РЕШЕНИЕ
№ 1809
гр. Пловдив, 19.10.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав в публично заседание на седемнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 958 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203
и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.121, ал.1,
т.3 и чл.104 ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и след постановено Решение
№ 5182 от 29.04.2020г. по адм.д.№ 8127/2019г. по
описа на ВАС, III oтделение.
Образувано е по искова молба
на С.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Българска агенция по безопасност
на храните (БАБХ) за присъждане на обезщетение за срок от 6 месеца за времето
през което ищецът е останал без работа и не е заемал държавна служба, поради
незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение, на основание чл.104,
ал.1 от Закон за държавния служител (ЗДСл) /Искането е предявено едновременно с
оспорването на заповед № СОС-27/01.06.2015 г. на изпълнителния директор на Българска
агенция по безопасност на храните, с която е прекратено служебното
правоотношение с ищеца (лист 4-6 по адм.д.№
8059/2015г. на АССГ/.
Спорът относно
законосъобразността на заповедта е решен с влязъл в сила съдебен акт – решение № 2859 от 26.02.2019 г. по адм.
д. № 5959/2018 г., с което е оставено в сила решение № 410 от 22.02.2018 г. по адм. д. № 3546/2017 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, с което пък е отменена Заповед №СОС-27 от 01.06.2015г. на
изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение
на С.Г.П..
Ищецът
поддържа исковата молба, като моли съда да уважи исковата претенция за
заплащане на обезщетение, ведно със законната лихва от датата на заповедта за
уволнение до датата на завеждане на иска, както и законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, а в с.з от
17.06.2020г. ищецът заявява, че е
получил обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл за два месеца. В с.з. от 17.09.2020г. процесуалният представител на ищеца адв.Б. поддържа иска. Претендира разноски.
Ответникът – Българска агенция
по безопасност на храните, представляван от пълномощник – юриск.
Б., оспорва исковата претенция по размер, с възражение за прихващане със сумата
на платено обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Излага доводи, че
съгласно чл.18 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация, увеличението на индивидуалните основни месечни заплати се
извършва със Заповед на административния ръководител, като в тази връзка
изтъква, че П. не е възстановен на работа след решението на ВАС, няма
отработени 6 месеца в тази структура и с оглед на това по Наредбата за
атестиране на държавните служители, същият не подлежи на този процент на
увеличение на заплатата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №СОС-27 от
01.06.2015г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ е прекратено служебното
правоотношение на С.Г.П. с БАБХ на длъжността “Главен експерт” в Отдел
“Граничен контрол” (О”ГК”), Дирекция “Контрол на храните и граничен контрол”
(Д”КХГК”), при Централното управление (ЦУ) на БАБХ, с ранг І-ви младши, считано
от датата на връчване на заповедта, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл,
чл.5 и утвърдено длъжностно разписание на ЦУ на БАБХ.
Заповедта е обжалвана от П.,
като с решение № 526 от 10.03.2016 г. по адм. д. № 2824/15 г. по описа на Административен съд - Пловдив
жалбата му е отхвърлена. Решението е потвърдено с решение № 1643 от 08.02.2017
г., постановено по адм. д. № 6625/2016 г. по описа на
ВАС. С решение № 15021 от 07.12.2017 г. по адм. д. №
6826/2017 г. по описа на ВАС е отменено решение № 1643 от 08.02.2017 г.,
постановено по адм. д. № 6625/2016 г. по описа на ВАС,
с което е оставеното в сила решение № 526 от 10.03.2016 г. по адм. д, № 2824/2015 г. по описа на Административен съд -
Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния
съд, поради наличието на нови факти и обстоятелства от съществено значение за
спора, които не са били известни на страната, а именно — указания с изх. №
2367-Ю от 21.04.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Образувано е адм. д. № 3546/2017
г. по описа на Административен съд – Пловдив, като с Решение № 410 от
22.02.2018 г. е отменена като незаконосъобразна Заповед №
СОС-27/01.06.2016 г. на изпълнителния директор на БАБХ за прекратяване на
служебното правоотношение на С.П.. Решението е оставено в сила с решение № 2859
от 26.02.2019 г. по адм. д. № 5959/2018 г. по описа
на ВАС.
Видно от Заповед № СОС-27 от
01.06.2015г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, със същата е
разпоредено на П. да се изплатят следните обезщетения: по чл.61 ал.1 от ЗДСл,
по чл.106 ал.2 от ЗДСл, както и по чл.106 ал.4 от ЗДСл. От представените по
делото два броя фишове от м.август 2015г. и м.септември 2015г., се констатира,
че на П. е изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Не е спорно между
страните, че П. е получил сумите за двата месеца, както той самият той заявява
в с.з. от 17.06.2020г.
По делото са представени два
броя декларации, като в едната С.П. декларира, че към момента е безработен
(декларацията е с дата 26.08.2015г.), а в другата лицето декларира, че от
07.08.2015г. до 06.09.2015г. е безработен. Представена е и служебна бележка от
Агенция по заетостта, в която е отразено, че лицето П. е регистрирано като
търсещо работа лице в периода от 10.07.2015г. до 27.06.2016г.
В постъпило по делото писмо от
НАП е посочено, че за периода 01.06.2015 г. – 31.12.2015 г. за лицето С.Г.П.
няма данни за подадени Уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, като за същия период за
лицето има подавани декларации образец №1 „Данни за осигурено лице“ от
осигурители НОИ.
По искане на ищеца съдът е
допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Н.А.,
която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена и неоспорена
от страните. Според експерта размерът на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл
на ищеца за период от шест месеца при основна месечна заплата от 1 180 лв.,
към момента на влизане в сила на решението за отмяна като незаконосъобразна
Заповед № СОС – 27/01.06.2015г. е 7 080 лв. В заключението е посочено, че като
се изключат двата месеца, за които на ищецът е изплатено обезщетение по чл.106
ал.2 от ЗДСл, размерът на оставащото дължимо на ищеца обезщетение по чл.104
ал.1 от ЗДСл е 4 946 лв. Според вещото лице размерът на законната лихва върху
сумата от 4 946лв. от датата на прекратяване на служебното правоотношение
01.06.2015г. до датата на завеждане на исковата молба 29.07.2015г., изчислен
съгласно ПМС 426/2014г. по основен лихвен процент плюс 10 пункта е 79,81 лв.
В заключението е посочено, че
размерът на основната месечна заплата, която би получавал П. към м.02.2019г. за
заеманата от него длъжност “Главен експерт” в Отдел “Граничен контрол”, Дирекция
“Контрол на храните и граничен контрол”, при Централното управление на БАБХ, с
ранг I-ви младши, № по ред от КДА 203, длъжностно
ниво по КДА 7, експертно ниво 3, код по НКПД 2422 6041 е както следва: ниво на
заемана длъжност 17, степен на основна заплата III-та /от 760 до 3 000лв./, основна месечна
заплата 1 180 лв.
В с.з. вещото лице твърди, че
в заключението е посочено, че размерът на основната месечна заплата, която би
получавал ищецът към 02.2019г. е 1 180 лв., която заплата е уточнила с
Централното управление в София, от където й казали, че има увеличение с 10% на
заплатите и при евентуално възстановяване на работа ще му бъде определена тази
заплата.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, следното:
Предявеният иск с правно
основание чл.121, ал.1, т.3, вр. чл.104, ал.1 ЗДСл е
допустим, като съгласно чл.205 от АПК е предявен срещу юридическото лице,
представлявано от органа, издал незаконосъобразния административен акт. В
случая това е Българска агенция по безопасност на храните.
Съгласно чл.104, ал.1 от ЗДСл,
когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от
органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на
обезщетение в размер на основната си
заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или
на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не
заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на
друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за
друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на
разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната
заплата, съответно основното възнаграждение. В настоящия случай е безспорно
наличието на първата от визираните в чл.104, ал.1 ЗДСл предпоставки за
възникване на правото на обезщетение, а именно признаване на уволнението за
незаконно с влязло в сила съдебно решение.
Въз основа на представените
писмени доказателства по делото е безспорно установено, че ищецът не е заемал
друга длъжност по служебно или трудово правоотношение през процесния 6-месечен период от уволнението, с което е
изпълнена и втората предпоставка на чл.104, ал.1 ЗДСл.
Както бе посочено по-горе в
настоящото решение, не се спори между страните, че П. е получил от органа по
назначението обезщетение в размер на две работни заплати на основание на чл.106,
ал.2 от ЗДСл, като в с.з. от 17.06.2020г.
ищецът уточнява, че претенцията му за обезщетение е за останалите 4 месеца.
За пълнота следва да се отбележи, че от анализа
на чл. 104, ал. 1 ЗДСл
и на чл. 106, ал. 2 ЗДСл
е видно, че основанието за получаване на обезщетение и в двата случая е
оставането без работа на служителя, като целта му е да замести липсващата
заплата. Именно затова като предпоставка за възникване на правото е предвидено
лицето да не получава възнаграждение по друго правоотношение или неговият
размер да е по-нисък. В последния случай обезщетението цели да покрие разликата
до пълния размер на получаваната по прекратеното правоотношение заплата. Въпреки
че срокът, през който се дължи обезщетение, е поставен в зависимост от
законосъобразността на уволнението, обезщетението и в двата случая е сурогат на
липсващото възнаграждение. Законодателната идея е да се достави на останалото
без работа лице издръжка за времето до намиране на нова или до възстановяване
на длъжността, заемана преди уволнението. С оглед на това недопустимо е за един
и същи период обезщетение да се получава два пъти, в който случай би се стигнало
до отклонение от правната природа на института и като резултат до неоснователно
обогатяване на получаващото го лице.
С оглед на това БАБХ следва да
бъде осъдена да заплати на ищецът, обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер
на 4 работни заплати, така както уточнява и самият той в с.з.
Като основа за определяне на
претендираното обезщетение законодателят в чл.104, ал.1 ЗДСл е посочил
основната заплата на служителя към
момента на признаването на уволнението му за незаконно. В тази връзка в
с.з. вещото лице сочи, че размерът на основната месечна заплата, която би
получавал ищецът към 02.2019г. е 1 180 лв., която заплата е уточнила с
Централното управление в София, от където й казали, че има увеличение с 10% на
заплатите и при евентуално възстановяване на работа ще му бъде определена тази
заплата.
По отношение на възражението
на процесуалния представител на ответника, че връзка с чл.18 от Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация, следва да се отбележи, че
в действителност съгласно тази разпоредба увеличението на индивидуалните
основни месечни заплати се извършва със заповед на административния
ръководител. Приложението на чл.18 от цитираната наредбата, в случаи като
процесния би означавало, че винаги при незаконно уволнение обезщетението на
държавните служители, ще се определя в размер на основната заплата получавана към
момента на издаване на заповедта за уволнение, тъй като до периода на отмяна на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, служителят не е бил на
служебно правоотношение и няма как да му е издавана заповед за увеличение на
заплатата, което е в противоречие с разпоредбата на чл.104 ал.1 от ЗДСл която сочи,
че обезщетението се определя в размер на основната заплата, определена към
момента на признаването на уволнението за незаконно. Ето защо възражението на
ответника във връзка с чл.18 от Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация е неоснователно.
Следва да се подчертае, че заключението
на вещото лице не е оспорено от ответника, поради което настоящият съдебен
състав приема, че основната заплата на служителя към момента на признаването на
уволнението му за незаконно е в размер на 1 180 лв., поради което на ищеца се
следва обезщетение по чл.104, ал.1 ЗДСл, общо в размер на 4 946 лв., представляващо
разлика между общата сума от 7 080 лв. и изплатеното обезщетение по
чл.106, ал.2 от ЗДСл в размер на 2 134 лв.
С оглед акцесорния
характер на задължението за лихва и основателността на предявения иск,
претенцията на ищеца за законна лихва също
е основателна. Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да
иска обезщетение съобразно общите правила. Съгласно Тълкувателно решение №
3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ВКС, ОСГК
началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. Следователно началният момент, от който се дължи
законна лихва в случая, е датата на признаване на уволнението за незаконно,
тоест от влизане в сила на Решение № 2859/26.02.2019 г. на ВАС по адм. дело № 5959/2018 г. Следователно върху обезщетението
по чл.121, ал.1, т.3, вр. чл.104, ал.1 ЗДСл в размер
на 4 956 лв., ще следва да се присъди законна
лихва, считано от 26.02.2019 г., а не както претендира ищецът от датата
на заповедта за уволнение.
С оглед основателността на
иска, на ищеца ще следва да се присъдят направените в производството разноски. Във
връзка с представения на лист 33 по делото списък с разноски, следва да се
отбележи, че посочените адвокатски възнаграждения не касаят настоящото
производство, а други производства, в които съдебният състав се е произнасял.
Така например в Решение № 410 от 22.02.2018г. по адм.д.
№ 3546/2017г. по описа на ПАС е посочено, че искането за присъждане на разноски
в полза на жалбоподателя е основателно, но тъй като по делото не са ангажирани
такива да са направени, то не следва да му бъдат присъждани разноски. Тези
разноски не могат да бъдат претендирани в настоящото производство доколкото то
касае иск по чл.104, ал.1 ЗДСл, а адм.д. №
3546/2017г. е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.124, ал.1 от ЗДСл.
Във връзка с отмяната на Определение № 848/02.05.2017г. по адм.
дело № 143/2016г. на ПАС, ВАС се е произнесъл с решение № 5182 от 29.04.2020г.
по адм.д. № 8127/2019г. (което е окончателно и влязло
в сила) и е присъдил разноски в полза на П..
Не са представени
доказателства за платен адвокатски хонорар във връзка с настоящото производство,
поради което на ищецът се дължат разноски в размер на 200 лв. за внесен депозит
за вещо лице.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Българска
агенция по безопасност на храните да заплати на С.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 4 946 лв. /четири хиляди деветстотин четиридесет и шест
лева/, представляваща обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл,
ведно със законна лихва, считано от 26.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Българска
агенция по безопасност на храните да заплати на С.Г.П., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 200 лв. представляваща
направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/