Решение по дело №2451/2024 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1547
Дата: 14 ноември 2024 г.
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20244430102451
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1547
гр. Плевен, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430102451 по описа за 2024 година
на основание данните по делото и закона:
Делото е образувано по искова молба от *** АД, против Г. Д. М. от ***, ЕГН
**********, с правно основание чл. 415 от ГПк.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна, като се оспорва искът.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и прецени доводите на страните, намира за установено следното:
Исковете са родово и местно подсъдни на Районен съд - Плевен.
Безспорно е, че Б. М. е сключила с *** договор за потребителски кредит на
07.07.2014г.
Г. М. е поръчител по посочения кредит, като е подписал същия в това му
качество. Ответникът се е задължил да отговаря за задълженията по договора на
кредитополучателя за срока, посочен в договора, а именно датата на падежа, коректно
изписан в исковата молба 07.11.2020г.
На 01.09.2023г. от *** е депозирано Заявление за издаване Заповед за
незабавно изпълнение пред PC - Плевен, към което е представено Извлечение от
счетоводните книги. В това извлечение отново коректно е посочена датата на падежа
на кредита 07.11.2020г.
В противоречие с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и т. 46 от Решението по
ТД № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 18.06.2014г., PC Плевен е уважил
1
направеното искане за осъждане на М., без да е съобразил изтеклия преклузивен срок,
който е следвало да приложи служебно и съответно да откаже издаване на Заповед за
незабавно изпълнение.
Ответникът е възразил, че не дължи исканите от него суми и въпреки че това
реално е така, от *** е образувано исково дело.
Исковете са недопустими, поради това, че към настоящия момент липсва
каквато и да е правна връзка между ищеца и ответника. С изтичането на срока,
посочен в чл. 147, ал. 1, поръчителството по кредита се прекратява по силата на закона
и престава да съществува.
Претенциите на ищеца са неоснователни и поради наличието на множество
неравноправни клаузи в договора. Договорът между страните не е сключен при
преференциални условия и съдържа общи разпоредби, които са наложени на
кредитополучателя от Банката.
Референтния лихвен процент се определя от Комитет по управление на активите
и пасивите на Банката, който е орган на Банката и съответно ще търси печалба, а няма
да прилага пазарни принципи, при които рискът се носи от двете страни. Всички
рискове се поемат от кредитополучателя, а кредиторът едностранно може да променя
съществени условия по кредита, какъвто е дължимата лихва. Посочените клаузи са в
противоречие със закона и установяват неравноправни отношения между страните /
чл.143 от ЗЗП/.
По гореизложените съображения, съдът намира, че искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото, разноските се възлагат върху
ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск, с правно основание чл. 415 от ГПк, от ***
*** АД, *********, против Г. Д. М. от ***, ЕГН **********, за признаване за
установено, че Г. Д. М., ЕГН **********, ***, в качеството му на поръчител, дължи
да заплати на кредитора *** *** АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, представлявано от Д.Ш. и П.Н. Д.а, сумата от 3528,43 лева главница;
349,97 лева договорна възнаградителна лихва за периода 07.12.2018 г. 07.11.2020 г.;
417,34 лева мораторна лихва за периода 07.12.2018 г. 12.03.2020 г., 1291,19 лева
мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 21.08.2023 г., 60 лева такси за периода
07.11.2020 г. – 21.08.2023 г.; ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда 01.09.2023 г., както и деловодни разноски в размер на 112,94 лв.,
представляваща внесена държавна такса и 698,82 лв. адвокатско възнаграждение, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, *** *** АД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК *********, представлявано от Д.Ш. и П.Н. Д.а, да заплати на
Г. Д. М., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, направените разноски по делото в
2
размер на 900 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3