П Р И С Ъ Д А №

 

гр. Видин, 08.07.2021 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВИДИНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД на  осми юли  две хиляди   двадесет и първа година в открито  съдебно заседание, в следния състав:

     

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: П  .П.

                               Съд. заседатели: 1. ........................

                                                          2. ........................

 

при секретаря: М. В. и с участието на прокурора             разгледа докладваното от СЪДИЯ ПЕТКОВ НЧХД № 288 по описа за 2020 г. и въз основа на данните по делото и закона

 

ПРИСЪДИ:

 

     

ПРИЗНАВА подсъдимият Л.Т.М. – роден на  *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 29.04.2018г. в гр. Дунавци в съучастие като извършител с непълнолетния Р.Л.М. *** причинил на частния тъжител М.С.М. *** лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на дясно стъпало и повърхностно нараняване на палеца на левия крак, довели до причиняването на болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради и което и на основание чл. 36 и чл. 54 от НК съдът го осъжда като му налага наказание  „ПРОБАЦИЯ” с пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца, Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от  шест месеца.

ПРИЗНАВА подсъдимият Р.Л.М. – роден на  *** г. в гр. В., живущ ***, българин, български гражданин,  неженен, неосъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на  29.04.2018г. в гр. Д., като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Л.Т.М. ***, причинил на частния тъжител М.С.М. *** лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на дясно стъпало и повърхностно нараняване на палеца на левия крак, довели до причиняването на болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради и което и на основание чл. 36 и чл. 54 от НК, във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4  от НК, като на основание чл. 78а, ал. 6 във вр. с ал. 1 от НК Съдът го освобождава от наказателна отговорност като му налага административно наказание „Обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез еднократно публикуване на присъдата във видинския   вестник „Ние”.

ОСЪЖДА подсъдимите Л.Т.М.  И Р.Л.М., със снета по делото самоличност да заплатят на  СОЛИДАРНО на частният тъжител М.С.М. *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултата на извършеното престъпно деяние от страна на подсъдимите, ведно със законната лихва върху сумата считано от 30.04.2018 г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА подсъдимите Л.Т.М.  И Р.Л.М., със снета по делото самоличност да заплатят солидарно СОЛИДАРНО на частният тъжител М.С.М. *** сумата от 400 лв., представляваща направени разноски за адвокат, съобразно представените пълномощни, сумата от 80 /осемдесет/ лева, разходвани за експертизи и  възнаграждение на вещи лица, както и сумата от 12 лв. ДТ за завеждане на дело.

ОСЪЖДА подсъдимите Л.Т.М.  И Р.Л.М., със снета по делото самоличност да заплатят солидарно в полза на Държавата по сметка на РС - Видин държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 /петдесет/ лева и сумата 416.66 /четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, изразходвана за явяване на вещи лица в съдебно заседание. 

 

 

Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Видинския окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

          Делото е образувано по тъжбата от М.С.М. ***, с която е внесено в съда обвинение срещу подсъдимите Л.Т.М. и Р.Л.М. ***, за извършено от тях престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

          Частният тъжител, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание подържа тъжбата и моли подсъдимите да бъдат признати за виновни и да им бъде наложено наказание.

          Подсъдимите в съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален представител, отричат извършителството на деянието, оспорват се обстоятелствата по тъжбата, не се признава вината и се моли за оправдателна присъда.

          Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане в процеса предявения от него срещу двамата подсъдими солидарно граждански иск за сумата от 2000лв., ведно със законната лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски.

Гражданският ищец поддържа гражданския си иск и моли той да бъде уважен изцяло, като основателен и обоснован.

Подсъдимите оспорват гражданския иск и молят той да бъде отхвърлен изцяло, като недоказан.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

           М.М., и Л.М. *** и се познават. Л.М. и Р.М. са в роднинска връзка първа степен по права линия. На 29.04.2018г. те и тримата се намирали в центъра на гр.Д., късно вечерта в питейно заведение-барче и магазин. Между тях възникнал скандал. Двамата подсъдими нанесли удари по тялото на пострадалия. Причинили му болки в челната област, в долната челюст, както и охлузвания по дясното стъпало и повърхностно нараняване на палеца на левия долен крайник. Според свидетеля Д.М. пред заведението където са се намирали и той и потърпевшия и подсъдимите, е видял че последните двама са нападнали частния тъжител и са го били с юмруци по главата и ръцете. Преди това двамата подсъдими са нападнали и биели свидетеля Р.И., на когото тъжителят е искал да помогне. Според свидетеля Любенов по същото време и на същото място е видял, че подс.Л.М. и подс.Р.М. са биели М.М., като са му нанасяли удари с юмруци по главата и тялото.

Тази фактическа обстановка се доказва от гласните доказателства: показанията на свидетелите Данчова, М., Любенов, И., Рангелов, М. и Йорданова, писмените доказателства: пр.пр.№ 782/2018г. на РП-В., преписка № 178600-4786/2018г. на РУ-В., лист за преглед на пациент в КДБ/СО, съдебно-медицинско свидетелство № 22/2018г., съдебно-медицинско-свидетелство № 21/2018г., докладни записки два броя, жалба, писмени сведения пет броя, протоколи за полицейско предупреждение два броя, съдебно-медицинска експертиза и справки за съдимост два броя. Между тези доказателства няма противоречие, те си кореспондират, същите се допълват и взаимно не се изключват. Поради това съдът им дава вяра и ги кредитира. Всички тези доказателства общо в тяхната съвкупност и по отделно всяко едно от тях установяват възприетите от съда факти и обстоятелства.

          Водим от горното съдът приема, че подсъдимите Л.М. и Р.М. са осъществили състава на престъпното деянието по чл.130, ал.2 във вр.с чл.20, ал.2 от НК, както от обективна, така от субективна страна. От обективна страна те на 29.04.2018г. в гр.Д., обл.В. в съучастие, като съизвършители са причинили на М.С.М. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания на дясното стъпало и повърхностно нараняване на палеца на левия крак, довели до причиняването на болка и страдание, което представлява лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето. Подсъдимият Р.М. е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. От субективна страна те са извършили това при форма на вината пряк умисъл, съзнавали са обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и са искали тяхното настъпване. Субективната страна се обективира от конкретните действия и собственото поведение на извършителите, разкривайки личното отношение на лицата към извършеното.

За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева за подс.Л.Михаилов, а за подс.Р.М. с приложението на условията на чл.63, ал.1, т.4 от НК е лишаване от свобода до две години. На лице са условията на чл.78-А от НК по отношение на Р.М., тъй като не е осъждан и спрямо него преди не е прилагана тази разпоредба. Подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание. При определяне на наказанието по чл.54 от НК и за постигане на целите по чл.36 от НК Съдът приема, че на подсъдимия може да бъде наложено наказание в минималния размер обществено порицание, изпълнимо чрез еднократно публикуване на присъдата във В.ския вестник „Ние“. При индивидуализацията на наказанието съдът има предвид смекчаващи отговорността обстоятелства. Извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието. Подсъдимият не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца, той е с чисто съдебно минало, не е осъждан. Не се отклонява от органите на съдебната власт и от наказателния процес. Относно подс.Л.М. следва да бъде наложено наказание по второто предложение на законовия текст в минимален размер на двата вида задължителни мерки. При индивидуализацията на наказанието съдът има предвид смекчаващи отговорността обстоятелства. Извършеното не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието. Подсъдимият не разкрива висока степен на обществена опасност на дееца. Не се отклонява от органите на съдебната власт и от наказателния процес. Той е осъждан и поради това обстоятелство не се счита за приложима третата предложена от закона алтернатива, нито използването на разпоредбата на чл.78а от НК.

Съдът не възприема становището на защитата на подс.Л.М. и подс.Р.М., което е в смисъл, че те не са автори на извършеното престъпно деяние. Тази теза се третира като защитна позиция, на каквато подсъдимите имат право в процеса и може да се придържат към такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до извод, че Михайлови са невиновни. Ето защо Съдът не възприема оправдателната версия, предложена от защитата на подсъдимите. Свидетелите И. Рангелов и М. заявяват, че не са видяли подсъдимите да нанасят удари с юмрук върху пострадалия. За тях те свидетелстват обаче не в смисъл, че не ги е имало, а че не са видели. В останалата си част относно времето, мястото, срещата, разправията между потърпевшия и двамата Михайлови, свидетелските им показания потвърждават случката. Свидетилите Данчова и Йорданова не са очевидци и не са присъствали на случилото се, не са конкретни за възникналата разправия и в какво точно се изразява.

Подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на тъжителя сумата в размер на 400,00лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и разноските по делото в размер на 400,00лв. за адвокатско възнаграждение, 80лв. за експертизи и в.л., и 12лв. за платена д.т. В този размер гражданският иск се явява основателен и обоснован. В останалата си част да пълния му размер гражданския иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан. До такива изводи се стига съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателствени материали, изложени и коментирани по-горе, и изяснената фактическа страна.

Двамата подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на държавата сумата от 50,00лв. д.т. върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 416,66лв. изразходвана за явяване на вещи лица в съдебно заседание.

Водим от горното съдът постанови присъдата.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: