Решение по дело №324/2022 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 392
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20223230200324
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Добрич, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20223230200324 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ „ГР.
ДОБРИЧ ВИСТА-М“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: ***** представлявано от Д. М. Я., срещу наказателно
постановление № 23/19.03.2021 г., издадено от Директора на Регионална
здравна инспекция - Добрич, с което на СДРУЖЕНИЕ НА
СОБСТВЕНИЦИТЕ „ГР. ДОБРИЧ ВИСТА-М“ ЕООД, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: ***** за нарушение по чл. 44 от Закона
за здравето, на основание чл. 212, ал. 3 от Закона за здравето е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
1
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало на 18.12.2020 г. с акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № Ю 000107/2020 г. АУАН е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие
на представляващия санкционираното юридическо лице, документирано с
подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на
представляващия и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
съставянето на акта представляващият сдружението е бил запознат с правото
си на обяснения и възражения, като е изписал: „Ще внеса в три дневен срок
възражение и обяснения по съставения акт“. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било
разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган,
съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно чл. 44 от Закона за здравето (ЗЗ), физическите и
юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на
държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен
здравен контрол.
Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността
2
на сдружението се изразява в неизпълнение на предписание, дадено от
контролен орган в кръга на правомощията му. Същото е скрепено с
относимата административнонаказателна разпоредба – чл. 212, ал. 3 от Закона
за здравето, съгласно която, когато нарушението по ал. 1 (неизпълнение на
предписание на органите на държавен здравен контрол) е извършено от
юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000
лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв.
С обжалваното наказателно постановление, на СДРУЖЕНИЕ НА
СОБСТВЕНИЦИТЕ „ГР. ДОБРИЧ ВИСТА-М“ ЕООД, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление: ***** е наложена имуществена санкция
за това, че не е изпълнило т. 1 и т. 2 от Предписание за провеждане на
задължителни хигиенни и противоепидемични с изх. № ЗП-01-536/08.12.2020
г., с което е осъществило състава на чл. 44 от Закона за здравето (ЗЗ), като на
основание чл. 212, ал. 3 от Закона за здравето, на сдружението е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение. Както с жалбата,
така и в съдебно заседание се навеждат доводи, че жалбоподателят не е
осъществил вмененото му нарушение, тъй като са били изпълнени всички
предписани хигиенни и противоепидемични мерки.
В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства:
От една страна са констатациите в АУАН, предписание с изх. № ЗП-01-
536/08.12.2020 г. за провеждане на задължителни хигиенни и
противоепидемични мерки и протокол № 015674/16.12.2020 г., подкрепени от
показанията на свидетелите Д. С. В., Р. С. К.С. и К. В. Г..
От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни
доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите С.З.Д.
и Н.К.П.
Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с
взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората – да
опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:
На 16.12.2020 г. свидетелите Д. С. В. и Р. С. К.С. (инспектори в РЗИ –
Добрич), съвместно с представители на Първо РУ на МВР - Добрич,
извършила насочена проверка в търговски комплекс „Виста М“, с адрес:
***** във връзка с изпълнение на предписание с изх. № ЗП-01-
3
536/08.12.2020г. за провеждане на задължителни хигиенни и
противоепидемични мерки, което е било получено на 10.12.2020 г., със срок
на изпълнение: текущ.
При проверката се установило нарушение на т. 13 от Заповед № РД-01-
677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването и неизпълнение на т. 1 и
т. 2 от предписание с изх. № ЗП-01-536/08.12.2020 г. за провеждане на
задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, а именно: т. 1: „Да се
преустанови дейността на търговски обекти, за които не е осигурен
самостоятелен вход/изход и нямат директен външен достъп, т.е. входовете им
са през вътрешни коридори или други вътрешни пространства на търговския
център и търговски обекти, в които не може да бъде урегулиран достъпът на
външни лица с предварително уговорен час“ и т. 2: „Да се създаде
организация за контрол на входа на търговския комплекс по отношение
носенето на защитни маски за лице и за осигуряване контролиран достъп до
обектите в него“.
Резултатът от проверката е бил обективиран в протокол №
015674/16.12.2020 г.
От възприетото по време на проверката инспекторите и наказващият
орган достигнали до извода, че СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ „ГР.
ДОБРИЧ ВИСТА-М“ ЕООД, не е изпълнило т. 1 и т. 2 от предписание с изх.
№ ЗП-01-536/08.12.2020 г. за провеждане на задължителни хигиенни и
противоепидемични мерки, с което е осъществило състава на чл. 44 от Закона
за здравето (ЗЗ).
Съдът кредитира показанията на свидетелите Д. С. В., Р. С. К.С., но от
същите не може да се установи по категоричен и безспорен начин, че
сдружението не е изпълнило т. 1 и т. 2 от предписанието, отчитайки, че в
съдебно заседание свидетелят В. изрично заявява, че в обектите не е имало
клиенти. Съдът кредитира и показанията на свидетеля К. В. Г. дотолкова,
доколкото същият не е присъствал на проверката, а само е издал предписание
с изх. № ЗП-01-536/08.12.2020 г. за провеждане на задължителни хигиенни и
противоепидемични мерки.
Неяснотата се подсилва и от обстоятелството, че в протокол №
015674/16.12.2020 г., в който е бил обективиран резултатът от проверката, е
вписано, че по отношение на т. 1 предписанието е частично изпълнено, като
4
голяма част от магазините за промишлени стоки функционират. По т. 2 от
предписанието пък е вписано, че са осигурени защитни маски на лицата,
работещи в обектите, т.е. по т. 2 от предписанието въобще липсва
обективирана констатация за неизпълнение на предписанието в тази му част.
От своя страна, жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение, като
ангажира гласни доказателства, посредством показанията на свидетелите
С.З.Д. и Н.К.П, които в съдебно заседание с категоричност заявяват, че към
момента на проверката т. 1 и т. 2 от предписанието са били изпълнени, тъй
като е била създадена организация за контрол на входа на търговския обект по
отношение носенето на защитни маски за лице и за осигуряване контролиран
достъп до обектите в него, както и, че дейността на търговските обекти, за
които не е осигурен самостоятелен вход/изход и които нямат директен
външен вход, е била преустановена.
Съдът не намира основания да не кредитира показанията на свидетелите
С.З.Д. и Н.К.П, отчитайки, че в протокол № 015674/16.12.2020 г. е вписано, че
по отношение на т. 1 предписанието е частично изпълнено, а по т. 2 от
предписанието въобще липсва обективирана констатация за неизпълнение на
предписанието в тази му част.
Както вече бе посочено, съдът кредитира показанията на свидетелите Д.
С. В., Р. С. К.С. и К. В. Г., но от същите не може да се установи по един
категоричен и безспорен начин, че сдружението не е изпълнило т. 1 и т. 2 от
предписание с изх. № ЗП-01-536/08.12.2020 г. за провеждане на задължителни
хигиенни и противоепидемични мерки.
Срещу тези улики, противостоят твърденията на жалбоподателя,
подкрепени с показанията свидетелите С.З.Д. и Н.К.П, дадени в съдебно
заседание, които дори да са израз на защитна позиция, съставляват годно
доказателствено средство.
Така, при наличната доказателствена съвкупност е налице обективна
невъзможност да се преодолее констатираното противоречие.
Предвид изложеното дотук, съдебният състав намира, че вмененото на
СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ „ГР. ДОБРИЧ ВИСТА-М“ ЕООД
нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с
изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства,
анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на
5
наказващия орган.
Липсата на безспорни доказателства води до несъставомерност на
деянието, а оттам и до единствения логичен извод за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, обуславящ отмяната му.
Имайки предвид основния принцип, залегнал в ЗАНН, че тежестта на
доказване на нарушението се възлага на наказващия орган, в настоящия
случай съдът приема, че с издаването на наказателното постановление,
административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, като е наложил имуществена санкция на сдружението, без да е
установил по безспорен начин извършеното нарушение.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 300 (триста) лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с вписване на
направеното плащане в договора за правна помощ, съобразно Тълкувателно
решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г. на Върховния касационен съд на
Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на
жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 300 (триста) лв.
Така мотивиран, съдът счита, че наказателното постановление следва да
бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63,
ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23/19.03.2021 г., издадено от
Директора на Регионална здравна инспекция - Добрич, с което на
СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ „ГР. ДОБРИЧ ВИСТА-М“ ЕООД,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: ***** за
нарушение по чл. 44 от Закона за здравето, на основание чл. 212, ал. 3 от
Закона за здравето е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
6
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция - Добрич да заплати на
СДРУЖЕНИЕ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ „ГР. ДОБРИЧ ВИСТА-М“ ЕООД,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: ***** сумата от
300 (триста) лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7