Р Е Ш Е
Н И Е
№…
гр.
Варна, 05.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на седми юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 14784 описа за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от В.Б.И. ЕГН **********, адрес: ***, срещу "Р.****)"
ЕАД, ЕИК *****, с адрес гр.*****, с правно основание чл. 439 ал.2 във вр. с
чл. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответника сумата от 1939,94 лева, по издаден изпълнителен лист от
04.12.2012 г. по ч. гр.д. № 17782/2012 г. по описа на ВРС.
В исковата молба се твърди, че вземането по изп. лист от 04.12.2012 г. по ч. гр.д. № 17782/2012 г. по описа на ВРС, е погасено по
давност.
За това
вземане е образувано ИД № 2012***0400755 по описа на бившата ЧСИ М.П.в началото
на 2013 г. Първото съобщение за доброволно изпълнение получил с дата 16.01.2013
г. ЧСИ М.П.през м. март 2013г. наложила запор върху банковата му сметка. В
последствие, тъй като ЧСИ М. П. в преди тези си действия била загубила
правоспособност, запорът бил вдигнат. От тогава по това ИД не са предприемани
действия и делото било прекратено. Счита, че тъй като не са предприемани
действия от 2013 г., това вземане е погасено по давност.
/ИД
679/2016 г е образувано през м.Юли 2017 г. за друго вземане./
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника. В него се сочи, че искът е недопустим, поради факта, че не се твърди
към настоящия момент да има висящо изп. производство, поради което липсва
правен интерес от оспорване на вземането. В условията на евентуалност счита
иска за неоснователен. При уважаване на иска, правят възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и молят за съобразяването му с действителната
фактическа и правна сложност на делото.
В
съдебно заседание ищецът поддържа иска
си и моли за уважаването му.
За ответника не се явява представител.
Въз основа на събраните
доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът
намира следното за установено от фактическа и правна страна:
Предявен по делото е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Съгласно чл. 439 ал. 1 и 2 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Такова обстоятелство,
настъпило след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание, е твърдяното изтичане на давностния срок за вземането,
по което е издаден изпълнителния лист.
Съдът намира, че производството по делото е предявено
срещу надлежна страна, доколкото "Р.****)" ЕАД, ЕИК ***** се явява
титуляр на вземането съгласно ИЛ, както и доколкото същият е взискател по
прекратеното в хода на настоящото производство на 21.05.2019г. изп. д. №
20158070401916 на ЧСИ Н.Д., което е преобразувано от ИД № 2012***0400755 по
описа на ЧСИ М.П.. /Не е налице акт, с който да бъде конституиран като
взискател в изпълнителното производство частния правоприемник на ответника по
договор за цесия – Е.***ЕООД, поради което единствен взискател се явява ответника/.
Съгласно Определение №513/24.11.2016г. по ч.т.д. №
1660/2016г. ба ВКС, I ТО, е допустим
отрицателния установителен иск по чл. 439 от ГПК, независимо от липсата на
висящо изпълнително производство за събиране на вземането, към момента на
предявяването му. /В случая към момента на предявяване е било налице изп.
производство, но същото не е налице към момента на даване ход на устните
състезания/. Правната сфера на ищеца се явява накърнена само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени
или неимуществени права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва
да конкретизира. Дори такива да не биха били заявени, обаче, достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви
иска си.
Въз основа
на непротиворечивата практика на ВКС в този смисъл искът се явява допустим,
налице е правен интерес от предявяването му и същият следва да бъде разгледан
по същество.
Не са налице конкретни възражения по същество от страна
на ответника.
Давността за вземането по издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист от 12.12.2012 г. по ч. гр.д. № 17782/2012 г. по описа на ВРС, /с която заповед
е допуснато незабавно изпълнение, т.е. предварително такова/, е петгодишна съгласно
чл. 110 от ЗЗД, доколкото вземането произтича от банков кредит. Същата започва
да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, и се прекъсва на
основание чл. 116, б. “в” ЗЗД с предприемането на действия за принудително
изпълнение.
Съгласно т. 10 от ТР 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, при
тълкуване на посочената разпоредба на чл. 116, б. “в” ЗЗД е посочено, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
От приложената по настоящото дело пълна преписка на ИД №
20127150400755 по описа на ЧСИ М. П., преобразувано в изп. д. №
20158070401916 на ЧСИ Н.Д., се установява, че ПДИ е връчена на длъжника на 29.01.2013г.
С неподаване на възражение по чл. 414 от ГПК в двуседмичен срок от връчването
на ПДИ, заповедта за изпълнение влиза в сила, считано от 12.02.2013г.
Единственото предприето
след тази дата и до настоящия момент изпълнително
действие е налагането на възбрана върху недвижим имот на ищеца на 18.03.2015г. Налагането на възбрана
безспорно в практиката, вкл. и съгласно т. 10 от ТР 2/2013г. на ВКС, ОСГТК., се
явява изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. “в” ЗЗД и следователно
прекъсва давността. От тази дата започва да тече нова давност, която също е 5
годишна. Поради това до датата на завеждане на иска в съда 02.05.2018г., не е изтекъл изискуемия 5 годишен давностен срок за
вземането и следователно искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Няма доказателства ЧСИ М. К. П. с рег.№*** в НК, район на
действие ОС Варна, да е загубила правоспособност на осн. чл.31, ал.1, т.1 от ЗЧСИ /по нейна молба/ на по-ранна дата от посочената в регистъра на ЧСИ 05.05.2015г.,
доколкото със Заповед на Министъра на правосъдието №СД-04-131/05.05.2015г. служебният
архив на ЧСИ М.К.П. е прехвърлен на ЧСИ Н.Д.Г., рег.№***, район на действие ОС Варна. Поради това съдът приема,
че към датата на налагане на възбраната 18.03.2015г. ЧСИ П. е имала дадените от
закона правомощия на ЧСИ.
Няма искане за присъждане
на разноски в полза на ответника.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на В.Б.И. ЕГН **********, адрес: ***, срещу "Р.****)" ЕАД, ЕИК *****, с адрес гр.*****, за приемане
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1939,94 лева, по издаден изпълнителен лист от 04.12.2012 г. по Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч. гр.д. № 17782/2012 г. по описа на ВРС, на
основание чл. 439 ал.2 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
Да се връчи на страните препис от
решението и същото да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: