№ 1440
гр. Варна, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20243110202690 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на К. И. против Наказателно постановление № 236 от 27.05.24 г. ,
издадено от Зам. - Кмета на Община - Варна, с което за нарушение на чл.15
ал.7 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП, на К. И. е наложено наказание
глоба в размер на 50 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от Закона
срок и от лице с активна процесуална легитимация, поради което е приета от
съда за разглеждане по същество. В жалбата въззивната страна се позовава на
допуснато съществено процесуално нарушение, а именно – не било описано
мятото на извършване на нарушението, като не било посочено точно къде е
паркиран автомобила. На следващо място въззивната страна оспорва извода за
извършено административно нарушение, като за да е налице парк или
градина, следвало не само мястото да е предвидено за озеленена площ, но и
на практика да е озеленено, да е реализирано като такова.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адв. Р., който поддържа жалбата и по съществото на
делото пледира отмяна на НП с аргументи, аналогични на изложените в нея.
Прави искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Д.,
която по същество изразява становище НП да бъде потвърдено. Аргументи за
това излага в писмено становище. Твърди, ча нарешунието било о писано
пълно и точно от фактическа и правна страна. Деянието било извършено
виновно, доколкото водачът следвало да познава правилата за движение и в
1
частност – пътните знаци. Въззивната страна не отричала деянието, от което
следвал извод за извършено нарушение. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съденото производство съдът прие за установена следната
фактическа обстановка: На 27.03.24г. , около 17.10 ч. служители на
Общинска полиция установили , че л.а. с Рег. № СО 0227 ВК, собственост на
К. И. И. е паркиран в гр. Варна, на ул.“Детелина“, срещу №6 Служителите
преценили, че паркирането е извън обозначените за това места, в градина,
поради което бил издаден фиш за налагане на глоба. Същият бил оспорен от
въззивницата, поради което бил анулиран и бил съставен АУАН, предявен и
връчен на нарушителя срещу подпис. Въз основа на него било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Видно от справка на Община –Варна, Район „Приморски“, според
регулационния план на 25 м.р. в частта на имота, срещу имот № 6 на ул.
„Детелина“ няма предвидена зелена площ.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства. Съдът кредитира гласните доказателства - показанията
на св. П., които са вътрешно непротиворечиви, логични и добросъвестни.
Като събрани по реда на НПК съдът цени писмените доказателства – АУАН,
Фиш, уведомление, справка, заповеди за компетентност и др., както и
приобщената в съдебно заседание справка от Община – Варна, район
„Приморски“.
Предвид доводите на страните и въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, но материалният закон е приложен неправилно, което налага НП
да бъде отменено.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН и от компетентен орган. АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, но това не ограничава правото на защита и не
е съществено процесуално нарушение. Нарушението е описано пълно и точно
както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са всички
съставомерни признаци, посочени са и всички относими към тях факти, вкл.
дата и място на нарушението. Поради това то е описано по начин, че на
въззивника е могло да му стане ясно срещу какви факти се защитава и в какво
се изразява нарушението, за което е наказан.
Несъстоятелно е твърдението, че нарушението не е описано като не е
посочено място на паркиране, тъй като е видно, че описаното в НП позволява
да се индивидуализира това място и да се прецени дали това е градина, или не
е градина.
Неправилно, обаче е приложен материалният закон.
2
В НП е посочено, че въззивницата е паркирала на ул. „Детелина“, срещу
№ 6. Видно от справката на Община – Варна, район „Приморски“,
територията срещу този имот не е предвидена за озеленена площ. Съдът
споделя становището на адв. Р., че за да е извършено нарушението е
необходимо не само мястото да е отредено по план за парк или градина, но
следва и да е реализирано като такова, или поне да е обозначено със
съответните знаци. В противен случай не може да се приеме, че то е виновно
извършено. При липса едновременно и на озеленяване, и на обозначителни
знаци, няма въз основа на какво водачите да изградят представа, че мястото е
отредено по план за парк или градина. Поради това и няма как да се приеме, че
виновно са нарушили закона.Несъстоятелно е писменото становище на ю.к.
Д., че деянието било виновно извършено, тъй като водачът следвало да
познава пътните знаци. В обстоятелствената част на АУАН и на НП пътни
знаци не са описани. Не е описано да е имало каквито и да било други
обозначителни табели.
В конкретния случай нарушението не е извършено от обективна страна,
тъй като мястото не е отредено за озеленени площи, а е улица. Но дори да
беше отредено за това, то нарушението не би било осъществено от субективна
страна, тъй като не са налице обстоятества, които да изградят у водача
представата, че мястото, на което паркира, е градина. Видно от показанията на
св. П. и от приложената снимка, теренът е покрит с кал, чакъл и тук - там
някоя естествено поникнала трева и няма табела, която да го обозначава като
парк или градина.
С оглед изводите за отмяна на наказателното постановление,
въззиваемата страна дължи да заплати на К.И. разноските за адвокатско
възнаграждение, които видно от приложения договор, възлизат на 400 лева.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 236 от 27.05.24 г. , издадено от
Зам. - Кмета на Община - Варна, с което за нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП,
на основание чл. 178е от ЗДвП, на К. И. е наложено наказание глоба в размер
на 50 лева.
ОСЪЖДА Община - Варна да заплати на К. И. И. ЕГН **********
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3