Р Е Ш
Е Н И Е № 214
гр.Кюстендил, 04.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №223/2021г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Дирекция „Национален парк Рила“
със седалище и адрес на управление гр.Благоевград, ул.“Бистрица“ №12В,
представлявана от директора К. Ч. А. обжалва решение №260173/28.04.2021г. на
ДРС, постановено по АНД №58/2021г. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния
закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна
на решението и потвърждаване на НП, алтернативно – отмяна на решението и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Не се претендират разноски.
Ответникът чрез пълномощника, в
писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
оставане в сила решението на районния съд. Не се претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното
решение.
Предмет на касационно оспорване е
решение №260173/27.04.2021г. на ДРС, постановено по АНД №58/2021г. Със същото е
отменено НП №15/23.11.2020г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила“ - Благоевград, с което С.Г.Д.
*** е санкциониран с административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на
основание чл.81, ал.3 от ЗЗТ за извършено нарушение по чл.21, т.16 от ЗЗТ във
вр.с раздел ІІ, т.4.0, подточка І-11 от Плана за управление на НП „Рила“ и
заповед №РД-145/11.09.2012г. на директора на
Дирекция „Национален парк Рила“.
ДРС е формирал правен
извод за незаконосъобразност на НП, като издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, свързани с липсата на реквизитите на чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН във връзка с описание на нарушението, както и
поради недоказаност на същото.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната
проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и
недопустимост на оспореното решение на ДРС.
Производството пред въззивния съд е
започнало по жалба на С.Г.Д. ***.11.2020г. на директора на Дирекция „Национален парк Рила“. Прието е от
фактическа страна, че 17.03.2020г. в района на м.“Седемте рилски езера“, отдел
1009, подотдел, попадащ на територията на НП „Рила“, парков участък Дупница,
охранителен участък І, нарушителят около 11.54ч. е преминал, управлявайки
моторна шейна SKI DOO, светлосиня на цвят, без регистрационен номер и други
отличителни знаци, през забранено за това място на територията на НП „Рила“ –
отдели 1009-428-433-434-91/3/92/3,4/93/3,2,1/, като с това си действие е
осъществил дейност в защитена територия в нарушение на режимите и нормите,
определени със закон и утвърдения План за управление на НП „Рила“. Съставен е
КП №000836/17.03.2020г. за установяване на административно нарушение, в
последствие АУАН №0648/10.06.2020г., а въз основа на него е издадено
атакуваното НП.
Касационната
инстанция не споделя мотивите на районния съд за допуснати съществени
процесуални нарушения, относими към съдържанието на АУАН и НП във връзка с
описание на нарушението. Противно на
приетото в оспореното решение, съдържанието на АУАН и на НП съответства на
изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН,
съотв. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице е описание на деянието със
съставомерните му елементи и на обстоятелствата, при които е извършено в
съдържателните части на двата акта, които са в пълно съответствие с посочената
за нарушена норма. Административното нарушение се изразява в това, че лицето е
осъществило дейност в защитена територия в нарушение на режима, утвърден със
закона /ЗЗТ/ и утвърдения план за управление на националния парк. Препращането
към чл. 21, т.16 от ЗЗТ, а оттам към плана за управление на националния парк,
ведно с изложението на обстоятелствата, че на определено конкретно описано
място и в точно посочено време наказаното лице е извършило дейност – управление
на моторна шейна през забранени територии от парка, представлява пълно и точно
описание на обстоятелствата по случая, релевиращо всички съставомерни елементи
от квалификацията на нарушението. Изводите на районния съд в обратен смисъл са
необосновани от съдържанието на АУАН и НП и формирани в нарушение на
материалния закон.
При осъществената касационна проверка съдът констатира
друго нарушение, което се отразява върху законосъобразността на НП.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана по чл.81,
ал.3 от ЗЗТ – санкционна норма при маловажно нарушение по ал.1. Разпоредбата на
чл.81, ал.1 от ЗЗТ обаче разграничава две хипотези на административни нарушения
- 1.осъществяване на дейност в защитена територия в нарушение на режима,
определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти
по глава четвърта и 2. осъществяване на дейност в защитена територия без
разрешение или съгласуване, предвидено в този закон. В съдържанието на НП АНО
не е посочил коя от двете хипотези на чл.81, ал.1 от ЗЗТ приема, че е налице,
т.е. не е посочил конкретно и безпротиворечиво санкционната норма от закона,
която съответства на описаното от фактическа страна противоправно деяние.
Анализът на събрания доказателствен
материал във връзка с доказаността на административното нарушение обуславя
правилност на въззивното решение. Законосъобразно е прието, че не е
доказан по безспорен начин субектът на нарушението. Събраните гласни
доказателствени средства установяват, че към момента на преминаване на
моторната шейна водачът й е бил с шлем, не е спиран за проверка на място, не е
установявана самоличността му. Изводът за самоличността на нарушителя
контролните органи са направили въз основа на факта, че са го видели заедно с
други мъже да разтоварват моторната шейна от ремарке, прикачено към паркиран
автомобил /собственост на Д./, и са ги предупредили, че в района на Седемте
рилски езера е забранено движението на моторни превозни средства. На тази
основа от доказателства правилни са доводите в оспореното решение, че
административнонаказателната отговорност на дадено лице не може да бъде
ангажирана въз основа на предположения. В случая липсват категорични
доказателства, че на 17.03.2020 г. в 11.54 ч. в района на м.“Седемте рилски
езера“, в процесните отдел и подотдел, именно С.Д. е управлявал моторна шейна S****
свелтосиня на цвят, без регистрационен номер и други отличителни знаци.
Изложените съображения обуславят извод за недоказаност на субекта на
нарушението, както и за незаконосъобразност на процесното наказателно
постановление.
Решението на районния съд ще бъде
оставено в сила, доколкото с него е отменено незаконосъобразно НП.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№260173/28.04.2021г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №58/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: