод на работа наложен от работодателя, а не на поведението на ищеца.
Заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратено, не била мотивирана. Не
били посочени и конкретните качества, които служителят не притежавал и чието
наличие било предпоставка за изпълнение на възложената работа. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът ФИРМА в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове, като твърди уволнението да е
законосъобразно извършено. Поддържа, че ищецът не е развил необходимите за
качественото изпълнение на работата навици – за провеждането на достатъчен брой
обаждания на дневна база и умения – за ефективно провеждане на обажданията,
завършващо с генериране на „лийд“ и за оптимизиране на работата. Това довело до
ниски резултати и недоволни клиенти. Твърди, че е осигурил всички необходими
условия за ефективното изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Като безспорно не се нуждае от доказване обстоятелството, че между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал при ответника длъжността „маркетинг специалист“. Не се оспорва и
обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с
процесната заповед.
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ в тежест на ответника е да докаже, че служителят
не притежава конкретно посочени в заповедта за уволнение качества, необходими
за ефективното изпълнение на възложената работа и това е обективно състояние,
което не може да се вмени във вина на служителя.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на
предпоставки за уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ трудовото правоотношение
между страните няма срочен характер или срокът на договора не би бил изтекъл към
момента на устните състезания. Този факт не се оспорва от ответника.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че за периода на претендираното обезщетение е претърпял вреди от оставането
2
си без работа, което е в причинна връзка с незаконното уволнение, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец
преди уволнението.
По иска по чл. 213, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че в работните дни в
периода, за който твърди, че е допускан на работа се е явил фактически на работното
си място, готов да престира труд, както и размера на дължимото обезщетение.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за фактическото си явяване на
работното място в работните дни в посочения период.
По доказателствените искания:
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са относими
и необходими за правилното решаване на спора и приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за разпит на един свидетел при режим на довеждане, а
ответникът – за разпит на общо трима свидетели, за установяване на обстоятелствата,
наведени в исковата молба, респ. в отговора на исковата молба, които искания следва
да бъдат уважени.
Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 190 ГПК в частта, касаеща
задължаване на ответника да представи преписката във връзка с прекратяването на
трудовото правоотношение между страните, както и в частта относно задължаването
на ответника да представи фишовете за изплащане на трудовото възнаграждение на
ищеца. В останалата част – за задължаване на ответника да представи личното трудово
досие на ищеца, искането на ищеца следва да бъде оставено без уважение, тъй като не
са индивидуализирани документите, включени в личното трудово досие, чието
представяне се иска, което прави невъзможна преценката за тяхната относимост към
предмета на делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 29.11.2022г. от 11:30 часа , за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, ищецът и с препис от
отговора на исковата молба от ответника.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за ответника:
1. да изложи фактически твърдения на коя дата счита, че е прекратено процесното
трудово правоотношение;
2. да посочи размер и период /с начална и крайна дата/, за който претендира
3
заплащане обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение; в случай, че претендира обезщетение за оставане без работа за период,
предхождащ датата на прекратяване на трудово правоотношение, да обоснове
правен интерес от предявяване на иска за този период, като има предвид, че
предпоставка за допустимостта му е твърдение за прекратено трудово
правоотношение;
3. да посочи период /с начална и крайна дата/, за който претендира обезщетение
за незаконно недопускане до работа; в случай, че претендира обезщетение за
незаконно недопускане до работа за период, следващ датата, на която счита, че е
прекратено трудовото правоотношение, да обоснове правен интерес от
предявяване на иска, като има предвид, че предпоставка за допустимостта му е
твърдение за съществуващо трудово правоотношение за периода, за който се
претендира обезщетението.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок, исковата молба в
частта по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и по иска по чл.213 КТ ще
бъде върната.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
писмена молба с препис за ищеца да представи описаните, но неприложени към
отговора на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника, че съдържанието на магнитния носител – флаш памет,
може да бъде приобщено по делото посредством съдебно-компютърна експертиза.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на посочените в исковата
молба обстоятелства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима
свидетели при режим на довеждане от ответника, като с показанията на двама от тях
следва да се установява липсата на качества на ищеца за изпълнение на работата, а с
показанията на третия – обстоятелствата около връчването на процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
съобщението да представи преписката във връзка с прекратяването на трудовото
правоотношение между страните, както и фишовете за изплащане на трудовото
възнаграждение на ищеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи личното му трудово досие.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА . Указва на страните, че
4
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за
разрешаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5