№ 5987
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20231110145307 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от Н. О. П. с ЕГН ********** срещу *** с ЕИК ***,
със седалище гр. ***, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 КТ за
заплащане на сумата общо 2000,00 лева и по чл. 224 КТ за заплащане на сумата 1171,52 лева
обезщетение за неизползван 8 /осем/ дни платен годишен отпуск, както и сумата 48,55 лева
мораторна лихва за периода 01.07.2023г. – 11.08.2023г. с подробно изложени в исковата
молба аргументи.
Ответното дружество в срок представя отговор, с който дава своето становище. Не оспорва,
че ищцата е била в трудово правоотношение, но оспорва да се дължат претендираните суми.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищцата
е работил по трудов договор № ***., сключен по реда на чл. 70, ал. 1 КТ, по силата на който
е изпълнявала длъжността „***“ срещу месечно брутно възнаграждение 3221,71 лева,
годишен отпуск 20 дни и клас за прослужено време 0,6% за всяка зачетена година трудов
стаж. Не се спори още, че така възникналото трудово правоотношение е прекратено считано
със Заповед № 13/30.06.2023г. в срока за изпитване, считано от 01.07.2023г.
Изслушаната пред съда свидетелка Ц. А. – също бивш служител на ответното
дружество дава сведения, че е работела заедно с ищцата в ответното дружество. Свидетелят
лично също е имал проблеми с изплащането на възнаграждението си и вече не работи при
ответника. Наложило се да сезира Главната инспекция по труда /ГИТ/ и дължимото за м.
1
юли 2023 г. възнаграждение получила през м. ноември, след като през м. септември подала
сигнал до ГИТ. Казва още, че работещите нямали конкретен офис, събирали се веднъж
седмично в заседателна зала и разпределяли задачите, които работели предимно
дистанционно. Не знае дали ищцата е пътувала в чужбина докато е работела.
Изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза, която изцяло се кредитира от съда
като безпристрастна и обективна, дава заключение по зададените от ищцата въпроси.
Вещото лице не е могло да провери счетоводството на ответника въпреки неколкократни
опити. Така е установено, че на ищцата няма данни да е заплатено в цялост последното
трудово възнаграждение, нито полагащото й се обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. По отношение на трудовото възнаграждение вещото лице е взело предвид частично
извършено плащане от страна на ответника точно на 11.08.2023г. /когато е входирана
исковата молба/ и е приспаднато от дължимото общо такова 2500,00 лева. Платеният отпуск
с оглед на отработеното време е бил 8 дни, като дневното такова се определя на 146,44 лева.
Така се дава заключение, че ищцата има да получава сумите 2000,00 лева нетно трудово
възнаграждение за м. юни 2023г., и 1171,52 лева обезщетение по чл. 224 КТ за 8 дни
неизползван отпуск.
Въпреки допуснатото по искане на ответника доказателствено искане да се издаде
поисканото Съдебно удостоверение след представен проект, процесуалният представител не
благоволи да се яви на нито едно от проведените заседания, и така не направи опит за
провеждане на обратно доказване.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
При заявените претенции се доказа, че ищцата е била в трудово правоотношение
със ***, впоследствие преобразувано в *** по силата на трудов договор, прекратен считано
от 01.07.2023г.
По отделните претенции съдът взе предвид следното.
Основателността на иска по чл. 128, т. 2 от КТ се обуславя от установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение между страните през
процесния период, реално полагане на труд при работодателя през периода, за който се
претендира заплащане на трудово възнаграждение; размера на дължимото трудово
възнаграждение, както и неговия падеж. Всички тези факти бяха доказани от ищеца,
ответникът не проведе никакво доказване. Дори от свидетелските показания се установи, че
ищцата е ходила на работа и е изпълнявала задълженията си по уговорения начин на работа.
По първоначално претендираните 2500,00 лева има частично плащане на датата на подаване
на исковата молба в размер на 500,00 лева, поради което остават дължими 2000,00 лева
нетно трудово възнаграждение.
По претенцията по чл. 224 КТ. Ищецът твърди, че му се полага обезщетение за
неизползвани общо 8 дни. При липса на възможност да се изследва Счетоводството на
2
ответника, на основание чл. 161 ГПК съдът приема, че ищцата не е ползвала полагаемия й се
пропорционално платен отпуск и по изчисленото от вещото лице й се дължи обезщетение в
размер на претендираната сума
По иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва съдът приема, че е доказано че се дължи 48,55
лева колкото е по направеното изменение на иска в последното съдебно заседание.
По разноските
На първо място с оглед изхода на делото и по направеното искане се следват
разноски на ищцовата страна. Същата иска адвокатско възнаграждение веднъж за защита по
делото в размер на 1000 лева и веднъж *** в размер на 588,00 лева. Доказва плащането и на
двата хонорара „на ръка“. Полага се едно възнаграждение, искането за две отделни такива в
рамките на един процес е напълно неоснователно и граничи с опит за злоупотреба с права.
Тук не е имало отделно производство *** Това как самата ищца ще разпредели уговореното
за защитата й възнаграждение, е нейн субективен избор, но се полага само едно такова –
което съдът счита, че е уговорените 1000,00 лева за защита по делото. В останалата част
искането е неоснователно
Ответникът дължи освен това да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса върху уважените искове общо в размер на 128,75 лева и разноските – 300,00 лева за
изготвеното заключение, изплатено от бюджета на съда.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 270, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2 от КТ *** с ЕИК ***, и седалище гр.
***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. О. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата 2000,00 /две
хиляди/ лева, представляващи нетно трудово възнаграждение за м.06.2023г., ведно със
законната лихва считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД *** с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. О. П. с ЕГН
********** сумата 48,55 /четиридесет и осем лв. и 55 стотинки/ лева мораторна лихва за
периода 01.07.2023г. – 11.08.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал. 1 от КТ *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. О. П. с
ЕГН **********, сумата 1 171,52 /хиляда сто седемдесет и един лв. и 52 стотинки/ лева,
представляващи брутно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск: 8 дни за 2023г.,
ведно със законната лихва считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. О. П. сумата
3
1000,00 /хиляда/ лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд сумата 128,75 /сто двадесет и осем лв. и 75 стотинки/ лева дължима
държавна такса и 300,00 /триста/ лева дължими разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4