Определение по дело №394/2013 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 януари 2014 г.
Съдия: Надя Спасова Георгиева Савова
Дело: 20131500200394
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 август 2013 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д  Е Л Е Н И Е

 

 

 

                гр.Дупница, 13 януари 2014 г.

 

 

 

            КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия,  в открито съдебно заседание на тринадесети януари  две хиляди и четиринадесета година в състав:

                              

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

 

 

Н. Г.

 

Т.Г.

Т.П.

 

при участието на прокурора

К. Б.

 

и съдебния секретар

Е.С.

 

разгледа докладваното от съдия

Н. Г.

 

наказателно общ характер дело №394 по описа на Кюстендилски окръжен съд за 2013 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд,  след постановяване на присъда по НОХД № 394/2013 г. по описа на КОС, в с.з. на 13 януари 2014 г., невлязла в сила,  служебно се занима  с взетата по отношение на подсъдимия  К.Б.К.  с ЕГН ********** мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на  500 (петстотин) лева  и като не намери основания за изменяване или отменяването й, предвид наложеното му наказание  счете, че следва да я потвърди.

С оглед на горното и на осн.чл.309, ал.1 НПК, съдът

 

                                   О П Р Е Д Е Л И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА         взетата по отношение на подсъдимия К.Б.К.  с ЕГН **********    мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 500 (петстотин) лева

 

Определението може да се обжалва и протестира пред САС в 7-дн.срок, считано от днес.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1/

 

                                                                         2/

                                                                                         

 

 

Съдържание на мотивите

Мотиви  по НОХД № 394/2013 г. по описа на КОС

КОП е повдигнала и предявила обвинение срещу подс.                                                             К.Б.К.  с ЕГН **********, за това, че на 11.07.2012 г. в с.Мало село, община Бобов дол, на третокласен път ІІІ -623, при км.4+300 при управляване на МПС - лек автомобил марка "***", модел ****, с регистрационен № ****, собственост на К.Д.Б. ***, е нарушил правилата за движение по:

- чл.5, ал.З, т.1 ЗДП, като е управлявал пътното превозно средство под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта 1,62 %о;

-    чл. 20, ал.1 ЗДП, като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал във и след кривата на ляв завой, от което е последвало нарушение устойчивостта на автомобила;

-    чл.20, ал.2 ЗДП, като при избиране скоростта на движение не се е съобразил с конкретните условия на видимост при движение на светлини от фаровете на автомобила в конкретния участък на пътя - ляв завой

и по непредпазливост е причинил смъртта на Ю.Х. Д. от с. Мало село, община Бобов дол, като деянието е извършено в пияно състояние (концентрация на етилов алкохол в кръвта на К. 1,62 на хиляда)-престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б."б", пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1,пр. 3 от НК.

      Конституирани на осн.чл.271, ал.6 НПК като частни обвинители  по делото са наследниците  по закон на пострадалия К.Д.Б., а именно- Б.Ю.Х., М.Ю.Х. и С.Ю.Х.

  По време на съдебните прения прокурорът е поддържал обвинението  по съображения за неговата доказаност  от събраните по делото  доказателства. Пледирал е за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание лишаване от свобода, което да се определи към средния, предвиден размер за престъплението  и  наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години.

Повереникът на частните обвинители – адв. С. е пледирал за осъдителна присъда поради доказаност на обвинението и за налагане на наказание лишаване от свобода – ефективно, около и над средния предвиден в закона размер за престъплението, както и за налагане на наказанието ЛПУ на МПС.

Адв. Д., като защитник на подсъдимия, е молила, ако съдът счете, че по безспорен и категоричен начин е доказано авторството на подсъдимия в престъплението, да му  наложи наказание при условията на чл. 55 НК, поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, за каквито е посочила  добри характеристични данни на подсъдимия, тъй като е работещ, грижовен към роднините си,   с чисто съдебно минало, без други висящи наказателни производства, стореното се явява изключение в живота му, за което съжалява и влиянието на същото върху психическото му здраве, младата възраст, критичност към стореното,  обяснения за обстоятелствата, които си спомня. Предвид на изложеното  е молила наказанието да се определи в размер на 3 год. с приложение на института на условното освобождаване от изтърпяването му, на осн. чл. 66 НК. Изразила е становище, че затворническата среда не би повлияла за постигане на генералната превенция, предвидена в чл. 36 НК, като и че за превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективното изтърпяване на наказанието ЛС.

Подсъдимият К.К. не се е признал за виновен по обвинението, дал е обяснения, изразил е съжаление за стореното и е молил за по-леко наказание, такова, за каквото искане е направила и защитата.

КОС, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите на страните, прие за установено следното:

По фактическата обстановка:

Подсъдимият  К.Б.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес в същия град и настоящ в с. ****, обл. ****, ул. „***” № ***, българин, бълг. гражданин, с основно образование, фактическо съжителство, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 25.08.2005 г. и притежава кат. „В” и „М”. За времето от 2005 до 2010 г. е наказван  за нарушения по ЗДвП 6 пъти- по чл. 183, ал.1 , т. 1(неносене на определени документи); чл. 183, ал. 4, т. 3 (отм. 2012 г.); чл. 183, ал. 4, т.7 (неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан или носене на каска); чл. 182, ал. 1, т. 3 (за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място – над 21 км.); чл. 180, ал. 1, т. 1; чл. 185 ЗДП, за които са му налагани наказания глоби.

До 2012 г. подсъдимият живеел в с.****, община ***, в къщата на свидетелите Б.-родителите на баща му, които го отгледали.

На 11.07.2012 г. през деня подсъдимият  бил с баща си на близък до селото язовир, където  пили бира. После се прибрали в селото и с пострадалия Ю.Д. отишли на гости в А.-живеещ в близост до магазина в центъра на селото.

 Бащата и дядото на подсъдимия работели заедно с Ю.Д. и се познавали. Подсъдимият също  го познавал, но не бил приятел с него.

  В дома на А. компанията консумирала алкохол. Подсъдимият също пил и се чувствал леко замаян. След 20.30 часа в компанията възникнало предложение за пазаруване от магазина в с.Големо село. До него тръгнали подсъдимия и Д. с лек автомобил, управляван от подсъдимия.  Първо отишли до къщата на свидетелите Б., пред която слезли  от автомобила, с който пристигнали. После подсъдимият изкарал от двора новозакупения   л.а., марка „****” с рег. № *****, собственост   на дядо му св. К.Б.. Качил се и  св. Д., след което потеглили към централната улица на селото,   представляваща третокласен път ІІІ-623, свързващ с. Големо село, с.Мало село и гр.Бобов дол. На третокласния път автомобилът управлявал подсъдимия, а до него на предната дясна седалка седял пострадалия Д. с поставен обезопасителен колан. Подсъдимият насочил автомобила към началото на с. Мало село, за да стигнат  до предходното село-с.Големо село. На няколко метра (около 50 м.) преди табелата „Начало на населено място –с.Мало село” пътят описвал  ляв завой по посока на движението на подсъдимия. Пътната настилка била суха, изпълнена от дребнозърнест гладък асфалт. Пътното платно се състояло от два броя   ленти (по една за  двете посоки), всяка с широчина по 4.05 м, с двойна непрекъсната разделителна линия между тях. След пътните ленти имало банкет от пръст, с ширина около 1 метър. След банкета до пътната лента с посока на движение –с.Мало село-с.Големо село   имало отводнителна канавка. 

     В завоя автомобилът на подсъдимия навлязъл рязко и със скорост 102 км. Внезапно, към края на завоя, автомобилът започнал да се завърта по посока обратна на часовниковата стрелка и странично да се носи от лентата си за движение  към насрещната пътна лента. Пресякъл я,   излязъл на банкета и се ударил в дърво, намиращо се   непосредствено преди пътен знак  Д 11 –Начало на населено място-с.Мало село (показано мястото на удара на изчертаната от тройната комплексна АТМ експертиза скица на мястото на удара, на л.54 от ДП),    След удара автомобилът се обърнал на тавана и влачейки се по асфалта се върнал отново в дясната лента по посока на движенето, където се установил в статично положение с предната му част в платното, а задната-извън него.. До автомобила спрели минаващи   автомобили, сред който и този управляван от св. А.. Същата приближила до претърпелия ПТП автомобил и видяла извън него, зад задната му чадн, да лежи подсъдимия, който не бил в адекватно състояние, но й проговрил.  Вътре в автомобила останал пострадалият Ю.Д., тъй като   бил починал. На място пристигнал екип на ЦСМП Кюстендил, филиал Бобов дол, с дежурен лекар св. К.. Последният констатирал смъртта на пострадалия Давидов и тежкото състояние на подсъдимия, поради което същият веднага бил транспортиран до ФСМП – Дупница, и настанен за лечение.

От изготвената по делото съдебнохимическа експертиза се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия е 1.62 на хиляда.

От приетата по делото като компетентна и обективно изготвена съдебномедицинска експертиза от д-р Н. се установява, че смъртта на Давидов се дължи на тежката черепно-мозъчна травма (многофрагментна фрактура на череп, разкъсване и контузии на мозъка, субараханоидален кръвоизлив), довела до тежки нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната дейност с последващото им спиране. При огледа, аутопсията и проведените изследвания върху трупа на Д. вещото лице установило още пресни фрактури на две леви и четири десни ребра с кръвонасядания в меките тъкани около тях; кръвонасядания и охлузвания по меки тъкани на шия, тяло,крайници.Мозъчен и белодробен оток, остър кръвен застой във вътрешните органи. Според в.л. в случая е налице пряка причинно-следствена връзка между получените при ПТП травматични увреждания и последвалата смърт на пострадалия. Установите по трупа травматични увреждания в.л. е посочило, че са причинени по механизма на удари и/или натиск с или върху твърди, тъпи, тъпоръбести предмети, с различна форма и големина, с по-голяма сила и добре отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава в предварителните сведения -  при вътреавтомобилна травма на пътуващ с лек автомобил, блъснал се в дърво и се преобръщал – от директни удари на пострадалия от инерционно движение в части от вътрешността на автомобилното купе, в момента на удара в дървото; удари и притискане в части на купето, възможно и другият пътуващ при преобръщането на автомобила и др. Смъртта е настъпила бързо, но не минговено. Всички травматични увреждания са получени приживе.

Според   тройната автотехническа и медицинска експертиза, изготвена на дос. п-во от в.л. инж. В., инж. М. и д-р Г., приета от съда като обективна и компетентно изготвена, автомобилът се е движел със скорост не-поголяма от 102 км/ч, която е отговаряла на техническото състояние на автомобила и кореспондира с характера на пътя – въпросната крива, по която е следвало да премине автомобилът, т.е. близка е, но по-малка от критичната за преминаване 120 км, изчислена от едноличната експертиза, поддържана и от тройната. Вещите лица от тройната експертиза са описали механизма на настъпване на ПТП в т. 4.3. от експертизата си, като са посочили, че неконвенционалното поведение на автомобила е започнало в края на кръговата крива в ляв за движението на автомобила завой, която при геометрично изследване е дефинирала крива на завоя с радиус над 200 м. Вещите лица са заявили, че пътят и пътните условия, от обективна и фактическа гледна точка, не са причина за настъпилото автопроизшествие. Няма и данни за внезапна техническа причинно-следствена връзка с настъпилото автопроизшествие.  Отбелязали са, че поради извършване на движението завиване в ляв завой в нощни условия, при намалена видимост, доколкото е ограничена единствено от  фаровете на автомобила, които светят направо,  при евентуална рязка маневра с кормилото на автомобила и при несъобразена скорост за изпълнението на завоя, се предизвиква противодействие на силите на автомобила спрямо гравитацията и последствията са настъпилото ПТП. Вещите лица са категорични в експертизата, че човешкият фактор е решаващ и определящ за настъпилото ПТП-в случая -неадекватно поведението на водача, задаващ и контролиращ поведението на автомобила. Поведението на водача и   параметрите на психофизичното състояние на водача, според вещите лица,    не са били с необходимата стойност и по време, и по величина, за да овладеят динамиката на автомобила в кривата и след нея. В резултат на това според в.л.  е последвала загуба на контрол върху автомобила и  поради непознаване начините за овладяване критичното състояние  от подсъдимия  се е нарушила устойчивостта на автомобила на платното, който е започнал да се  върти по посока, обратна на часовниковата стрелка със странично носене от лентата си за движение към с.Големо село, като е напуснал платното за движение. След удара в дървото резултатната сила отново е върнала автомобила в платното, където се е претърколил и установил върху покрива на купето, като след приплъзване и окончателен разход на скорост се е установил в регистрираното положение, иксирано в огледния протокл и на снимките от фотоалбума.

 Според комплексната тройна автотехническа и медицинска  експертиза водач на автомобила е бил подсъдимият, а пострадалият е седял на предната дясна седалка, до тази на водача, с поставен предпазен колан. Този извод вещите лица  са направили въз основа на конкретните обстоятелства, при които е настъпило ПТП,  травматични увреждания по подсъдимия   и пострадалия, както и липсата на травматични увреждания по пострадалия, специфичните увреждания за водача (фрактура на трети прешлен).

В с.з. в.л.д-р Г. е допълнила, че уврежданията на пострадалия в дясната раменна област и счупени горни в дясно ребра и долни в ляво ребра, сочат най-вероятно на травма  от обезопасителен колан, поставен от седящ на седалката до водача. В.л. е отбелязала и, че когато травмата е от волан уврежданията са симетрични, а не диагонални, както при пострадалия. Според в.л. д-р Г. описаните при аутопсията на пострадалия увреждания са достатъчни, за да считат, че починалия не е бил водач, а след съпоставяне на травмите на двамата пътуващи в автомобила може да се даде категоричен извод, че водач е бил преживелия пътник, т.е. подсъдимия. И трите вещи лица, в  с.з.   са били категорични, че водач на автомобила е бил подсъдимия. В.л. Г. е уточнила и че, ако починалия пътник и бил водач е следвало да има  вторични травматични увреждания по долните крайници, които биха се получили при преместване на тялото от местото на водача до мястото, на което е установено в автомобила след преустановяване на движението му, каквито липсват.

Изготвената от в.л д-р Г. съдебномедицинска експертиза на досъд.п-во, приета от съда като обоснована и обективна,  установява, че в резултат на  ПТП подсъдимия К.Б.К. е имал следните травматични увреждания:   Контузия на главата,  Мозъчно сътресение и Контузия на гръдния кош, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота;. Контузия на корема и Контузия на дясната мишница, причинили страдание; Счупване на III поясен прешлен, причинило трайно затрудняване движението на снагата. Тези травматични увреждания, в.л. е посочило, че е възможно да се получат от изпъкнали части на катастрофирал лек автомобил като водач на автомобила. Травмата на главата може да се е получила при преобръщането на автомобила по таван.Възстановяването на контузиите е за срок от 20-25 дни, а възможността за физическо натоварване на снагата е за срок от 12 м. В.л. е посочило и , че е възможно мозъчното увреждане-сътресение да е било придружено от загуба на съзнание, което понякога е придружено със загуба на спомен-амнезия.

Изложената фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимия, дадени пред съда, показанията на свидетелите Н. и К. Б., както и от показанията на св.Н., дадени по време на съдебното и досъдебно п-во, последните приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2, пр.ІІ-ро НПК, от показанията на св.А. и св.Г.К.,  от ПРОТОКОЛ за оглед на местопризшествие от 11.07.2012 г. (на л.16 от ДП), Протокол за оглед на местопроизшествие (на МПС) от 06.03.2012 г. и фотоалбуми към същите, Протокол за мед.експертиза за употреба на алкохол или др.упойващо вещество (л.27 ДП), ПРОТОКОЛ за химическа експертиза № 267/17.07.2012 г. за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, изготвена К.Н.- химик  в спец.химическа лаборатория към ОД на МВР-Кюстендил (л.25 от ДП), КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ  за проверка техническото състояние на автомобила, управляван от подсъдимия (л.86 от ДП),   от ТРОЙНА КОМПЛЕКСНА АВТОТЕХНИЧЕСКА и МЕДИЦИНСКА  ЕКСПЕРТИЗА, изготвена от инж.В., инж.М. и д-р г. (л.48 до 60 от ДП), от СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА ТРУП, изготвена от д-р Н. (л.29-32 ДП), СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА за подсъдимия, изг. от д-р Г. (л.70-72 от ДП), Медицински документи за подсъдимия и пострадалия, Препис-извлечение от акт за смърт на  Ю.Х.Д.  (л.91 от ДП), Справка за нарушител (л.88 от ДП), СУ на МПС на подсъдимия  и Свидетелство за регистрация на МПС, Удостоверение за наследници на Давидов (л.92 ДП) и справка за съдимост на подсъдимия.

 

По доказателствата:

Авторството на подсъдимия в престъплението е установено по несъмнен и категоричен начин от експертизите по делото-медицинска на труп и на подсъдимия и тройната комплексна АТМ експертиза, от медицинските документи и отчасти от гласните доказателствени средства, които в съвкупността си са установили местоположението на подсъдимия и пострадалия след ПТП и на автомобила, както и следите от придвижването на автомобила по платното   

КОС кредитира изцяло показанията на св.Н., К. и А., тъй като са последователни, ясни и категорични. Показанията на св.К. и св.А. взаимно се потвърждават относно местоположението на подсъдимия и състоянието му. Показанията на св.Н. се потвърждават от комплексната тройна АТМЕ.  

Съдът   кредитира показанията на св.Б., според които подсъдимият  е идвал с пострадалия до дома им, за да остави автомобила, с който пристигнали и за да вземе този, с който е настъпило ПТП. Показанията й, според които видяла пострадалия да сяда на седалката на водача, след като подсъдимият изкарал автомобила от двора им са ирелевантни за делото, тъй като по несъмне и категоричен начин е установено от тройната АТМЕ, че водач на автомобила по време на ПТП е бил подсъдимият.     Тези й показания не се потвърждават от др.доказателства по делото, а и дори да бяха, те не изключват авторстото на подсъдимия в престъпленето, предвид констатациите на тройната експертиза.

Механизмът на настъпване на ПТП и настъпилия престъпен резултат е изяснен по делото  чрез експертизите по делото  и гласните доказателствени средства.

 

По правната квалификация:

Действайки по описания по-горе начин, от обективна и субективна страна, подсъдимият   е осъществил признаците на престъпление, описани  в  чл.343, ал.3, пр.І-во  б”б”, пр.І-во  вр. чл.342, ал.1 от НК.

Обект на престъпление са обществени отношения,свързани с транспорта и защитени чрез наказателноправни норми в гл.ХІ, р.ІІ от Особената част на НК на РБ, а предмет на престъпление е пострадалият  от деянието на подсъдимия-Ю.Д.  на 62 г.

Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действие и се изразява, в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП предписващ задължение за водачите на МПС непрекъснато да  контролират превозните средства, които управляват. В случая според вещите лица подсъдимият е извършил резки  маневри с кормилното управление в и след кривата на левия завой, несъобразени със задължението му за безопасно управление на автомобила. В резултат на това е навлязъл в насрещната пътна лента и излязъл от нея, като се е насочил към крайпътното дърво без да се опита да спре автомобила или предприеме маневра, с която да  предотрати удара в дървото.  С неизпълнение на задължението си да избере подходяща скорост събразно пътната обстановка, като намали скоростта и   спре при възникване на опасност за движението подсъдимият е нарушил и правилото за движение по чл.20, ал.2 ЗДвП.

Предвид на констатациите на вещите лица от тройната експертиза съдът  приема, че ПТП е настъпило поради   неправилното боравене с волана на МПС от подсъдимия в резултат на което  загубил контрол над автомобила,   не   спрял  при възникналата опасност за движението и допуснал удар на автомобила в крайпътно дърво и преобръщането му. Налице е причинно -следствена връзка между  визираните правила за движение и настъпилия противоправен резултат-удар в дървото, с последващото му преобръщане на тавана и  летален изход за возещият се на предната дясна седалка до водача поради несъвместимите с живота увреждания на Давидов.

Според настоящия съдебен състав не се налага посочване като причина за настъпилото ПТП нарушаване на общата норма по чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП забраняваща управление на МПС след употреба на алкохол. Това е така, защото пияното състояние, каквото е и всяко състояние със съдържание на алкохол в кръвта над 0.5 промила, представлява квалифициращ признак на престъплението, за което е обвинен подсъдимия. Поради това следва да се приеме, че винаги то е причина за настъпилото ПТП, поради което не следва да се отчита два пъти това нарушение при индивидуализация на наказанието на подсъдимия-веднъж като адм.нарушение, довело до настъпване на ПТП и втори път като съставомерен   признак от състава на престъплението. Затова и подсъдимият е признат за невиновен за извършване на престъплението поради нарушаване на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП, за която част от обвинението е оправдан на осн.чл.304 НПК.

Субект на престъпление е подсъдимия 

От субективна  страна деянието е извършено при условията на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по см. на чл.11 ал.3 пр.І от НК. Тази т.н.”небрежност”се характеризира с два момента–отрицателен и положителен. Подсъдимият  не е предвиждал възможността да настъпят общественоопасните и вредни последици. Налице е и положителният момент при несъзнаваната непредпазливост-деецът  е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тези вредни последици. Формата на вина е извлечена от действията и цялостното поведение на подсъдимия, както и от характера и вида на допуснатото нарушение по ЗДвП.

Безспорна е причинно-следствената връзка между описаното поведение на подсъдимия и причинения вредоносен резултат.

Причините за извършване на престъплението се коренят в занижения оценъчен критерий на поведение на подсъдимия, недооценяване на създалата се пътна обстановка, проявено незачитане на законите в РБ, проявено чувство за  безотговорност .

Причинени са увреждания, съставомерни по см. на чл.343, ал.3, пр.І-во, б”б”, пр.І-во вр. с чл.342, ал.1  от НК

С оглед на горното съдът   призна подсъдимия   за виновен в извършване на това престъпление и за  невиновен, поради което на осн. чл.304 от НПК го   оправда по повдигнатото му обвинение за причиняване на ПТП поради нарушаване правилото  за движение  по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.

 

По определяне вида и размера на наказанието:

Степента на обществена опасност на деянието е относително висока, предвид вида засегнати обществени отношения,   условията на време , място, обстановка и начин на извършване на престъплението, причините, довели до него, възрастта на пострадалия. Касае се за престъпление, което е тежко по см. на чл.93 т.7 от НК, тъй като за него в особената част на НК е предвидено наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода. Предвидено е и наказание  ЛПУ на МПС, продължителността на което не бива да е по-малка от срока на наказанието ЛС.

 Степента на обществена опасност на дееца е преценена като ниска, с оглед чистото му съдебно минало, трудова ангажираност, млада възраст, съжаление за стореното.

Като отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете управлението на МПС със скорост надвишаваща значително разрешената от 50 км/час и с концентрация на алкохол в кръвта значително над допустимите от 0.5 на хиляда.    

Преценявайки горните обстоятелства, причината за управлението на автомобила от подсъдимия, знанието на пострадалия за употребеното количество алкохол от подсъдимия и невъзпирането му да го управлява, което е длъжен да стори, предвид и значително по-зрялата си възраст от тази на подсъдимия, вместо да се качи в автомобила, съдът индивидуализира наказанието при условията на чл.54 от НК–при  наличие на значителен превес на смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства, като  го определи в размер на минималния, предвиден за престъплението-3 години  лишаване от свобода.  

Не са налице  всички предпоставки от предвидените три в чл.66, ал.1 НК, поради което  институтът на условното наказание е неприложим. Според настоящия състав на КОС, липсва третата предпоставка от визираните в чл.66, ал.1 НК,  каквато е постигане целите на наказанието по чл.36 НК.  Настоящата личностна характеристика на подсъдимия, позволил си управление на МПС по несъществен повод-пазаруване от магазин, след употреба на алкохол и след като се е чувствал повлиян от него, както и предвид настъпилия резултат  налага ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, за да бъде  постигнат поправително-превъзпитателния ефект на наказанието по отношение същия и предупредително-възпиращия ефект по отношение на останалите граждани на обществото.. С оглед характера на престъплението и динамиката на извършване на тези престъпления, условното осъждане изобщо не би съдействало за постигане целите на генералната превенция.

Предвид изложените събражения наказанието е определено да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип,   тъй като подсъдимият се отнася към категорията на осъдените по чл.59, ал.1 ЗИНЗС, като извършил престъпление по непредпазливост. Типът затворническо заведение предопределя и изтърпяване на наказанието при първоначален режим „общ” съгл.чл.61, т.3 ЗИНЗС, какъвто е определен с присъдата.

При условията на чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия  и наказание   лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 години. Размерът на наказанието е определен предвид вида на извършеното престъпление и осъществяването на тази дейност по професия, което предполага постоянно управление на МПС, което създава и по-голям риск от настъпване на неблагоприятни последици. 

Такива по вид и размер наказания съдът приема, че ще  въздействат поправително-възпитателно и предупредително–възпиращо върху подсъдимия  и предупредително-възпиращо  по отношение на останалите граждани на обществото.  

В контекста на горните съображения съдът намери за неоснователно искането на защитата и подсъдимия за определяне на наказанието при усл.на чл.55 НК  и за отлагане изпълнението му на осн.чл.66, ал.1 НК

На осн.чл.189, ал.3 НПК, тъй като  подсъдимият е признат за виновен, съдът го  осъди да заплати в полза на държавата, сторените по делото разноски   в размер на сумата  1574.15 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: