Разпореждане по дело №405/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 227/ 02.06.2014г., постановено по Г.д. № 34/2014г. по описа на Районен съд – К. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение N 35/ 14.04.2014г., постановено по Г.д. N 34/ 2014г. по описа на същия съд в частта, с която Й. И. Г. от Г. К. е осъден да заплаща на малолетното си дете И.Й.Г. чрез неговата майка и законен представител Г. Д. Г. от Г. К. ежемесечна издръжка в размер на 130 лв., като вместо изписаното „Осъжда Й. И. Г., ЕГН * да заплаща на малолетното си дете И.Й.Г., ЕГН * чрез неговата майка и законен представител Г. Д. Г., ЕГН * ежемесечна издръжка в размер на 130 лв., считано от 09.01.2014г. – датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие на всяко от децата или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска“, да се чете: „Осъжда Й. И. Г., ЕГН * да заплаща на малолетното си дете И.Й.Г., ЕГН * чрез неговата майка и законен представител Г. Д. Г., ЕГН * ежемесечна издръжка в размер на 130 лв., считано от 09.01.2013г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска”.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Й. И. Г. от Г. К., чрез представител по пълномощие, с която решението се обжалва като неправилно. Твърди се, че действително диспозитивът на постановеното решение не преповтаря изцяло подписаната между страните спогодба, като липсва в него произнасяне по предявеният иск по чл. 149 от СК. Следвало да се държи сметка, че при подписаното между страните споразумение е постигнато съгласие по двата напълно отделни иска- този по чл. 143, ал. 1 от СК, по който съда се е произнесъл и този по чл. 149 от СК, по който няма произнасяне в диспозитива, но в случая не била налице техническа грешка при постановяване на решението, а непроизнасяне по предявен иск. В съдебната практика било прието, че решаващият съд следва да се произнесе с отделен диспозитив по всеки един от предявените искове. В случая липсвало произнасяне по иска по чл. 149 от СК, но тази липса на произнасяне не можело да бъде коригирана по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК, тъй като изобщо нямало какво да е сгрешено и съответно поправено. Така липсвало произнасяне по цялото искане на страната. По изложените съображения жалбодателят моли въззивния съд отмени изцяло решение № 227/02.06.2014г., постановено по Г.д. № 34/2014r. по описа на Районен съд-К., както и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски. В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Отговор на въззивната жалба от ответника Г. Д. Г. не е постъпил. В съдебно заседание въззиваемата се представлява от процесуален представител, който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, поради което моли да се потвърди. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по предявен иск за развод с правно основание чл. 49, ал.1 СК. В проведеното на 08.04.2014г. открито съдебно заседание по делото, е допуснато изменение на иска в такъв с правно основание чл. 49, ал.4 СК без произнасяне по въпроса за вината, поради постигнато между съпрузите споразумение, представено в писмен вид по делото и подписано от тях. По отношение издръжката на малолетното дете, родено по време на брака, съпрузите са постигнали съгласие за заплащане на ежемесечна издръжка от бащата чрез майката на детето, в размер на 130.00 лв., считано от 09.01.2013г. до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

С решение № 35/14.04.2014 година съдът е прекратил гражданския брак между страните и е утвърдил постигнатото между тях споразумение, включително в частта му относно издръжката на малолетното дете. Утвърждавайки споразумението, в диспозитива на решението, решаващият съд е посочил, че ежемесечната издръжка се дължи от 09.01.2014г. - датата на предявяване на иска, вместо посочената в споразумението – 09.01.2013 година.

С решение № 227/02.06.2014г., постановено по реда на чл. 247 ГПК по молба на бившата съпруга чрез пълномощника й, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в частта на решението относно началната дата на дължимата издръжка, като е постановил, че същата се дължи съобразно посочената начална дата в споразумението – 09.01.2013 година, а не сочената такава в решението – „09.01.2014г. - датата на предявяване на иска”, в какъвто смисъл е допуснал и поправка на ОФГ в решението си. Това решение е и предмет на въззивно обжалване.

С оглед на тези обстоятелства по делото, въззивната жалба срещу решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна. Страните, бивши съпрузи, в съдебното производство за прекратяване на брака им, са уредили последиците от развода си, в т.ч. издръжката на малолетното дете, със споразумение по чл. 49, ал.4 СК. На това основание са поискали изменение на иска в такъв без произнасяне по въпроса за вината, както и утвърждаване на представеното подписано от тях писмено споразумение. В този случай, съгласно чл. 49, ал.5 СК съдът има задължение да провери дали са защитени интересите на детето. Представеното по делото писмено споразумение, съдържа в частта си относно издръжката с оглед началната дата от която се дължи, и съгласие за плащане на издръжка за минал период от време – едногодишен такъв преди завеждане на иска /09.01.2013г.-09.01.2014 година/. Тази издръжка обаче, не е уговорена между страните в абсолютен размер и за конкретен период, а като общо дължима, считано от 09.01.2013 година. При това положение, съдът няма задължение, утвърждавайки споразумението, да раздели издръжката на две – като такава за минал период и като такава, дължима от предявяване на иска, и да се произнесе с два отделни диспозитива. Такова произнасяне би подменило волята на страните, обективирана в споразумението, както и би променило договорния му характер, което е недопустимо с оглед характера на производството по чл. 49, ал.5 СК, след като нито е установено, нито се твърди споразумението да не отразява действителната воля на страните, да е изменено, развалено или отменено. Освен това, не се касае за отделни искове – по чл. 143 СК и по чл. 149 СК, а се касае до доброволно, взаимно уреждане от съпрузите на последиците от развода чрез споразумение. В този смисъл, без от жалбодателя по същество да се оспорва постигнатото споразумение включително и за издръжката за минал период, е неоснователен доводът, че съдът следвало да се произнесе с отделни диспозитиви, като непроизнасянето следвало да се отстрани по реда на постановяване на допълнително решение по чл. 250 ГПК. В контекста на изложеното дотук, теорията и съдебната практика приемат, че очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. В случая е налице именно такова несъответствие между волята на съда да утвърди споразумението между страните така, както е постигнато, и посочената в диспозитива на решението в частта му за издръжката начална дата, от която се дължи, различна от тази съгласно споразумението. По този начин е допусната ОФГ, която следва да се отстрани по реда на чл. 247 ГК. Като е достигнал до същите изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото на въззиваемата страна се следват разноски в това производство в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Водим от изложеното, Кърджалийският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 227/02.06.2014г., постановено по Г.д. № 34/2014г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА Й. И. Г. от Г. К., кв. „Възрожденци”, бл. **, В. Б, .8, ап.46, ЕГН * да заплати на Г. Д. Г. от Г. К., Б. „Б. № 3. В. В, ап. 5, ЕГН * направените по делото разноски във въззивното производство в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.