№ 699
гр. **********, 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20211110169446 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу Е. Г. Г., като законен наследник на М. Г.
М. обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 2230,09 лв. –
главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. **********, ул.
„********“ ***, абонатен № ******, ведно със законната
лихва от 03.12.2021г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 385,41 лв. – мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
01.11.2021 г., както и суми за дялово разпределение в
размер на 37,17 лв. –главница за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.12.2021г. до
1
изплащане на вземането и 8,11 лв. – лихва за периода от
01.12.2018г. до 01.11.2021 г.
В исковата молба „************* **********” ***
излага твърдения, че ответника е потребител на топлинна
енергия за битови нужди, при което между него и ищеца са
възникнали договорни правоотношения при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане.
Потребителите не били заплатили дължимата цена за
продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. върху която сума дължали и обезщетение
за забава. Вземането било осчетоводено с извлечение от
сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия била
извършвана съобразно приети от топлопреносното
дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила
след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
2
ответника, чрез назначения му особен представител, с
който оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е
налице облигационна правоотношение, както между нея и
ищцовото дружество, така и между ищцовото дружество и
наследодателката й. Оспорва размера на реално
доставената топлинна енергия като твърди некоректност
на формиране на задължението. Прави възражение за
изтекла погасителната давност. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът „*************
**********” ***, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт М.П., който поддържа исковата молба и моли
за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът Е. Г. Г., редовно
призован, не се явява, представлява се от назначения и
особен представител адвокат К. Г., който поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на
исковете.
Третото лице - помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не се представлява.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
3
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
„потребител“ на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането. При релевирано възражение за давност
в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че са
налице обстоятелства, довели до прекъсване/спиране на
давностния срок.
Оспорва се осъществяването на всички релевантни за
спора факти и обстоятелства, включени в предмета на
доказване.
От приетия по делото Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на наредбата за продажба
на жилища от държавния жилищен фонд от 15.03.1969г. се
установява че процесния имот е придобит от М. Г. С., Г. Г.
М. и К. Т. М.. От приетото по делото удостоверение за
4
наследници на М. Г. М. /л.39 от досието по делото/, се
установява, че същата е починала на 06.07.2018г. и е
оставила за свой законен наследник ответницата Е. Г. Г..
От приетия по делото Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 28/28.06.2019г. се установява, че
ответницата Е. Г. е дарила придобития от нея по
наследство от майка й М. М. процесен имот на трето за
спора лице – Р.Л.Б., като си е запазила пожизнено право на
ползване. От приетото по досието на делото на л.83 писмо
от АС „съдебно деловодство III ГО“ при СРС, се установи,
че в особената книга по чл. 49 от ЗН, за периода от
06.07.2018г. до 28.08.2023г. не се установява вписване по
отношение наследството, оставено от М. Г. М., починала на
06.07.2018г. От приетия по делото Протокол от 04.08.2022г.
на ОС на ЕС за ул. „********, се установява, че
собствениците на самостоятелни обекти на правото на
собственост в СЕС са взели решение за сключване на
договор за извършване на услугата „дялово
разпределение“, като са упълномощени конкретни лица да
сключат договор от името на ЕС с /ФИРМА/. Към
протокола е приложен списък, като е видно, че за ап.9 той е
подписан от наследодателката на ответника – М. Г. М.,
обстоятелство, което не се опроверга в настоящото
производство. Решението на ОС на ЕС е влязло в сила и
като такова обвързва собствениците на самостоятелни
обекти в сградата на СЕС, включително и техните
правоприемници, каквато е ответницата.
5
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
ДКЕВР, приети по делото, Наредба № 16-334/06.04.2007г. и
съгласно измененията на същата, влезли в сила от
01.06.2014г.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Анализът на горните разпоредби води до извода, че лицата,
имащи качеството законни наследници по силата на
универсалното правоприемство на лице, което е придобило
топлоснабдения имот, наследяват не само правата на
наследодателя си, но и задълженията му. От съвкупния
6
анализ на писмените доказателства, съдът приема, че
ответницата Е. Г. Г. има качеството на единствен законен
наследник на покойната М. М.. Също така съдът приема от
съвкупния доказателствен материал, че топлоснабдения
имот е придобит от Г. по силата на наследяване от
покойната и майка М. М., доколкото от приетия Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен
фонд от 15.03.1969г. е видно, че имота е придобит от М. и
родителите й, като при извършеното дарение нотариусът е
изследвал хода на промяна на собствеността върху имота и
е установил, че имота е бил изключителна собственост на
М. М., впоследствие преминал в патримониума на
наследника й – ответницата Г.. Първоначално между
покойната М. М. и топлопреносното предприятие е
възникнало правоотношение по доставка на топлинна
енергия при ОУ, които не е нужно изрично да се приемат.
Установи се безспорно от изслушаната СТЕ, че партидата
се води на името на покойната М. Г. М.. Наследяването по
закон дава основание за универсално правоприемство по
силата на закона и лицето придобива качеството на
наследник на цялото или дробна част от наследството, от
момента на откриването му и от този момент посоченият за
наследник става титуляр на целия комплекс, или идеална
част от него наследими, прехвърлими имуществени права и
задължения на наследодателя. По гореизложеното съдът
приема, че между ищеца и ответника Е. Г., като собственик
7
до 28.06.2019г., а впоследствие, след дарението на имота и
като ползвател на имота е налице валидно възникнало
правоотношение по доставка на топлинна енергия.
От името на ЕС е сключен договор № 2796/07.08.2022г.
с /ФИРМА/, като в т.2.4 от договора е предвидено, че
договора се сключва за срок от две години, с опция за
продължаването му автоматично с една календарна година
в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие, дадено един месец преди изтичането на
срока. По делото няма данни да е отправено такова
предизвестие. Отделно по делото е приет Договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия от 03.06.2020г., сключен между
„************* **********“ *** и /ФИРМА/. Според чл.
139, ал.2 от ЗЕ, отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или
чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия"
е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а,
те сключват писмен договор за извършване на услугата
дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на
8
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В
случая е наличен договор между ЕС и ТЛП, както и такъв,
с който ищецът е сключил договор при ОУ с третото лице
помагач за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия по чл. 139в, ал.2 от ЗЕ, който е приет
по делото, поради което съдът приема за неоснователни
възраженията на ответника, че услугата дялово
разпределение е извършвана незаконосъобразно от
/ФИРМА/.
От приетата по делото съдебно техническа експертиза
се установява, че количеството топлинна енергия за АС на
адреса се измерва от общ топломер, който се отчита от
служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път. При направени изчисления вещото лице е
установило, че технологичните разходи са отчислявани за
сметка на топлопреносното дружество. Установено е, че
третото лице – помагач е извършвало дялово
разпределение след отчет на уредите за дялово
разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в
имота. В имота е установено, че са налични 2 бр.
монтирани отоплителни тела в рамките на процесния
период и съответно 2 топлоразпределители с дистанционен
отчет. Установено е и наличието на монтиран водомер, по
който се отчита разхода, като за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. поради липса на отчет, разходът за топла вода
се изчислява на един брой потребители при норма 140
литра на потребител за едно денонощие, съгласно
9
Наредбата за топлоснабдяването.В рамките на процесния
период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. е установено от
вещото лице, че ФДР е отчитала уредите дистанционно, с
изключение на водомера в периода 2018-2019г., когато
ответникът не е осигурил достъп. По време на отчетите, с
изключение на май 2019г. са попълнени документи за
главен отчет, които са подписани от потребител.
Установено е, че процесния имот с абонатен номер ******
има отопляем обем по проект 80 м3, съгласно акт за
разпределение на кубатурата в сградата от 02.11.1997г.,
като за периода 01.05.2018г. до 30.04.2020г. количеството
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация в СЕС
е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението
към чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Крайният извод на
вещото лице е че топломера в АС е преминал метрологични
проверки на всеки две години.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че
задълженията по партидата не са заплатени и след
изравняване са в размер на 2230,09 лева. Също така вещото
лице е посочило, че в периода от м.10.2018г. до м.04.2020г.
на абоната са начислени и суми за такси за дялово
разпределение в общ размер на 37,17 лева. Изчислено е, че
мораторната лихва върху сумата от 2230,09 лева, за
периода от 15.09.2019г. до 01.11.2021г. е в размер на 385,41
лева, а върху сумата от 37,17 лева в размер на 8,11 лева, за
периода от 01.12.2018г. до 01.11.2021г.
10
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация и БГВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и
топлинната енергия за отоплението на общите части на
сградата се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект, като сумите са дължими дори и абоната да не
ползва топлинна енергия за отопление на имота. Съдът
намира, че от изслушаната СТЕ се установиха
горепосочените обстоятелства, поради което намира, че
сумите за сградна инсталация са правилно начислени.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от
Наредба № 16-334, приложима в рамките на процесния
период, установява задължение за всички потребители да
11
осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово
разпределение за извършване на отчет на уредите, като
съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на потребителите,
неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от
приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без
уреди. В конкретиката на случая се установи наличието на
монтиран водомер в имота, по който се отчита разхода,
като за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. поради липса
на отчет, разходът за топла вода се е изчислявал на един
брой потребители при норма 140 литра на потребител за
едно денонощие, съгласно Наредбата за топлоснабдяването,
като не е наличен отчет, тъй като не е осигурен достъп.
Вещото лице поясни, че има едни отчет касаещ процесния
период и той е от 23.06.2020г., като няма подпис на
потребител, като за периода е изготвен един протокол на
който пише „стикер“ /лист 157 по делото/, на който няма
отчетни стойности и отново не е подписан от потребител.
По установеното съдът приема, че при определяне на
дължимите суми с изравнителните сметки е спазена
нормативно установената методология, тъй като
разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването установява задължение
за всички потребители да осигуряват достъп на
представители на фирмата за дялово разпределение за
извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4
от Наредбата на потребителите, неосигурили достъп за
12
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1,
като отоплителни тела без уреди. Съответно според чл. 69,
ал. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, изразходваното количество гореща
вода от отделните клиенти се определя по водомерите им за
гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или
не е осигурен достъп за отчитане – при норма за разход на
гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на
потребление. По делото не са релевирани възражения и не
са ангажирани доказателства, че ответникът е осигурявал
достъп до имота през периода, в който са начислявани суми
на база служебен отчет поради неосигурен достъп, при
констатирано начисляване на топлинна енергия служебно
поради неосигурен достъп установяването на
положителния факт на предоставяне на достъп е в тежест
на ответника. Същевременно за процесния период в
съответствие с действащата нормативна уредба и
установеното в Общите условия на ищеца сумите за ТЕ
относно имота предмет на спора, са начислявани
ежемесечно от "************* **********" *** по
прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като след
края на отоплителния период са изготвени изравнителни
сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение
на база служебно начислено количество топлинна енергия
за процесния апартамент, поради неосигурен достъп за
отчет на уредите. Тъй като топлопреносното предприятие е
13
предоставяло топлинна енергия към сградата, за която
енергия се дължи плащане, Наредбата за
топлоснабдяването от 2007 г. позволява да се определи
служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз
основа на функция от показанията на общия топломер. В
случай, че клиентът отсъства продължително от имота
и/или не е възможно да изпълни задължението си за
осигуряване на достъп до имота за извършване на отчет,
законът предвижда различни възможности. Съгласно чл. 77
от Наредбата за топлоснабдяването от 2007 г. /отм. ДВ бр.
25/20.03.2020 г./ клиентът може да подаде заявление до
топлопреносното предприятие за прекратяване на
топлоподаването към имота му. Разпоредбата на чл. 70, ал.
5 от Наредбата предвижда, че клиентите, неосигурили
достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок
от получаване на изравнителната сметка от
упълномощения за сградата представител. В този срок
клиентът може да възрази срещу изготвената
изравнителната сметка и да поиска служителите на
фирмата за дялово разпределение да направят нов отчет,
като осигури достъп за осъществяването му. В случая
ответникът не твърди, нито установява, че е изпълнил
задължението си да осигури достъп за отчет, нито се
установява той да се е възползвал от посочените по-горе
възможности, и тъй като не e осигурил достъп до
собствения му имот за отчет, за ищцовото дружество е
14
възникнало правото да определи служебно количеството на
доставената топлинна енергия за имота, съгласно
методиката, установена в цитираната наредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е релевирал
възражение за давност. Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК
на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е приложима
тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. В случая
същата е прекъсната на 03.12.2021 г., когато исковата
молба е постъпила в съда, а впоследствие е спряла да тече.
При липсата на представени по делото доказателства за
спиране или прекъсване на давността, погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 03.12.2021 г. Ето защо и съобразявайки, че
изискуемостта на вземанията на ищеца настъпва с
изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят,
съгласно ОУ от 2016г., приложими към процесния случай,
както и съобразявайки заключението на ССчЕ, в което
вещото лице е описало издаваните през процесния период
кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена
топлинна енергия, съдът приема, че за периода от
01.05.2018 г. до 30.10.2018 г., сумите за главница за
доставена в имота топлинна енергия са погасени по
давност. Така съгласно ССчЕ погасена по давност се явява
сумата в размер на 46,29 лева, или главният иск за
доставена в имота топлинна енергия следва да бъде уважен
до размера на сумата от 2183,80 лева, а за сумата в размер
на 46,29 лева, представляваща разликата над уважената от
15
2183,80 лева, до размера на пълно предявената от 2230,09
лева, следва да бъде отхвърлен.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
чл.10 от Общите условия на договорите между
„************* **********“ *** и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост таксите
за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което, от своя
страна, заплаща цената за извършените услуги на
дружеството за дялово разпределение. Следователно сумата
за такси за дялово разпределение е доказана по основание,
а от изслушаната ССчЕ и по размер, като не е в
погасителна давност.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота също следва да бъде уважен. С оглед периода за
който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са
действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-
01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен
дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане
на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал
в забава, поради срочността на задължението, което
обосновава извод, че не е нужна покана, поради което
следва да отговаря и за заплащане на дължимата
16
мораторна лихва, върху уважената част от главничното
вземане. Сумата е станала изискуема с изтичане на 45
дневен срок от издаване на фактура № ********** от
31.07.2019г., тоест от 15.09.2019г., от който период се
претендира и лихвата. Така съобразно заключението на
вещото лице по ССчЕ акцесорният иск върху главницата
за отопление на имота следва да бъде уважен до размера на
сумата от 376,15 лева, а за сумата от 9,26, разликата над
уважената сума от 376,15 лева до размера на пълно
предявената от 385,41 лева, следва да бъде отхвърлен.
Акцесорният иск за лихва върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 8,11 лева, за периода от
01.12.2018г. до 01.11.2021г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
В ОУ на ищеца не е регламентиран специален ред за
срочност на задължението за лихва върху главницата за
такси за дялово разпределение. В този случай приложима е
разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, а именно изпадането в
забава на ответниците е предпоставено от връчване на
покана за заплащане на сумата. По делото не са
представени такива доказателства от ищеца, поради което
иска за лихва върху главницата за такси за дялово
разпределение следва да бъдат отхвърлен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 и ал.3
от ГПК, право на разноски се поражда в полза и на двете
страни. Искане за присъждане на разноски е направено от
ищеца. В производство ищецът е реализирал разноски,
17
както следва: за държавна такса сумата от 106,43 лева, за
особен представител сумата от 566,08 лева, за експертизи
650,00 лева, за издаване на съдебни удостоверения сумата
от 45,00 лева, като на ищеца следва на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата
за заплащане на правната помощ да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева,
или общо разноски в размер на 1567,51 лева. Или на ищеца
съобразно уважената част от исковете следва да му се
присъдят разноски в размер на 1530,01 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от „************* **********”
***, ЕИК ************ срещу Е. Г. Г., ЕГН **********, като
законен наследник на М. Г. М., искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Е. Г. Г. дължи на „************* **********“ ***,
сумата в размер на 2183,80 лева – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна
енергия през периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. **********, ул.
„********“ ***, абонатен № ******, сумата в размер на
18
37,17 лева, представляваща главница за такси за
извършена услуга „топлинно счетоводство“, за периода от
01.10.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.12.2021 г., до окончателното
плащане, сумата в размер на 376,15 лева, представляваща
мораторна лихва, начислена върху главницата за
отопление на имота, за периода от 15.09.2019г. до
01.11.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
доставена в имота топлинна енергия за сумата в размер на
46,29 лева, представляваща разликата над уважената от
2183,80 лева, до размера на пълно предявената от 2230,09
лева, за периода от 01.05.2018г. до 31.10.2018г., иска за
мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена в имота топлинна енергия, за сумата от 9,26,
разликата над уважената сума от 376,15 лева до размера на
пълно предявената от 385,41 лева и иска за мораторна
лихва, начислена върху главницата за такси за дялово
разпределение за сумата от 8,11 лева, за периода от
01.12.2018г. до 01.11.2021г.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„************* **********” ***, ЕИК ************, сумата
от 1530,01 лева, деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
19
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в
качеството му на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – „************* **********” ***.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20