№ 1604
гр. Пловдив, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330206561 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представляван от С.Г.М. против Електронен фиш серия Г №
0020485 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл.
461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди, че е имал сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към 21.07.2020 г. за лекия автомобил, с който е прието да е
извършено нарушението. Поддържа началото на застрахователното покритие
по сключения договор да е от 00:00 часа на 21.07.2020 г. Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се представлява от адв. Н.М., с пълномощно по делото, и от
физическото лице търговец С.Г. М.. И двете поддържат жалбата. Претендира
се извършеното деяние да представлява маловажен случай на
административно нарушение.
Въззиваемата страна с писмено становище от главен *** И.П.,
приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния
фиш. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени
1
процесуални нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, правилно да са определени правната квалификация на
нарушението и размерът на имуществената санкция. Поддържа нарушението
да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за
употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване
и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят
на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
ЕФ да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от ЕТ ***, спрямо който едноличен търговец е
наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на
жалбоподателя на 15.09.2021 г., установено от справката от системата АИС
АНД, приложена на лист 38 от делото, както и от обясненията на физическото
лице търговец С.Г.М.. Жалбата е подадена на 29.09.2021 г. пред Районен съд –
Пловдив и е препратена за окомплектоване на ОДМВР – Пловдив, поради
което срокът за обжалване е спазен, а жалбата е допустима. Макар по делото
да е приложена и разписка, в която е вписана дата на връчване 15.09.2020 г.,
то съдът приема, че е допусната техническа грешка при попълването на
разписката, като в действителност екземпляр от обжалвания ЕФ е връчен на
жалбоподателя на 15.09.2021 г. В разписката числото, което обозначава
годината на връчване – 2020, е предварително напечатано, а с химикал
получателят е вписал единствено числата, обозначаващи деня и месеца на
връчването – 15.09. В обясненията си в съдебно заседание физическото лице
търговец е категорично, че ЕФ е връчен на него и това е станало през месец
септември 2021 г., като обвързва спомена си с конкретно събитие –
посещение в сектор „Пътна полиция“ за издаване на СУМПС. В
информационната система на ОДМВР – Пловдив също фигурира дата на
връчване 15.09.2021 г., като справката от АИС АНД, както беше посочено, е
приложена на лист 38 от делото. При тези факти и изхождайки от принципа,
че всяко съмнение следва да се тълкува в полза на жалбоподателя, съдът
приема, че в разписката е допусната печатна грешка и тя не отразява
достоверно реалната дата на връчването на електронния фиш, а жалбата е
подадена в срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 21.07.2020 г. в 10:06 часа в град Пловдив, на бул. „Найчо Цанов“ до
кръстовището с ул. „Менделеев“ се движил лек автомобил „Фиат Стило“ с
рег. № ***. Управлението на автомобила на посоченото място било заснето и
2
установено с автоматизирано техническо средство – преносима система за
контрол с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
с фабричен № 11743CA. Собственик на автомобила бил жалбоподателят ЕТ
***. Превозното средство било регистрирано на територията на Република
България с рег. № *** и към 21.07.2020 г. не било спряно от движение. Към
момента на заснемането му от мобилната система за видеоконтрол ARH CAM
S1 с фабр. № 11743CA за процесния лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. №
*** нямало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За това деяние и на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ против жалбоподателя
ЕТ *** бил издаден обжалваният Електронен фиш серия Г № 0020485, с
който му била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Периодът на застрахователното покритие по последно сключения преди
деянието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лекия автомобил „Фиат Стило“ с рег. № *** бил изтекъл
на 10.07.2020 г.
На 21.07.2020 г. в 11:29 часа и след като движението на автомобила било
заснето и установено с техническото средство, бил сключен нов договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за лекия автомобил „Фиат Стило“ с рег. № ***. Началото на
застрахователното покритие по този договор било от 12:29 часа на 21.07.2020
г.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата
данни на Гаранционен фонд (лист 29 от делото) се установява, че за МПС с
рег. № *** не е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 10:06 часа на
дата 21.07.2020 г. Установява се, че предходно сключената застраховка
„Гражданска отговорност“ е с крайна дата на покритие 10.07.2020 г., а на
21.07.2021 г. е сключен нов застрахователен договор в 11:29 часа с полица
BG/02/120002014184 и с начало на застрахователното покритие от 12:29 часа
на 21.07.2020 г.
От писмо с вх. № 62028/22.10.2021 г. от директор на Общо Застраховане
при ЗД „Бул Инс“ АД (лист 12 от делото) се изяснява, че към 10:06 часа на
дата 21.07.2020 г. за лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № *** няма сключена
полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в това застрахователно дружество.
От писмо с вх. № 77519/14.12.2021 г. от директор на Общо Застраховане
при ЗД „Бул Инс“ АД (лист 23 от делото) се установява, че застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Фиат
Стило“ с рег. № *** е сключена на дата 21.07.2020 г. в 11:29 часа и е с начало
3
на застрахователното покритие от 12:29 часа на същата дата.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява, че същото е
собственост на жалбоподателя ЕТ ***.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г. (лист 15 от делото)
се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. №
11743CA е преминало последваща проверка на 30.09.2019 г. със заключение,
че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими
надписи и означения върху средството за измерване.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-23697/23.07.2020 г. се установява, че на дата
21.07.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11743CA е заснела статични изображения с номера от 0316865 до
0317544, с начален час на работа 09:30 ч. и краен час на работа 13:30 ч. и с
място на контрол гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов“ до кръстовище с ул.
„Менделеев“.
От приложената по преписката снимка от радар с № 11743CA се
изяснява, че е заснето движението на автомобил с рег. № *** на дата
21.07.2020 г. в 10:06 часа и в посока „отдалечаване“ спрямо техническото
средство.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят ЕТ *** е извършил
административното нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. От обективна
страна датата, а и точният час на извършване на нарушението се установяват
от заснетия от АТСС снимков материал, представляващ веществено
доказателствено средство. Управлението на автомобила е заснето на
21.07.2020 г. в 10:06 часа. Мястото на извършване на нарушението се
установява от протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-
23697/23.07.2020 г., съгласно който за времето от 09:30 ч. до 13:30 ч. на
21.07.2020 г. контрол с техническото средство е осъществяван в град
Пловдив, на бул. „Найчо Цанов“ до кръстовището с ул. „Менделеев“. Именно
това място е вписано като локация на заснемането на движението на
процесния автомобил и в приетата към доказателствените материали по
делото снимка. На следващо място от обективна страна се доказва и че
притежаваният от жалбоподателя лек автомобил „Фиат Стило“ с рег. № *** е
бил регистриран на територията на Република България и не е спрян от
движение към 21.07.2020 г. нито по искане на собственика, нито служебно от
органите на МВР. Това обстоятелство се изяснява от приложената по
преписката справка от АИС-КАТ Регистрация /от която се черпи
4
доказателствена информация и за собственици/, в която съгласно чл. 42 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства се съхранява информация за
датата и причината на спирането от движение. В случая от посочената
справка се установява, че регистрацията на автомобила не е прекратена и
превозното средство е в движение.
Доказва се и че към момента на извършване на деянието за процесния
лек автомобил с рег. № *** е нямало сключен и действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сключеният на
11.07.2019 г. застрахователен договор за този вид застраховка е с краен
период на застрахователното покритие до 10.07.2020 г. След този момент и до
конкретния час на извършването на процесното деянието не е имало следващ
сключен договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Следователно от датата на изтичането на срока на
договора занапред застрахователят е престанал да носи застрахователния
риск, което може да доведе до препятстване на възможността за евентуално
имуществено удовлетворяване на трети пострадали от ПТП лица. Именно в
това обстоятелство се изразява обществената опасност на нарушението.
Действително от доказателствата по делото се установява
застрахователен договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ жалбоподателят да е сключил на същата дата като процесното
деяние – 21.07.2020 г. Въпреки това възражението му да не е извършил
вмененото му в отговорност нарушение е неоснователно. Това е така, защото
съгласно справката от Гаранционен фонд на лист 29 от делото
застрахователният договор от 21.07.2020 г. е сключен в 11:29 часа. Същото
обстоятелство се установява и от справката на лист 23 от делото. Деянието, за
което е издаден обжалваният електронен фиш, е извършено преди
сключването на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за МПС с рег. № ***. Началото на застрахователното
покритие по този договор пък е от 12:29 часа на 21.07.2020 г., който момент
обективно отново попада след извършването на процесното деяние.
Следователно по-късното сключване на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ представлява факт, който е
осъществен след довършването на нарушението и поради това не оказва
влияние върху съставомерността на деянието. Неоснователно е твърдението
на жалбоподателя началото на застрахователното покритие да е от 00:00 часа
на 21.07.2020 г. То е оборено от изричната справка от застрахователя,
приложена на лист 23 от делото, която потвърждава вписаните данни и в
справката от Гаранционния фонд. След като доказано по делото
застрахователният договор е сключен чак в 11:29 часа на 21.07.2020 г., то
липсва и правно основание застрахователят да носи застрахователния риск за
5
минал момент – от 00:00 часа, както се твърди в жалбата, или в 10:06 часа,
когато автомобилът се е движил по пътищата, отворени за обществено
ползване. По тези съображения съдът приема, че от обективна страна
жалбоподателят ЕТ *** не е имал сключен и действащ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към конкретния момент на
извършване на деянието в 10:06 часа на 21.07.2020 г.
Доказано е и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя ЕТ
***. Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 638, ал. 4 от КЗ е със
специален субект – собственикът на моторното превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По делото по
категоричен начин се доказа, че собственик на процесния автомобил към
датата на деянието е жалбоподателят ЕТ *** съгласно приетата като писмено
доказателство справка за собственост. Това обстоятелство не е и спорно
между страните. Именно върху собственика тежи задължението да сключи
застрахователен договор за задължителната застраховка по чл. 461, т. 1 от КЗ
и в случай на неизпълнение на това си задължение той следва да понесе
неблагоприятните последици от противоправното си бездействие. В тази
връзка ирелевантно за определянето на субекта на нарушението е кой е бил
фактическият водач на автомобила. Нарушението е формално и от обективна
страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние,
без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
Тъй като нарушението е установено чрез използване на автоматизирано
техническо средство или система – в случая на преносима система за контрол
с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, която
при функционирането си заснема статични изображения във вид на снимков
материал, то съдът при служебно извършената проверка намира, че са
спазени нормативните изисквания за използване на мобилно техническо
средство. На първо място снимковият материал по делото, съдържащ данни за
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, е
заснет от одобрен тип средство за измерване, използвано в срока на своята
валидност. Към датата на заснемане на нарушението конкретното техническо
средство с фабричен номер 11743CA е преминало последваща периодична
проверка и е доказано съответствието му с одобрения тип. Използваното
техническо средство тип ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от
допълнителните разпоредби на ЗДвП. В тази връзка съставен е протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., приет като писмено
доказателство по делото. Същият съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно
е удостоверено в протокола и че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
По тези съображения съдът приема, че нарушението е установено при
законосъобразно използване на мобилно техническо средство за
видеоконтрол.
6
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, правилно в
електронния фиш е прието, че извършеното деяние не представлява
маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието
маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. В тази връзка нарушението по управление на МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
на поставяне в опасност, която опасност в случая е съществувала към
момента на извършване на деянието, а именно от препятстване на
възможността за евентуално имуществено удовлетворяване на трети лица,
пострадали от ПТП. С факта на поставянето на другите участници в
движението в такава опасност деянието вече е разкрило типичната си степен
на обществена опасност и това, че конкретни вреди не са настъпили за никое
лице, не обосновава само по себе си маловажност на случая - така Решение
№665 от 18.04.2022 г. по к.а.н.д. № 207/2022 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив.
На следващо място от втората приложена по преписката снимка се
установява, че към момента на заснемане на движението на процесния
автомобил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, то превозното средство се е движило и с превишена
скорост, а именно 72 км/ч при разрешена максимална скорост за съответния
участък от пътя от 50 км/ч. От направените вписвания в системата АИС АНД
се установява да има и издаден Електронен фиш от серия К за това деяние.
Нарушението за скорост не е предмет на контрол в настоящото производство,
но от значение за делото е самият факт на движението на автомобила с
превишена скорост и в момент, когато няма действащ договор за
„Гражданска отговорност“. Съвкупността от тези обстоятелства съществено
повишава конкретната степен на обществена опасност на деянието. Както
беше изяснено, нарушението е на поставяне в опасност, а неразумното
шофиране с превишена скорост, когато не е осигурено и задължителното
застрахователно покритие, сочи на достатъчно завишен интензитет на
обществената опасност, който прави оправдано налагането на санкция за
извършеното нарушение.
Периодът от време, който е изминал от изтичането на срока по
последната действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, до датата на деянието не може да се определи като
незначителен по своята продължителност. Жалбоподателят е разполагал с
достатъчно време да изпълни задължението си. Същевременно по делото не
се сочат никакви доказателства за наличието на извинителна причина,
някаква пречка или затруднение пред срочното изпълнение на задължението.
Възражението, че по време на заснемане на движението на автомобила от
АТСС той е пътувал именно към мястото за сключване на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не дава основание за отмяна
7
на електронния фиш. Жалбоподателят е разполагал с достатъчно
законосъобразни опции да сключи застрахователен договор и без да извършва
нарушението. Така например могъл е да се придвижи до съответното място
като използва друг автомобил, за който има сключен и действащ договор за
задължителната застраховка, използва опциите за обществен превоз на
пътници, включително и таксиметров такъв, възползва се от възможност за
дистанционно сключване на договор и т.н. При всяко положение в тежест на
жалбоподателя е било да съобрази поведението си с нормативно дължимото,
но придвижването с процесния автомобил не представлява единствената
възможност за изпълнение на задължението за сключване на застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По тези съображения съдът
приема, че деянието на жалбоподателя не представлява маловажен случай на
административно нарушение.
С електронния фиш е ангажирана административнонаказателната
отговорност на едноличен търговец. Имуществената санкция е отделен правен
институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна,
безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на техни задължения към държавата или общината при
осъществяване на дейността им - така Тълкувателно решение № 3 от
03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5 от 2013 г. на ОСК на ВАС).
Следователно законосъобразно за извършеното нарушение на жалбоподателя
– едноличен търговец, е наложена имуществена санкция, а не
административно наказание глоба.Видът и размерът на приложимата санкция
са определени от законодателя във фиксиран размер. При определянето на
наказанието/имуществената санкция разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ
препраща към нормата по чл. 638, ал. 1 от КЗ. В случая правилно привръзката
е направена с т. 2 на чл. 638, ал. 1 от КЗ, тъй като собственик на превозното
средство, с което е извършено нарушението, е едноличен търговец, съответно
правилно по вид е наложена имуществена санкция, която е
индивидуализирана в единствения възможен размер от 2 000 лева. Липсва
правно основание и процесуална възможност за определяне на
имуществената санкция под предвидения най-нисък размер.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
8
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят ЕТ ***.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0020485 за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОДМВР ПЛОВДИВ, с който на
ЕТ ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от
С.Г.М., на основание чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЕТ ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представляван от С.Г.М. да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
9
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10