РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Силистра, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420101558 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата М. Н. Д., действаща със съгласието на своята майка К. Й. Д., твърди, че
ответникът е неин баща, но до този момент не е заплащал издръжка, въпреки че тя се
нуждае от средства за задоволяване на обичайните си нужди, както и за закупуване на
учебници, дрехи, екипи, помагала и др. Моли съда да осъди ответника да заплаща месечна
издръжка в размер на 230 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.10.2022 г., както и издръжка за периода от една година преди предявяването на иска – от
26.20.2021 г. до 25.10.2022 г. в общ размер от 2640 лв. (по 220 лв. месечно) заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Счита, че ответникът разполага с
възможност да плаща издръжка в търсения размер, тъй като упражнява трудова дейност и
получава месечно възнаграждение в размер над 3000 лв. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът Н. А. Д. оспорва иска за заплащане на месечна издръжка над сумата от
180 лв. месечно с твърдението, че е безработен и не реализира трудови доходи, както и
поради обстоятелството, че докато упражнявал трудова дейност през лятото, получавал
трудово възнаграждение в минимален размер. Отделно от това той не разполагал с
недвижимо имущество и живеел в имота на свой приятел, на когото заплащал месечен наем
в размер на 300 лв. заедно с консумативите за ток и вода. Оспорва иска за заплащане на
издръжка за минало време с възражението, че е давал такава в различен размер, когато
детето го е търсило за свои нужди.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
1
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 143 СК, чл. 149 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
Ищцата М. Н. Д. е родена на 01.11.2005 г., от връзката на своите родители К. Й. Д. и
Н. А. Д.. Не се спори, че към настоящия момент родителите са разделени и грижите за
детето са поети от неговата майка, при която е установено местоживеенето му.
Понастоящем ищцата е на 17-годишна възраст и е несъмнено, че за задоволяване на своите
материални нужди тя се нуждае от средства за храна, облекло, отопление, консумативи,
разходи за образование, лекарства, както и от средства за задоволяване на културните и
социалните си потребности. От представена по делото служебна бележка става ясно, че тя
посещава курсове по английски език на стойност 115 лв. на месец, във връзка с които са
направени и допълнителни разходи за закупуване на учебни материали (63 лв.) и за явяване
на изпит към Изпитен център на Кеймбридж (398 лв.), които суми допълнително увеличават
разходите по нейната издръжка. Паричното изражение на потребностите на ищцата
кореспондира с посочената в исковата молба сума, каквато всеки един от родителите следва
да отдели, за да обезпечи нуждите на своето дете, поради което съдът приема, че размерът
на предявената претенция е социално и икономически оправдан.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 780 лв.).
Минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 СК е съизмерима с нуждите на най – малките деца,
поради което не може да се третира като минимален праг на издръжката на ищцата, която
към момента се намира в юношеска възраст и има допълнителни потребности, свързани със
задоволяване на културни, социални и образователни потребности. Съдът приема, че
минималната граница на нейната издръжка съответства с размера на исковата претенция,
тъй като е видно, че тя надхвърля едва с 30 лв. минималната издръжка за новородено дете
въпреки значително по – високите разходи, произтичащи от нуждите на по – високата
възраст. По делото не бяха събрани доказателства за доходите на ответника, въпреки което
той дължи издръжка в търсения размер, тъй като последният е съотнесен към основните
нужди на неговата дъщеря и тъй като самият ответник е в трудоспособна възраст и е
задължен да стори необходимото за да обезпечи потребностите на детето си. Изразената от
него готовност да подпомага финансово дъщеря си при молба от нейна страна и ако
разполага с такава възможност не кореспондира със същността на родителските му
задължения, тъй като те следва да се изпълняват постоянно и непрекъснато в пълен обем, а
не само при възможност и след изрична покана.
Чл. 149 СК гласи, че издръжка за минало време може да се търси най – много за една
година преди предявяване на иска. Предпоставките, обуславящи размера на издръжката на
ищеца за периода от 26.20.2021 г. до 25.10.2022 г. не се различават от обсъдените по – горе
2
обстоятелства, поради което същата следва да се фиксира на сумата от 220 лв. месечно
съобразно претенцията по исковата молба. Ответникът не представи доказателства за
плащане на каквито и да било суми за нуждите на дъщеря си пред посочения период, поради
което предявеният от нея иск за присъждане на издръжка за минало време следва да се
уважи в пален размер.
Поради уважаването на исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатски
хонорар, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда
държавна такса върху определената издръжка в размер на 216 лв. Воден от горното и на
основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. Д. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К., обл. Д. да заплаща на дъщеря
си М. Н. Д. с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка К. Й. Д. с ЕГН ********** и
двете от гр. С., ул. „С. с.“ № .., ет. ., ап. ..месечна издръжка в размер на 230 лв. (двеста и
тридесет лв.), считано от 26.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Н. А. Д. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К., обл. Д. да заплати на дъщеря
си М. Н. Д. с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка К. Й. Д. с ЕГН ********** и
двете от гр. С., ул. „С. с.“ № .., ет. ., ап. ..издръжка за периода от 26.20.2021 г. до 25.10.2022
г. в общ размер на 2640 лв. (две хиляди шестстотин и четиридесет лв.), ведно със законната
лихва от 26.10.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. Д. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К., обл. Д. да заплати на дъщеря
си М. Н. Д. с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка К. Й. Д. с ЕГН ********** и
двете от гр. С., ул. „С. с.“ № .., ет. ., ап. ..направените по делото разноски в размер на 400 лв.
(четиристотин лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Н. А. Д. с ЕГН ********** от с. Т., общ. К.а, обл. Д. да заплати по сметка
на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 216 лв. (двеста и
шестнадесет лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3