Протокол по дело №392/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 541
Дата: 22 ноември 2023 г. (в сила от 22 ноември 2023 г.)
Съдия: Славейка Атанасова Костадинова
Дело: 20235001000392
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 30 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРОТОКОЛ
№ 541
гр. Пловдив, 22.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000392 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателите ищци Н. Т. И. и А. И. А., редовно призовани, не
се явяват. За тях адв. П. К., упълномощена по делото.
Жалбоподателят ответник В. АД, редовно призован, не изпраща
представител.
От адв. Т. Б., в качеството му на процесуален представител на
ответника В. АД, е подадена молба с изразено становище за разглеждане на
делото в негово отсъствие, ако не успее да се яви в съдебното заседание. В
същата молба изрично е посочено, че е съгласен с уточнението на пасивната
легитимация, извършена от адв. К. с молба вх. № 7705/04.10.2023 г., според
която надлежен ответник е немското застрахователно дружество. Има и
изрично изявление, че се потвърждават всички извършени в
първоинстанционното производство процесуални действия от страна на
ответника. Към молбата е приложен и списък на разноските.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. К. – Поддържам въззивната жалба.
1
Известно ми е преюдициалното запитване, отправено от ВКС, и
образуваното пред СЕС дело по сходен казус.
Разполагам с решение на Ф. върховен съд за размера на
обезщетението, което представям и в което се казва, че категорично, от
изисканата справка и приложеното немско право се установява, че лимитът е
5 млн. и съдът винаги е свободен да прецени обезщетенията. В този смисъл
считам, че това пряко навежда на разпоредбата да се приложи чл. 52 ЗЗД, тъй
като всички конкретни обстоятелства, като се съобразят, това съответно са
обстоятелствата в България, където фактически се търпят и вредите.
За евентуалното спиране на настоящото производство,
предоставям на съда.

Съобразявайки предмета на спора по настоящото дело, съдът
намира, че същото следва да бъде спряно.
Съображенията му са следните:
По делото са предявени искове от А. И. А. и Н. Т. И. срещу В. АД,
Ф.Г., с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на И.М.А., настъпила при ПТП. Първата
ищца е майка на И.А., а вторият ищец – мъж, с когото тя живее на семейни
начала и който е полагал грижи за загиналия при катастрофата. Става дума за
ПТП, станало на 22.02.2019 г. във Ф.Г. по вина на водач на лек автомобил
„А.“ с рег. номер *** Т.А., за което МПС има сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с В. АД – дружество,
регистрирано във Ф..
Спорен между страните е въпросът за приложимото материално
право. Първоинстанционният съд е приел, че това е правото на Ф.Г.,
позовавайки се на чл. 4, § 1 от Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския
парламент и на Съвета относно приложимото право към извъндоговорни
задължения /Регламент Рим II/, както и на решението по дело № С-350/14 на
съда на ЕО.
В първоинстанционното производство е установено съдържанието
на немското право, както и на съдебната практика относно предпоставките за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди при настъпила смърт на
2
близък и размерите на тези обезщетения. Цитиран е правителствен
законопроект за въвеждане на право на обезщетение за преживяло лице, в
който е посочена сумата от 10 000 евро за щети от преживяна психическа
травма, в случай на причинена смърт на близко лице, която е средната такава,
присъждана от съдилищата в Г., като обезщетение за неимуществени вреди.
В българското право съществува разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
според която размерите на обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент Рим II,
повелителните норми на правото на съда имат приоритет пред нормите на
приложимото към извъндоговорното задължение право.
При тази уредба, ако се приеме, че чл. 52 ЗЗД, като основен
принцип в българското право е повелителна норма по смисъла на чл. 16 от
Регламент Рим II, тя би изключила приложението на немското право.
По казус, сходен с настоящия - т.д. № 330/2021 г. на второ т.о. на
ВКС, е отправено преюдициално запитване на основание чл. 267 от Договора
за функциониране на ЕС, по което е образувано дело С-86/2023 г. на СЕС. То
е по следния въпрос: „Трябва ли чл. 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г., относно приложимото
право към извъндоговорни задължения /Регламент „Рим II“/ да се тълкува в
смисъл, че разпоредба от националното право, която предвижда прилагане на
основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на
справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в
случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се
разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?“.
Образуваното дело пред СЕС касае съществен за решаването на
спора по настоящото дело въпрос, свързан с приложимото материално право.
Решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България, съгласно чл. 633 ГПК. Поради
това и за да се осигури възможността да бъде зачетено решението по
преюдициалното запитване, производството по настоящото дело следва да
бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК във връзка с чл. 631, ал. 1
ГПК.
3
Определението за спиране не подлежи на обжалване, в каквато
насока е изричната разпоредба на чл. 631 ал. 1 изр. 2 ГПК, както и съдебната
практика – Определение № 70/29.01.2021 г. на ВКС по ч.т.д. № 125/2021 г. на
второ т.о.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по в.т.д. № 392/2023 г. на Апелативен
съд Пловдив до приключване на дело С-86/2023 г. на СЕС, образувано по
преюдициално запитване.
Определението е окончателно
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 09.56 часа.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
4