Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 19.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 625 по описа за 2020 г. г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 18, т. 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои
правила за международния въздушен превоз и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
„З.Д.Е.” АД, ЕИК********, твърди, че на 27.10.2017 г. с въздушна товарителница
125 CLT ******** и въздушна товарителница 88217-10040, ответникът-авиокомпания
"Б.Е." АД (чрез търговското му представителство в България „Бритиш
Еъруейс“, регистрирано в регистър Булстат с код ********) приел за въздушен
превоз от изпращача HYPERBRANCH MEDICAL TECHNOLOGY 800-12, чрез спедитор
Трансгруп Интернешънъл от начална точка Дюрам, през Шарлот /САЩ/, Лондон
/Англия/ до летище София /България/, полет ВАЗ540, ВА 216, товар, предназначен
за получателя „Кардио Медикал“ ООД, представляващ 4 бр. колети, с тегло 48 кг,
представляващи медицински консумативи, на обща стойност 15 075 щатски долара,
съгласно опаковъчен лист IN-01613 от 23.10.2017 г. и фактура
IN-01613/23.10.2017 г., издадена от изпращача. Твърди, че стоката била
натоварена на самолет на Бритиш Еъруейс, полет ВА216 от Вашингтон, но не
пристигнала до крайната точка - летище София, като на 15.12.2017 г., след като
пратката не пристигнала на летище София, бил уведомен от Бритиш Еъруейс, че
пратката била изгубена по време на транспортиране и същата не била намерена.
Поддържа,
че на 10.01.2018 г. при ищеца постъпило Уведомление за настъпилата щета рег.№
331/10.01.2018 г., ведно с описани в същото документи. Твърди, че в изпълнение
на задълженията си, произтичащи от договор за застраховка „Товари по време на
превоз“, полица № 30700100001646 от 14.08.2017 г., обект на застраховката:
Медицински консумативи, с период на валидност от 01.09.2017 г. до 31.08.2018
г., и във връзка с уведомление за щета при ищеца била образувана преписка по
щета № **********/2018 г. Сочи, че с калкулация по щета № ********** била
определена стойността на обезщетението, което да се изплати на застрахованото
лице в размер на 15 075 щатски долара, равняващи се на 25 406,35 лв. към
27.10.2017 г., колкото била и застрахователната сума по полицата. Поддържа, че
обезщетението по щетата била изплатено на застрахованото лице „Кардио Медикал“
ЕООД на 14.03.2018 г.
Твърди,
че на 09.05.2018 г. изпратил до ответника покана/рекламация с рег.№
331/2/09.05.2018 г. да му възстанови стойността на изплатеното застрахователно
обезщетение, като поканата била получена на 11.05.2018 г., но сумата не му била
заплатена.
Поддържа,
че процесната вреда настъпила по време на въздушния превоз на товара, че вината
за увреждането била на превозвача - наетия от спедитора въздушен превозвач -
ответника Бритиш Еъруейс, както и че при извършване на въздушния транспорт на
пратката, предоставена на ответника, същата била изгубена. Счита, че е налице
основание за реализиране на регресна отговорност, тъй като била налице деликтна
отговорност на превозвача-ответник. Намира, че регресното право на
застрахователя възниквало в момента, когато удовлетворил застрахования и тогава
вземането му станало изискуемо.
Предвид изложеното ищецът
иска да бъде осъден ответникът (чрез търговското му представителство) да му
заплати сумата от 25 406,35 лв. представляващи стойността на изплатено
обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице,
както и сумата от 4869,55 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 11.05.2018 г. до 30.03.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът „Б.Е.“ АД е
депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основание и по размер.
Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претенцията на ищеца за главница.
Намира, че в случая относно давностния срок била приложима специалната норма на
чл. 35 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния
въздушен превоз. Твърди, че в случая пратката преминала през различни превозвачи,
като била поета от ответника на 31.10.2017 г. във Вашингтон, САЩ и с полет
ВА216 била транспортирана до Лондон, където пристигнала на 01.11.2017 г.
Поддържа, че на същия ден с полет ВА890 пратката трябвало да пристигне в София
от Лондон, както и че крайното въздухоплавателното средство на ответника, което
транспортирало или би трябвало да транспортира стоките, пристигнало в София на
01.11.2017 г., т.е. това била началната дата, от която започвал да тече
двегодишния давностен срок, който към момента на подаване на ИМ според
ответника бил вече изтекъл.
Евентуално твърди, че
предявеният иск се явява завишен по размер. Счита, че размерът на исковата
претенция следвало да се определи съгласно правилото на чл. 22, ал. 3 от
Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз –
понеже изгубената пратка била с тегло 48 кг, то отговорността на превозвача
била лимитирана до сумата от 816 специални права на тираж.
Ищецът е депозирал ДИМ.
Оспорва възражението на ответника за изтекла погасителна давност, доколкото
посочената норма от Конвенцията според ищеца не била приложима в случая.
Намира, че правата му срещу ответника се основавали на регрес след изплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице. Счита, че вземането му било изискуемо
от момента на изплащане на сумата на това лице по силата на договора за
застраховка, както и че следвало да се приложи нормата на чл. 378, ал. 5 КЗ.
Намира за неоснователни
възраженията на ответника по отношение размера на претенцията за главница.
Счита, че посочената норма от Конвенцията не била приложима в случая, т.е. не
било налице основание за прилагане на лимитирана отговорност на ответника по
регресния иск срещу него. Поддържа, че размерът на претърпяната вреда следвало
да отговаря на стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, както и
че стойността на щетата била определена по пазарни цени към момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор. Счита, че правото на застрахователя да се суброгира в
правата на застрахования след изплащане на застрахователното обезщетение било
обусловено от съществуването на договор за застраховка. Намира, че при
суброгацията заместващото лице не можело да има по-големи права от правата на
заместеното лице срещу третата страна (в случая ответника), т.е. счита, че
разпоредбите на Конвенцията се явявали специални по отношение на КЗ, като
разпоредбите от Конвенцията, които според ответника следвало да се приложат в
конкретния случай, лимитирали отговорността на превозвача както по време, така
и по размер. Поддържа възраженията си за изтекла погасителна давност и по
отношение размера на исковата претенция за главница.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно въведените
с исковата факти, а именно, че: на 27.10.2017 г. с въздушна товарителница 125 CLT ********
и въздушна товарителница 88217-10040, ответникът-авиокомпания "Б.Е."
АД (чрез търговското му представителство в България „Бритиш Еъруейс“,
регистрирано в регистър Булстат с код ********) е приел за въздушен превоз от
изпращача HYPERBRANCH MEDICAL TECHNOLOGY 800-12, чрез спедитор Трансгруп
Интернешънъл от начална точка Дюрам, през Шарлот /САЩ/, Лондон /Англия/ до
летище София /България/, полет ВАЗ540, ВА 216, товар, предназначен за получателя
„Кардио Медикал“ ООД, представляващ 4 бр. колети, с тегло 48 кг, представляващи
медицински консумативи, на обща стойност 15 075 щатски долара, съгласно
опаковъчен лист IN-01613 от 23.10.2017 г. и фактура IN-01613/23.10.2017 г.,
издадена от изпращача; че стоката била
натоварена на самолет на Бритиш Еъруейс, полет ВА216 от Вашингтон, но не
пристигнала до крайната точка - летище София, като на 15.12.2017 г. е бил уведомен от Бритиш Еъруейс; относно
принадлежността на стоката; че пратката била изгубена по време на
транспортиране и същата не била намерена. Не се спори и относно наличието на
застрахователното правоотношение между ищеца и „Кардио Медикал“ ООД, както и за
изплащането на застрахователното обезщетение. Тези обстоятелства се установяват
и от представените по делото документи.
Спорът
се концентрира относно размера на обезщетението и приложимия погасителен
давностен срок.
По делото е прието заключение на ССЕ, което съдът
кредитира като обосновано, установило, че при пратка с тегло 48кг. и 17 специални
права на тираж към 15.12.2017 г. за всеки кг. и 1 XDR= 1,414060 лв., лимитът по чл.22, т.3 от Конвенцията възлиза на 1 153,87 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намери от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 419 КЗ, застрахователният
договор при сухопътни, въздушни и речни превози покрива всички рискове, на
които е изложен превозваният товар, освен ако е уговорено друго. Превозваните
товари могат да се застраховат до пазарната цена, която имат в
местоназначението. Застрахователният договор влиза в сила с предаването на
товара за превоз и има действие до предаването му на получателя, включително
при претоварване и складиране, освен ако е уговорено друго.
Следователно предмет на тази имуществена
застраховка е товарът, за разлика от отговорността на превозвача, явяваща се
вид гражданска отговорност.
При
валидно възникнал застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие
и извършено плащане на застрахователното обезщетение, застрахователят е встъпил
в правата на застрахования, в съответствие
с нормата на чл. 410, ал.1 КЗ. Встъпването
е до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, но не по-вече от
размера на вредата.
Правозният договор попада в приложното поле на КОНВЕНЦИЯ ЗА УЕДНАКВЯВАНЕ НА НЯКОИ ПРАВИЛА
ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ВЪЗДУШЕН ПРЕВОЗ(Конвецията)(Ратифицирана със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 16 юли 2003
г. - ДВ, бр. 67 от 2003 г. В сила от 9 януари 2004 г.)
В съответствие с правилото на чл. 18 и
чл.22, т.3 от Конвенцията, когато превозвачът е отговорен за вреда, понесена в
случай на загуба на товар, тя е ограничена до сумата от 17 специални права на
тираж за всеки килограм, освен ако изпращачът е направил по време на предаване
на пакета на превозвача специална декларация за интерес от доставка в
местоназначението и е заплатил допълнителна сума, ако случаят го изисква. В
този случай превозвачът е отговорен да заплати сума, непревишаваща
декларираната сума, освен ако докаже, че сумата е по-голяма от действителния
интерес на изпращача от доставка в местоназначението.
Съгласно заключението на ССЕ стойността на
товара, определена по посочения законов ред, е 1 153,87 лв., до който размер е и вредата.
Неоснователно е възражението на ищеца основано на самостоятелност на вземането, като
произтичащо от закона, а не от договора.
Ответникът-превозвач има право да направи срещу платилия застраховател всички възражения, допустими срещу насрещната страна
в превозното правоотношение.
Със заплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования. Следователно не може да притежава по-вече права от последния.
Във връзка с налчието така установеното вземане, следва да се разгледа възражението за
давност.
Съгласно чл. 35 от Конвенцията правото на обезщетение се погасява, ако не
бъде заведен иск в срок две години считано от датата на пристигане в
местоназначението или от датата, на която въздухоплавателното средство е
трябвало да пристигне, или от датата, на която превозът е преустановен. Методът
за изчисляване на този срок се определя от правото на съда, сезиран по случая. Тази давност, обаче има значение
само между страните по превозния договор.
Съобразно разясненията дадени в т.14 от
Постановление № 7/77 г. на Пленума на ВКС, за регресните искове на суброгиралия
се застраховател се прилага общата
давност по чл.110 и сл ЗЗД. Тя започва да тече от момента на изплащането на
застрахователното обезщетение на правоимащото лице, тъй като основанието на
тези искове не е застрахователното правоотношение. Вземането възниква по силата
на даденото законово право на регрес с факта на изплащане на сумата от
застрахователя. КЗ не предвижда изключение, което налага извода, че не следва
да се отчита предвидената в специалните закони по-кратка погасителна давност,
тъй като тя няма отношение към предявения от суброгиралия се застраховател иск
срещу превозвача(така Р№47/30.07.2019 г. по т.д.№ 1502/2018 г. на I ТО на ВКС).
Нормата на чл.378, ал.7 КЗ е предвидила изключение,
но само в специална хипотеза – по иск на кредитор, а не на
суброгирал се застраховател, спрямо застрахователя на длъжника, за вреди от
неизпълнен договор, предмет на застрахователно правоотношение. В този случай отговорността на застрахователя е функция
от отговорността на застрахования.
Плащането е извършено на 14.03.2018 г. и
следователно към момента на депозиране на исковата молба – 30.03.2020 г., 5 г. погасителен
давностен срок не е бил изтекъл. Следователно искът не е погасен по давност и
се явява основателен до посочената по-горе сума.
С оглед основателността на иска
за главница, ответникът дължи мораторна лихва за забава по чл.86 ЗЗД върху нея.
Претецията е за периода от момента на
поканата – 11.05.2018 г. до датата на исковата молба и е основателна. При
забава на парично задължение се дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД, което е в
размер на 220,86 лв., изчислено с он-лайн калкулатор на НАП.
В тежест на ответника следва да
се възложат направените от ищеца
разноски, съобразно уважената част от иска. Разноските са както следва:
1 211,03 лв. за ДТ; 1292,19 лв. за адв. възнаграждение; 300 лв. за ССЕ или
общо 2 803,22 лв. Проропоционално на уважената част от исковете – 127,31
лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД(BRITISH AIRWAYS PLC),
дружество надлежно учредено съгласно законодателството на Англия и Уелс,
вписано в ТР под № 01777777, със седалище и адрес на управление, Уотърсайд, ********, Великобритания,
чрез ТП в България, Булстат ********, гр.София, бул. „********представлявано от
адв. П.Б.,***, Сити Уест Център, бел.“********, да заплати на З.Д.Е.” АД, ***,
р-н. Искър, бул.“********чрез. Адв. В.Д.,***, оф.2 сумата 1 153,87
лв. на осн. чл. 410, ал. 1 КЗ
вр. чл. 18, т. 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз, ведно със законна лихва върху сумата от
30.03.2020 г. до изплащането на главницата, както и 220,86 лв., лихва за забава по
чл.86 ЗЗД за периода 11.05.2018 г. - 29.03.2020 г., както и 127,31 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница и мораторна лихва до пълния им предявен размер и период.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: