Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.10.2018 г. гр.Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
АЙТОСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седми
септември две хиляди и осемнадесета година
в
публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар
Яна Петкова
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 325 по описа за
2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по постъпила искова молба от М.Н.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Е.Т.
***, със съдебен адрес ***, с която е предявен иск за делба с правно основание
чл.34 от ЗС по отношение на следния имот: дворно място с площ от 1052 кв.м.,
находящо се в с. Я., общ. Р., съставляващо поземлен имот № 95 в кв.31 по плана
на с.с., за който по регулация е отреден УПИ IV-95 в кв.31, целият с площ от 1215 кв.м., с неуредени регулационни сметки за
163 кв.м., при граници: улица и УПИ №№ III-94, VIII-96, VII-96, V-96.
Изрично е посочено, че сградите в
северната част на имота – жилищна сграда и гараж принадлежат на ищеца.
Като ответници
са конституирани съпрузите Д. Х. М. с ЕГН ********** и Ш.Р.М. с ЕГН **********,***.
В исковата молба ищецът твърди,
че е собственик на 1/2 ид.част от дворното място въз основа на извършено
дарение в негова полза, обективирано в нот. акт №149, том първи, рег. № 842,
дело № 121/2013 г. на нотариус с рег. № 324 на НК. Поддържа, че в имота има
построени сграда и гараж, които са негова изключителна собственост.
В законоустановения срок от
двамата ответници – съпрузи са постъпили отговори. Ответникът Д.М. поддържа, че
имотът е поделен на две части с ограда, като всяка от страните ползва
съответната реална част. Съществува възможност за доброволно поделяне, но до
този момент не е бил правен опит за разговор между страните, поради което и
сочи, че желае доброволно уреждане на отношенията. Същите твърдения са изложени
и в отговора на Ш.М., която също желае доброволно уреждане на спора.
От събраните по делото доказателства се установи от фактическа страна
следното:
От представените нотариални
актове се установява, че страните са съсобственици на дворното място,
съставляващо поземлен имот с пл. №
95, за който по плана на с. Я., общ. Р., е отреден УПИ IV-95
в кв.31. Съгласно нотариален акт № 149, том I, рег. № 842, дело № 121 от 2013 г. на
л. 6 по делото по силата на дарение от своя баща ищецът е собственик на 1/2
идеална част от дворното място, в което в индивидуална собственост притежава
масивна жилищна сграда и гараж, построени в северната част на имота. Няма спор,
че останалата 1/2 идеална част принадлежи на ответниците
- съпрузи, които притежават в своя собственост сградите, построени в южната
част на имота. За собствеността си представят нотариален акт № № 244, том
втори, дело № 473/88 г. на л.20 от делото, от който е видно, че
майката на ответника е прехвърлила на вече пълнолетния си син в качеството на
„съсобственик“ собствените си 3/8 идеални части от УПИ IV-95 в кв.31 и 3/4 идеални части от построените в югозападната част паянтова
жилищна сграда и салма срещу задължение за издръжка и
гледане. Прехвърлянето е станало по време на брака му с ответницата Ш.Р.М. с
ЕГН **********, в която връзка са изявленията на страните в съдебно заседание от 12.06.2017 г. Предвид
липсата на спор между страните относно квотите в съсобствеността и доколкото в представения
нотариалния акт от 1988 г. е посочено, че към този момент ответникът е вече „съсобственик“,
съдът приема, че са налице достатъчно доказателства относно съсобствеността на страните
по отношение на дворното място при равни квоти от 1/2 идеална част. От
показанията на свидетелите Д.М., брат на ответника и дядо на ищеца и З. Х.,
майка на ищеца, разпитани в съдебно
заседание от 08.01.2018 г., ведно с данните по нотариалните актове на
страните, вкл. представения нотариален акт № 79, том XII, рег. № 7764, дело № 1249/2003 г. на
л. 5 от делото за дарение на недвижим имот, извършено в полза на бащата на
ищеца Н.Д. Х., се обосновава извод, че имотът има наследствен характер от
родителите на ответника Д.М. и брат му Д.М., дядо на ищеца и баща на Н.Д. Х.. В
резултат на наследственото правоприемство и
извършените разпоредителни сделки, удостоверени с представените нотариални
актове, се е формирала съсобственост при равни квоти от 1/2 идеална част за
всяка от страните по настоящото дело.
В хода на производството се
установява, че между страните няма спор относно начина, по който се ползва имота
и собствеността на сградите, построени в него. Имотът е обособен в две реални
части, като всяка от страните владее своята част, в която постройките са нейна
индивидуална собственост. Еднозначни са изявленията на страните, ведно с
ангажираните от тях гласни доказателства, които обосновават извод, че това
фактическо положение продължава много повече от 20 години, като дворното място
винаги се е ползвало по този начин от страните. Свидетелят Д.М., брат на
ответника и дядо на ищеца, сочи, че оградата е поставена от преди 60 години, мястото
е дадено от баща им и всичко построено южно от телената ограда е на брат му, а
северно - на ищеца, който е негов внук. От показанията на свидетелите Д.М. и З.
Х., майка на ищеца, става ясно, че през годините никой не е оспорвал
собствеността на страните върху дворното място и сградите, построени в него,
като те винаги са владели дворното място по начина, по който е разделено с
телената ограда. Всеки е застроявал своята част и не са имали претенции един
към друг относно сградите. Споровете възникнали, когато се констатирало, че
мястото не е разпределено по-равно между страните, а ответниците
владеят повече квадратни метри от ищцовата страна.
От заключението по СТЕ, вкл.
изслушването на вещото лице в съдебно
заседание от 27.11.2017 г., се установява, че процесното
дворно място представлява поземлен имот с пл. № 95, за който по плана на с. Я.,
общ. Р., е отреден УПИ IV-95 в кв.31. За с. Я., общ. Р., със Заповед № 450 от 03.09.1983 г. е одобрен
действащият регулационен план, като заедно с него е одобрен и неговия кадастър.
Фактическото положение на имота, заснето от вещото лице, сочи, че дворното
място е с площ от 1 113 кв.м. и в него има по-голямо застрояване, посочено
на приложената от община Р. скица на л.4
от делото. Имотът е разделен на две реално обособени части, разделени с
ограда, условно посочени като северна половина с площ от 481, 60 кв.м. и южна
половина с площ от 631, 70 кв.м. Във всяка от двете половини има застрояване,
като от скицата на вещото лице на л.59
от делото, ведно с изслушването му в съдебно
заседание от 27.11.2017 г., става ясно, че и в двете половини има основно и
допълващо застрояване. По скицата във всяка от двете обособени части на
дворното място вещото лице е означило постройките по вид и размери. В северната
половина има изградена масивна жилищна сгради от 71 кв.м. /02 на скицата/,
залепена до нея пристройка от 25 кв.м. /03 по скицата/, постройка от 59 кв.м.
/04 по скицата/. Посоченият в исковата молба гараж със застроена площ от 20 кв.м. не съществува на място, като
строителството е изпълнено с други размери – същият е разширен и надстроен и
представлява част от втора масивна жилищна сграда в северната част на имота с
площ от 30 кв.м. /04 по скицата/. В южната половина вещото лице е отразило общо
шест сгради, от които масивна жилищна сграда с площ от 109 кв.м /01 по скицата/,
гараж /04 по скицата/ и други сгради и постройки на второстепенно застрояване с
различни размери – 90 кв.м. за постройка 02 по скицата, 21 кв.м. за постройка
03 по скицата, 37 кв.м. за постройка 05 по скицата, 10 кв.м. за постройка 06 по
скицата.
От допълнителното заключение на
вещото лице се установява, че процесният имот е поделяем на два реално обособени имота за всяка от страните
при спазване на изискванията на чл.19 от ЗУТ, като индивидуалните постройки,
ползвани от всяка от тях, остават в така новообразуваните имоти. Вещото лице е
изготвило скици-проекти за делба с три възможни варианта – вариант, при който
съществуващото положение на оградата се запазва като граница между двата
новообразувани имота и два варианта с изместване на оградата на юг към имота на
ответниците, при които се увеличава площта на имота на
ищцовата страна.
На основание чл.201 от ЗУТ съдът
е изискал становище относно поделяемостта на имота от
Главния архитект на Община Р.. Главният архитект е представил становище, като е
посочил, че изразява положително становище за допускане на изработване на
проект за изменение на действащия ПУП – ПР и ПРЗ – с. Я. в териториален обхват УПИ IV-95
в кв.31, общ. Р., обл.
Бургас, съгласно допълнителното заключение на СТЕ. Съдът е дал указания на
страните в тази връзка, вкл. в съдебно
заседание от 12.07.2018 г. е указал последиците от непредставяне на
съответните доказателства. В съдебно
заседание от 07.09.2018 г. от изявленията на страните, ведно с изисканата справка с вх. № 4529 от 30.08.2018 г. от
Главния архитект на Община Р. на л.133 от делото, става ясно, че страните
не могат да постигнат съгласие относно проекта за изменение поради разногласие
относно предложението, по което да се работи. В справката Главният архитект на
Община Р. е посочил, че е дал указания на страните, но указанията са останали
неизпълнени и съответно липсва движение по исканата административна услуга,
поради което няма допуснат, изработен и одобрен проект за изменение на
действащия ПУП за недвижимия имот, предмет на делбата.
При гореизложените фактически
констатации, от правна страна съдът намира следното:
Процесното дворно място
представлява поземлен имот с пл. № 95, за който е отреден УПИ IV-95 в кв.31 по действащия регулационен план на с. Я., общ. Р., одобрен със
Заповед № 450 от 03.09.1983 г. Преценката за допустимостта на делбата се
извършва въз основа на действащия градоустройствен статут на дворното място,
което следва от характера на съдебната делба като способ за прекратяване на
съществуваща съсобственост чрез заместването й с индивидуално право на собственост
върху определена част от общите до момента вещи, поради което допустимостта на
делбата се преценява с оглед състоянието на тази съсобственост към момента на
постановяване на решението в първата фаза.
С Решение № 201 от 19.10.2015 г. по гр.дело № 2585 /
2015 г. на І ГО от ВКС е указано, че в случаите, когато урегулираният поземлен
имот е застроен с повече от една сграда, съответно когато сградите са
индивидуална собственост на съсобствениците на земята, то последната е обща
част по чл.38, ал.1 от ЗС, когато е невъзможно разделянето на дворното място на
толкова урегулирани поземлени имоти, колкото са съсобствениците и съответно
притежаваните от тях сгради, като се спазят изискванията за площ и лице за
всеки новообособен урегулиран поземлен имот, отстоянията на съществуващото застрояване, достъп до улици.
В настоящия казус следва да се приеме, че са налице две жилищни сгради с
различни собственици, застроени в съсобствен при
равни права на съделителите терен, като от
заключението на вещото лице и становището на Главния архитект на Община Р. е
видно, че е налице поделяемост на имота при
съобразяване на изискванията на чл.19 от ЗУТ. Въпреки дадените указания за
необходимостта от изменение на подробния устройствен
план за регулация към момента на приключване на производството по допускане на
делбата пред първата инстанция не са представени доказателства за издадена заповед
за изменение на действащия план за регулация, каквато се изисква да бъде
представена от страните в делбеното производство до
приключване на първата фаза по допускане на делбата съгласно задължителните
разяснения, дадени в посоченото решение на ВКС. Делбата не е допустима, докато
не бъде представен краен акт на общинската администрация. Такова обстоятелство
не е налице с оглед категорично установеното от справката на Главния архитект
на Община Р. и изявленията на процесуалните представители на страните в
последното съдебно заседание, че повече от пет месеца към момента на устните
прения няма движение по процедурата за изменение на действащия план за
регулация, като причината е липсата на достатъчно активност от страните относно
движение и приключване на административното производство. По делото е
представено копие от искане – л.121 от
делото, подписано от всички страни в производството, но няма данни то да е входирано в Община Р. /върху него не е отразен входящ номер
на Община Р., а в справката на Главния архитект се съобщава, че такова не е
депозирано въпреки дадените указания по административната преписка от
16.04.2018 г./, като от изявленията на процесуалните представители на страните
в последното съдебно заседание става ясно, че причината за това е
невъзможността да постигнат съгласие относно варианта, по който да се изработи
проекта за изменение на ПУП. Съдът е дал указания на страните по реда на чл.158
от ГПК неколкократно, включително като е предупредил
за последиците, че в противен случай ще приключи делото без събиране на
съответното доказателство, като от момента на първоначалното даване на указания
в съдебно заседание от 28.02.2018 г. да
се внесе проект за изменение на ПУП до постановяване на решението в настоящото
производство не са представени доказателства, които да сочат категорично инициатива
на страните по приключване на административното производство с краен акт,
какъвто се изисква за допустимост на делбата в първата фаза на производството. Липсата
на движение по административното производство поради липса на активност от
страните по делото повече от шест месеца към настоящия момент следва да се
отчете по реда на чл.158 от ГПК като пречка, която прави събирането на това
доказателство съмнително и представляващо особена трудност в съдебното
производство по допускане на делбата. Поради това съдът следва да приеме, че към
настоящия момент съгласно действащия регулационен план на с. Я., общ. Р., съществува
един урегулиран поземлен имот, чието предназначение е да обслужва застроените в
него сгради, собственост на всяка от страните, съответно делбата му е
недопустима.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск за делба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.Н.Д. с ЕГН ********** ***, чрез
адв. Е.Т. ***, със съдебен адрес ***, против Д. Х. М. с ЕГН ********** и Ш.Р.М.
с ЕГН **********,***, за делба с правно основание чл.34 от ЗС по отношение на
следния имот: дворно място с площ от 1052 кв.м., находящо
се в с. Я., общ. Р., съставляващо поземлен имот № 95 в кв.31 по плана на с.с., за който по регулация е отреден УПИ IV-95 в кв.31, целият с площ от 1215 кв.м., с неуредени регулационни сметки за
163 кв.м., при граници: улица и УПИ №№ III-94, VIII-96, VII-96, V-96.
Решението може да се обжалва от
страните пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: