Р Е Ш
Е Н И Е
№ 245/02.05.2018 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година, в състав
:
Председател: Соня Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретар Д*** и с участието на прокурора Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 157/2018 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение от 07.02.2018 г., постановено по АНД № 247/2017 г. по описа на РС Берковица, с което е отменено наказателно постановление № 12/301/05.01.2015 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на „М*** ” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Берковица, бул.М*** , бл.* , ап.* / не е посочено от кого се представлява дружеството/, в размер на 1500лева на основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение чл.62, ал.3 от Кодекса на труда.
Касаторът, директор на Дирекция “Инспекция по труда” Монтана обжалва решението на съда. В касационната жалба и в с.з. пълномощника юрк.Кръстева, моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция.
Ответникът по касационната жалба, чрез управителя Л.С.Ц., с възражение и в съдебно заседание, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Представителят на ОП Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Берковица е приел, че в административнонаказателното производство не е доказано, че дружеството е извършило нарушение във връзка с разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ, да подаде в 7-дневен срок уведомление за прекратяване на трудов договор с Й*** В*** Б*** . В производството не е установено надлежно уведомяване от страна на работника към работодателя с изявление за прекратяване на трудовия договор. Поради което, след като обсъдил всички установени факти и възражения на страните, правилно е постановил, че неправилно административнонаказаващият орган е приел, че е налице надлежно прекратен трудов договор, за който не е подадено в срок уведомление по чл.62, ал.3 КТ. Правилно въззивният съд е приел, че наказващият орган не е доказал твърденията си за прекратено трудово правоотношение, за което е следвало да се подаде уведомление, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че описаното административно нарушение е извършено от ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, за да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря в цялост. С оглед на направените в касационното производство възражения от касатора, както и за пълнота на мотивите, следва да отбележи следното:
Доводите в касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните в производството доказателства, не кореспондират с изложеното от касатора становище за наличие на трудово правоотношение между санкционираното дружество и лицето Й*** В*** Б*** , което да е прекратено с уведомление от лицето на основание чл.237, ал.1, т.2 КТ. Установено е, че лицето самоволно е прекратило трудовия договор едностранно и е „удържал дължимото заплащане от оборотните средства..”. Поради това настоящият касационен състав категорично не приема становището на касатора, че е налице надлежно прекратен трудов договор, за който не е подадено уведомление по реда на чл.62, ал.3 КТ.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Районен съд Берковица от 07.02.2018 г., постановено по АНД № 247/2017 г. по описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: