Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в
публичното съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3372 по описа за
Предявени
са за съвместно разглеждане обективно, кумулативно съединени искове съответно с
правно с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът –
П.Й.Й., твърди, че на 25.02.2009 г. около 19.45 ч. е пътувал в лек автомобил марка
"М.", рег. № *******, собственост на С.Д.И., управляван от друго лице
на име К.. По същото време М.С. е управлявал микробус марка „Ф.” модел „Т.”, рег. № СА ******, който
се е движил по ул. „В.В.” към центъра на кв. „В.”. Като навлязъл в ляв завой
водачът на микробуса видял, че лекият автомобил марка „М.”" е предприел
изпреварване и е навлязъл в неговата лента за движение. Последвал удар в
предната лява част на микробуса, който отскочил и ударил лек автомобил марка „Ф.”,
модел „К.”, рег. № *******, управляван от С.И.. В резултат от настъпилото ПТП е
получил тежки травматични увреждания, описани в исковата молба. Наложило се е
да му бъде оказана спешна медицинска помощ, както и извършването на операция.
На 17.03.2009 г. е бил изписан от болничното заведение с назначена терапия. В
продължение на 90 дни е бил с обездвижен долен крайник. На 26.05.2009 г. му
било разрешено да се придвижва с помощта на патерици. По време на лечението
получил усложнение - тромбоза на лявата задколянна вена, а към момента било
налице около 80 - 90 % реканализация на дълбоки вени, поради което счита, че е
налице рискова динамика на процеса. Счита, че поради бездействието на органите
на П.та разследването на извършеното престъпление, водено срещу неизвестен
извършител, не е приключило с разкриването на дееца, причинил вредата. От
бездействието на ответника търпи неимуществени вреди. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. -
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, сумата от 2 000 лв. -
лихва за периода 25.02.2009 г. - 01.03.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
– П. НА Р.Б., е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, с който оспорва
иска. Счита,че е изпълнил своите задължения в наказателния процес, като е дал
указания на началника на РТП - ПР - СДВР за извършване на оперативно -
издирвателна дейност, както и е указано на наблюдаващия прокурор да бъде
уведомяван периодично за активността, целенасочеността и изчерпателността на
издирвателната дейност. Не е налице законоустановена компетентост на П.та да
извършва оперативно - издирвателна дейност и съответно не е възложител на
работата по смисъла на чл.49 ЗЗД. Извършителят на деянието не е посочен на
ответника от органите на МВР, свидетелите по делото, както и от ищеца. Твърди,
че са извършени всички изискуеми от закона действия по пр. пр. № 46289/2009 г.
по описа на СРП в рамките на установените в НПК срокове. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от представения по делото констативен протокол за ПТП № 197 на 25.02.2009 г. е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „М.”, модел 626, рег. № *******,
собственост на С.Д.И. и управляван от неустановен водач, товарен автомобил
марка "Ф.", модел „Т.”, рег. № СА ******, собственост на М. Ц. С. и управляван от същия, както и товарен автомобил марка „Ф.”,
модел „К.”, собственост на „С. А.” ООД и управляван от С. Г. Й.. В протокола е удостоверено, че пострадал от
пътния инцидент е П.Й.Й., пътувал в лекия автомобил марка „М.”, който е получил
фрактура с локсация на лява тазобедрена става и е настанен във ВМА. Като
обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че на 25.02.2009 г., около 19.45 ч.
лекият автомобил марка „М.”, управляван от неустановен водач, се е движил в с. В.,
по ул. „В.В.” с посока от ул. „П. Ш.” към ул. „П.” и в
района на № 37 е участвал в ПТП с товарен автомобил марка „Ф.”, модел „Т.” и
водач М. Ц. С., който в следствие на ПТП отскача назад и се удря в
товарен автомобил марка „Ф.”, модел „К.”.
Съставен
е протокол за оглед на местопроизшествие, скица, докладна записка, както и са
взети обяснения от участниците в настъпилото ПТП, разпитани са свидетели.
Установено е, че концентрацията на алкохол в кръвта на ищеца е 3 промила.
Със
заключително постановление от 25.09.2009 г. по дознание № 10117/2009 г. е
постановено, че същото следва да бъде спряно.
С
постановление от 07.09.2009 г. по пр. пр. № 46289/2009 г. по описа на СРП са
обсъдени извършените действия в хода на досъдебното производство и събрания
доказателствен материал, като е прието, че са извършени необходимите
процесуално - следствени действия за разкриване на обективната истина и на
извършителя на престъплението. В рамките на законоустановения срок на
разследването извършителят на деянието не е установен, въпреки проведените ОИМ
и ПСД. Прието е също така, че с оглед
установяване извършителя на престъплението следва да бъдат предприети ОИМ,
включващи проверка за съпричасността на криминално проявени лица в извършване
на деянието, поставяне на задачи от ОР на подходящи лица за събиране на
конкретна информация, както и всички произтичащи от тях действия, нужни за
разкриване автора на деянието, за резултатите от които следва да бъде съставен
доклад на наблюдаващия прокурор. С оглед на това е постановено спиране на
досъдебното производство. Няма данни спирането да е обжалвано.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Ищецът
се стреми да ангажира деликтната отговорност на ответника в качеството му на
възложител на работата по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата отговорност
е свързана с виновното и противоправно действие на други лица, на които са възложили
определена работа за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази
работа. В този смисъл отговорността ответника има обезпечително – гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица,
а не произтича от вината на възложителя на работата.
На основание чл.7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни
актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност
не може да бъде реализирана по ЗОДОВ – специалният закон, уреждащ отговорността
на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като
процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл.
49 ЗЗД. Следва да се отбележи, че функционалният имунитет на магистрата по чл.
132, ал. 1 КРБ не изключва отговорността на държавата за вреди от
незаконосъобразен акт на правосъдните органи, но в процеса следва да се докаже
наличието на предпоставките на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.
49 ЗЗД. В този смисъл за задължителните
разяснения, дадени с решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г.,
ВКС, ГК, ІV ГО.
Поначало всеки гражданин има
право да изисква и очаква от държавните органи компетентни, адекватни и
правомерни действия в защита на своите права и интереси. В случая не се
установи, че ако ответникът е действал по друг, различен начин, то водачът на
лекия автомобил марка „М.”, причинил процесното ПТП, би бил открит. Установи се, че ответникът е изпълнил задълженията си в наказателния процес,
дал е указания на Началника на РТП-ПР-СДВР за извършване на оперативно –
издирвателна дейност, която обаче не е довела до установяване на автора на
инкриминираното деяние.
Съща така по делото не са
ангажирани доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди,
обезщетение за които претендира по делото. Същевременно в тежест на ищеца е до
докаже това обстоятелство, съгласно нормата на чл.154, ал.1 ГПК, в какъвто
смисъл е и доклада на делото.
По
изложените съображения съдът счита, че не е осъществен фактическият състав на
чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, поради което гаранционно – обезпечителната
отговорност на ответника не може да бъде ангажирана.
Предвид
обстоятелството, че главният иск е неоснователен и с оглед акцесорния характер
на иска за заплащане на лихва за забава същият се явява неоснователен. С оглед
на това предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК и
доколкото ответникът е защитаван по делото от юрисконсулт, на същия следва да
се присъди сумата от 250 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение във
връзка с отхвърлянето на иска.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване от П.Й.Й., ЕГН **********,***,
срещу П. НА Р.Б., с адрес гр. С., бул. „В.” № *, съответно
с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД – за заплащане на сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и чл.86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 2 000 (две
хиляди) лв. - лихва за
периода 25.02.2009 г. - 01.03.2012 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П.Й.Й.,
ЕГН **********,***, да заплати на П. НА Р.Б., с адрес гр. С., бул. „В.” № *, сумата от 250 (двеста и петдесет) лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение във връзка с отхвърляне на
иска
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: