Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………..
гр.Плевен, 12.02.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на дванадесети
февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря ……. ………………..…………...………………..в присъствието на
прокурора………………………………………….…като разгледа докладваното от
съдията……………. ТАТЯНА БЕТОВА………………....в.гр..д. № 55 по описа за 2020год., на
основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид :
Производство по чл.435, ал.1, т.1 ГПК.
Производството
по делото е образувано по жалба на взискателите Д.П.Ч. и Й.Й.Ч.,***, чрез
пълномощникът им И.Н. от ПАК против действия на ЧСИ Т.К. по изп.дело № 608/2019г.
– отказ да се изнесе на публична продан несеквестируем имот-собственост на
длъжника. Искането е да се отмени отказа и да се присъдят разноски в полза на
жалбоподателите.
В жалбата се твърди, че на 26.11.2019г. Д.П.Ч.
и Й.Й.Ч., като взискатели по посоченото изпълнително дело, са получили от ЧСИ К.отказ
да се извърши публична продан на имота-собственост на длъжника, представляващ
ателие за творческа дейност, преустроено в жилище, поради това, че е единствено
жилище на длъжницата Е.К.Т.. Считат отказа за незаконосъобразен, поради това,
че преустройството е извършено след вписване на 06.03.2019г на възбрана върху
имота в тяхна полза. Преустройството, свързано с изграждането на складово
помещение е било извършено през м.май 2019г., като считат че с извършването му
длъжника е осъществил фактическо разпореждане с възбранения имот, което
съгласно чл.452 ГПК е недействително по отношение на тях.Считат, че
фактическото разпореждане се изразява в това, че е извършен ремонт, който е
променил вида на вещта.Позовават се и на разпоредбата на чл. 451, ал.1 ГПК,
като считат, че видоизменявайки вещта и нейното предназначение, длъжницата е
нарушила посочената в закона забрана.Поради това моли да бъде прието, че
фактическото разпореждане с вещта е недействително спрямо взискателите и по
отношение на тях имота следва да се третира като ателие за творческа дейност, а
не като жилище.
Ответникът по жалбата Е.К.Т. е взела
становище, че жалбата е неоснователна. В подаденото писмено възражение, се излага
следното : Вземането на взискателите произтича от изпълнителен лист, издаден в
полза на наследодателката им Х.Д.П. по гр.д. № 5328/2010г. на Плевенски РС. Въз
основа на него е било образувано изп.д. № 343/2011г. по описа на ЧСИ П.Д.,
което е било прекратено. След прекратяването му, въз основа на същия
изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело - № 608/2019г. по описа
на ЧСИ Т.К., по молба на наследниците на
Х.Д.П. – родителите ѝ Д.Ч. и Й.Ч.. С решение по гр.д.№ 328/2016г.
Плевенски ОС е приел, че въпросният имот е несеквестируем, тъй като е
единствено жилище на длъжника и като такъв не може да служи за събиране на
вземането на взискателите и е отменил извършените спрямо него по изп.д. №
343/2011г. действия възбрана, опис и оценка. След постановяване на решението на
ПОС/от 20.05.2016г./, ответницата по жалбата е предприела действия пред Община
Плевен за смяна на предназначението на имота, тъй като той не е бил използван
за ателие, а винаги е задоволявал нейните жилищни нужди.Поради това и не се е
налагало след вписване на възбраната върху имота, да извършва строителство за
обособяване на килер, във връзка със смяна на предназначението му, тъй като
разполагала с мазе от 6кв.м.Предназначението е било променено, само въз основа
на представените от нея документи в община Плевен.
В мотивите
си ЧСИ Т.К. е изложила последователността на предприетите от нея изпълнителни
действия, като е посочила, че имота – предмет на искането за публична продан е
несеквестируем по см. на чл.444, т.7 от ГПК и поради това е отказала
извършването на принудително изпълнение спрямо него. Изложеното е виждането, че
действията опис и възбрана, не са
несъвместими с несеквестируемостта действия и не я нарушават.Описът има за цел
да индивидуализира вещта, а възбраната – да задържи имота в патримониума на
длъжника.ЧСИ е установил, че имота има характер на единствено жилище на
длъжника, тъй като няма данни Е.Т. да притежава друг такъв недвижим имот.
Регистрирания от нея постоянен адрес съвпада с адреса на имота.Съобразно
регистрирания на територията на община Първомай настоящ адрес на длъжницата,
ЧСИ е извършил справка с МДТ, от която е установил, че Т. не притежава
недвижими имоти на територията на община Първомай.
Окръжният
съд, като обсъди оплакванията направени в
жалбата, прецени намиращите се в изпълнителното дело доказателства, взе предвид
мотивите на ЧСИ и становището на длъжника, съобрази се с изискванията на закона,
намира за установено следното :
Жалбата е редовна, подадена е в срока
по чл. 436 ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.436, ал.1,т.1
от ГПК, поради което е и допустима и следва да бъде разглеждана по същество.
Видно от приложеното
копие от изпълнително дело № 608/19год. по описа на ЧСИ Т.К., същото
е образувано на 01.03.2019г. по молба на жалбоподателите Д. и Й.Ч. ***
срещу длъжника Е.К.Т., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 5328/2010г.
на Плевенски РС. По искане на взискателите и за обезпечаване на вземането им е наложена
възбрана върху следния недвижим имот: АТЕЛИЕ № *, на втори тавански етаж на
сградата, построена от ЖСК „**“, административен адрес: гр.Плевен, ул.“**“ № *,
етаж *, ателие № *, състоящо се от ЕДНА СТАЯ, ДНЕВНА С КУХНЕНСКИ БОКС, КОРИДОР
И БАНЯ С ТОАЛЕТНА, със застроена площ от 45.79кв.м., заедно с принадлежащата
към това ателие МАЗА №* с площ от 6кв.м., представляващо самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56722.663.99.1.19 по кадастралната карта на гр.Плевен. На
длъжницата е връчена покана за доброволно изпълнение на 20.03.2019г.Извършен е опис
на имота на 24.06.2019г., на който длъжницата е присъствала и е направила
възражение за несеквестируемост на същия.
В
разпоредбата на чл.444,
ал.1, т.7 от ГПК е регламентирано, че изпълнението не може да бъде насочено
върху вещи на длъжника – физическо лице тогава, когато то касае жилището на
длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно,
нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. В чл. 445 ГПК е предвидена възможността за отпадане на
несеквестируемостта, тогава когато за задължението е бил учреден залог или
ипотека и взискател е заложеният или ипотекарният кредитор, както и когато
задължението е за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за финансови
начети или за случаи
предвидени със закон. В
настоящия казус не сме изправени пред нито една от тези
хипотези. Твърди се, че
единственото жилище на длъжника е придобило такъв статут след като е била
наложена възбрана върху него с връчването на ПДИ.
Окръжният съд, в настоящия си състав счита, че
жалбата е неоснователна, по следните съображения : Жалбоподателите черпят
доводите си от обстоятелството, че след налагане на възбраната са извършени
фактически и правни действия по промяна на предназначението на имота от ателие
за творческа дейност в жилище. Същите обаче не са представили доказателства за твърдените
фактически действия по преустройство на ателието за творческа дейност,
придобито с прил. на л. 5 от изп.дело нотариален акт за собственост №
167/2015г., които да са извършени след налагане на възбраната му.Видно от този
нотариален акт, касае се за недвижим имот, който макар да е придобит със статут на ателие за творческа дейност, фактически
се е използвал за жилище и е единственото жилище на длъжницата. Това е бил
постоянният ѝ адрес, видно от текста на самия нотариалния акт. Преди
завеждане на настоящото изпълнително дело длъжницата е предприела процедура и по
формалната промяна на предназначението му, която е приключила на 23.05.2019г.
От описанието на имота в нотариалния акт за собственост се вижда, че той се
намира в жилищна сграда и е с площ от 45.79кв.м. и има прилежаща маза от
6кв.м., като включва следните помещения: стая, дневна с кухненски бокс, коридор
и баня с тоалетна. Тези помещения напълно съответстват на необходимите за едно
жилище помещения. В жалбата не се твърди какво точно е фактическото
разпореждане с вещта, какво точно е изграждано или променяно в имота и няма
доказателства за такива строителни работи. Ето защо следва да се приеме, че е
изпълнена формално процедурата по промяна на предназначението на имота в
предвидените в закона срокове, тъй като въпреки, че по проект имота е бил
ателие, той е отговарял на изискванията за жилищен обект.
По
същественото в случая е и следва да се има предвид, че несеквистируемостта
брани интереса на длъжника и ако неговото жилище напр. е от една стая, без
нужните сервизни и други помещения, за да отговаря на изискванията на закона за
жилищен имот, това не означава, че подлежи на принудително изпълнение. С други
думи казано: ако имота, в който живее длъжника е единствен имот за него и
членовете на семейството му с такова предназначение, той не може да бъде
осребрен, а длъжника – оставен без дом, дори да не представлява жилище по см.
на закона. Общественият интерес налага да бъдат обособени определени права на
длъжника като несеквестируеми по изричната забрана на закона и това са
имуществени права, които да послужат за опора за съществуването на длъжника и
членовете на семейството му.
Поради
изложеното, следва да се приеме, че недвижимият имот ателие за творческа
дейност, преустроено по надлежен ред в жилище/апартамент/ в гр.Плевен, ул.“***“№*,
ет.* – собственост на длъжницата, в качеството му на единствено жилище на
длъжницата, е несеквистируем на основание чл.444, т.7 от ГПК и по отношение на
него не може да се извършват действия по принудително изпълнение. Не се твърди наличие
на основания по чл.445 от ГПК за отпадане на несеквистируемостта. Няма основание да се приеме, че жилището от
45.79кв.м. надхвърля жилищните нужди на жалбоподателката, като от такова евентуално
надвишение да може да се обособи отделен обект. С Наредбата за жилищните
нужди на длъжника и членовете на неговото семейство са
определени нормите за жилщни нужди на длъжника и според броя на членовете на семейството,
като нормата е съобразно светлата площ на жилището измерена по
вътрешния контур на помещенията. В тази площ не се включват кухните
и обслужващите помещения. Ако, хипотетично, единственото жилище
надхвърля жилищните нужди на длъжника
и членовете на семейството му, определени с посочената наредба на
Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава само, ако са налице
условията по чл. 39, ал.2 от Закона за собствеността, т.е да може да се
отдели като самостоятелен обект, „без значителни преустройства и без
неудобства, по-големи от обикновените“.
Поради изложеното, жалбата следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Водим от горното,
Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение като неоснователна жалбата на Д.П.Ч. и Й.Й.Ч.,***, чрез пълномощникът
им И.Н. от ПАК против действия на ЧСИ Т.К. по изп.дело № 608/2019г. – отказ да
се изнесе на публична продан несеквестируем имот-собственост на длъжника.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :