№ 435
гр. Пазарджик , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200529 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Ц.“ № 24, представлявано от управителя Н. Н. М., чрез
пълномощника- адв. А.Н. от ПзАК, против Наказателно постановление № 497754-
F508802 от 02.03.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл.180 ал.2 във вр. с чл.102 ал.3 т.1 във вр. с
чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
(петстотин лева).
В бланкетната жалба се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
законовия си представител. Не се явява и процесуалния представител, редовно
призован. По делото не е представено писмено становище по същество. Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща процесуален представител,
1
който оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява обосновано становище, че
НП е издадено в съответствие с изискванията на закона, като моли съда да потвърди
същото, а жалбата да остави без уважение като неоснователна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени изложеното в
нея и становището на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП при следната установена
фактология:
Дружество „Н.“ ЕООД е данъчно задължено лице и в това си качество било
установено че не е начислило ДДС в размер на 517,11 лв. за данъчен период юни 2019
г. по извършени от него облагаеми доставки на обща стойност 3947,14лв., извършени
през данъчен период 21.06.2019г. - 30.06.2019г., и по получени доставки на услуги по
чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС на стойност 216,90 лв. по фактура № ********** от
03.06.2019 г., издадена от Booking.com B.V. 1000 ВР Амстердам, Холандия с ДДС №
NL805734958B01, за предоставена услуга- използване на онлайн резервационна
система за настаняване на Booking.com, чрез която са извършени резервации /услуги
относно настаняване/ в стопанисваното от дружеството място за настаняване- хотелски
комплекс Карина, находяща се в гр. В., местност „Вельовица“ през периода от
01.05.2019 г, до 31.05.2019 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като
не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.
При извършената на дружеството проверка било установено, че за периода
01.06.2018г.- 31.05.2019г. дружеството е реализирало облагаем оборот по смисъла на
чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер на 55 699,03лв. и е следвало да подаде Заявление за
регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 07.06.2019г. (в 7-дневен срок от изтичане на
данъчния период, през който е достигнат оборот от 50 000.00лв.). Заявлението за
регистрация с вх.№ ДДС.0000-0057782/20.06.2019г. било подадено на 20.06.2019г. по
интернет с КЕП на упълномощено лице. , т.е. със закъснение от 13 дни.
Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 05.07.2019г. на основание чл.102,
ал.1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № № 130421901665004/04.07.2019г.,
връчен на 05.07.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.3 т.1 от ЗДДС за
определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но
не е подало заявление за регистрация в срок, се приема че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е
2
следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, т.е. ако
задълженото лице „Н.“ ЕООД беше изпълнило в срок своето задължение за подаване
на Заявление за регистрация по ЗДДС, то Актът за регистрация по ЗДДС е следвало да
бъде издаден не по-късно от 21.06.2019г. и за периода от тази дата до датата на
фактическа регистрация по ЗДДС- 05.07.2019г. лицето дължи данък за извършените от
него облагаеми доставки.
При извършената проверка било установено, че основната икономическа
дейност на дружеството по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС била обект за настаняване-
хотелски комплекс „Карина“, състоящо се от шест броя апартаменти и три броя стаи в
къща за гости, СПА център, ресторант и открит басейн със застроена площ от 1500
кв.м., находящ се в гр. В., местност „Санаториума“.
При извършена последваща проверка било установено, че за периода
21.06.2019г.-30.06.2019г. задълженото лицето е извършило облагаеми доставки в
размер на 3947,14лв. Дружеството е извършило както облагаеми доставки-
настаняване, предоставено в хотел и подобни заведения и за част от доставките е
приложима ставка 9% съгласно чл.66 ал.2 от ЗДДС, така и облагаеми доставки на
стоки и услуги със ставка на данъка от 20%. Облагаемите доставки за настаняване,
предоставено в хотел и подобни заведения, за които е приложима ставка 9%, били в
размер на 2103,45лв. Облагаеми доставки със ставка на данъка от 20% били в размер
на 1843,69лв. Извършените доставки са облагаеми по смисъла на чл. 6 и чл. 9 и са с
място на изпълнение на територията на страната.
Налице били облагаеми доставки платени в брой, по ЕКАФП модел ЕКАФП:
DATECS DP-25T KL ФУ № DT508668 с ФП 02508668, въведен в експлоатация на
27.09.2018г. в обект за настаняване- хотелски комплекс „Карина“ в размер на 2168,69
лв. За периода има издадени 4 бр. фактури от № 71 до № 74 с предмет- нощувки на
обща стойност 1778,45лв. с плащане по сметка. По разплащателната сметка на лицето
BG05UNCR70001523377608, в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД били постъпили суми,
касаещи облагаеми доставки в размер на 1532,98лв. За посочения период нямало
анулирани фактури, издадени ръчно и/или сторно касови бележки.
Размерът на неначисления ДДС за извършените облагаеми доставки на обща
стойност 3947,14лв. бил в размер на 480,96лв. Ако задълженото лице е било
регистрирано по ЗДДС през периода юни 2019г., както е следвало да бъде, за него е
щяло да възникне задължение да начисли ДДС за извършените от него облагаеми
доставки по реда и сроковете по чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, да посочи данъчната
основа и начисления данък в справката-декларация за данък върху добавената
3
стойност, която е следвало да подаде в ТД на НАП- Пловдив, офис Пазарджик в срок
до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.07.2019
г. вкл.
При проверката било установено, че дружеството-жалбоподател и че като
задължено лице по чл.3 ал.1 от ЗДДС, установено на територията на страната е
получило услуги с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл.21 ал.2
от ЗДДС, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82,
ал. 2, т.З от ЗДДС, като не е подало в ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик
заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС в законоустановения
срок- не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал
изискуем, като в настоящия случай до 02.11.2018 г. Съгласно общите условия на
договора с Booking.com B.V., комисионната за резервации се фактурира на календарен
месец, като така издадената фактура следва да бъде разплатена в 14-дневен срок от
издаването й. В изпълнение на уговореното с договора, във фактура №
**********/03.06.2019 г. било отбелязано, че същата подлежи на разплащане на
16.06.2019 г. и е платена на 12.06.2019 г. Тъй като в случая се касае за доставка с
поетапно изпълнение съгласно чл.25 ал.4 от ЗДДС, данъчното събитие настъпва на
датата, на която плащането е станало дължимо, а именно на уговорената от страните
дата- 16.06.2019 г. Предвид факта, че услугата е платена преди датата на възникване на
данъчното събитие, ДДС става изискуем на датата на извършеното авансово плащане в
съответствие с чл.25 ал.7 от ЗДДС, а именно на 12.06.2019 г. Задълженото лице е
следвало да начислява ДДС за получените доставки на услуги по чл.82 ал.2 т. 3 от
ЗДДС, ако беше спазило 7-дневния срок за подаване на заявление за регистрация по
чл.97а ал.1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбите на чл.86, ал. 2, пр. 2 от ЗДДС, данъкът е дължим в
случаите когато не е издаден данъчен документ или не е издаден в срока по този закон-
за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем- юни 2019 г. Ако през
периода 01.06.2019 г, - 31.06.2019 г. лицето беше регистрирано по ЗДДС, за него щеше
да възникне задължение за начисляване на данъка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в
размер на 36,15 лв., като същото е следвало да издаде протокол на основание чл. 117,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъка е станал изискуем,
като впише в него вида на услугата, датата на възникване на данъчното събитие по
доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието за начисляване на
данъка и размера на данъка и да отрази в дневника за продажби за месец юни 2019 г.
получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82,
ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Също така е следвало да посочи данъчната основа и начисления
данък в справката-декларация за данък върху добавената стойност, която е следвало да
подаде в ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик в срок до 14-то число на месеца,
4
следващ съответния данъчен период, а именно до 14.07.2019 г.
На основание чл. 67, ал, 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в
договорената цена, поради което размерът на данъка бил определен по формулата в чл.
53, ал. 2 от ППЗДДС. Неначисления ДДС бил определен с протокол за извършена
проверка Обр.№ОКд-172 cep. АА № 0696779/18,09.2019 г.
Нарушението било извършено на 15.07.2019 г. в гр. Пазарджик. Същото било
установено с Акт за регистрация по ЗДДС 130421901665004/04.07.2019 г. Нарушението
и извършено за първи път.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.180 ал.2 от ЗДДС във вр. с
чл.102 ал.3 т.1 вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, поради което А.Б.- главен инспектор по
приходите в ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик съставила АУАН № F508802 от
19.09.2019 г. срещу „Н.“ ЕООД в присъствието на управителя на дружеството, на
който бил предявен и връчен срещу подпис.
Въз основа на съставения акт на 02.03.2020 г. било издадено атакуваното НП. То
било връчено на управителя на санкционираното дружество на 15.03.2021 г., видно от
разписката към НП. Жалбата против НП е подадена от надлежно упълномощен от
управителя на наказаното дружество адвокат чрез АНО по пощата на 18.03.2021 г.
(видно от пощенското клеймо на плика на л.5 от делото) до РС- Пазарджик, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП
пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя А.Б., които като
категорични, съдът напълно кредитира, независимо, че свидетелят е служебно
обвързан с АНО. В същото време тази свидетелка няма никакъв личен мотив да
уличава дружеството-жалбоподател като му приписва поведение или деяние, което
обективно да не е извършило.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е
задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и
правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна
съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
5
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в
присъствието на свидетел и на нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга
на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на нарушението. НП
също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен. В АУАН и НП
нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства-
елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна
квалификация.
Установи се безспорно поделото, а не се оспорва и с подадената въззивна жалба,
че „Н.“ ЕООД е било задължено лице по чл.3 ал.1 от ЗДДС, установено на територията
на страната, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната
съгласно чл.21 ал.2 от ЗДДС, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от
получателя по чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС.
Не е спорно и това, че дружеството използва услуги от „Booking”- холандско
дружество, което не установено на територията на страната. Установи се и това, че в
данъчния период 21.06.2019 г.- 30.06.2019 г. дружеството-жалбоподател е получило
доставка на услуга по чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС на стойност 216,90 лева по фактура
№**********/03.06.2019 г. за предоставена услуга- - резервация за настаняване чрез
„Booking”, като резервацията и услугата е направена през м. май 2019 г. Няма спор, че
в този период дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, а е следвало да се
регистрира съгласно чл.97а от ЗДДС, заради използваните услуги на холандското
дружество.
Установи се по несъмнен начин, че дружеството за същия данъчен период-
21.06.2019 г.- 30.06.2019 г. е извършило облагаеми доставки в размер на 3 947,14 лева,
а именно настаняване, предоставено в хотел и подобни заведения и стоки и услуги.
Доставките са били платени в брой и отразени в експлоатираното в обекта на
дружеството фискално устройство, както и с 4 фактури за нощувки, по които
плащането е извършено по банков път.
Както се посочи вече дружеството е било получател по фактура
№**********/03.06.2019 г., издадена от Booking.com B.V. 1000 ВР Амстердам,
Холандия с ДДС № NL805734958B01 за предоставена услуга- използване на онлайн
резервационна система за настаняване на Booking.com, чрез която са извършени
резервации /услуги относно настаняване/ в стопанисваното от дружеството място за
настаняване, подробно описано по-горе.
Според общите условия на онлайн доставчика на услугата Booking.com /т.
6
2.3.1./ за всяка резервация извършена на Платформите от Гост за Стая, „Н.“ ЕООД
заплаща комисионна на Booking.com, калкулирана в съответствие с т. 2.3.2. от общите
условия, която се фактурира на календарен месец, а плащането следва да се извърши в
съответствие с т. 2.4 и сл. в 14-дневен срок от издаването на фактурата. Няма
съмнение, че посочената фактура е подлежала на разплащане на 16.06.2019 г., но е
била платена авансово на 12.06.2019 г. Доколкото в конкретния случай се касае за
доставка с периодично изпълнение /чл.25 ал. 4 от ЗДДС/, данъчното събитие настъпва
на датата, на която плащането е станало дължимо- 16.06.2019 г., но предвид факта, че
услугата е платена преди датата на възникване на данъчното събитие, ДДС е станало
изискуемо на датата на извършеното авансово плащане /чл.25 ал.7 от ЗДДС/, а именно
на 12.06.2019 г.
С оглед на всичко това е несъмнено, че по силата на чл. 97а ал. 4 от ЗДДС,
дружеството е било длъжно за подаде заявление за регистрация по ЗДДС не по[1]късно
от седем дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (12.06.2019
г.), а именно до 05.06.2019 г. за дружеството-жалбоподател е възникнало задължение
да подаде заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а ал. 1 от ЗДДС, което
свое задължение обаче той не е изпълнил.
Специфичното в настоящия казус е това, че за разлика от обичайните случай,
когато данъкът се начислява на продавача, тук е налице продажба на услуги, при които
данък се начислява при получателя. В конкретния случай услугата е за ползване на
електронна платформа за резервации. Данъкът, който трябва да начисли, изисква да
бъде регистрирано по ДДС лицето, което получава услугата. В същото време, за да се
регистрира по ДДС лицето трябва да подаде заявление преди данъчното събитие.
Данъчното събитие в случая е или падежа на плащането по фактурата за получаване на
услуги, или ако има по-ранно плащане, то тогава ще е авансовото плащане, както е
предвидено в чл.25 ал.7 от ЗДДС.
При това положение съвсем правилно приходната администрация е приела, че
дружеството е следвало да подаде заявление, за да бъде регистрирано по чл.97а от
ЗДДС в срок до 05.06.2019 г., което обаче то не е направило. То е подало заявление за
регистрация по ДДС на 20.06.2019г., но на основание чл.96 ал.1 от ЗДДС, заради
достигнат облагаем оборот, но е имало основание да се регистрира по ДДС много
преди това и то по реда на чл.97а от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.180 от ЗДДС предвижда санкция за лицата, които като са
били длъжни, не са начислили данък в предвидените от закона срокове, като ал.2 на
посочената разпоредба предвижда санкция за лицата и в случаите, когато лицето не е
начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало
7
по този закон в срок.
Установено е, че с оглед на така констатираното, неначисления ДДС за
посочения период, изчислен по формулата, описана в чл.53 ал.2 от ППЗДДС е в размер
на 517,11 лева. Няма съмнение, че ако дружеството бе регистрирано по ЗДДС щеше да
подаде и справка-декларация, в която да отрази данъчната основа и начисления данък
добавена стойност, в срок до 14-то число на месеца следващ съответния данъчен
период, в случая м. юни 2019 г., т.е. до 14.07.2019 г. Безспорно се установи, че
дружеството не е подало справка-декларация в законоустановения срок и на 15.07.2019
г. то вече е осъществило нарушението.
Процесното нарушение е осъществено чрез бездействие по отношение на
задължението за начисляване на дължимия данък и отразяването му в справка-
декларация, която е следвало да се подаде в законоустановения срок.. Извършено е в
хипотезата на неначисляване на ДДС от лице, по отношение на което са били налице
основанията за регистрация, но то не е подяло заявление за регистрация и е останало
нерегистрирано и през периоди, в които е следвало вече да е било задължително
регистрирано и да начислява ДДС.
Разпоредбата на чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, разписва, че за определяне на
данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок- се приема, че лицето дължи данък за извършените от
него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде
издаден акта за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до
датата, на която е регистрирано от органа по приходите. При това положение напълно
верен е изводът на административните органи, че ако дружеството е било изпълнило в
срок своето задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС, актът за
регистрация по ЗДДС е следвало да бъде издаден не по- късно от 21.06.2019 г. и за
периодите след тази дата дружеството дължи данък за получените от него доставки на
услуги.
Съгласно разпоредбите на чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС регистрирано лице, за което
данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в
който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този
данъчен период и посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния
данъчен период. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през
който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ
или не е издаден в срока по този закон- за данъчния период, през който данъкът е
станал изискуем.
8
Предвид разпоредбата на чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС когато доставчикът е данъчно
задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с
място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от
получателя по доставката при доставка на услуги- когато получателят е данъчно
задължено лице по чл.3 ал.1, 5 и 6.
Съгласно, че чл.117 ал.1 т. 1 и ал.3 от ЗДДС, дружеството като лице-получател
по доставка, е следвало да издаде протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която
данъка е станал изискуем, в който да впише услугата, датата на възникване на
данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието
за начисляване на данъка и размера на данъка и да отрази в дневника за продажби за
месец юни 2019 г. получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от
получателя по чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС,
С оглед на посоченото правилно АНО е приел, че дружеството е извършило
нарушение на чл.180 ал.2 във връзка с чл.102 ал.3 т.1 от ЗДДС, във вр. с чл.86 ал.1 и
ал.2 от ЗДДС.
Съдът счита, че АНО орган правилно е определил и санкционната норма, тъй
като чл.180 ал.2 от ЗДДС предвижда санкция в размер на неначисления данък, но не
по-малко от 500 лева. В случая размерът на неначисления данък е 517,11 лева, с оглед
на което и санкцията следва да бъде в размер на минимално предвидения в
санкционната норма размер от 500 лева, поради което не следва да се обсъжда
възможността за изменение на определения размер.
Съдът счита, че не се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, макар
възражения в тази насока да липсват. За да се приеме, че има маловажен случай на
административно нарушение, следва от данните по делото категорично да се
установява, че е налице правонарушение с изключително ниска степен на обществена
опасност, многократно занижена в сравнение със степента на обществена опасност на
останалите административни нарушения от същия вид, което от своя страна оправдава
прилагането на чл.28 от ЗАНН вместо ефективното налагане на нормативно
установената за нарушението санкция. С оглед на възприетите факти по случая, не
може да се приеме подобна заниженост на обществената опасност на деянието.
Нарушението е резултатно и е довело до щета за държавния бюджет в размер на
невнесения данък. Освен това се констатира, че наред с настоящето са извършени още
няколко подобни нарушения. Вярно е че нарушението е извършено за първи път, но
това обстоятелство не е достатъчно за да доведе до основателност на претенцията за
маловажност на случая.
С оглед изхода на делото- потвърждаване на НП, основателна се явява
9
претенцията на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Искането е направено своевременно и на основание чл.63 ал.3 от
ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Националната
агенция за приходите, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2
ал.2, чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП-Пловдив, чийто представител
е издал процесното НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата
агенция. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да
бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В
случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото
производство се разгледа в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел и не е с
фактическа или правна сложност. Поради това следва да бъде определено и присъдено
минимално възнаграждение в размер от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 497754-F508802 от
02.03.2020 г. , издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-
Пловдив, с което на „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В.,
ул. „Ц.“ № 24, представлявано от управителя Н. Н. М., за нарушение на чл.180 ал.2 във
вр. с чл.102 ал.3 т.1 във вр. с чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева (петстотин лева), като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул.
„Ц.“ № 24, представлявано от управителя Н. Н. М. ДА ЗАПЛАТИ на Националната
агенция за приходите разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10