№ 4357
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря К.ка Анг. И.
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100102068 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, допълнително съединени акцесорни
искове по чл. 86 от ЗЗД.
Ищците А. Б. М., В. Д. И. и В. К. М. твърдят, че на 20.08.2022 г. техният
наследодател К.В. М. претърпял ПТП, в резултат на което получил телесни
увреждания несъвместими с живота и починал. Сочат, че виновен за
произшествието е водачът на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Пантра“ с
рег. № *******, А. Б. Ш., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника. Твърдят, че загубата на техния син, баща и партньор им е причинила
болки и страдания, непреодолима липса, загуба на опора и подкрепа, променила
живота им безвъзвратно. Сочат, че са предявили извънсъдебно претенция пред
застрахователя, но същият отказал да плати доброволно, поради което предявяват
претенциите си пред съда. Предявяват срещу ответника искове за плащане на
сумите от по 200 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетения за
търпените неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 10.10.2022 г., датата
на предявяване на застрахователната претенция. Ищцата А. Б. предявява и иск за
плащане на обезщетение за имуществени вреди от смъртта на сина й в размер на
3 300 лева, заедно със законна лихва от 10.10.2022 г. до окончателното изплащане.
1
Претендират разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и по размер.
Оспорва вината на водача, управлявал процесния лек автомобил, както и описания
в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва причинно-следствената връзка
между ПТП и настъпилите травматични увреждания довели до леталния изход на
пострадалия. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
пешеходец, като твърди, че той се е движел по пътното платно в нарушение на
ЗДвП във видимо нетрезво състояние и с това е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди
като изключително завишен и несъобразен с принципа за справедливост.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Ищците А. Б. М. и В. К. М. са съответно майка и син на починалия К.В. М.,
което обстоятелство се установява от представеното удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки на последния. Видно от удостоверение за раждане на В. К. М.
същият е общо дете на ищцата В. Д. И. и починалия, като от свидетелските
показания на свидетелите Р.С. и С.И. се установява, че двамата са били във
фактически съпружеско съжителство до момента на смъртта на К. М..
На 20.08.2022 г. около 21:10 часа в гр. Лом, на „Дългошевско шосе“ пред №
210, лек автомобил „Хюндай Лантра“, таксиметров, с рег. № *******, управляван
от А. Б. Ш., със скорост около 60 км./ч. в посока от с. Замфир към гр. Лом Времето
било нощно, влажно, на изкуствено осветление от прозорците на заведението, и
добра видимост, в зоната на заведението. Когато л.а. Хюндай се е приближавал
към зоната на увеселителното заведение в същото време, малко след гаража на дом
№ 40, се на пътното платно излязъл пешеходец - К.В. М., на 47 години.
Автомобилът ударил с крайна дясна част на предната си броня пешеходеца.
Последният /съгласно представената епикриза/ бил откаран в МБАЛ „Св. Н.
Чудотворец“ ЕООД в тежко общо състояние, контактен, но неадекватен, във
видимо нетрезво състояние, като на следващия ден починал.
Съгласно заключението на приетата комплексна медико-автотехническа
експертиза (КМАТЕ), което съдът цени като обективно и неоспорено от страните, в
резултат на ПТП К.В. М. получил тежка, открита черепно-мозъчна травма, лицева
травма, тежка, закрита гръдна травма, тежка закрита коремна травма и травми по
2
опорно-двигателния апарат, които са основна и непосредствена причина за
настъпилата смърт, като била налице пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка между констатираните травми и смъртта.
По случая е образувано досъдебно производство № 634/2022 г. по описа на
РУ-Лом, по което няма привлечен обвиняем и не е приключило.
По делото е безспорно установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на настъпилото ПТП за процесния лек автомобил „Хюндай Лантра“,
таксиметров, с рег. № *******.
От заключението на приетата комплексна медико-автотехническа експертиза
(КМАТЕ), механизма на настъпване на процесното ПТП, скоростта на движение на
автомобила, причините за настъпването му. Вещото лице сочи, че скоростта на
движение на автомобила е била около 60 км.ч., надхвърляща максимално
разрешената скорост за този участък. Сочи, че не може да се установи дали
пострадалият пешеходец се е движел напречно на пътя или е стоял неподвижно
върху платното за движение. Независимо от това обаче, независимо дали
пешеходецът е стоял на или е пресичал платното за движение, водачът е задействал
спирачките около мястото на удара и затова не е могъл да предотврати птп. Вещото
лице е посочило, че причината за настъпването на ПТП е в действията на
пешеходеца, оказал се върху платното за движение на нерегламентирано за
пресичане и движение на пешеходци място. Ако същият е стоял неподвижен върху
платното за движение в мястото на удара, закъснялата реакция за спиране на
водача са в причинна връзка с настъпване на произшествието. Ако пешеходецът е
навлязъл внезапно в платното за движение, водачът е нямал техническа
възможност да предотврати удара чрез спиране независимо от начина на вървене и
тичане на пешеходеца. Сочи, че пешеходецът е имал възможност да предотврати
удара, като ако е стоял върху платното за движение е имал възможност да види
автомобила и да се върне на тротоара или изобщо да не слиза върху платното.
По делото са събирани и гласни доказателства.
В показанията си управлявалият лекия автомобил А. Б. Ш. установява
факти, свързани с време място и начин на настъпване на инцидента. Същият
установява, че е възприел пред заведението група хора, които хаотично по пътя.
Установява, че пострадялият излязъл непосредствено пред него на платното, и след
това пешеходецът се озовал на предния му капак. В тези си части показанията му
се подкрепят от останалите, събрани по делото доказателства, поради което съдът
3
ги възприема. В частта относно скоростта на движение на управлявания от него
автомобил, се опровергават от заключението на КМАТЕ..
По делото е разпитана свидетелката Л. Б. С., която твърди, че присъствала на
място в момента на ПТП, като стояла отвън. В показанията си, същата излага
факти относно начина на настъпване на процесното ПТП. Същата твърди, че
пострадалият е стоял на пътното платно, без да се движи, когато бил блъснат от
автомобила. Показанията й обаче се опровергават от заключението на приетата
КМАТЕ, според което този механизъм на ПТП, не съответства на положението на
тялото след удара, което ги дискредитира изцяло.
Съдът не обсъжда и показанията на свидетелите Д. Д. и Л. Й.. Свидетелят Д.
не е очевидец на инцидента и не установява факти, свързани с предмета на делото.
Показанията на Свидетеля Й. се опровергават от приетото допълнително
заключение на КМАТЕ, като в съдебно заседание вещото лице сочи, че позицията
на буса, която свидетелят поддържа в показанията си е нереална, доколкото при
този вариант лекият автомобил би трябвало да удари пешеходеца със скорост от 25
км/ч, като такъв удар не може да пробие челното стъкло и дори не би го счупил, а
пешеходецът би останал жив Свидетелите Р.С. и С.И. установяват с
показанията си дълбоката емоционална връзка и сплотеност между ищците и
починалия К. М., както и претърпените от тях негативни емоции, изразяващи се в
болки и страдания от загубата на близкия им син, партньор и съответно баща.
Свидетелят С. посочва, че четиримата живеели заедно, като били много сплотено
семейство. Ищците преживявали тежко загубата на близкия си човек, свидетелят
разказва, че когато се виждали тримата плачели постоянно. Ищцата В. И. нямала
опора и подкрепа и постоянно се оплаквала, а синът на починалия не казвал нищо,
само плачел. За съвместното съжителство между ищците и починалия
свидетелства и свидетелката И., която твърди, че К. и жена му много се обичали и
ходели заедно навсякъде. Постоянно говорели, че К. го няма, плачели.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
4
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на
застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай не е спорно настъпването на процесното ПТП,
участниците в него, както и това, че в резултат от ПТП е настъпила смъртта на К.
М. – син на А. М., баща на В. М. и във фактическо съжителство с ищцата В. И.. Не
е спорно и наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество ответник за МПС, с което е реализирано процесното
ПТП.
Основния спорен въпрос по делото е относно вината и наличието на
противоправно поведение на водача на лекия автомобил Хюндай – А. Ш., които
съдът прие за доказани по делото.
От заключението на вещото лице по КМАТЕ, се установява, че водачът е
управлявал лекия автомобил с превишена скорост и не изпълнил задължението си
по чл.20, ал.1, изр.2 от ЗДвП - да намали скоростта и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението, какъвто е настоящия случай.
Водачът на автомобила, възприемайки група от хора на пътното платно, не е
намалил скоростта на движение, не се е съобразил с конкретната пътна обстановка
/възможност някой от тях да предприеме пресичане и/или движение по пътното
платно/, като късното задействане на спирачната система от страна на водача е
довело до процесното ПТП. Предвид това, съдът приема, че противоправното
поведение на водача на лекия автомобил е причината за настъпване на
вредоносния резултат, а доказателства за опровергаване презумпцията за
виновност не са представени.
При това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в
закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен
резултат- телесните увреждания и търпените болки и страдания от страна на
5
пострадалите са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по основание.
Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива, като размерът
на неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно претендираните имуществени вреди от ищцата А. Б. М. е
представена фактура за платени от нея 3 300 лева във връзка с комплексно траурно
обслужване на К.В. М., които следва да й се присъдят изцяло..
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства причинените морални страдания, характера,
силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца страдания,
общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на
обществото, както и икономическата конюнктура в страната /така Решение № 27/
15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС /.
Неимуществените вреди от загубата на син, баща и партньор в живота са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността
обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД.
Изхождайки от посочените критерии, преценявайки обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието - внезапно, тежестта на нарушението –
нарушаване правилата на движение по вина на водача на МПС, възрастта на
починалия към момента на настъпване на увреждането – 47 години, който бил в
зряла възраст, работоспособен, възрастта на увредените (ищците), живели в едно
домакинство с починалия, установените отношения между тях, отражението на
произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищците, съдът намира,
че претърпените от тях неимуществени вреди следва да бъдат възмездени със
сумата от по 150 000 лв. за всеки от тях.
За да определи този размер на обезщетението по отношение на В. И., съдът
6
взе предвид и изключително близките отношения между патньорите към момента
на ПТП, и негативните последици от загубата, свързани както с поемане на цялата
родителска отговорност за отглеждането и възпитанието на малолетното дете, така
и със значителните по интезитет вреди от внезапната загуба на спътника в живота
й, които не са отшумели и понастоящем /така показанията на свидетелите С. и И. /.
Смъртта на К. М. е лишила ищцата И. от единствената опора в живота й – морална
и материална, а загубата на близкия човек ще я съпътства през целия й живот.
По отношение размера на обезщетението за В. М. съдът отчете, и това, че в
един изключително труден период /пубертет/ детето ще расте без бащиния си
пример и подкрепа, чиято липса ще усеща във всеки етап от израстването си.
Ищецът е понесъл значителни болки и страдания от смъртта на своя баща, които и
към този етап не са преодолени напълно. Детето е лишено от бащина грижа и
закрила, което ще проявява отражение върху душевното и емоционалното му
развитие и в бъдеще.
По отношение размера на обезщетението за А. М. съдът отчете и това, че
се касае за загуба на дете – син, която по никакъв начин не може дабъде
преодоляна.
Бе отчетено това, че внезапната смърт на К. М. е била тежко и мъчително
приета от ищците. Ангажирани са доказателства за силната емоционална връзка
между членовете на семейството, които още страдат от внезапната загуба. Загубата
и нейния внезапен, мъчителен и безвъзвратен характер са причинили
непреодолима скръб и мъка, които се преживява от ищците и до настоящия
момент. Преживяната травма ще остави болезнен отпечатък върху психиката и
начина на живот на ищците, като последиците имат тежък и необратим характер.
Поради това, съдът прие, че обезщетение в размер на по 150 000 лева за
всеки от ищците би могло да обезщети претърпените от тях негативни емоции.
В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване с
твърдения за неправилно движение на пострадалия пешеходец на пътното платно.
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
7
От заключението на приетата по делото КМСАТЕ, се установява, че
пострадалият се е намирал на пътното платно, на нерегламентирано за това място.
Същият е имал възможност да види автомобила и да не навлиза в платното за
движение и да се върне на десния тротоар.
Поради това съдът прие за основателно наведеното възражение - с
поведението си, движейки се на пътното платно, на необозначено за това място,
без да пропусне преминаващото превозно средство, пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, при процент на съпричиняване от 30%.
Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното
обезщетение за всеки от ищците с определения процент на съпричиняване, а
именно от 150 000 лева, на 105 000 лева. Исковете са основателни в тези размери, в
които следва да бъдат уважени. За разликата до пълните размери от 200 000 лева
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът дължи и законната лихва върху сумите от 10.01.2023г. /датата на
която е изтекъл срокът за произнасяне по претенцията/ до окончателното
изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят, дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение от
момента на окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на срока
за произнасяне по претенцията, заведена при ответника. Доколкото претенцията за
присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане на
главниците, представлява материално правна последица от уважаване на
исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от
ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен диспозитив за претенцията за лихва, считано
от датата на настъпване на процесното ПТП.
Предвид това съдът прие предявената претенция за плащане на сумата от
3 300 лева - обезщетение на претърпените имуществени вреди за изцяло
основателна, а претенциите за обезвреда на претърпените неимуществени вреди –
за основателни до размера от по 105 000 лева за всеки от ищцине
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните
имат право на разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 60 лева – заплатен депозит за
разпит на свидетел, от които следва да се присъдят 28.34 лева, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
сумата от 12 730 лева ДТ по делото, платима по сметката на СГС,съразмерно на
8
уважената част от исковите претенции, както и 157.29 лева – част от заплатените от
бюджета на съда възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищеца сумата от 14 640 лева – част от
адвокатско възнаграждение от 27 750 лева, определено съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената
част от исковите претенции.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, бул."*******, да заплати на А. Б. М., ЕГН **********, В. Д. И., ЕГН
**********, и В. К. М., ЕГН **********, всички от гр. София, ж. к. *******, на
основание чл. 432 от КЗ по 105 000 лева на всеки от тях –обезщетение за
претърпените болки и страдания по повод смъртта на техния син, съответно –
фактически съжител и баща, К.В. М., починал следствие на ПТП, настъпило на
20.08.2022г. в гр.Лом, причинено виновно от А. Б. Ш., за управляваното от който
МПС е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" с това дружество,
ведно със законната лихва считано от 10.01.2023г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните им предявени размери от по 200 000
лева като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, бул."*******, да заплати на А. Б. М., ЕГН **********, на основание чл.
432 от КЗ сумата от 3 300 лева – обезщетение за имуществени вреди от смъртта на
К.В. М., починал следствие на ПТП, настъпило на 20.08.2022г. в гр.Лом,
причинено виновно от А. Б. Ш., за управляваното от който МПС е била сключена
застраховка "Гражданска отговорност" с това дружество, ведно със законната
лихва считано от 10.01.2023г. до окончателното плащане
ОСЪЖДА А. Б. М., ЕГН **********, В. Д. И., ЕГН **********, и В. К. М.,
ЕГН **********, всички от гр. София, ж. к. „*******, да заплатят на. „З.К. Л.И.“
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, бул."*******,
сумата от 28.34 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, бул."*******, да заплати по сметка на Софийския градски съд, сумата
9
от 12 730 лева - ДТ по делото, както и 157.29 лева – възнаграждения на ВЛ,
платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, 12 730 лева ДТ по делото,
платима по сметката на СГС,съразмерно на уважената част от исковите претенции,
както и 157.29 лева, да заплати на адв.Ч. А. Н. от САК, адрес гр.София, ул.*******
№ *******, сумата от 14 640 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10