№. 260046 / 30.9.2020 г.
Н Е П Р И С. Ъ С. Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
30.09.2020 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 318 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с. правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с. чл.240 от ЗЗД, във вр. с. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „К. ИНС” АД, със седалище и адрес на управление град С.. б. Б. І. №. 1. в. е. а. с. ЕИК xxxx твърди в исковата молба, че основната му дейност е отпускане на онлайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Поддържа, че договорът за К. с. кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удотоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с. предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/. Поддържа, че Т.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxxе кандидатствал/а за получаване на потребителски К. чрез сайта на дружеството, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от Т.А.Д. данни, служител на ищеца се е свързал с. нея на посочения телефон, като ответницата е потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от него при условията на дружеството, К. в размер на 200,00 лева. Твърди, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответницата е изпратен, на посочената от нея електронна поща, електронен формат на договора за К. от разстояние. Същата е потвърдила, с. избиране на изпратения й от него линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски К. ,,Е.” №. 88650/25.06.2019 година и желаната сума й е била преведена чрез системата е-рау и получена от същата на каса на партньорски офис на ,,Изипей” АД, срещу представена от ответницата Т.А.Д. лична карта.
Ищецът твърди и това, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с. възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с. електронното изявление за установяване на неговото авторство. Твърди, че от данните посочени в заявката на ответницата в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с. Т.А.Д., която лично е предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответницата с. попълване на данните си в заявката за К. автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Поддържа, че законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с. издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с. такава сила само за авторството на изявлението (чл.18 от ГПК). Ищецът твърди и това, че в настоящия случай представя договора, сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването с. условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен е-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с. електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с. формална доказателствена сила за авторството им.
Ищецът твърди, че съгласно формата за кандидатстване Т.А.Д. е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението й или да й бъде предоставена такава от дружество, с. което КРЕДИТОДАТЕЛЯТ има сключен договор. С. оглед формата за кандидатстване е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от ищеца, с. което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. Твърди, че има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити на 25.10.2014г. с. ,,БИКНЕЛ КОРП” ООД, рег.номер 155538/23.10.2014г., съгласно който ,,БИКНЕЛ КОРП” ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължило да гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити, съгласно сключени Договори за потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция е била избрана от съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на заявката му за отпускане на К. и същата е била одобрена. Твърди, че съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се е задължил да събира от името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „гарант” от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. В чл.1 ал.3 е предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с. договори за предоставяне на потребителски кредити на КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост. Твърди, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския К. на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му К.. Съгласно условията на сключения Договор, ищецът е поел задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски К., а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения К. с. договорна лихва и такса ,,Гарант”, като общият размер на задължението – 286,26 лева е платимо ведно с. главницата на три равни месечни вноски със следните падежи: 25.07.2019г., 25.08.2019г., 25.09.2019. По първата вноска по кредита с. падеж, настъпил на 25.07.2019г., от страна на длъжника е осъществено частично плащане в размер на 20,00 лева. Твърди, че към дата 12.12.2019г. Кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 25.07.2019г., 25.08.2019г., 25.09.2019г.. Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с. длъжника, посредством изпращане на напомнителните имейли на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но Т.А.Д. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Ищецът твърди, че е потърсил начин да защити интересите си, като на 16.12.2019г. е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. РС Монтана е образувал ч.гр.дело 3006/2019г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с. което да установи и да признае за установено по отношение на ответницата Т.А.Д., ЕГН xxxxxxxxxx, че дължи на „К. ИНС” АД: сумата от 200,00 лева - главница на основание сключен Договор за потребителски К. ,,Е.” №. 88650/25.06.2019г., сумата от 12,00 лева - договорна лихва за периода 25.06.2019 г. - 12.12.2019 г., сумата от 55,62 лева - договорна такса „Гарант” за периода 25.06.2019г. - 12.12.2019г., сумата от 5,18 лева - законна лихва за забава за периода от 26.07.2019г. - 12.12.2019г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Моли съда да му присъди и направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Т.А.Д. xxx не е представила писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с. оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция – в общ размер на 272,80 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане – представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски К. „Е.” №. 88650/25.06.2019 година. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответницата продължава да дължи сумата в размер на 272,80 лева – представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски К. „Е.” №. 88650/25.06.2019 година.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена в посочения по – горе размер, като се признае за установено, че ответницата дължи претендираната парична сума.
Съобразно този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца, направените в заповедното производство разноски в размер на 325,00 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото и сумата от 325,00 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „К. ИНС” АД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град С.. б. Б. І. №. 1. вход В, е. а. представлявано от М. Г. А. – управител към Т.А.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата в общ размер на 272,80 лева, от които сумата от 200,00 лева – главница, сумата от 12,00 лева - договорна лихва за периода 25.06.2019 г. - 12.12.2019 г., сумата от 55,62 лева - договорна такса „Гарант” за периода 25.06.2019г. - 12.12.2019г., сумата от 5,18 лева - законна лихва за забава за периода от 26.07.2019г. - 12.12.2019г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски К. ,,Е.” №. 88650/25.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.12.2019 година до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№. 3006/2019 година по описа на Районен съд - Монтана.
ОСЪЖДА Т.А.Д. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „К. ИНС” АД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град С.. б. Б. І. №. 1. вход В, е. а. представлявано от М. Г. А. – управител сумата от 325,00 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 325,00 лева – реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :