Определение по дело №71047/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 26392
Дата: 7 октомври 2022 г. (в сила от 7 октомври 2022 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20211110171047
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26392
гр. София, 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110171047 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.11.2022 г. от 11:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
К. Б. Б. е предявила срещу Д. Г. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 231, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 101,96 лева, представляваща изискуеми
вземания съгласно чл. 12 от Договор за наем от 20.01.2019 г. и Договор за наем от
20.01.2020 г. за извършени и заплатени от страна на наемодателя суми за дребни поправки,
отнасящи се до повреди, дължащи се на обикновено употребление, ведно със законната
лихва от 10.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД за сумата 4653,03 лева, представляваща заплатени от страна на наемодателя
разходи за комунални услуги, изискуеми съгласно чл. 10 от сключените между страните
Договор за наем от 20.01.2019 г. и Договор за наем от 20.01.2020 г., ведно със законната
лихва от 10.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени Договор за наем от
20.01.2019 г. и Договор за наем от 20.01.2020 г. за имот в гр. София, ......................................
Било уговорено заплащането на разходите за ел. енергия, вода, топлоенергия и всички други
консумативи за предходния месец, свързани с ползването на имота, да се заплащат до 25-то
число на текущия месец. Сочи, че ответницата е в неизпълнение на задълженията си още от
2018 г., като често е забавяла, а понякога дори не заплащала задълженията си за посочените
в т. 10 от договорите разходи за комунални услуги. Страните сключили споразумение на
28.01.2019 г., по силата на което ответницата заплатила дължимите консумативи към
1
„Топлофикация София“ ЕАД до 20.03.2019 г. След това погасяване на задълженията
ответницата изпаднала в ново неизпълнение на задълженията си по чл. 10 от договора за
наем от 20.01.2019 г. като към 14.11.2019 г. дължимите суми били в размер на 2223,22 лева,
съгласно получено писмо с изх. № Г–27359/14.11.2019 г. на „Топлофикация София“ ЕАД. С
оглед влошените отношения между страните на 22.09.2020 г. ищцата прекратява процесния
договор за наем от 20.01.2020 г. с ответницата. При съставянето на констативния протокол
за напускането на имота от ответницата на 14.09.2020 г. се установила липса на пердета в
хола, надраскани стени, счупен душ и два броя контакти, счупена врата на стая, липса на
корниз и перде в кухнята, липса на дистанционно за климатик, счупена батерия на мивка в
кухнята, а след засичане на показанията на водомерите и на база на касова книга за
дължимите суми към ЕС се констатирало, че се дължат суми към входа в размер на 250 лева.
Ищцата твърди, че за да избегне начисляването на лихви за просрочие към комуналните
оператори е заплатила дължимите суми към „Топлофикация София“ ЕАД, „ЧЕЗ Електро
България“ АД и „Софийска вода“ АД, възлизащи в общ размер на 4185,53 лева. Освен това
погасила и задълженията за разходи за входа. Заявява, че по отношение на нанесените вреди
от наемателя е извършила разходи за тяхната поправка в общ размер на 101,96 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По иска с правно основание чл. 231, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи
съществуването на облигационно правоотношение с ответника по Договор за наем от
20.01.2019 г. и Договор за наем от 20.01.2020 г., че е предоставила на ответницата за
ползване имота, предмет на договорите, в следствие на което за последната е възникнало
задължение да понесе разходите, свързани с дребните поправки, отнасящи се до повреди,
които се дължат на обикновено употребление, действителното възникване на твърдените в
исковата молба повреди, че ответницата е ползвала предоставения имот през процесния
период, прекратяването на договора и размера на претенцията за дребни поправки.
В тежест на ответницата при доказване на горните обстоятелства е да докаже
възраженията си или че е платила.

По иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи
съществуването на облигационно правоотношение с ответницата по Договор за наем от
20.01.2019 г. и Договор за наем от 20.01.2020 г., че е предоставила на ответницата за
ползване имота, предмет на договорите, в следствие на което за последната е възникнало
задължение да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта, че ответницата е ползвал
предоставения имот през процесния период, прекратяването на договора и размера на
претенцията.
В тежест на ответницата при доказване на горните обстоятелства е да докаже
възраженията си или че е платила.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
2
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3