Р Е Ш
Е Н И Е
Номер……., 09.10.2017 година, град Варна,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна
Димитрова
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 15401
по описа за 2016 г. на ВРС,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от „Ф.Ф.” АД *** против
„И.С.Д.А” ЕООД гр.Варна, ЕИК:***, представлявано от М.А.Я.и
А.В.А. *** иск за съществуване и
дължимост на следните суми: 1861.63лв. , представляваща неизплатена част от
заемна сума по чл.1 и чл.2 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 01.08.2015г.; 446.62лв. такса
ангажимент по чл.3 от Договора и 667.55лв. неустойка
за забава по чл.7 от договора, за които суми в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5565/28.09.2016г.
по ч.гр.д. № 11420/2016г. по описа на ВРС, възразена в срока по чл.415 от ГПК от
длъжниците.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: Въз основа на Договор
за продажба и прехвърляния на вземания (цесия) от
01.08.2015г. сключен по силата на чл. 99 от ЗЗД между „А.Ф." ООД, ЕИК ***,
в качеството си на цесионер и „Ф.Ф." АД, ЕИК ***,
в качеството си на цедент, „А.Ф." ООД прехвърля
на „Ф.Ф." АД всички свои ликвидни и изискуеми и
бъдещи (с ненастъпил падеж) вземания, произтичащи от Договори за заем
„Fintrade", описани в Приложение № 1 към договора, включително и
процесното. В изпълнение на задължението си по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД „А.Ф." ООД е упълномощило „Ф.Ф." АД да
уведоми длъжниците, чийто вземания са включени в предмета на договора за цесия.
„А.Ф." ООД, в качеството си на цедент изрично упълномощава цесионерът „Ф.Ф."
АД, да уведоми длъжниците за сключения между тях договор за
цесия. На ответниците „И.С.Д.А" ЕООД и А.В.А. са изпратени
уведомления за цесия с писмо с обратна разписка, изпратено на дата 22.03.2016г., но същите не са получени. С оглед изложеното
по-горе прилагат към настоящата искова молба и уведомление за сключения договор
за цесия до двамата ответници „И.С.Д.А" ЕООД и А.В.А..
Вземането
към ответниците произтича от Договор за кредитна линия Fintrade №
1000885/6/3/2015г., сключен между „А.Ф."
ООД, ЕИК ***, в качеството си на кредитодател от една страна
и от друга „И.С.Д.А" ЕООД, в качеството си на кредитополучател и А.В.А., в
качеството си на солидарен длъжник. Съгласно чл.
1 и чл. 2 от сключения договор на
ответника/кредитополучател „И.С.Д.А" ЕООД е предоставен паричен заем под
формата на кредитна линия в размер на 1900 лева (хиляда и деветстотин лева),
като с подписването на сключения договор кредитополучателят е удостоверил
получаването на сумата, като договорът има силата на разписка за предадената,
съответно получена сума. Кредитодателят е предоставил на
длъжника кредита, предмет на договора за срок от една година считано от датата
на подписване на същия. По сключения между страните
договор за заем, заемната сума е била предадаена от заемодателя на заемателя в
деня на сключване на договора в брой за което е издаден разходен касов ордер №
00001344/6/3/2015г. за сумата от хиляда и
деветстотин лева. По силата на чл. 3,
ал.1, т.З от договора кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума
за срок от 1 (една) година, считано от датата на подписването му. Страните са уговорили и такса ангажимент за ползване на кредита по
чл. 3, ал. 1, т. 1, представляваща 6% от
усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не
по-малко от 30 лева, като таксата се начислява на всеки първи ден от всеки
14-дневен период върху усвоената, но непогасена главница към този ден. Падежът на първата вноска е 6/17/2015г., а всяка следваща е дължима
на 14-ия ден, след падежа на предишната. Уговорена е и
неустойка по чл. 7, ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят
изпадне в забава за плащане на минималната погасителна вноска или главница,
както следва: на четвъртия, осмия и дванадесетия ден забва се начислява
еднократна неустойка в размер на 0,6% от общото задължение по договора, което е
равно на сбора от усвоена и непогасена главница плюс дължима и непогасена такса
ангажимент;
на шестнадесетия,
деветнадесетия, двадесет и втория и двадесет и петия ден забва се начислява
еднократна неустойка в размер на 1% от общото задължение по договора, което е
равно на сбора от усвоена и непогасена главница плюс дължима и непогасена такса
ангажимент;
на тридесетия ден забва
се начислява еднократна неустойка в размер на 2% от общото задължение по
договора, което е равно на сбора от усвоена и непогасена главница плюс дължима
и непогасена такса ангажимент;
на
четиридесет и първия ден забва се начислява неустойка в размер на 20% върху
всичко дължимо по договора.
По
силата на чл. 7, ал.2 от
договора страните са се съгласили, че всички задължения по сключения договор за
паричен заем стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава за
плащане от кредитополучателя от която и да е погасителна вноска с повече от 30
(тридесет) календарни дни. Предсрочната изискуемост
настъпва автоматично с осъществяване на посочените в предходното изречение
условия, без да е необходимо кредитодателят изрично да я обявява. Ответникът/кредитополучател е допуснал забава в заплащането на
минималната погасителна вноска, поради което на основание чл. 7, ал. 2 от Договора, вземанията по
Договора са станали автоматично изцяло предсрочно изискуеми на дата
05.04.2016г.
В
молбата се твърди,
че към датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК, както и към настоящия момент ответниците не са заплатили дължимите
от тях суми, нито към новия, нито към стария кредитор като същите са изпаднали
в забава 145 дни просрочие, поради което заемът е изискуем, ведно с начислената
неустойка съгласно чл. 7 от сключения договор.
Към
настоящия момент ответниците са изпаднали в забава в забава 145 дни просрочие,
поради което заемът е изискуем, ведно с начислената неустойка съгласно чл.
7 от сключения договор, като общо дължимият размер на задълженията по сключения
договор възлиза на 2975,80 лева (две хиляди
деветстотин седемдесет и пет лева и 80 ст.), от които:1861,63 лева
(хилядаосемстотин шестдесет и един лева и 63 ст.) - неплатена
част от заемна сума по чл. 1 и чл. 2 от договора;
446,62
лева (четиристотин четиридесет и шест лева и 62 ст.) - такса
ангажимент по чл. 3 от договора;
667,55
лева (шестстотин шестдесет и седем лева и 55 ст.) - неустойка
за забава по чл. 7 от договора. Молят
съда да постанови решение с което да признае съществуване и дължимост на
процесните суми. Претендират разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответниците
оспорват исковете като,
недопустими, алтернативно
неоснователни по основание и
размери. Оспорват истинността на представени с исковата молба доказателства,
като твърдят че не са уведомявани за цесията. В
съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.
Съдът, след преценка на представените и допълнително
събрани доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа
страна: Със Заповед № 5565/28.09.2016г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 11420/2016г.,
съдът е Разпоредил Длъжниците „И.С.Д.А” ЕООД
гр.Варна, ЕИК:***, представлявано от М.А.Я.и А.В.А. с ЕГН-********** *** да
заплатят на ищеца следните суми: 1861.63лв. ,
представляваща неизплатена част от заемна сума по чл.1 и чл.2 от Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.08.2015г.;
446.62лв. такса ангажимент по чл.3 от Договора и
667.55лв. неустойка за забава по чл.7 от договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2016г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 460лв., направени по
делото разноски. В срока по чл.414 ГПК, длъжниците са възразили срещу
издадената заповед за изпълнение.
С
исковата молба са представени писмени доказателства, че между ответниците и „А.Ф." ООД, ЕИК *** е сключен Договор за кредитна
линия Fintrade № 1000885/6/3/2015г.
По силата н този договор кредитополучател
е „И.С.Д.А" ЕООД, а ответника А.В.А. е солидарен длъжник. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от сключения договор на ответника/кредитополучател „И.С.Д.А"
ЕООД е предоставен паричен заем под формата на кредитна линия в размер на 1900
лева (хиляда и деветстотин лева), като с подписването на сключения договор
кредитополучателят е удостоверил получаването на сумата.
Договорът в тази си част има силата на разписка
за предадената, съответно получена сума. Кредитодателят е
предоставил на длъжника кредита, предмет на договора за срок от една година
считано от датата на подписване на същия.
Заемната
сума е предадаена от заемодателя на заемателя в деня на сключване на договора в
брой за което е издаден разходен касов ордер № 00001344/6/3/2015г.
Съгласно
чл. 3, ал.1, т.3
от договора кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума за срок от
1 (една) година, считано от датата на подписването му. Страните са уговорили и такса ангажимент за ползване на кредита по
чл. 3, ал. 1, т. 1, представляваща 6% от
усвоената главница за всеки 14-дневен период от ползването на кредита, но не
по-малко от 30 лева, като таксата се начислява на всеки първи ден от всеки
14-дневен период върху усвоената, но непогасена главница към този ден. Падежът на първата вноска е 6/17/2015г., а всяка следваща е дължима
на 14-ия ден, след падежа на предишната. Уговорена е и
неустойка по чл. 7, ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят
изпадне в забава за плащане на минималната погасителна вноска или главница,
както следва: на четвъртия, осмия и дванадесетия ден забва се начислява
еднократна неустойка в размер на 0,6% от общото задължение по договора, което е
равно на сбора от усвоена и непогасена главница плюс дължима и непогасена такса
ангажимент;
на шестнадесетия,
деветнадесетия, двадесет и втория и двадесет и петия ден забва се начислява
еднократна неустойка в размер на 1% от общото задължение по договора, което е
равно на сбора от усвоена и непогасена главница плюс дължима и непогасена такса
ангажимент;
на тридесетия ден забва
се начислява еднократна неустойка в размер на 2% от общото задължение по
договора, което е равно на сбора от усвоена и непогасена главница плюс дължима
и непогасена такса ангажимент;
на
четиридесет и първия ден забва се начислява неустойка в размер на 20% върху
всичко дължимо по договора.
По
силата на чл. 7, ал.2 от
договора страните са се съгласили, че всички задължения по сключения договор за
паричен заем стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава за
плащане от кредитополучателя от която и да е погасителна вноска с повече от 30
(тридесет) календарни дни. Предсрочната изискуемост
настъпва автоматично с осъществяване на посочените в предходното изречение
условия, без да е необходимо кредитодателят изрично да я обявява. Ответникът/кредитополучател е допуснал забава в заплащането на
минималната погасителна вноска, поради което на основание чл. 7, ал. 2 от Договора, вземанията по
Договора са станали автоматично изцяло предсрочно изискуеми на дата
05.04.2016г.
С
Договор за продажба и прехвърляния на вземания (цесия) от 01.08.2015г.
сключен по силата на чл. 99 от ЗЗД
между „А.Ф." ООД, ЕИК ***, в качеството си на
цесионер и „Ф.Ф." АД, ЕИК ***, в качеството си на
цедент, „А.Ф." ООД прехвърля на „Ф.Ф."
АД всички свои ликвидни и изискуеми и бъдещи (с ненастъпил
падеж) вземания, произтичащи от Договори за заем „Fintrade", описани в
Приложение № 1 към договора, включително и процесното. В изпълнение на задължението си по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД „А.Ф." ООД
е упълномощило „Ф.Ф." АД да уведоми длъжниците,
чийто вземания са включени в предмета на договора за цесия. „А.Ф." ООД, в качеството си на цедент изрично упълномощава цесионерът „Ф.Ф."
АД, да уведоми длъжниците за сключения между тях договор за
цесия.
Безспорно
се установява от представената част от приложение № 1 към договора, представено
с исковата молба, че в същото фигурира договор за кредит 1000885/03.06.2005г.,
с кредитополучател „И.С.Д.А” ЕООД с управител А.В.А..(лист
9 от делото).
В исковата
молба се твърди че на ответниците „И.С.Д.А" ЕООД и
А.В.А. са изпратени уведомления за цесия с писмо с обратна разписка, изпратено
на дата 22.03.2016г., но същите не са получени, но доказателства за това не са представени до
приключване на делото. Такива уведомления са приложени към исковата молба (лист
32 и 33 от делото).
От назначената и приета без
възражения от съда и страните ССчЕ се установява, че общият размер на водените
при ищеца вземания срещу двамата ответници възлиза на 2951.98лв. в който се
включва усвоена и непогасена главница в размер на 1861.63лв., 422.80лв. нечислени
непогасени такси ангажимент и 667.55лв. начислени наказателни такси за периода
28.02.2016г. – 05.04.2016г.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните изводи:
Уважаването на иска по чл.422 ГПК
предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно:
между страните да е съществувало валидно договорно правоотношение; ищецът да е
изправна страна по последното и да е изпълнил своите задължения;
ответникът/ците да не е извършил дължимата насрещна престация, в твърдяния
размер; да е налице изпадане в забава – т.е. вземането да е изискуемо. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Конкретното проявление на тази разпоредба в настоящия случай означава, че
ищцовата страна, под страх, да не докаже основателността на исковата си
претенция, следва да осъществи едно главно, пълно и пряко доказване на
твърдението, че ответникът дължи претендираните суми, т.е. да ангажира онези
доказателствени средства, чрез които да създаде абсолютна достоверност, сигурно
убеждение на съда в истинността на това фактическо твърдение. Или в хода на производството по иск по чл.422 ГПК в тежест на ищеца
е да докаже, че спорното право е възникнало, а на ответника - фактите, които го
погасяват, изключват или унищожават.
Правопораждащият факт,
на който ищецът основава вземането си в настоящия казус е Договор
за кредитна линия „Fintrade, съгласно който и при сключването на договора
кредитодателят „А.Ф.“-ООД-София е предоставил на
кредитополучателя „И.” ЕООД *** паричен заем, под
формата на кредит на линия, в размер на 1900 лева. По делото е безспорно
установено, че ответниците са изпаднали в забава 145 дни просрочи, поради което
отпуснатият им заем е станал изискуем ведно с договорена неустойка и такса
ангажимент.
„А.Ф.”
ООД, *** видно от представените по делото доказателства е дружество
вписано като небанкова финансова институция по чл. 3 от ЗКИ и по силата
на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен
посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Отпускането на кредити е
банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на Банките по силата на
чл. 2 ал. 1 от ЗКИ и за да
упражнява тази дейност финансовата институция следва да е получила лиценз за
извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството,
че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на
потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният
между финансовата институция и ответниците договор за кредит няма
характера на договор за банков кредит по чл. 430 от
ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД.
В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда
на чл. 290 от ГПК, а именно решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. №
610/2011 г., І т.о., ТК, в което освен относно характера на правоотношението се
приема също, че „Клаузата, включена в договор за заем за потребление за
предсрочна изискуемост при настъпване на определени условия и свързана с
неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума не противоречи на
предсрочна изискуемост длъжникът загубва преимуществото на срока, като
последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по
силата на настъпване на законовите предпоставки по чл. 71 ЗЗД.“
ВКС приема, че „при уговорена в договора за заем за
потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към
този момент анюитетни вноски, вкл. в
частта им за възнаградителни лихви и такси“
Съгласно задължителната
практика, въведена с т. 18
на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС „в хипотезата на предявен иск
по чл.422, ал.1 от ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.“
При съобразяване на
цитираната задължителна практика на ВКС въззивният съд приема, че тъй
като ответниците са сключили договор за кредит с небанкова финансова
институция по отношение на договора за кредит не намира приложение т. 18
на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента на настъпване на
предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит. В този смисъл е и определение № 41/11.01.2016 г. по гр.д. №
4606/2016 г., ІV г.о., ГК на ВКС, постановено по реда
на чл. 288 от ГПК.
В
конкретната хипотеза на основание клаузата в договора за кредит, която
предвижда автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на която й да е
погасителна вноска с повече от 30 дни, предсрочната изискуемост автоматично е
настъпила на дата 05.04.2016г. съгласно заключенето на
вещото лице по приета и неоспорена ССчЕ.
Безспорно се установява от представените по делото уведомления за
извършено прехвърляне на вземания от „А.Ф.” ООД ***
чрез „Ф.Ф.” АД, ***, че ищецът е
уведомил ответниците за сключения договор за цесия от 01.08.2015г. за прехвърлянето на вземането им, като е посочена и
банкова сметка ***. По делото няма данни за връчване на уведомленията преди
подаване на исковата молба, поради което следва да се приеме, че същите са
връчени на ответниците от съда ведно с исковата молба на 05.12.2016
г., който факт следва да бъде взет предвид от съда при условията на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
При
наличие на изрична клауза в договора за цесия, с
която цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците по
договорите за кредит, чиито вземания са прехвърлени с договора за цесия и
наличие на изрично писмено уведомление от страна нацесионера, в качеството на
представител на цедента по реда на чл. 99 ал.
3 от ГПК, съдът приема, че договорът за цесия е породил валидно правно
действие по отношение на длъжниците на прехвърленото вземане, в конкретният
случай двамчата ответници в производството от момента на постъпване
на отговор от ответниците на 07.04.2017г., доколкото призовките по чл.131 от ГПК са върнати в цялост с отбелязване, че са залепети на адресите на
ответниците на 07.03.2017г.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.2 от ЗЗД при
цесия прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, т. е. цесионерът придобива вземането в
този вид и с тези характеристики, които то е имало у стария кредитор.
Съдът приема, че по делото се установи надлежно
съобщаване на цесията на ответниците съобразно изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това
изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено от
името на стария кредитор по изрично пряко упълномощаване от цедента по силата
на приетото пълномощно. Не се касае до лично и незаместимо действие, поради
което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още повече, че
длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение
не е направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение №
40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
Предвид изложеното
исковете се явяват основателен и доказани
до размерите установени от вещото лице и
като такива следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на
спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 659.15лв., съразмерно
уважената част от исковете, включващи внесена държавна такса от 114.47лв.,
депозит за вещо лице в размер на 150лв. и 400лв., реално изплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
На осн. т. 12 на ТР
№ 4/2013 г., в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в заповедното
производство разноски в размер на 460лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.240, ал.1 вр. чл.79,
ал.1, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД, че „И.С.Д.А” ЕООД
гр.Варна, ЕИК:***, представлявано от М.А.Я.и А.В.А. с ЕГН-********** ***, двамата със съдебен адрес ***, чрез адв.И.Л.- САК, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на кредитора „Ф.Ф.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис 34, чрез адв. А.Н. – САК, следните
суми: 1861.63лв., представляваща
главница за по Договор за кредитна линия
Fintrade № 1000885/6/3/2015г., сключен между
длъжниците и „А.Ф.” ООД, сумата от 422.80лв.
представляваща такса ангажимент
по чл.3 от Договора, като в останалата
част и до пълният претендиран размер от 446.62лв. отхвърля иска като
неоснователен, както и сумата от 667.55лв.
неустойка за забава по чл.7 от договора за периода 28.02.2016г. – 05.04.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, сключен ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК-26.09.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично
задължение № 5565/28.09.2016г. по ч. гр.д.№ 11420/2016г
на ВРС.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „И.С.Д.А”
ЕООД гр.Варна, ЕИК:***, представлявано от М.А.Я.и А.В.А.
с ЕГН-********** ***, двамата със съдебен адрес ***, чрез адв.И.Л.- САК, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Ф.Ф.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, офис 34, чрез
адв. А.Н. – САК,
сумата от 659.15лв
разноски в настоящото производсто, съразмерно
уважената част от иска, както и сумата
от 460лв., разноски в заповедното производство
по ч. гр.д.№ 11420/2016г
на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му страните пред Варненски окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: